Присъда по дело №1028/2021 на Районен съд - Дупница

Мотиви към Присъда № 24 от 16.12.2021 г., по НЧХД 1028/2021 г., по описа на РС-
Дупница, Н.О., V-състав.
Производството е от частен характер, по реда на Глава XX от НПК.
Същото е второ по ред първоинстанционно съдебно производство след като с Решение
№ 260087/05.10.2021 г., по ВНЧХД №83/2021 г., по описа на ОС-Кюстендил е отменена
изцяло Присъда № 260014/13.10.2020 г., по НЧХД № 1***9/2019 г., по описа на РС-Дупница
и делото е върнато за нов разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Повдигнато е обвинение с частна тъжба от частния тъжител *. Д. К. срещу
подсъдимата М. Г. Т. – *** години, родена на **** г. в ***, с постоянен адрес: ***, ул.
„................5 и настоящ адрес: ***, ул. „................, .., българка, български гражданин,
........., неосъждана, с .........., с ЕГН ********** – за това, че:
на 18.07.2019 г. в депозирана жалба с вх. № **********/18.07.2019 г., до
ОДМВР-Кюстендил, подадена в РУ-Дупница, е разгласила позорни обстоятелства за *. Д.
К., а именно, че е изтрил подметките на обувките си пред входната врата на
апартамента и по ръбовете на стълбището с екскременти, както и му е приписала
престъпление, а именно, че я е заплашвал с убийство и че ще я пребие, че е счупил
прозореца на терасата й с камък, и че умишлено е нанесъл побой над майка й -
престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание частният тъжител лично и заедно с упълномощения от него
повереник адв. Х. поддържат тъжбата, като сочат доказателства, правят доказателствени
искания и пледират, че обвинението е доказано по несъмнен начин от обективна и
субективна страна. Молят на подсъдимата да бъде наложено наказание. Претендират
заплащане на всички сторени разноски.
Подсъдимата лично и чрез упълномощения от нея защитник адв. Р. оспорват тъжбата.
Пледират след анализ на доказателствата за недоказаност и несъставомерност на частното
обвинение от обективна и субективна страна. Молят подсъдимата да бъде призната за
невинна и оправдана, както и да и бъдат заплатените сторените пред всички съдебни
инстанции разноски.
Подсъдимата дава кратки обяснения пред съда, в които оспорва жалбата. В
последната си дума моли съда да бъде оправдана.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и като взе предвид доводите и възраженията на страните, съдът
установи от фактическа страна следното:
Подсъдимата М. Г. Т., с ЕГН ********** е на *** години, родена е на **** г. в
***, с постоянен адрес: ***, ул. „................5 и настоящ адрес: ***, ул. „.............. същата е
българка, български гражданин, ........., неосъждана, с ...........
Частният тъжител Х.К. и подсъдимата М.Т. са дългогодишни съседи в блок № 44, вх.
„Б“, находящ се в ***, на .................. Частният тъжител живее там, на ..............., заедно със
съпругата си св. К., като в сградата живее и неговия брат св. В.К.. Подсъдимата живее
заедно с майка си и баща си свидетелите К.Т. и Г.Т., на ................ Съседи да страните са и
свидетелите С.С., Д.М. и К.В..
В последните няколко години отношенията между подсъдимата и частния тъжител
били силно влошени поради спорове за паркиране в пространството около блока под
поставена улична лампа. Тези спорове често прераствали във вербална и не рядко физическа
агресия между частния тъжител и майката и бащата на подсъдимата, при които през 2015 г.
се налагало да бъдат разтървавани от свидетелите С. и М.. За част от инцидентите били
подавани сигнали до органите на МВР от майката на подсъдимата, които приключили с
постановление за отказ да се образува ДП. По-късно било извършено тежко покушение
1

срещу личността и телесната неприкосновеност на частния тъжител, за което има
образувано наказателно производство, по което като подсъдим е привлечен бащата на
подсъдимата.
На инкриминираната в тъжбата дата 18.07.2019 г., подсъдимата М.Т. депозирала пред
органите на МВР подписана лично от нея подробна писмена жалба адресирана до ОДМВР-
гр. Кюстендил, която подала с вх. № УРИ **********/18.07.2019 г. В същата били описани
няколко обстоятелства относно случили се в миналото в периода от 2015 г до 2019 г.
инциденти, които жалбоподателката свързвала с участието на частния тъжител в тях, а
именно, че той е изтрил подметките на обувките си пред входната врата на
апартамента и по ръбовете на стълбището с екскременти, както и че я е заплашвал
нея и близките й с убийство и че ще я пребие, че е счупил прозореца на терасата на
апартамента й с камък, и че умишлено е нанесъл побой над майка й, както и цитирала
различни реплики изречени от частния тъжител пред нея.
Във връзка с жалбата и извършената проверка били снети писмени обяснения от
подсъдимата, родителите й, от свидетелите М. и С., както и от частния тъжител, който
подписал и протокол за предупреждение по реда на чл. 65 от ЗМВР. Преписката по жалбата
е изпратена по компетентност на РП-Дупница, сега РП-Кюстендил, където е постановено
постановление за отказ от образуване на ДП от 02.08.2019 г., обжалвано и потвърдено с
Постановление от 09.09.2019 г, на ОП-Кюстендил.
За подадената жалбата от подсъдимата с вх. № УРИ **********/18.07.2019 г., до
ОДМВР-Кюстендил частният тъжител съобщил по-късно на съпругата си св. К., на брат си
св. В.К. и на съседа си св. К.В., който също в миналото имал проблеми с паркирането на
автомобила си пред блока и паркирането на автомобила на подсъдимата до него, поради
което след този случай не комуникирал изобщо с подсъдимата и нейните родители.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът установи безспорно и категорично след
детайлен и подробен критичен анализ и съпоставяне поотделно и в съвкупност на събрания
по делото разнообразен по вид, характеритики и стойност доказателствен материал.
На първо място съдът базира в най-голяма степен изводите си за фактите върху
гласните доказателства. Те се съдържат в показанията на свидетелите съседи и роднини - С.,
М., Т. и Т., вкл. прочетените им в цялост от съда показания по искане на защитата или
служебно от съда, по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, които се поддържат от тях, както и
частично от показанията на свидетелите Р.К., В.К. и Костандин В.. Съдът приема като по-
подробни и по-конкретни и точни именно прочетените показания на посочените четирима
свидетели, които са дадени в период по-близък до датата на събитията, за които разказват,
респ. е демонстриран по-добър спомен от всеки от тях.
Безспорно се установяват от показанията на всички свидетели трайно и дълбоко
влошените междуличностни отношения между подсъдимата и частния тъжител от 2015
година до момента, както и между двамата и част от разпитаните свидетели. Установяват се
еднопосочно и последователно от разказа на всички и причините за тези проблеми, а именно
спорове за паркиране пред жилищната сграда, в която живеят и поведението на част от
лицата във връзка с това. Потвърждават се в една или друга, но достатъчна степен и
обстоятелствата за случили се предходни физически стълкновения, на два пъти назад във
времето, между частния тъжител и подсъдимата или нейното семейство, при които се е
налагало да се намесват поотделно свидетелите С. и М., за да ги разтървават. В тази им част,
доколкото показанията дадени от свидетелите установяват еднопосочно, логично,
последователно и ясно посочените по-горе обстоятелства съдът ги приема за достоверни и
им се доверява поотделно и в съвкупност.
Посочените гласни доказателства условно могат да се разделят на две групи относно
2

разказа им за останалите обстоятелства попадащи в предмета на доказване, а именно
относно съдържанието на заявеното от подсъдимата в процесната жалба. Първата група е
съставена от свидетелите посочени от частния тъжител - Р.К., В.К. и К.В., които пресъздават
разказаното им лично от него, след като е бил призован от органите на МВР да даде
обяснения по жалбата. Втората група се състои от родителите на подсъдимата – Г.Т. и К.Т..
Извън тези обстоятелства остава казаното от свидетелите М. и С., които разказват само и
единствено за конкретните предхождащи по време подаването на жалбата инциденти
случили се между страните, в които са се намесили или разкават на съда най-общо за
отношенията между съседите им.
Според съда достоверни са показанията, макар и непреки, на първата група свидетели
- Р.К., В.К. и К.В., които свидетелстват достатъчно подробно и детайлно за споделеното им
от частни тъжител относно описаните в жалбата на подсъдимата до ОДМВР-Кюстендил от
18.07.2019 г. позорни обстоятелства и описани престъпления. Съдът подходи критично към
казаното от тях като взе предвид, че първите двама са съпруга и брат на частния тъжител,
който като пострадал е безспорно заинтересован от изхода на делото, а третият свидетел
разказва сам за своя дългогодишен личен междусъседски конфликт между него и
подсъдимата и нейното семейство, който е със същия генезис относно паркиране. Въпреки
всичко това, в тази им част показанията на тази първа група свидетели съвпадат и са
подкрепени в достатъчна степен от разказа на родителите на подсъдимата – св. Т.и, които
също откъслечно и индиректно разказват за описаното от дъщеря им М.Т. в жалбата и до
органите на МВР, за което сочат, че същата им е споделила. Нещо повече казаното от тези
свидетели намира директно потвърждение и в текста на приложената по делото в оригинал
жалба с вх. № УРИ **********/18.07.2019 г., до ОДМВР-Кюстендил, подадена от
подсъдимата. Именно това е и най-прякото доказателство относно обективирането на тези
писмени изявления до компетентния държавен орган от системата МВР.
Относно наличните данни в показанията на свидетелите С., Т. и Т., вкл. прочетените
им в цялост от съда показания по искане на защитата или служебно от съда, по реда на чл.
281, ал. 1, т. 2 от НПК, както и от св. Р.К. които се поддържат от тях, съдът ги приема за
достоверни, доколкото по делото са приложени конкретни писмени доказателства –
медицински документи /медицински свидетелства от 14.08.2015 г., искане за образно
изследване на К.Т./ и представените протоколи за предупреждение и постановления на
закритата РП-Дупница и писма от РУ-Дупница. Тези писмени доказателства дават в
необходимата степен подкрепа на изложеното от свидетелите.
Не представляват конкретни гласни доказателства за относими факти и обстоятелства
кратките обяснения дадени от подсъдимата в първото съдебно заседание пред съда. В тях
липсват твърдения касаещи предмета на доказване по делото, а единствено засягат
качеството на част от заявените от частния тъжител свидетели, което съдът е установил при
разпита им, както и от останалите приложени доказателства. Поради това и не се налага
друг по-подробен анализ на казаното от подсъдимата.
Най-общо гореприетите от съда факти и обстоятелства се потвърждават и установяват
и от приложените по делото писмени доказателства, а именно: оригинал на жалба с вх. №
УРИ **********/18.07.2019 г., до ОДМВР-Кюстендил; справка за съдимост; цитираните
медицински документи, протоколи по ЗМВР, постановления и всички останали справки,
писма и писмени доказателства прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК.
Така изложеният по-горе задълбочен, критичен анализ и съпоставяне на отделните
видове и групи гласни и писмени доказателства ангажирани от страните и изискани
служебно от съда, поотделно и в съвкупност, мотивира настоящият съдебен състав да
приеме от правна страна следното:
От правна страна:
3

В настоящия случай, за да обоснове своите правни изводи, съдът отдаде значение на
следните обстоятелства:
На основание чл. 304 от НПК съдът признава подсъдимия за невинен, когато
деянието изобщо не съставлява престъпление, когато не се установи, че деянието е
извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно.
В чл. 45 от Конституцията на Република България е закрепено конституционно
гарантираното право на гражданите да подават жалби, предложения и петиции до
държавните органи. Съдът приема с оглед съдържанието на жалбата и останалите събрани
доказателства, че в настоящия случай подсъдимата от обективна страна е упражнил именно
това свое конституционно право, като е подала жалба с вх. № УРИ **********/18.07.2019
г., до ОДМВР-Кюстендил. Съгласно разпоредбите на ЗМВР, именно органите на това
ведомство, вкл. ОДМВР - гр. Кюстендил са призвани да гарантират опазване на
обществения ред и сигурността на гражданите, както и евентуално да предотвратяват,
разкриват и пресичат престъпления извършени спрямо тях.
Упражняването на правото на жалба с описание на обективни действия на другиго със
субективната увереност, че те са неправомерни и действително извършени, не представлява
разгласяване на позорно обстоятелство нито приписване на престъпление, защото в
противен случай всяко устно или писмено обръщане на гражданите към органите на
изпълнителната власт за установяване или изясняване на някакви евентуално престъпни или
позорни според тях обстоятелства, би се оказало престъпление, ако се установи по-късно и
след проверка, че тези изложени в жалбата факти и твърдения не сочат за неправомерно
поведение на трети лица и производството по жалбата бъде прекратено от органите на МВР
или прокуратурата.
От обективна страна съдът приема следното:
С жалбата на подсъдимата до ОДМВР-Кюстендил са изложени изцяло субективните
твърдения на жалбоподателя базирани на възприети пряко или косвено от нея ситуации
относно твърдения от жалбоподателката упражняван през дълъг период от време
психически и физически тормоз от страна на частния тъжител спрямо нея, нейното
семейството и собствеността им. Изразени са писмено в жалбата нейни притеснения във
връзка с това, за живота и сигурността им. По този начин подсъдимата Т. е упражнила
конституционно гарантираното й право на жалба до компетентен съгласно ЗМВР орган за
предприемане на проверка, изясняване на случая и съответни действия в съответствие със
закона. Действията на подсъдимия са били обективно насочени към упражняване на това
негово право с оглед изложеното в жалбата за незаинтересованост и бездействие на
органите на полицията при предходно подаден сигнал до тях, а не към умишлено
накърняване честта, достойнството и доброто име на тъжителя, респективно авторитетът му
и оценката на околните, вкл. на бизнес партньорите му за него. Още повече според съда
изначално и с оглед функциите на органа следва и може да се предполага, че този държавен
орган не би разгласил изобщо до други незаинтересовани лица служебно известната му
информация съдържаща се в подадената до него жалба. Още повече, че за подобно
неправомерно служебно поведение са предвидени и адекватни дисциплинарни санкции.
В същото време от субективна страна, съдът приема следното:
Тук е мястото да се отбележи, че престъплението клевета е съставомерно само при
наличие на пряк умисъл, т.е. деецът целенасочено да предприеме определени действия с цел
да бъдат широко разгласени позорни за пострадалия обстоятелства или да му бъде
приписано престъпление. В случая написаното в жалбата не е имало за цел да повлияе
отрицателно на обществената оценка за частния тъжител. Съдът приема, че подсъдимата от
субективна страна е действала със съзнанието, че в жалбата си до ОДМВР-гр. Кюстендил
сигнализира териториално компетентен полицейски орган, който има правомощията да
4

осъществи компетентна намеса и разрешаване на случая, вкл. да ангажира служебно и
йерархически подчинените му органи от структурата на МВР с това.
Доказателствената съвкупност води до единствения възможен извод, че подсъдимата
Т. е била субективно и лично, макар и необосновано убедена в правотата си и е искала
своевременна компетентна намеса от страна на органите на МВР към ОДМВР-Кюстендил за
защита и о*ана на свои лични и на близките й накърнени субективни права и признати от
закона интереси. Такива са без съмнение посочените в жалбата обстоятелства, които засягат
правото на лична телесна неприкосновеност, правото на частна собственост и правото на
живот, като е действала с ясното съзнание, че упражнява писмено гарантираното си по
конституция право на жалба. В този смисъл според съда, деянието, касаещо подаването на
процесната жалба, е несъставомерно и подсъдимият следва да бъде оправдан.
Тъй като деянието на подсъдимата Т. не осъществява нито от обективна, нито от
субективна страна състав на престъплението клевета, съдът на основание чл. 304 НПК, няма
друг избор освен да я признае за невиновна и да е оправдае по повдигнатото и с тъжбата
частно обвинение за извършено престъпление по чл. 147, ал.1 от НК. Ако не стори това
законосъобразно процесуално действие съдът рискува да носи евентуално бъдеща
отговорност за вреди по реда на ЗОДОВ по примера на практиката на Съда по правата на
човека в Страсбург отразена в решения по дела Дончева и Гинин срещу България и др. За
повече подробности виж. и статията в интернет портала lex.bg от 26.03.2021 г., по
въпроса: „Задава ли се прецедент съдилища да отговарят за вреди по ЗОДОВ от
наказателно дело“. И двете дела са образувани по жалба на лица осъдени по реда на чл. 147
от НК, за подадени от тях жалби или сигнали до съответен държавен орган, както е и в
случая.
Извън гореизложеното може допълнително да се отбележи, макар и само за пълнота и
на база събраните гласни и писмени доказателства, че част от описаните в процесната жалба
обстоятелства предмет на обвинението с тъжбата представляващи според изложеното в нея
приписани на частния тъжител престъпления се явяват, на основание чл. 147, ал. 2 от НК с
доказана истинност, а именно:
Несъмнено според съда е установено, че частният тъжител е заплашвал подсъдимата с
различни реплики и закани, видно от показанията на свидетеля М., както и че умишлено е
нанесъл побой над майка й през 2015 година, за което са приложени и съответните
писмени доказателства, вкл. медицински документи и др.
По възраженията на повереника на частния тъжител в пледоариите следва
допълнително от правна страна да се посочи и следното:
В рамките на проверката, която извършва, за да осъществи или не правомощията си по
чл. 303, във вр. с чл. 301, ал. 1 от НПК, съдът трябва несъмнено да формира на база анализ
на доказателствата собствено вътрешно убеждение относно това, дали в тъжбата се твърди,
че подсъдимият е извършил съставомерно деяние от частен характер. Тук е мястото да се
отбележи, че с промените в НПК, в сила от 05.11.2017 г. формално е отпаднала
възможността на съдията-докладчик да прекрати по-рано наказателното производство, в
случай, че описаното в тъжбата не съставлява престъпление. Този извод следва от
обстоятелството, че разпоредбата на чл. 250, ал. 1 дава възможност на докладчика да
прекрати производството само в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 8а, 9 и т. 10 НПК,
а когато производството е образувано по тъжба на пострадалия - и в случаите по чл. 24, ал. 5
НПК. Отпаднала е изрично възможността производството да се прекратява, в случай, че
описаното в тъжбата не съставлява престъпление, съгласно чл. 24, ал.1, т. 1, пр. 2 от НПК.
Аналогичен е текста и на разпоредбата на чл. 289, ал.1 от НПК. Ето защо се изисква
оценъчна дейност на съдията-докладчик, която следва да констатира едва в крайния съдебен
акт и след провеждане на съдебно следствие и оценка на доказателствата, дали в тъжбата се
твърдят факти, които могат да се подведат под определен фактически състав на
5

престъпление по НК, в случая по чл. 147, ал.1 от НК. Естеството на предмета на проверката
несъмнено включва оценка на твърденията на частния тъжител по същество и на база
доказателствения материал, доколкото предпоставя съотнасяне на фактите към материалния
закон.
Съдът е единственият субект, който може в началото на производството да определи
квалификацията на деянието, вменено на подсъдимия с тъжбата, и съответно след това да
прецени по същество с крайния си съдебен акт, дали изобщо, с оглед правната
квалификация, това деяние представлява престъпление от частен характер. В случая съдът
не се съобрази с дадената от частния тъжител правна квалификация по чл. 148, ал.2, вр. с
ал.1, т. 2, вр. с чл. 147, ал.1 от НК и квалифицира описаното в тъжбата деяние като такова по
основния състав – чл. 147, ал. 1 от НК. За да стори това съдът взе предвид константната и
класическа практика на ВС и ВКС отразена и в Решение № 623 от 25. Х.1974 г. по н. д. №
611 / 74 г., на ВС, I Н. О. Наказателният закон в чл. 148, ал. 1, т. 2 НК, за да квалифицира по-
тежко клеветата, извършена чрез печатно произведение, има предвид, че печатното
произведение се отпечатва в много екземпляри, че то отива до неопределен кръг от хора и
затова законът употребява израза разпространяване на клеветата с печатно произведение, а
не както е в случая или аналогично в цитираното решение, чрез подаване на един единствен
екземпляр от жалбата до органите на МВР.
В контекста на посочените принципни правни положения, този съдебен състав
намира, че описаното в тъжбата деяние не може да бъде основание за ангажиране на
наказателната отговорност на подсъдимата.
На първо място съдът следва да отбележи какво се разбира под клевета по смисъла на
българския наказателен закон - клеветата е накърняване на обществените отношения,
гарантиращи спазването на конституционната забрана за накърняване на достойнството на
човешката личност, която стои в основата на самоосъзнаването на личността като
пълноценна и свободна. За да е осъществен престъпният състав, е необходимо деецът
съзнателно да съобщи на друго/други лица неистинни позорящи обстоятелства, свързани с
личността на пострадалия, респ. да му припише извършването на престъпление.
Престъплението е формално и то е довършено от момента, в който друго лице възприеме и
осъзнае предадената му от дееца позорна информация за пострадалия. Подобно деяние
чисто принципно е в достатъчна степен общественоопасно по смисъла на чл. 10 ЕКПЧ само
поради обективната си годност да застраши нечия репутация и добро име, обекти на защита
на лични абсолютни субективни права. Поведението на дееца е от естество да засегне
споменатите неимуществени блага на личността, респ. обществените отношения, които ги
защитават, само ако се разпространяват твърдения, които проверено са неистинни и деецът
осъзнава това, като зад паравана на свободата на изразяване той цели злепоставяне на
пострадалия.
Разгласените обстоятелства трябва да бъдат обективно позорни – недостойни от
гледна точка на общоприетите разбирания на обществото, господстващите морални норми;
трябва да са от характер да предизвикват еднозначна обществена негативна оценка или да
описват извършено конкретно престъпление.
Позорното обстоятелство по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК е твърдение за
съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от
естество да накърни неговото добро име в обществото. Може да се отнася до минало или
настоящо поведение на пострадалия, укоримо от гледна точка на общоприетите морални
норми, може да се касае до прояви от личния живот на пострадалия (брачна изневяра, побой,
тормоз на близките, пиянство и др.), може дори да се касае до служебни или обществени
прояви на лицето и т.н.
Следва да се отбележи и че съставът на клеветата е свързан с разгласяване на
определени факти, конкретни обстоятелства, конкретни прояви на засегнатия, а не до
6

вменяване на определени неконкретизирани отрицателни качества, не до отрицателни
оценки, съждения, епитети и т.н. В този смисъл следва да се има предвид и разграничението
между факти и мнения дадено задължително за националните съдилища в практиката на
ЕСПЧ по делото “Лингенс срещу Австрия”.
Затова престъплението се осъществява чрез изразяване на твърдения – с
конкретизирано съдържание по смисъл да носи информация за конкретно обстоятелство,
факт, време, място, лице, процес, а не да са изложени абстрактно и да се сочат лицата и
другите инкриминирани данни общо, без да се разбира точно и определено за кое лице се
отнасят тези обстоятелства. В този смисъл според ЕСПЧ изводите, които някой си прави от
прочетеното или чутото, създаването на различни версии, предположения, аналогии,
внушението, мнението – не са клевета. Те не могат да бъдат доказани и не подлежат на
доказване.
При преценка дали посочените в тъжбата факти разкриват извършено престъпление,
този съдебен състав вече отбеляза по-горе, че намира отговорът на този въпрос за
отрицателен, защото в случая следва да се има предвид, че изначално подаването на искане,
сигнал, жалба, заявление и пр. до органите на полицията, в което се съдържа искане за
оказване на съдействие от държавен орган за защита на лични субективни права, не е годно
действие, с което може да се осъществи престъпление по чл. 147 от НК, доколкото не
представлява злоупотреба с право от страна на жалбоподателя. В настоящия случай няма
данни за злоупотреба с правото на жалба от страна на подсъдимата, която в лично качество
не е подавала по-рано друга или други жалби за процесните обстоятелства, както
необосновано твърди в пледоарията си повереникът. Подаването на жалба от нейната майка
по никакъв начин не пречи и не преклудира нейното конституционно право, вкл. и частично
за същите обстоятелства. Именно тук е важно да се уточни още веднъж, че посочването на
твърдения под формата на писмена жалба пред държавен орган, призван да пази
обществения ред, не може да се приеме за „разгласяване“ по смисъла на чл. 147 от НК, като
сезирането на институция с молба за извършване на действия за защита на права е извън
обхвата на разгласяването, в смисъла, който законодателят е вложил в това понятие в
нормата на чл. 147 от НК. А това е така, защото търсенето на защита срещу неправомерно
засягане на личната или на близък, роднина правна сфера, е действие, на което всеки
гражданин в правова държава има конституционно право и държавата, чрез своите органи,
има насрещно корелативно задължение да провери подадените сигнали и да се произнесе по
тяхната основателност, като съответно упражни властническите си правомощия при
решаването на въпроса, с който органите на реда са сезирани.
Не на последно място, следва да се посочи, че подаването на жалба има коренно
различна цел от умишлено намерение за приписване на престъпление или такова за
разгласяване на позорни обстоятелства по отношение на даден субект. Тази цел е защита на
лични права, а не накърняване на чужди, поради което такова поведение е несъставомерно
допълнително и от субективна гледна точка.
Ето защо, съдът намира, че с подаването на процесната жалба с вх. №
**********/18.07.2019 г., до ОДМВР-Кюстендил подсъдимата М.Т. не е извършила
престъплението клевета, поради това, че описаното в тъжбата не съставлява от обективна и
субективна страна престъпление от частен характер.
По разноските:
Предвид последиците от изхода на делото спрямо подсъдимата М. Г. Т. и на
основание чл. 190, ал.1 от НПК частният тъжител *. Д. К. следва да бъде осъден да заплати в
полза на същата направените от нея по делото разноски за адвокатски възнаграждения в
размер на сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/– разноски за адвокатско
възнаграждение по настоящото НЧХД №1028/2021 г., по описа на РС-Дупница, Н.О.,
V-състав, както и сумата от 510,00 лв. /петстотин и десет лева/ – разноски за
7

призоваване на свидетел – 10,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500,00
лева, заплатено в брой на адв. Балабанов по НЧХД № 1***9/2019 г., по описа на РС-
Дупница, Н.О., IVсъстав. Същите са категорично доказани от приложените по делото
платежно нареждане и договори за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно, в
които изрично е отбелязано, че адвокатските хонорари са били заплатени в брой от
подсъдимата на посочения в тях адвокат. Изцяло неоснователни са претенциите за
присъждане на разноски за други три броя адвокатски възнаграждения в полза на
подсъдимата за представлявалия я в хода на предходното първоинстанционно разглеждане
на делото по НЧХД № 1***9/2019 г., по описа на РС-Дупница, Н.О., IV-състав – адв.
Тошко Тенев от САК. За същите е абсолютно недоказано изобщо дали са били заплатени и
още по-малко по какъв начин от подсъдимата. В представените общо три броя договори за
правна защита и съдействие, първият за 1000,00 лева и следващите два за по 500,00 лева е
посочено единствено договореното възнаграждение или евентуално в първия и последния
договор е посочена и цифра в графата платена сума, съответно 1000,00 и 500,00 лева, като
изцяло са останали празни и непопълнени задължителните реквизити на този тип бланков
договор - „начин и срок за плащане“ и „от които в брой:“, съответно „по сметка:“, за да
има договора доказателствена сила като надлежно оформена разписка за извършеното
плащане. Налице е според съда своеобразен опит за претенция водеща до неоснователно
обогатяване на подсъдимата, което като един класически общ принцип на правото е нежелан
и със сигурност не е целен от закона вкл. в чл. 190, ал.1 от НПК негативен правен резултат.
Последното е и реална злоупотреба с правото на разноски. Задълженията на съда относно
разноските са предмет на обсъждане и в задължителната тълкувателна съдебна практика,
виж. Тълкувателно решение № 36 от 6.XI.1990 г. по н. д. № 27/90 г., ОСНК, докладчик
член-съдията Танка Попова. Съдът, обаче не може да присъжда разноски на база някакви
свои голословни и недоказани предположения относно това, дали договорените в
договорите разноски за адвокатски възнаграждения са били след това и кога като срок,
реално заплатени и по какъв начин /в брой или по сметка/ на посочения адвокат. На
основание чл. 303, ал.1 присъдата, вкл. и в частта й по чл. 301, ал.1, т. 12 от НПК, относно
присъждане на разноските според настоящия съдебен състав също не може да почива на
предположения. Поради това и тази акцесорна претенция за разноски бе само частично
уважена, като несъмнено доказана.
Съобразно изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	24
Дата:	16 декември 2021 г. (в сила от 9 юни 2022 г.)
Съдия:	Страхил Николов Гошев

Дело:	20211510201028
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	8 октомври 2021 г.

Присъда по дело №1028/2021 на Районен съд - Дупница

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите