№ 1708
гр. ***************************, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В. В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от В. В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело №
20241110159657 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
03.02.2025 г., гр. ***************************
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия В. Александров гр. дело
№ 59657/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Етажна собственост находяща се в жилищна сграда на
адрес гр. ***************************, район „***********“, ж.к. „************“, бл. 93,
вх. „А“ срещу Е. Д. С., като се поддържа, че ответникът дължи следните парични вземания:
сумата от 10,00 лева – месечни такси за поддръжка и управление на ЕС, съобразно решение
на Общо събрание на Етажната собственост от 13.12.2022г. за периода м.01.2023г. –
м.04.2024г., както и сумата от 193,00 лева – незаплатена припадаща се част от вземане за
ремонт на асансьор за периода, съобразно решение на ОС на ЕС от 13.12.2022 г., както и
сумата от 34,00 лева – незаплатена припадаща се част от вземане за ремонт на покрив,
съобразно решение на ОС на ЕС от 03.10.2023г., както и сумата от 156,00 лева – незаплатена
припадаща се част от вземане за ремонт на проход между два входа на жилищната сграда
1
съобразно решение на ОС на ЕС от 03.10.2023г. Излага съображения, че има правен интерес
от предявения иск, тъй като била издадена заповед за изпълнение, но ответникът депозирал
възражение по чл. 414 ГПК. Иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи
претендираните вземания, както и присъждане на сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се твърди, че
предявеният иск е неоснователен. Твърди, че оспорва претенцията за вземане за сумата от
10,00 лева, представляваща месечни такси за управление и поддръжка на общи части за
м.01.2024г., като излага съображения, че в края на м.11.2023г. е прехвърлил своята идеална
част от апартамент № **, находящ се в гр. ***************************, район
„***********“, ж.к. „************“, бл. 93, вх. А, ет. VIII, поради което към процесния
момент м. януари 2024г. той не е бил собственик и респективно няма задължение по реда на
чл.6 ЗУЕС. Оспорва претенцията за сумата от 156,00 лева – незаплатена припадаща се част
от вземане за ремонт на проход между два входа на жилищната сграда съобразно решение на
ОС на ЕС от 03.10.2023г., като твърди, че към датата на настъпване на падежа единствен
собственик е друго лице, различно от ответника, а именно М Д.а Д. Поддържа, че
останалите вземанията не се дължали по размер, като за последните се дължали до
половината от техния размер съобразно обстоятелството, че в процесния период имотът е
бил съсобствен с М Д.а Д при равни квоти по ½ идеална част за всеки от тях. Иска
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
С Протоколно определение от 27.01.2025 г., съдът е допуснал уточнение на исковата
молба, с оглед дадени указания по редовността на същата, съобразно молба на ищеца от
20.12.2024 г.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с положителен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС, във вр. чл.
11, ал. 1, т. 5, т. 10, б. „а“, пр. 1 ЗУЕС, във вр. чл. 17 ЗУЕС.
Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
валидно възникнало облигационно отношение въз основа на сделка решение – решение на
ОС на ЕС, с което са определени сумите, дължими от всеки собственик, ползвател или
обитател на обект в етажната собственост; 2) ответникът да е собственик, вещен или
облигационен ползвател на имота, или да обитава обект в етажната собственост, което
състояние да е трайно.
Приложен е нотариален акт за замяна на недвижим имот № 187, том LXXXV, нот.
дело № 16996/1996 г., като се установява, че МБП е прехвърлил на Д С. Р правото на
собственост върху Апартамент № **, находящ се в гр. ***************************, ж. к.
„************“, бл. 93, вх. А, ет. 8, ап. **.
От удостоверение за наследници изх. № 2027/21.12.2021 г. се изяснява, че Д С. Р е
починал на 27.10.2021 г., като е оставил за наследници по закон М Д.а Д (дъщеря – арг. чл. 5,
ал. 1 ЗН) и Е. Д. С. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).
Приложен е Нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот № 17, том II, рег.
№ 13027, нот. дело № 193/2023 г. от 28.11.2023 г., като се установява, че е извършена
доброволна делба межди М Д.а Д и Е. Д. С., като съделителите са си поделили недивижими
имоти, сред който и Апартамент № **, находящ се в гр. ***************************, ж. к.
„************“, бл. 93, вх. А, ет. 8, ап. **, като този имот е останал в изключителен дял на
М Д.а Д.
Доброволната делба се извършва под формата на договор, който трябва да е в
2
писмена форма и с нотариална заверка на подписите – арг. чл. 35, ал. 1 ЗС. Тази форма
е ad solemnitatem, т.е. за действителност, а не ad probationis causa. С договора за доброволна
делба се цели прекратяване на съществуващата между страните съсобственост, като
отделните идеални части, които притежават съсобствениците, се концентрират и се
превръщат в право на собственост върху реално определени обекти – в случая недвижим
имот – апартамент. Следователно от момента на сключването на договора, т.е. с изпълнение
на изискуемата от закона форма – писмен договор с нотариален надпис (т. нар. нотариална
заверка) по отношение положените подписи, договорът е сключен и от този момент
съсобствеността между съделителите се ликвидира, като се концентрира по отношение на
всеки от тях така както е уговорено. Действително в случая договорът е за добороволна
делба е сключен в по-тежката форма – нотариален акт, което не препятства неговата
действителност. Формата за действителност, когато е ad solemnitatem изисква спазването на
предвиденото от законодателя, като минимум, доколкото формата за действителност е
своебразна гаранция за гражданския и търговския оборот, но няма пречка страните да се
съгласят, че ще сключат договора в по-тежка форма от предвидената в закона. Подобна
сделка е абсолютно действителна.
Представен е Протокол – 001/13.12.2022 г., като се установява, че на 13.12.2022 г. е
проведено Общо събрание на Етажна собственост, находяща се в гр.
***************************, ж. к. „************“, бл. 93, вх. А, като са взети следните
решения:
- т. 1 таксите в етажната собственост се формират, както следва – 5,00 лева такса
режийни месечни на човек за всички етажи; 1,00 лев такса режийни месечно на куче за
всички етажи; 50 % - 2,50 лева такса режийни на база на 1 живущ за всички необитаеми
апартаменти;
- т. 2 ремонт на асансьор – „Входове БГ“ да сключи договор по офертата за ремонт на
асансьорите с фирмата за поддръжка на обща стойност 29418 лева, като след предоставяне
на средствата от старото ръководство на „Входове БГ“ да им заплати аванс в размер на
13000,00 лева с обещание от фирмата за поддръжка на асансьорите, че и двата асансьора ще
работят преди идващите празници. Остатъкът от сумата ще се заплаща на вноски за ремонта
на асансьорите със срок до април 2023 г. Прието е, че сумата за доплащане на ремонтите на
асансьорте от 17000,00 лева да се разпредели по идеални части на всички обекти, като се
използват идеалните части от предишна примерна таблица, със срок за събиране на
средствата за ремонт на асансьорите до края на март 2023 г. включително.
От Протокол – 003/03.10.2023 г. се установява, че на 03.10.2023 г. е проведено Общо
събрание на Етажна собственост, находяща се в гр. ***************************, ж. к.
„************“, бл. 93, вх. А, като са взети следните решения:
- т. 2 – спешен ремонт на покрива, като е приета оферта на дружеството „Емона
Строй“ ЕООД на стойност 7080,00 лева с ДДС, като сумата от 3000,00 лева да бъде
разпределена на базата на идеални части между обектитре със срок за събиране до
01.11.2023 г., а останалата сума за ремонта да бъде поета от общата каса на входа, също така
е приета оферта на „Емона Строй“ ЕООД на стойност 1**57,00 лева с ДДС за ремонт на
покрива и хидроизолацията, която сума да бъде разпределена на база идеални части между
обектите със срок на събиране от 01.11.2023 г. до 31.05.2024 г.;
- т. 3. – ремонт на проход – прието е искане ремонтът на тунела да бъде заплатен от
общината, при отказ от тяхна страна ремонт да бъде извършен със споделен разход на двата
входа, само по полученото предписание с конкретни стъпки на изпълнение от район
„***********“.
В нормата на чл. 16, ал. 7, изр. 2 ЗУЕС е предвидена писмена форма – протокол – за
доказване обстоятелството, че е изготвен протокол от общо събрание на етажни собственици
в сграда в режим на етажна собственост. Следователно обстоятелството кога е изготвен
3
протокола от проведено общо събрание на етажни собственици в сграда в режим на етажна
собственост и че действително е проведено такова общо събрани, съдът намира, че е
доказано пълно и главно именно с оглед представените протоколи, като по делото не са
ангажирани доказателства в противна насока, респ. че протоколите от общите събрания не
са били надлежно оповестени по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС – така Определение № 312 от
23.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4061/2014 г., II г. о.; Определение № 451 от 17.07.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 2536/2015 г., I г. о., ГК. В тази насока следва да се отбележи, че по
делото липсват доказателства, а и ответника не твърди, решенията на общите събрания да са
били надлежно оспорени, респ. отменени по реда на чл. 40 ЗУЕС. Законосъобразността на
решение на общото събрание на етажни собственици може да бъде релевирана и
преценявана от съда само чрез иск по чл.40 ЗУЕС. Недопустим е отрицателен установителен
иск относно предпоставките за законосъобразност на решение на общото събрание, напр. за
липсата на право да се свика общото събрание, съответно доводи в тази насока -
Определение № 306 от 28.06.2013 г. по гр.д. № 2151/2013 г., I гр.о. Недопустимо е
разглеждане на доводи за пороци, вкл. нищожност поради нарушаване норми на ЗУЕС на
решение на общото събрание извън производството по чл. 40 ЗУЕС. Недопустим е иск по
чл.109 ЗС в хипотеза, в която твърдяното като неоснователно действие, чието
преустановяване се претендира, произтича от решение на общото събрание на ЕС, срещу
което ищецът не се е защитил по реда на чл.40 ЗУЕС - Решение № 24 от 05.06.2017 г. по гр.
д. № 2795/2016 г., II гр.о., Решение № 60078 от 11.06.2021 г. по гр.д. № **93/2020 г., I гр.о.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира, че претенциите са частично основателни.
Претенцията за т. нар. режийни разходи в размер на 10,00 лева е частично
основателна. В случая с оглед протокола от общо събрани от 13.12.2022 г., съдът намира, че
по отношение на ищеца и при приложение правилото на чл. 162 ГПК, искът трябва да бъде
уважен за сумата от 5,00 лева за периода от м.01.2023 г. до 28.11.2023 г., като за периода от
29.11.2024 г. до м.04.2024 г., искът следва да бъде отхвърлен. В случая съдът е взел предвид
факта, че сумите за управление и поддръжка на етажната собственост са надлежно
възнинали вземания във връзка с решението на общото събрание, като същите са безусловни
дължими, тъй като целят да гарантират възможността етажната собственост да
функционира. Въпреки това трябва да се вземе предвид, че в процесния период имота е бил
прехвърлен на трето неучастващо лице за настоящият спор, като преди 28.11.2023 г. между
това лице и ответника имотът е бил съсобственост. Тоест, докато не е била ликвидирана
съсобствеността ответника също е бил обвързан от облигационното отношение възникнало
въз основа на взетото решение от общото събрание за плащането на разходи за поддръжка и
управление.
По отношение на останалите вземания – за ремонт на асансьор, ремонт на покрив,
ремонт на проход между двата входа на жилищната сграда, съдът намира, тези претенции са
неоснователни.
На първо място досежно ремонта на прохода между двата входа на жилищната сграда
трябва да се спомене, че изобщо с оглед решението на общото събрание на етажната
собственост не може да се направи извод, че е възникнало облигационно отношение за
каквото и да било. Но дори, съдът да приеме, че такова действително е възникнало, то няма
никаква конкретика, т.е. кой ще извършва ремонта, каква е цената на последния, как сумите
ще се разпределят в етажната собственост, за каква сума и т. н. Тоест изобщо липсват
каквито и да било доказателства, че претендираната сума от ищеца в тази част е
основателна.
На следващо място, съдът намира, че ремонта на асансьор и покрив касаят хипотезите
на необходимо и неотложен ремонт. Необходим ремонт е дейност за привеждане на сградата,
на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за
4
техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед
отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и
самостоятелните обекти в нея – арг. § 1, т.8 ДР ЗУЕС. А нетоложен ремонт е – дейност за
предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части,
инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации,
водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и
други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради – арг. § 1,
т.9 ДР ЗУЕС.
Квалифицирането на определени разноски, за които общото събрание е взело
решение да се включат в бюджета на етажната собственост – каквото липсва в процесния
случай, а само се изисква тяхното сторяне, е от значение от една страна при преценка
законосъобразността на решението на общото събрание в производство по чл.40 ЗУЕС с
оглед необходимия кворум по чл.17 ЗУЕС за взимане на решението, както и за начина на
разпределение на вноските между етажните собственици, обитателите и ползвателите и от
друга страна за преценка доколко решението на общото събрание, взето с определено
мнозинство, може да обвърже и да създаде задължение за всички етажни собственици,
съотв. ползватели и обитатели (общият извод, ако се възприеме тълкуването по Решение №
287 от 18.12.2014 г. по гр.д. № 3888/2014 г., I г.о. на ВКС е, че за разноски, които не могат да
бъдат квалифицирани под някое от горните легални определения, следва да бъде взето
единодушно решение и всички лица, които биха се явили обвързани от решението на
общото събрание да са съгласни да го изпълняват, включително и последващи
приобретатели на самостоятелните обекти). Но дори да се приеме, че налице надлежно взето
решение от общото събрани и да е възникнало надлежно вземане за етажната собственост,
то с оглед възприетото по Решение № 287 от 18.12.2014 г. по гр.д. № 3888/2014 г., I г.о. на
ВКС, след като вземането не е било надлежно предявено своевременно, то иоменно
следващия приобретател на имота след 28.11.2023 г. (вкл. като се вземе предвид, че
настоящата претенция с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК е предявена на 22.02.2024 г.),
е бил именно пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове на
етажната собственост. Решението на общото събрание на етажната собственост на създава
нито солидарност, нито т. нар. неистинска солидарност (когато две лица отговорят на
различни основания за едно и също вземане). Напротив, целта на закона е именно
действителният собственик, вкл. при ликвидирането на съсобственост да отговаря за
дължимите суми, тъй като именно последният ще има права върху имота. Противното би
означавало, че удовлетворяването на етажната собственост ще доведе до неоснователно
обогатяване, за което е налице обща забрана в българското обективно право (арг. чл. 59 ЗЗД).
В тази насока трябва да се спомене и факта, че от представените по делото доказателства
очевидна самата етажна собственост не е предприела никакви доказателства, респ.
управителят който я представлява в настоящото производство, за да се снабди своевременно
с данни кое или кои лица са собственици на имота (т.е. последният изобщо няма поведението
по чл. 302 ТЗ – на добрия търговец, респ. професионалист).
За пълнота трябва да се спомене, че ако се иска ангажирането на някаква отговорност
на ответника за дължими суми, то е налице друго основание за същото, но не и твърдените
процесни решения на ОС на ЕС.
Също така за пълнота и отделното от горното трябва да се спомене и факта, че във
всичките си Решения ОС на ЕС взема решения за разпределение и на суми, съобразно
идеалните части на отделните обектив в ЕС. По делото обаче не са ангажирани никакви
доказателства извън списъците на самия ищец чрез процесуалният представител –
домоуправител за размера на идеалните части, респ. как последният е определен – дали
съобразно действителните идеални части, дали съобразно правилото на чл. 17, ал. 4 ЗУЕС. В
тази насока трябва да се посочи, че нито един от списъците не е подписан и надлежно от
ответника, за да може да се направи извод, че е налице признание на факти. Това е от
5
значение от една страна, за да бъде доказана надлежно претенцията, а от друга страна, за да
може да се направи извод дали с решението на общото събрани облигационното задължение
е определено или определяемо. Няма пречка, когато възниква едно задължение същото да
бъде определяемо, но за да може същото да се изпълни надлежно и да се наруши принципа
за неоснователното обогатяване е необходимо същото, когато е определяемо (какъвто е
процесния случай) да бъде ясно посочено по какъв точно начин възниква определяемостта,
което в случая е неясно с оглед посоченото досежно идеалните части.
Следователно претенциите в тези части следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което съобразно уважената част от исковете и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъди сумата от 6,50 лева, представляващи
деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и
заповедното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно
отхвърлената част от исковете, следва да му се присъди сумата от 395,27 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Следва да се посочи, че в случая съдът е уважил възражението на ответника по чл.
78, ал. 5 ГПК. Настоящото производството не представлява фактическа и правна сложност,
което е основният критерии за определянето на адвокатското възнаграждение, като с оглед
извършените процесуални действия от процесуалният представител на ищеца, разноските за
адвокатско възнаграждение възлизат на сумата от 50,00 лева за исковото производство и
сумата от 300,00 лева за исковия процес, които суми са взети предвид при определянето
разноските за първоинстанционното и заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Д. С., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ***************************, ж. к. „************“ бл. 93, вх. А, ет. 8, ап. **, че
дължина на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, находяща се в гр. ***************************,
ж. к. „************“ бл. 93, вх. А, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, във вр. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 5, т. 10, б. „а“, пр. 1 ЗУЕС, във вр.
чл. 17 ЗУЕС, следните парични вземания: сумата от 5,00 лева, представляващи месечни
такси за поддръжка и управление на ЕС, съобразно решение на ОС на ЕС от 13.12.2022 г. за
периода м.01.2023 г. до 28.11.2023 г., ведно със законната лихва от 22.02.2024 г. (датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за вземането за месечни такси за поддръжка и управление
на ЕС, съобразно решение на ОС на ЕС от 13.12.2022 г. за сумата над 5,00 лева до пълния
предявен размер от 10,00 лева за периода от 29.11.2024 г. до м.04.2024 г., както и иска за
сумата от 193,00 лева, представляващи незаплатена припадаща се част от вземане за ремонт
на асансьор, съобразно решение на ОС на ЕС от 13.12.2022 г., както и иска за сумата от
156,00 лева, представляващи незаплатена припадаща се част от вземането за ремонт на
проход между два входа на жилищната сграда, съобразно решение на ОС на ЕС от
03.10.2023 г., както и иска за сумата от 34,00 лева – незаплатена припадаща се част от
вземането за ремонт на покрив, съобразно решение на ОС на ЕС от 03.10.2023 г., за които
6
вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.06.2024 г. по ч. гр. д. №
10700/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Д. С., ЕГН: ********** да заплати на
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, находяща се в гр. ***************************, ж. к.
„************“ бл. 93, вх. А, сумата от 6,50 лева, представляващи деловодни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, находяща се в
гр. ***************************, ж. к. „************“ бл. 93, вх. А, да заплати на Е. Д.
С., ЕГН: **********, сумата от 395,27 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7