Определение по дело №69/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260182
Дата: 24 март 2021 г. (в сила от 7 юли 2021 г.)
Съдия: Татяна Христова Костадинова
Дело: 20211500500069
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                           24.03.2021 г., гр. Кюстендил

 

 

Кюстендилският окръжен съд, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                     

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА САВОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА КОСТАДИНОВА 

                                                                    КАЛИН ВАСИЛЕВ

 

разгледа докладваното от съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 69 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК.

Образувано е по частната жалба, депозирана от „**********“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в ************************************, чрез юрисконсулт П.Г.Д., действащо дружеството като управител и представляващ етажната собственост /ЕС/ на адрес в ********************************************* насочена против определение № 260050 от 25.08.2020 г., постановено по гр.д. № 2039/2019 г. по описа на РС – Кюстендил.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт съдът е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения иск и е върнал депозираната искова молба заедно с приложенията й, приемайки, че ищцовото дружество като представител на ЕС не е активно легитимирано да предяви иска поради липсата на качеството управител на етажната собственост, нито би могъл да участва в производството като пълномощник на етажната собственост, поради липса на предпоставките за упълномощаване по смисъла на чл. 32 от ГПК. Съобразявайки т. 13 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът е обезсилил и издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1511/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Постановеното от КРС определение се обжалва с доводи за неговата неправилност. Сочи се, че от приложения  по делото първоначален договор за управление на етажната собственост се установява, че същият е сключен за срок от 1 год., считано от 26.10.2015 г., въз основа на него и дружеството било регистрирано като управител на процесната етажна собственост. Твърди се, че съгласно т. 2 от протокол от проведено на 08.05.2019 г. ОС на ЕС, е взето решение от етажните собственици да бъде сключен нов договор за управление с дружеството „**********“ ЕООД, а с т. 11 от протокола, същото било упълномощено да предприеме съдебни действия срещу длъжника в настоящето производство. Сочи се, че новият договор за управление бил подписан на 16.12.2019 г. Твърди се, че тъй като етажната собственост не е прекратявала предсрочно мандата и управлението на дружеството „**********“ ЕООД и базирайки се на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗУЕС, дружеството е продължило да изпълнява функциите си на управител на ЕС, до подписването на новия договор за управление, респ. предявеният иск не е първоначално недопустим  като предявен от лице без представителна власт, а дружеството „**********“ ЕООД е имало представителна власт и към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, и в исковото производство, както и към момента на депозиране на частната жалба. Подържа се искане за отмяна на обжалваното определение.

Препис от въззивната жалба е получен от ответната страна, в законоустановения срок същата не е депозирала отговор по жалбата.

 

Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид материалите по делото, доводите в частната жалба, и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от лице, което има право на жалба и против подлежащ на обжалване акт на съда след заплащане на държавната такса, по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.

ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ  с адрес: гр. София, кв. „Хаджи Димитър“ ул. „Васил Петлешков“ № 80 /ЕС/, със седалище и адрес на управление на дейността гр. София, ж.к. „Младост 1“, ул. „Григорий Горбатенко“, бл. 156, вх. „В“, партер, офис № 3чрез пълномощника си „**********“ ООД на 24.07.2019 г. е подало заявление по чл. 410 от ГПК срещу „Консулт строй холдинг“ ЕООД, **********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ж.к. „Запад“, бл. № 82, ет. 2, ап. 8, въз основа на което на 26.07.2019 г. КРС е издал ЗИПЗ по ч.гр.д. № 1511/2019 г. В законоустановения срок ответникът е възразил, поради което на 09.10.2019 г.  ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, представлявана от „**********“ ООД е предявило пред Районен съд – Кюстендил иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение на паризно задължение по чл. 410 от ГПК.

В заповедното производство и към исковата молба е приложен препис от протокол от проведено на 08.05.2019 г. общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС с адрес: гр. София, ул. „Васил Петлешков“ № 80, видно от който в т. 2 е взето решение да се сключи нов договор за управление с дружеството „**********“ ООД, какъвто преди и към датата 24.07.2019 г., на която е депозирано заявлението по ч.гр. д. № 1511/2019 г в КРС не е представен, а в т. 11 от същия се взима решение за упълномощаване на дружеството да предприеме всички необходими действия, сред които и съдебни по реда на ГПК, срещу и за описаните в приложение към него длъжници и суми.

Районен съд многократно е оставял исковата молба без движение и е давал указания на ищцовата  страна за отстраняване на констатирани от него нередовности. В определение №997/03.07. 2020 г. районен съд е констатирал, че пълномощника на ищеца не е представил надлежни доказателства, даващи му правото да предявява от името на етажните собственици искове, както и за това процесуалният представител на пълномощника да е упълномощен да прави отказ от иска, поради което отново е оставил исковата молба без движение и и е дал указания за представянето на доказателства.

С обжалваното определение районният съд е прекратил производството по делото като е приел, че ищцовото дружество като представител на ЕС не е активно легитимирано да предяви искае, поради липсата на качеството на управител на етажната собственост, не би могъл да участва в производството и като пълномощник на етажната собственост, тъй като не са налице предпоставките за упълномощаване по чл.32 от ГПК

Настоящият съдебен състав намира, че определението на районен съд е законосъобразно. Съображения:

Съгласно разпоредбите на ЗУЕС, етажната собственост се представлява в отношенията й с органите на местната власт и с други правни субекти от управителния съвет (управителят) (чл. 23, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС). Председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците в етажната собственост пред съда във връзка с предявени искове (чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС), а в случай на неизпълнение от страна на собственик, ползвател или обитател на взети от общото събрание решения, материално компетентен да сезира съда е председателят на управителния съвет (управителят) (арг. от чл. 38 , ал. 2 от ГПК).

ЗУЕС предвижда възможност за делегиране на всички или конкретни правомощия на управителния съвет (управителя) на юридическо лице, която произтича от нормата на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС. В този случай, за да бъде налице валидно учредена представителна власт на юридическото лице, което не е собственик, е необходимо да бъде взето решение на общото събрание на етажните собственици с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, като договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост и се сключва от упълномощено от общото събрание лице.

По делото не са представени доказателства, че ищецът има качеството на управител по смисъла на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС на Етажната собственост. От т.2 на представения протокол от ОС на ЕС от 08.05.2019 г. е видно, че е взето решение относно сключване на нов договор за управление на ЕС с „Образцов дом“ ЕООД, а в т. 11 от същия протокол е посочено, че се взема решение ЕС да упълномощи същото дружество да предприеме съдебни действия срещу длъжника в настоящето производство. Същите решения, взети на проведеното ОСЕС на 08.05.2019г. са взети с мнозинство 43,223 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, предвид което съдът счита, че те нямат характер на решения по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, поради което въз основа на тези решения, дори при сключен договор за възлагане с представители на етажната собственост, юридическото лице не би могло валидно да осъществява каквито и да било правомощия, възложени на управителния съвет. Нещо повече, към датата на подаване на заявлението по ч.гр. д. №1511/2019 г., а именно 24.07.2019 г.  , както и към датата на подаване на исковата молба, а именно 08.10.2019 г., такъв договор за възлагане на управление не е представен.  Представеният по делото договор за възлагане е от дата 16.12.2019 г., като не са налице доказателства преди сключването му същият да е бил предложен за одобрение и да е одобрен с решение на ОС на ЕС с необходимото мнозинство съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 8, изр. трето от ЗУЕС, договорът за възлагане на управление може да е с максимална продължителност две години, а уговорка за автоматичното му продължаване е недействителна, т.е следва да бъде сключен нов договор, за да са валидни облигационните правоотношения между страните. По делото не са представени доказателства, че след проведеното на 20.10.2015 г. ОС на ЕС, в резултат на което „**********“ ООД е избран да извършва професионално управление на ЕС  и е сключен първоначалния договор за възлагане на управление със „**********“ ООД на 26.10.2015 г. за срок от 1 година, след изтичане на срока му, т.е. след 26.10.2016 г. да е взето ново решение, с което на дружеството да се възлагат правомощия на УС на ЕС. Отделно от това така взетото решение от 20.10.2015 г. е взето с мнозинство 39,01 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, видно от приложения към протокола присъствен списък, предвид което и взетото решение няма характеристики на решение по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, поради липса на законоустановения кворум, следователно дружеството може да се счита овластено да осъществява функциите по поддръжка и управление на общите части, но не и относно представителство пред съда на етажната собственост, което е в изключителните правомощия на председателя на управителния съвет (управителя) съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС, както и не притежава качеството „управител“ на етажната собственост.

По изложените съображения, настоящия състав на въззивната инстанция намира обжалваното определение за правилно и ще го потвърди.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260050 от 25.08.2020 г., постановено по гр.д. № 2039/2019 г. по описа на РС – Кюстендил.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: