Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 229 Дата
03.08.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
апелативен съд -търговско отделение, Трети
търговски състав
Председател:
Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил
Митев
Секретар: Златка
Стойчева
открито съдебно заседание на 24.06. 2020 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
въззивно търг.
дело номер № 74/ 2020 г. на ПАС
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Е. З.Б. с ЕГН:**********,представлявана от
Адвокатско дружество Ч.,*** против
Решениие № 150 от 04.11.2019 г,постановено от Пазарджишкият окръжен съд по
търг.дело №78/2019 г.
По силата на обжалваното
решение съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният
от Е.
З.Б. против Г. Ф. ***
БУЛСТАТ .. за присъждане на застрахователно
обезщетение в размер на 26 000 лв., който иск е предявен като частичен от сума в общ размер на 120 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди – болки и
страдания от смъртта на внука й В. В. Б., настъпила при ПТП от
07.07.2015 г.,виновно причинено от водача на лек автомобил- ,без модел „М. 212 Д „ с ДК № .., управляван от лицето П.К.
Б. ,без да е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
Решението е постановено
при участието на трето лице-
помагач на страната на ответника П.К. Б..
Във въззивната жалба се поддържа оплакването,че неправилно първоинстанционния съд е приел, че не е налице дълбока и
трайна емоционална връзка между
ищцата и починалия й внук. Такава
връзка е
установена по делото от показаиията
на разпитаните свидетели. Претендира се
отмяната на обжалваното решение и
постановяване на въззивно решение
по същество , по силата на което да
се уважи иска,предявен като частичен за
присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в пълния му размер.
Ответната по въззивната жалба страна
Г. Ф. *** чрез процесуалния си
представител адвокат С.М.
поддържа мотивиран писмен отговор, съгласно който жалбата е
неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната
жалба оплаквания и доводи, приема за
установено следното :
Предявеният иск е с правно
основание – чл.288,ал.1 т.2 б“а“ от от КЗ /
отм..
По делото са представени 3
удостоверения за родствени връзки,от
съдържанието на които се установява, че
ищцата Е.Б. е баба по майчина линия на детето В.В.Б., роден *** г. С влязла в сила
присъда № 57 от 21.12.2016
г. на наказателния съд, постановена по
НОХД № 856/2016 г от Пазарджишкият
окръжен съд водачът на лек
автомобил модел „М. 212 Д „ с ДК
№ . П.К. Б. е признат за виновен, че на 07.07. 2015 г
на главен път 1-8 км 183 + 738 км.,по посока град П. –П.,при управление на собствения си
автомобил е нарушил правилата за
движение – чл.116 и чл.117 от ЗДв.П и е предизвикал ПТП,с което по
непредпазливост е причинил смъртта на малолетното дето В. Б..В констативния протокол от 07.07.2015 г е
отразено, че за процесния автомобил не е
сключена застраховка „ Гражданска отговорност“,поради което искът е
предявен против „Г. Ф.“С..
Безспорно е ,че ищцата не е от кръга на правоимащите да получат обезщетение лица, посочен в Постановление № 4
от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969.г.
Правилно съдът се е позовал
на ТР № 1 от 21. 06.2018 г. на ВКС по тълк.дело №1/2016 г на ОСНГТК,съгласно
което материална легитимация да получи обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък,по изключение има и всяко
друго лице,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания,които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Както е отбелязано в
мотивите на цитираното тълкувателно решение –правото да се получи обезщетение не е абсолютно, т.е.не е безусловно – същото не може да бъде
реализирано,ако лицето претендиращо
обезщетение не докаже,,че действително е претърпял неимуществени вреди от смъртта на близкия човек.
От тази гледна точка ищцата
носи тежестта да установи по безсъмнен начин,че между нея и
починалото й внуче е съществувала
дълбока и трайна емоционална връзка.
Всъщност не се касае само до
емоционална връзка, но и до духовна такава.
По делото пред първата инстанция
са били разпитани свидетелите А. М.
и В. Я. – съседки на ищцата. Първата от тях е
установила, че ищцата Е.Б. е майка на В. В. Б. – майката на починалото малолетно
дете В.. От дъщеря си В. е имала общо 6
внуци и като всяка баба е била
привързана към всички. Според тази свидетелка Е. се е
гордеела със внука си В., защото е бил умен,по-възпитан от другите деца, които
са били по-малки от него. Според св.М.В. е бил ученолюбив и показвал написаните
от него домашни на баба си, която се е
радвала на това. В този смисъл са показанията и на св В. Я., която е
установила, че Е. е обичала всички свои внуци, но най-вече Васил,но
свидетелката няма обяснени за
това освен предположението ,че за
разлика от нейните деца, които са останали
неграмотни –Васил само на 9 години е можел да чете и да пише. И двете
свидетелки установяват, че бабата тежко е
преживяла смъртта на внука си,името на което се споменавало при
всеки повод –годишнина от смъртта
му или на рождения ден на другите внуци.
Следва да се приеме ,че ищцата като всяка баба се е радвала на всички свои внуци, които са многобройни .
Само от дъщеря си В. Б.
е имала шест внука,а от представеното удостоверение за
родствените връзки на Е. Б./л.11
/ се установява, че освен тази си дъщеря
е имала още 5-пет деца,респ. внуци
от тях..
Очевидно е имала и други внуци
,съобразно традициите на ромската
общност,които не се променят въпреки демографската криза в България. Ищцата е
нямала практическа възможност да се грижи и да води на училище само внука си
Васил, тъй като е помагала при
отглеждането на другите внуци.
Правилно въз основа на показанията на посочените свидетели първият съд е приел, че между бабата и внука В. е съществувала нормална и традиционна връзка,типична за
отношенията между баба и внуче.
Разпитаните свидетели не установяват конкретни житейски обстоятелства от
които може да се направи извода, че
привързаността между бабата и
нейното внуче е станала толкова силна
,че смъртта на внучето е причинило
такива морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Толкова силни като продължителност и дълбочина
с болките и страданията на най-близките лица.
Вярно е ,че в българската народопсихология е прието да се счита,
че внуците се обичат повече от децата, но в конкретния случай житейски недостоверно е да се приеме, че ищцата е обичала и е била привързана само към
внука си В. след като е помагала в
отглеждането и на другите многобройни
внуци.
ПАС споделя крайния извод на съда, че по делото не е
установено по несъмнен начин, че между ищцата и починалия й внук В. е
съществувала трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на т.1 от
диспозитива на ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2016 г. на
ОСНГТК,докладчик: съдия Райчева.
С оглед на изложеното въззивният съд стига до същия извод, че
ищцата не е установила че е материално
легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука
си между които е съществувала нормална и
естествена връзка на обич,каквато ищцата е изпитвала към всичките си внуци.
Следва да се потвърди обжалваното решение, при
постановяването на което съдът е приложил точно
закона и цитираното тълк.решение, с което се разширява
кръга от правоимащите да получат
обезщетение лица.
С това се премахва и ограничителния
подход при определяне на кръга от лицата ,основаващ се на формалната родствена
връзка.
Не се присъждат съдебни разноски пред въззивната инстанция, за което не е направено искане.
По тези съображения
Пловдивският Апелативен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 150 от 04.11.2019 година, постановено от
Пазарджишкият окръжен съд по търг.дело №78/2019 г.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.