Решение по дело №255/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 122
Дата: 18 октомври 2021 г. (в сила от 14 октомври 2021 г.)
Съдия: Росица Радославова
Дело: 20214500600255
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Русе, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Балков
Членове:Росица Радославова

Александър Иванов
при участието на секретаря Иванка Венкова
в присъствието на прокурора Стилиян Грозданов Грозев (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214500600255 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на глава ХXI от
НПК.
Подсъдимият ЗДР. П. ЗДР. от гр. Бяла, обл. Русе, чрез
упълномощения си защитник – адв. Р.И. от АК – В. Търново е обжалвал
присъда № 260000/22.01.2021 г. на Беленския районен съд, постановена по
НОХД № 78/20г., в частта с която подсъдимият З. З. е признат за виновен в
това, че на 25.08.2018 г. в гр. Бяла, обл. Русе в „Център за настаняване от
семеен тип“ на ул. "Г.М" № ** извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, а именно – нахлул в двора на центъра през нощта с дървен кол в
ръце, отправяйки заплахи за физическа саморазправа към настанените в
центъра деца, като замахвал с кола към Д.Д.П. и детегледачката в центъра –
Я.Т. И.а, която избутал с ръка, в присъствието на децата, отправял ругатни и
закани към децата, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК бил
освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.
325, ал. 1 от НК и му било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лв. в полза на държавата. В останалата част на обвинението
1
подс. З. бил признат за невиновен и оправдан на основание чл. 304 от НПК.
Със същата присъда жалбоподателят бил осъден да заплати разноски по
делото в размер на 79.56 лв.
В жалбата се навеждат твърдения за необоснованост на присъдата и
процесуални нарушения в хода на първоинстанционното производство. Иска
се отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна и
постановяване на оправдателна такава. В съдебно заседание жалбоподателят и
неговият защитник не се явяват. В писмено становище адв. Р. И. заявява, че
поддържа жалбата и допълнителните съображения към нея.
Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна. Изразява
становище, че обжалваната присъда следва да бъде изцяло потвърдена.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и
извърши служебна проверка изцяло на правилността на присъдата,
Окръжният съд намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от активно легитимирано
лице срещу годен за обжалване първоинстанционен съдебен акт. Разгледана
по същество, тя се явява неоснователна по следните съображения:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно
следствие по общия ред, в рамките на което е събрал и преценил множество
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, които по мнение
на въззивния съд, са напълно достатъчни за пълноценно изясняване на
значимите факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по
делото, касателно време, място, начин на извършване на инкриминираното
деяние и участието на подсъдимия в него. Настоящата инстанция счита, че
вътрешното убеждение на БРС по фактите е формирано на основата на
правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като са
положени необходимите усилия за изясняване на фактическата обстановка по
делото, поради което и въззивната инстанция не счита за нужно да я
преповтаря в настоящото изложение. Тя съответства напълно на събрания
доказателствен материал, като въз основа на него първоинстанционният съд е
достигнал до правилни правни изводи, които въззивната инстанция напълно
споделя.
Съдът е преценил съвкупно и интерпретирал правилно събрания
доказателствен материал, с оглед действителното съдържание на отделните
2
доказателствени източници, въз основа на което е направил правилните
правни изводи за съставомерността на деянието, неговата правна
квалификация, както и вината на подсъдимия. При правилно установена
фактическа обстановка първата инстанция е направила законосъобразни
правни изводи, като е приела, че поведението на подс. ЗДР. П. ЗДР.
осъществява признаците на състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.
Анализът на доказателствата по делото обоснова извод за осъществени от
подсъдимия хулигански действия – както от обективна, така и от субективна
страна.
Съставомерността на това обвинение предполага от обективна страна
да бъде установено, че на процесните дата и място са били извършени
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото. Хулиганството е такова конкретно деяние,
при което деецът демонстративно, грубо нарушава обществения ред чрез
определено свое поведение (най-често публично), като цели или най-малкото
допуска по този начин да демонстрира явно неуважение към обществото. При
това обективния състав на престъплението включва: наличие на определено
активно поведение изразено в конкретни действия. На второ място е
необходимо съответните действия сами по себе си грубо да нарушават
обществения ред, т.е. престъплението е резултатно такова, а съставомерния
резултат се изразява в нарушаване на обществения ред и спокойствие.
Законосъобразно и правилно районният съд е приел, че от събраните
в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява по
несъмнен и категоричен начин, че на инкриминираната дата подс. З. в гр.
Бяла, обл. Русе в „Център за настаняване от семеен тип“ на УЛ. "Г.М." № ** е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото - нахлул в двора на центъра
през нощта с дървен кол в ръце, отправяйки заплахи за физическа
саморазправа към настанените в центъра деца, като замахвал с кола към
Д.Д.П. и детегледачката в центъра – Я.Т. И.а, която избутал с ръка, в
присъствието на децата, отправял ругатни и закани към децата. По своя
характер тези действия са противоправни, скандализирали са присъстващите
на мястото на инцидента и следва да бъдат възприети за непристойни по
смисъла на чл. 325 от НК. С тях подсъдимият е изразил брутална
демонстрация против установените в страната морални норми и правов ред. В
3
тази връзка неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя за
нарушения на материалния закон и погрешни изводи на първоинстанционния
съд с оглед несъставомерност на деянието и неправилна преценка на съда в
противоречие с доказателствата по делото. В мотивите към присъдата БРС е
изложил обосновани съображения кои обстоятелства приема за категорично
установени по делото, тези обстоятелства въз основа на кои доказателства,
събрани в хода на съдебното производство се подкрепят, както и правните
съображения относно тези обстоятелства, разкриващи признаците на
извършеното престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК от страна на подсъдимия.
Следва да бъдат споделени и изводите на БРС относно субективната
страна на деянието. В конкретния случай поведението на подс. З. е логически
подредено и постъпките му убеждават, че в съзнанието му са били оформени
ясни представи, че инкриминираните действия представляват грубо
нарушение на обществения ред и като пряко е целял да изрази явно
неуважение към обществения ред ги е извършил.
Неоснователни се явяват оплакванията на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения. Видно от материалите по
делото, първоинстанционният съд в пълна степен е обезпечил и осигурил
провеждане на обективно съдебно производство, с което е изпълнил своите
задължения по смисъла на чл. 13 от НПК.
Въззивната инстанция не констатира нарушения на материалния
закон и при индивидуализацията на наказанието, наложено на подс. З. за
извършеното от него престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, за което бил
признат за виновен. Правилно е отчетено наличието на всички предпоставки
за приложение на чл.78 а от НК и е определено административно наказание
глоба в минимален размер - 1000 лева.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
досъдебното производство или на съдебното следствие, налагащи отмяна на
съдебния акт.
Предвид горното въззивният съд счита,че присъдата е
законосъобразна и правилна, не са налице основания за нейната отмяна или
изменение и същата следва да бъде потвърдена изцяло.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260000/22.01.2021 г. на Беленския
4
районен съд, постановена по НОХД № 78/20г. по описа на БРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5

Съдържание на мотивите

Подсъдимият З. П. З. от гр. Бяла, обл. Русе, чрез упълномощения си защитник
– адв. Р.И. от АК – В. Търново е обжалвал присъда № 260000/22.01.2021 г. на
Беленския районен съд, постановена по НОХД № 78/20г., в частта с която
подсъдимият З. З. е признат за виновен в това, че на 25.08.2018 г. в гр. Бяла,
обл. Русе в „Център за настаняване от семеен тип“ на ул."Г.М" № **,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, а именно – нахлул в двора на
центъра през нощта с дървен кол в ръце, отправяйки заплахи за физическа
саморазправа към настанените в центъра деца, като замахвал с кола към
Д.Д.П. и детегледачката в центъра – Я.Т. И.а, която избутал с ръка, в
присъствието на децата, отправял ругатни и закани към децата, поради което
и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК бил освободен от наказателна отговорност
за извършеното престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК и му било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. в полза на
държавата. В останалата част на обвинението подс. З. бил признат за
невиновен и оправдан на основание чл. 304 от НПК. Със същата присъда
жалбоподателят бил осъден да заплати разноски по делото в размер на 79.56
лв.
В жалбата се навеждат твърдения за необоснованост на присъдата и
процесуални нарушения в хода на първоинстанционното производство. Иска
се отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна и
постановяване на оправдателна такава. В съдебно заседание жалбоподателят и
неговият защитник не се явяват. В писмено становище адв. Р. И. заявява, че
поддържа жалбата и допълнителните съображения към нея.
Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна. Изразява
становище, че обжалваната присъда следва да бъде изцяло потвърдена.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и
извърши служебна проверка изцяло на правилността на присъдата,
Окръжният съд намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от активно легитимирано
лице срещу годен за обжалване първоинстанционен съдебен акт. Разгледана
по същество, тя се явява неоснователна по следните съображения:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно
следствие по общия ред, в рамките на което е събрал и преценил множество
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, които по мнение
на въззивния съд, са напълно достатъчни за пълноценно изясняване на
значимите факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по
делото, касателно време, място, начин на извършване на инкриминираното
деяние и участието на подсъдимия в него. Настоящата инстанция счита, че
вътрешното убеждение на БРС по фактите е формирано на основата на
правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като са
положени необходимите усилия за изясняване на фактическата обстановка по
делото, поради което и въззивната инстанция не счита за нужно да я
1
преповтаря в настоящото изложение. Тя съответства напълно на събрания
доказателствен материал, като въз основа на него първоинстанционният съд е
достигнал до правилни правни изводи, които въззивната инстанция напълно
споделя.
Съдът е преценил съвкупно и интерпретирал правилно събрания
доказателствен материал, с оглед действителното съдържание на отделните
доказателствени източници, въз основа на което е направил правилните
правни изводи за съставомерността на деянието, неговата правна
квалификация, както и вината на подсъдимия. При правилно установена
фактическа обстановка първата инстанция е направила законосъобразни
правни изводи, като е приела, че поведението на подс. З. П. З. осъществява
признаците на състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК. Анализът на
доказателствата по делото обоснова извод за осъществени от подсъдимия
хулигански действия – както от обективна, така и от субективна страна.
Съставомерността на това обвинение предполага от обективна страна
да бъде установено, че на процесните дата и място са били извършени
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото. Хулиганството е такова конкретно деяние,
при което деецът демонстративно, грубо нарушава обществения ред чрез
определено свое поведение (най-често публично), като цели или най-малкото
допуска по този начин да демонстрира явно неуважение към обществото. При
това обективния състав на престъплението включва: наличие на определено
активно поведение изразено в конкретни действия. На второ място е
необходимо съответните действия сами по себе си грубо да нарушават
обществения ред, т.е. престъплението е резултатно такова, а съставомерния
резултат се изразява в нарушаване на обществения ред и спокойствие.
Законосъобразно и правилно районният съд е приел, че от събраните
в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява по
несъмнен и категоричен начин, че на инкриминираната дата подс. З. в гр.
Бяла, обл. Русе в „Център за настаняване от семеен тип“ на ул."Г.М" № ** е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото - нахлул в двора на центъра
през нощта с дървен кол в ръце, отправяйки заплахи за физическа
саморазправа към настанените в центъра деца, като замахвал с кола към
Д.Д.П. и детегледачката в центъра – Я.Т. И.а, която избутал с ръка, в
присъствието на децата, отправял ругатни и закани към децата. По своя
характер тези действия са противоправни, скандализирали са присъстващите
на мястото на инцидента и следва да бъдат възприети за непристойни по
смисъла на чл. 325 от НК. С тях подсъдимият е изразил брутална
демонстрация против установените в страната морални норми и правов ред. В
тази връзка неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя за
нарушения на материалния закон и погрешни изводи на първоинстанционния
съд с оглед несъставомерност на деянието и неправилна преценка на съда в
противоречие с доказателствата по делото. В мотивите към присъдата БРС е
2
изложил обосновани съображения кои обстоятелства приема за категорично
установени по делото, тези обстоятелства въз основа на кои доказателства,
събрани в хода на съдебното производство се подкрепят, както и правните
съображения относно тези обстоятелства, разкриващи признаците на
извършеното престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК от страна на подсъдимия.
Следва да бъдат споделени и изводите на БРС относно субективната
страна на деянието. В конкретния случай поведението на подс. З. е логически
подредено и постъпките му убеждават, че в съзнанието му са били оформени
ясни представи, че инкриминираните действия представляват грубо
нарушение на обществения ред и като пряко е целял да изрази явно
неуважение към обществения ред ги е извършил.
Неоснователни се явяват оплакванията на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения. Видно от материалите по
делото, първоинстанционният съд в пълна степен е обезпечил и осигурил
провеждане на обективно съдебно производство, с което е изпълнил своите
задължения по смисъла на чл. 13 от НПК.
Въззивната инстанция не констатира нарушения на материалния
закон и при индивидуализацията на наказанието, наложено на подс. З. за
извършеното от него престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, за което бил
признат за виновен. Правилно е отчетено наличието на всички предпоставки
за приложение на чл.78 а от НК и е определено административно наказание
глоба в минимален размер - 1000 лева.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
досъдебното производство или на съдебното следствие, налагащи отмяна на
съдебния акт.
Предвид горното въззивният съд счита,че присъдата е
законосъобразна и правилна, не са налице основания за нейната отмяна или
изменение и същата следва да бъде потвърдена изцяло.
3