Р Е Ш
Е Н И Е
№ 543
гр.Русе, 31.12. 2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА гр. дело N401 по описа за 2017 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от
незаконосъобразно принудително изпълнение с правно основание чл.74 от ЗЧСИ.
Ищецът Д.Х.И. твърди, че
бил длъжник по изп.д.№ 20108330400436 по описа на ЧСИ „В. М.- рег.№ *** на КЧСИ.
Ответникът не спазил закона, тъй като не бил уведомяван за извършването на
изпълнителни действия спрямо него, последните били извършени в нарушение на
процесуалните норми, в резултат на което претърпял имуществени и неимуществени
вреди. Твърди, че изпълнителното дело
било образувано по молба на взискателя Ж. Н. Ж. и въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 12.05.2010 г. по гр.д.№ 307/2009 г. по
описа на ОС-Русе за вземане в размер на 50 000 лв.,представляваща
обезщетение за вреди. В молбата си взискателят не бил възлагал на ответника
правата по чл.18 от ЗЧСИ. След образуването на изпълнителното производство по
искане на взискателя са били наложени възбрани върху притежаваните от него
недвижими имоти: ½ ид.ч. от апартамент №*, бх.*, ет.*, находящ се в гр.Р.,
ЖСК „Р. е.“, жил.бл. „М.-*“; 1/2 ид.ч.
от гараж в гр.Р., ж.к.“Д.-*“, гараж №** и 1/6 ид.ч.
от земя и сграда в гр.Р., ул.“К.“ №*, които били в процес на делба. От извършената справка ответникът установил
адресите му- постоянен адрес *** и настоящ адрес-***. ПДИ била изпратена от
ответника само на настоящия му адрес и след като не съм бил намерен на адреса е
било залепено уведомление. На основание чл.38 от ГПК ответникът в качеството си
на ЧСИ е следвало да го потърси и на постоянния му адрес, посочен в направената
от него адресна справка, което обаче не било извършено. Същият в нарушение на
закона му назначил особен представител, без да били налице предпоставките за
това. С опорочаване на процедурата по връчване на ПДИ ответникът го лишил от
правото на защита, което опорочавало и последващите изпълнителни действия. Ответникът в качеството
си на ЧСИ му връчил призовка за принудително изпълнение и то на адрес с.В.,
ул.“Д. К.“ №**, който адрес не бил посочен нито от взискателя, нито посочен в
адресната му справка. Изпращането на ППИ не било съпроводено с надлежно
връчване на ПДИ преди това, а отделно от това на този адрес също не бил намерен.
В нарушение на процесуалните правила ответникът не извършил надлежно призоваване,
тъй като не го търсил на постоянния му адрес. С протокол от 04.10.2010 г. му
назначил особен представител, на който не му била връчена покана за доброволно
изпълнение, а направо призовка за принудително изпълнение. С обявление
ответникът изнесъл на публична продан притежаваните от него и възбранени
недвижими имоти и приел, че същата е редовно разгласена. Тази констатация не
била вярна, тъй като липсвали данни обявления за публичната продан да са били
поставяни на имотите, което опорочавало извършената публична продан. Публичната
продан на недвижимите имоти била изцяло порочна и поради нарушаване на
разпоредбата на чл.494, ал.2 от ГПК като ЧСИ направо съставял обявление за
публична продан без да определял нова начална цена по правилата на чл.468 от ГПК.
С протокол от 27.05.2011 г. ответникът обявил за купувач на апартамента взискателя Ж. Ж.. В нарушение на процесуалните правила и
пренебрегвайки присъединения взискател НАП, ЧСИ възложил имота на взискателя
без да извърши разпределение, което да предяви и след влизането му в сила и
заплащане на дължимите суми, да издаде постановление за възлагане на недвижим
имот. Поради това процесуално нарушение ответникът не заплатил дължимите данъци
и такси за продадените имоти, което е станало и причина за принудителното им
събиране по изп.д.№ 1512/2016 г. по описа на ЧСИ Ив.Х.- рег.№*** на КЧСИ.
Същите процесуални нарушения допуснал и при публичната продан на двата гаража.
При извършения впоследствие въвод на 09.08.2011 г. ответникът описал в протокол
само част от намерите на адресите движими вещи. Находящите
се в имотите документи- задграничен паспорт, здравна книжка, дипломи за
основно, средно и висше образование, както и други лични вещи се изгубили.
Документите и личните му вещи, както и предоставените му за ползване вещи от
трети лица, следвало да му бъдат оставени за ползване. В двата гаража имало и
превозни средства- лек автомобил и два мотоциклета, както и вещи на значителна
стойност- собственост на трети лица - фризер, хладилници, двигатели за автомобили,
резервни части за автомобили, музикална стерио
уредба, нови дрехи. ЧСИ не съставил опис на намереното движимо имущество, вкл.
и на това, намиращо се в таванската стая, маза, сушилно помещение. Взискателят
не бил случайно лице. Същият живеел с бившата му съпруга и именно той станал
причина за развода им. Взискателят много добре познавал имущественото му
състояние и знаел къде се намира по всяко едно време, знаел и къде живее.
Поради наличието на заповед за защита не посещавал имотите и не търсил вещите
си. За образуваното изпълнително дело узнал на 12.10.2012 г. Ако ответникът го
беше уведомил своевременно съобразно изискванията на закона, можел да
организира защита си и да заплати доброволно дължимата сума, без да се стига до
продажба на имотите му. В резултат на незаконосъобразните действия от ответника
по изпълнителното дело му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се
коренна промяна на начина му на живот, в съществуване на ръба на оцеляването,
влошило се здравословното му и психическо състояние, бил лишен от възможността
да полага труд съобразно образованието и квалификацията си, бил лишен от
възможността да изкарва доходи, които да му дадат възможност за един нормален
живот. Имал страх от контактите с хората, затворил се, особено след като се
появило и второто изпълнително дело- за събиране на дължимите данъци за
продадените на публичната продан имоти. Причинените му неимуществени вреди
възлизали на 60 000 лв., които ответникът следвало да обезщети. От
незаконосъобразното принудително изпълнение претърпял и имуществени вреди, тъй
като ответникът продал недвижимите имоти при занижени цени, неотговарящи за
пазарната им стойност към момента на продажбата, с което му била причинена щета
от 80 000 лв. Ответникът не извършил разпределение и не погасил дължимите
данъци и такси за имотите, в резултат на което му причинил щета от 1200 лв. В
резултат на незаконосъобразното поведение на ответника се изгубили лични негови
движими вещи, както и вещи на трети лица, които приел на отговорно пазене. Общият
размер на причинените му имуществени вреди бил 100 000 лв., които
ответникът следвало да обезщети. Претендира съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от
незаконосъобразно принудително изпълнение, както и сумата в размер на
100 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2010 г. до окончателното
плащане.
Ответникът ЧСИ В. М.- рег.№*** на КЧСИ
оспорва основателността на предявените искове. Оспорва всички фактически
твърдения за допуснати и извършени от него неправилни и незаконосъобразни
принудителни изпълнителни действия, заявени в исковата молба, както и
твърденията на ищеца, че в хода на изпълнителното производство е претърпял
каквито и да било имуществени или неимуществени вреди. Възразява и че
претенциите на ищеца са погасени по давност.
Третото лице- помагач на
ответника ЗК „Л. и.“ АД- гр.С. счита предявеният иск за неоснователен по
съображенията, изложени в отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното
изпълнително дело № 436/2010 г. по описа на ответника се установява, че същото
е образувано по молба на взискателя Ж. Н. Ж. срещу
ищеца Д.Х.И. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.05.2010 г. по
гр.д.№ 307/2009 г. по описа на РОС за събиране на сумата в размер на
50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 05.07.2008 г. до окончателното плащане. В
молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е посочил
адрес за призоваване на длъжника: с.В. и втори адрес: гр.Р., ул.“Г. Д.“ №**,
вх.*, ет.*.
По искане на взискателя
съдебният изпълнител е извършил пълна справка за имущественото състояние на
длъжника и се е снабдил със справка от НБД Население, в която са посочени
заявените от него постоянен и настоящ адрес.
Видно от справката от
персоналната партида на длъжника, същият се е разпоредил с притежавания от него
недвижим имот, находящ се в гр.Р., к-с „Д.-*“, ул.“И.
п.“ **, бл.*, вх.*, ет.* чрез договор за продажба от 06.04.2007 г. Продаденият
имот е бил заявен от него като постоянен адрес съгласно адресната справка.
До длъжника са изпратени
покани за доброволно изпълнение- както на настоящия му адрес, така и на адреса,
посочен от взискателя в с.В., които са върнати в
цялост с отбелязване, че лицето не е открито и е залепено уведомление.
По искане на взискателя
на ищеца в качеството му на длъжник ЧСИ е назначил особен представител,
определен от АК-Русе. На особения представител на длъжника е била връчена
призовка за принудително изпълнение. Призоваването на длъжника за последващите изпълнителните действия е извършвано чрез
особения му представител адв.В. А. от АК-Р..
След образуване на
изпълнителното производство ЧСИ е изпратил уведомление до НАП като на
18.06.2010 г. е получено удостоверение за наличие или липса на задължения на
длъжника. ЧСИ е изискал и справка от Община- Р., отдел „Местни данъци и такси“
за задълженията на Д.И. за недвижимите имоти, находящи
се в гр.Р., ул.“К.“ №** и бул.“Г. Д.“ №**, вх.*, ет.*, срещу които е насочено
принудително изпълнение.
На 20.10.2010 г. е
извършен опис на недвижими имоти- апартамент и гараж в гр.Р., бул.“Г. Д.“ №**,
както и на недвижим имот, находящ се в гр.Р., кв.“Д.“,
ул.“К.“ №*, а оценката на същите е определена с помощта на вещо лице. С
протокол от 16.11.2010 г. ЧСИ е насрочил публична продан на апартамента и
гаража, находящи се в гр.Р., бул.“Г. Д.“ №** като е
определил начална цена 63 750 лв.- за апартамента и 11 250 лв.- за
гаража, изготвено е обявление, което е разгласено, вкл. и чрез поставяне на
обявление на имота. С протокол от 07.01.2011 г. публичната продан на
апартамента и гаража е обявена за нестанала, за което страните са уведомени. По
искане на взискателя- молба от 17.01.2017 г. е насрочена втора публична продан
на имотите при цена от 51 000 лв. за апартамента и 9 000 лв.- за
гаража, изготвено е обявление, изпратено до страните, Община- Р., Районен съд
Русе и е залепено на имота. С протокол от 25.03.2011 г. публичната продан е
обявена за нестанала. По молба на взискателя е насрочена нова публична продан
на посочените недвижими имоти като ЧСИ е определил нова начална цена за
апартамента -31 875 лв. и за гаража- 4500 лв., насрочена е нова публична
продан, изготвено е обявление, което е разгласено, вкл. и чрез залепването му
на имотите.
По искане на взискателя принудителното
изпълнение е насочено и срещу гараж №**, находящ се в
гр.Р., кв.“Д.-*“, за което на длъжника е изпратена ППИ. На 20.04.2011 г.
гаражът е описан и с помощта на вещо
лице е определена пазарната цена. С протокол от 18.05.2011 г. е насрочена
публична продан и на този недвижим имот при начална цена 1350 лв., изготвено е
обявление, изпратено до страните, Община Русе, РРС и залепено на гаража.
С протокол от 27.05.2011
г. взискателят е обявен за купувач на притежаваната от длъжника ид.ч. от апартамента за сумата от 31 875 лв. , както и
за купувач на притежаваната от длъжника ид.ч. от
гаража , находящ се в гр.Р., бул.“Г.Д.“ №** за сумата
от 4500 лв.
С платежно нареждане от
01.06.2011 г. по сметка на НАП е преведена сумата от 1155 лв., а на 02.06.2011
г. е изготвено и постановление за възлагане на недвижимите имоти.
С протокол от 08.07.2011
г. за купувач на ½ ид.ч. от гараж №15, находящ се в гр.Р., ж.к.“Д.-*“ е обявен взискателя
за сумата от 1350 лв. и с постановление за възлагане на недвижим имот от 12.07.2011
г. същият е възложен на Ж. Ж..
На 09.08.2011 г. взискателят е въведен във владение на апартамента
и гараж №1, находящи се в гр.Р., бул.“Г. Д.“ №**. В
протокола за въвод във владение ЧСИ е описал намерените в апартамента, в
избеното помещение и гаража движими вещи / посочени в общо 52 пункта/, които са
оставени на отговорно пазене на съсобственика Б.И..
По искане на взискателя
е насрочен опис на движими вещи на длъжника, същите са описани с протокол от
01.11.2011 г. в 13 пункта, извършена е
оценка на същите с помощта на вещо лице и за техен пазач е назначен
съсобственика- Б. И.. Описаните движими вещи са продадени чрез търг с явно
наддаване на съсобственика Б. И..
ЧСИ е насрочил и публична
продан на МПС „В.“ 1.3 с рег.№ **** и мотоциклет МЗ *** с рег.№ ***** и е изискал
справка от Община Русе, отдел Местни данъци и такси за дължимите данъци
за тези превозни средства. Писмото до Община Русе, ОМДТ е получено на
14.11.2011 г. След проведен търг лекият автомобил е възложен на Р. А. за сумата
от 1428.20 лв., а мотоциклета- на Б. И. за сумата от 300.99 лв. След приспадане
на дължимите такси, постъпилите суми от продажбата на тези вещи е преведена на
взискателя.
На 12.10.2012 г.
длъжникът лично е подал молба с искане за издаване на копие от изпълнителното
дело.
С постановление от
13.03.2017 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК.
От приложеното изп.д.№ 1512/2016 г. по описа на ЧСИ Ив. Х.- рег.№ ***на
КЧСИ се установява, че същото е образувано по искане на Община Р., Дирекция
„Местни данъци и такси“ срещу ищеца и въз основа на акт за установяване на
общински публични вземания Съгласно акта размерът на дължимия ДНИ за недвижим
имот, находящ се в гр.Р., бул.“Г. Д.“ №**, вх.* за
периода 2008 г.- 2011 г. възлиза на 86.54 лв.- главница, лихва за забава 57.38
лв. или общо 143.92 лв., а дължимия
данък за мотоциклет с рег.№ ****- продаден от ответника, за периода 2007 г.-
2015 г., заедно с лихвата за забава, възлиза на сумата от 337.55 лв. С
решение№141/21.12.2016 г. е изменен акта като дължимия ДПС е намелен до общ
размер 216.44 лв. за периода 2007 г. -2011 г. Основание за изменението на това
задължение е обстоятелството, че мотоциклета е продаден на трето лице от ЧСИ В.М. с постановление за възлагане от 20.01.2012 г.
С показанията на св.В.,
св.М., св.Л., К. и св. Г. се установява, че ищецът е работил като м. до 2006 г.
и през това време е бил жизнен, организиран, мобилизиран, през това време е
строил апартамента в кооперация в гр.Р., бул.“Г. Д.“ като св.М. му дал да
ползва машини- хилти и електрожен, както и телевизор,
хладилник, микровълнова печка, които впоследствие се изгубили. Жилището било
луксозно обзаведено, с таванска стая, преустроена като боксониера.
В апартамента имало всякакви екстри, два- три климатика,
локално парно, модерни електроуреди и мебели, а в гаража- дрелки,
ъглошлайф, резервни части за Трабант, климатици. Свидетелите сочат, че през 2009-2010 г. Д. ***,
където имал къща и станал пастир, заживял като отшелник, променил се. Същите
свидетели сочат, че настъпилата промяна била свързана с раздялата със съпругата
му, която той много обичал, напуснал апартамента, тъй като не се разбирал с
жена си, заживял на село, където търсел спокойствие от семейните проблеми. Промяната
в състоянието му обяснявал със семейните си проблеми. Ищецът бил в затвора и
след освобождаването му не бил същият човек. Станал свит, изгубил социалните си
контакти, не можел да си намери работа, предал се, нямал ентусиазъм, желание.
По делото са приети и
заключенията на в.л.Л. и в.л.Г. относно пазарната стойност на продадените на
публична продан недвижими имоти и за пазарната цена на движими вещи, посочени в
уточнението на исковата молба.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е иск за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от
незаконосъобразно принудително изпълнение с правно основание чл.74 от .
Разпоредбата на чл.74 от ЗЧСИ регламентира деликтната отговорност на частните
съдебни изпълнители в качеството им на длъжностни лица, които изпълняват
дейност по повод принудително изпълнение, за причинените от тях вреди от
незаконосъобразните им действия или бездействия при или по повод тази им
дейност. ЧСИ дължат обезщетение на увредените лица за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Пряка вреда е тази, която директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял
вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител-
тъй като преки са само тези
вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането.
За да бъде ангажирана отговорността на ЧСИ на основание чл.74 от , в
доказателствена тежест на ищеца е да установи елементите от фактическия състав
на цитираната правна норма- неправомерни действия и/ или бездействия на ЧСИ, настъпила вреда, причиняване на
вредата при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка. В този смисъл е трайно
установената практика на ВКС - решения по чл. 290 от ГПК № 264/8.04.10 г. по г. д. № 474/09 на ВКС, IV ГО, № 120/8.07.11 г. по т.
д. № 1123/10 на ВКС, ТК, II ТО.
В настоящото производство съдът извършва
самостоятелна преценка относно процесуалната законосъобразност на действията и
бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. Това е така, тъй като с решението по жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител се формира сила на присъдено нещо по отношение съществуването
на потестативното право да се постанови отмяната им, но не и по отношение процесуалната
им законосъобразност, което
е преюдициален въпрос за този процес. Относно
обстоятелства от значение за отговорността
по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ сила на присъдено нещо
не се формира, правоустановителното
действие на решението не се изразява
в установена противоправност
на обжалваното съдебно-изпълнително
действие, ако то бъде
отменено.
Първото от заявените от ищеца основания за
ангажиране на отговорността на ответника в качеството му на ЧСИ е нередовно
връчване на призовка за доброволно изпълнение /ПДИ/.
ПДИ има за цел да уведоми длъжника за започналото
изпълнително производство като го предупреждава, че ако не изпълни доброволно
задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Нейната задача е
да стимулира длъжника към доброволно изпълнение. Същата е процесуална
предпоставка за започване на принудително изпълнение, но тя не съставлява
принудително действие, което да подлежи на съдебен контрол по реда на обжалване
на действията на съдебния изпълнител.
В настоящият случай се
установи, че по искане на взискателя ответникът в качеството си на съдебен
изпълнител е извършил пълна справка за имущественото състояние на ищеца и се е
снабдил със справка от НБД Население, в която са посочени заявените от него постоянен
и настоящ адрес.
Със справката от
персоналната партида на ищеца се установява, че същият се е разпоредил с притежавания от него
недвижим имот, находящ се в гр.Р., к-с „Д.-*“, ул.“И.
п.“ **, бл.*, вх.*, ет.* чрез договор за продажба от 06.04.2007 г.- т.е. преди
образуване на изпълнителното производство. Адресът на продадения недвижим имот
е заявен от него като постоянен адрес съгласно адресната справка. Съобразявайки това обстоятелство ЧСИ е
изпратил покана за доброволно изпълнение, както на настоящия му адрес, така и
на адреса, посочен от взискателя- в с.В., които са
върнати в цялост с отбелязване, че лицето не е открито и е залепено
уведомление. След изтичане на законоустановения срок,
законосъобразно ЧСИ е приел, че призоваването е надлежно връчено с оглед
разпоредбата на чл.46, ал.7 от ГПК.
Ответникът в качеството
си на ЧСИ е спазил процесуалните правила по връчване на ПДИ, регламентирана в
чл.38 от ГПК. Съгласно цитираната правна норма връчването следва да се извърши
на адреса, посочен по делото. Когато адресатът не е намерен на посочения адрес,
връчването следва да се извърши на настоящия му адрес, а само при липса на
такъв- на постоянния му адрес.
В случая ПДИ е изпратена
на посочените от взискателя адреси, единият от които се явява и заявен от ищеца
настоящ адрес.
Неизпращането на ПДИ на
постоянния адрес на ищеца съгласно справката, не е основание да се приеме, че е
налице незаконосъобразност на действията ЧСИ по връчването на ПДИ и на последващите действия по назначаване на особен
представител. Както вече се посочи нормата на чл.38 от ГПК задължава
призоваване по постоянен адрес да се извършва само в случай, че няма заявен
настоящ адрес, а отделно от това ищецът не е навел фактически твърдения, че към
момента на образуването на изпълнителното дело е живял на този адрес.
Извършената в предходен момент разпоредителна сделка с недвижимия имот, както и
показанията на свидетелите дават основание на съда да приеме, че към момента на
образуването на изпълнителното производство ищецът е живял в с.В. и периодично
е посещавал жилището, където е неговия настоящ адрес.
При тези факти
резултатът от изпращането на ПДИ и по постоянният адрес на ищеца би бил същият,
тъй като той не е живял там.
Установи се, че по
искане на взискателя на ищеца в качеството му на длъжник ЧСИ е назначил особен
представител, определен от АК-Русе. На особения представител на длъжника и
законосъобразно на същия е била връчена
призовка за принудително изпълнение. На особения представител не следва да се
връчва ПДИ с оглед функцията и целите на същата, поради което не е налице
посочения от ищеца порок на извършеното действие от ответника. Доказателствата
по делото сочат, че призоваването на длъжника за последващите
изпълнителните действия е извършвано чрез особения му представител адв.В. А. от АК-Русе.
С оглед изложеното съдът
приема, чене е налице първото от посочените в исковата молба основания за
ангажиране на имуществената отговорност на ответника.
Второто от заявените от ищеца основания е ненадлежно
обявяване и разгласяване на публичната продан на недвижимите имоти.
Съдът намира, че не е налице и това основание за
ангажиране на имуществената отговорност на ответника.
Доказателствата по делото сочат, че по искане на
взискателя ответникът е описал притежаваните от ищеца недвижими имоти, извършил
е оценка на същите с помощта на вещо лице, след което е изготвил протокол за
насрочване на публична продан, в който е определил началната цена, изготвил е
обявления, които са надлежно разгласени, съобразно изискванията на чл.487 от ГПК. Твърдението, че обявление не е поставяно на имота са опровергава от
данните по изпълнителното дело, а удостоверяването на призовкаря
не е надлежно оборено в настоящото производство. Доказателствата сочат, че
всяка една от публичните продани е надлежно
разгласена, вкл. и чрез залепване на обявление на имота, поради което не е
налице посоченото процесуално нарушение.
Не е налице и другия порок, посочен от ищеца.
Видно от данните по изпълнителното дело, първата публична продан на апартамента
и гаража, находящи са в гр.Р., бул.“ Г.Д.“ №** са
проведени при надлежно определена начална цена, изрично посочена в протокола за
насрочването й и при съобразяване на заключението на вещото лице и нормата на
чл. 485 от ГПК /изм., в редакцията, действала към момента на извършването/ във вр.чл.468 от ГПК /изм., в редакцията, действала към момента
на извършването на действието/.
След обявяването й за нестанала, по искане на
взискателя ЧСИ е насрочил втора публична продан- при нея не се изготвя нова оценка,
а само се посочва началната цена – чл.494 от ГПК /изм./. И втората публична
продан на тези имоти е била обявена за нестанала. Съобразно изискването на
чл.494 от ГПК по искане на взискателя ответникът е насрочил нова публична
продан на имотите като в протокола за насрочването й е определил нова начална
цена, съобразно изискването на чл.494, ал.2 от ГПК. Разпоредбата на чл.485 от ГПК /изм./ , в редакцията, действала към момента на извършване на публичната
продан, овластява съдебният изпълнител сам да определи
началната цена на имотите като назначаването на вещо лице е само възможност.
При новата публична продан ответникът съобразно изискването на закона е
определил новата начална цена, поради което не е налице посочената от ищеца
незаконосъобразност на тези действия.
Неоснователно е и твърдението на ищеца, че продажбите
на имотите са извършени при занижени цени. Самият закон сочи, че при публичната
продан цената е 75 % от пазарната стойност на вещта, като при всяка следваща
тази стойност се намалява. Целта на разпоредбата е да се постигне осребряване
на имущественото на длъжника, за да се удовлетвори взискателя при липса на
доброволно изпълнение.
В случая ищецът е бил осъден да заплати на
взискателя сумата от 50 000 лв. с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№
307/2009 г. по описа на Русенския окръжен съд- факт, който е бил известен на
ищеца. Ако същият беше изпълнил доброволно задължението си към взискателя, не
би се стигнало до принудително изпълнение и осребряването на имуществото
му цени под пазарните за имотите.
Липсата на доброволно изпълнение от страна на
ищеца е причина имотите да се продават по правилата на публичната продан- на
цени, които са по- ниски от пазарната стойност, поради което не е нито незаконосъобразностст на извършените действия от ответника
в качеството му на ЧСИ, нито заявената от ищеца имуществена вреда от
80 000 лв., представляваща разликата в пазарната цена имотите и цената, на
която същите са продадени при публичната продан.
Недоказани са и твърденията на ищеца, че в
резултат на действията на ответника са му причинени вреди, изразяваща се в
стойността на липсващи движими вещи.
Доказателствата по делото сочат, че след
продажбата на недвижимите имоти- апартамент и гараж, находящи
се в гр.Р., бул.“ Г.Д.“ №** ЧСИ по искане на взискателя, на когото същите са възложени,
е извършил въвод във владение. При въвода ЧСИ е
съставил опис на движими вещи, намерени в апартамента, тавана, мазата и гаража
и е оставил същите на отговорно пазене на съсобственика- Б. И.. Впоследствие
спрямо тези движими вещи е било предприето принудително изпълнение и същите
след продажбата им са били възложени на съсобственика.
По делото не се установи наличието на посочените в
молбата- уточнение движими вещи да са се намирали в недвижимите имоти.
Показанията на разпитаните по делото свидетели са общи и установяват наличие на
движими вещи в апартамента и гаража в предходни периоди, пора което въз основа
на същите не може да се обоснове извод, че към момента на въвода
същите са били налични, както и че са се изгубили в резултат на
незаконосъобразни действия на ответника, поради което не е налице основание за
ангажиране на отговорността му за тяхната парична равностойност и в тази част
искът се явява неоснователен.
Ищецът е заявил като основание за ангажиране на
отговорността на ответника за имуществени вреди неизготвяне на разпределение и
непогасяване на публични задължения.
От данните по изпълнителното дело се установява,
че след предприемането на действия по принудително изпълнение ЧСИ е уведомил НАП,
получил е удостоверение и е присъединил Държавата като взискател по делото.
Същият е изискал и справка от Община- Р. за дължимия ДНИ по отношение на
апартамента и гаража, находящи се в гр.Р., бул.“Г.Д.“
№** / л.79 от изп.дело/. От справката се установява,
че към момента на публичната продан на тези имоти е имало непогасени публични
задължения- местен данък и лихви в размер на 65.79 лв.
При тези данни след провеждането на публичната
продан и определяне на взискателя за техен купувач, ЧСИ е следвало да извърши
разпределение по реда на чл.460 и сл. от ГПК, тъй като както държавата, така и
общината имат качеството за присъединени взискатели
по право за дължимите публични задължения на длъжника, какъвто се явява ДНИ.
В нарушение на процесуалните правила ЧСИ не е
изготвил разпределение и не е задължил взискателя да внесе дължимата сума за
погасяване на дължимите от ищеца данъци за имотите, която сума да се преведе по
сметка на Община Русе, ДМДТ.
Видно от образуваното изпълнително дело 1512/2016
г. по описа на ЧСИ Ив.Х.- рег.№ *** на КЧСИ дължимият от ищеца
ДНИ за процесния апартамент, продаден на публична продан от ответника, е
включен в предмета на акта за установяване на общински публични вземания и за
събирането му са предприети действия по принудително изпълнение. Дължима от
ищеца сума за неплатен ДНИ е 86.54 лв. и лихвите за забава – 57.38 лв. или общо
дължимата сума възлиза на 143.92 лв.
Съдът приема, че в резултат от незаконосъобразното
действие на ответника, изразяващо се в неизготвяне на разпределение преди
издаването на постановление за възлагане на недвижимия имот, ищецът е претърпял
имуществена вреда в размер на 143.92 лв., представляваща непогасени данъци за
апартамента и лихвата за забава върху дължимите суми, поради което е налице
основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за тази
вреда.
Ответникът е направил правопогасяващо
възражение за изтекла погасителна давност. Същото основателно.
Постановлението за възлагане на недвижимия имот е
изготвено на 02.06.2011 г., от който момент е причинена имуществената вреда на
ищеца и от който момент е започнал да тече, регламентирания в чл.114 от ЗЗД давностен срок. Към момента на завеждане на делото-07.06.2017
г. този срок е изтекъл, поради което искът е погасен по давност и следва да се
отхвърли на това основание.
За останалите суми- предмет на принудително
изпълнение по изп.д. №****/2016 г.по описа на ЧСИ Ив.
Х., не е налице основание за ангажиране на имуществената отговорност на
ответника. Дължимостта на същите няма връзка с
осъществената от ответника дейност по принудително изпълнение, тъй като касае
дължима ТБО, както и неплатени задължения за данък върху превозни средства,
които са извън предмета на проведеното принудително изпълнение, а за продадения
от ответника мотоциклет – рег.№ **** Община Русе, ДМДТ
не е предоставила изисканата от съдебния изпълнител информация.
С оглед изложеното съдът приема, че не е налице
основание за ангажирана на отговорността на ответника за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди.
Не е налице и основание за ангажиране на
отговорността на ответника са неимуществени вреди.
По делото не са релевирани
доказателства, които да установяват, че в резултат на осъщественото
принудително изпълнение, ищецът е претърпял описаните в исковата молба вреди от
неимуществен характер.
Разпитаните по делото свидетели установяват, че ищецът е работил като м.
до 2006 г. и през това време е бил жизнен, организиран, мобилизиран, през това
време е строил апартамента в кооперация в гр.Р., бул.“Г. Д.“, искал да създаде
луксозен дом, в който да живее. Свидетелите сочат, че през още през 2009-2010
г. ищецът заживял в с.В., където имал къща и станал пастир, че оттогава станал отшелник,
променил се. Същите свидетели сочат, че настъпилата промяна била свързана с
раздялата със съпругата му, която той много обичал, че напуснал апартамента, тъй
като не се разбирал с жена си и заживял на село, където търсел спокойствие от
семейните проблеми. Промяната в състоянието му обяснявал със семейните си
проблеми, а същата промяна във физическото и психическото му състояние освен на
развода му, се дължала и престоя му в затвора. След освобожването
му същият не бил същият човек, станал свит, изгубил социалните си контакти, не
можел да си намери работа, предал се, нямал ентусиазъм, желание.
Липсват доказателства,
които да сочат, че настъпилите промени в емоционалната сфера на ищеца, както и
начина му на живот имат връзка с проведеното срещу него принудително изпълнение,
поради което съдът приема, че същите са свързани с личните му проблеми и нямат
никаква връзка с действията на ответника.
С оглед на това не е
налице основание да се ангажира отговорността на ответника за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди. Искът е в тази част се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
Съгласно чл.78 от ГПК
разноските за производството са в тежест на ищеца. Същият следва да заплати на
ответника направените от него разноски. По делото обаче няма доказателства
ответникът да е направил разноски, които да му се присъждат. Той е бил
представляван от адвокат безплатно, поради което и с оглед чл.38 от ЗА ищецът
следва да бъде осъден да заплати на адвоката дължимото адв.
възнаграждение в размер на 5860 лв.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Х.И., ЕГН ********** *** със съдебен
адрес:*** А против ЧСИ В. М.- рег.№ *** на КЧСИ иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. и за причинени имуществени
вреди в размер на 100 000 лв. от незаконосъобразно принудително изпълнение
по изп.д.№ 436/2010 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.Х.И., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** А на
основание чл.38 от ЗА да заплати на адв.В.В. *** сумата в размер на 5 860 лв.- адв. възнаграждение.
Решението е постановено
при участието на третото лице- помагач на ответника ЗК „Л. и.“ АД- гр.С..
Решението може да се обжалва
пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: