Р Е Ш Е Н И Е
№ 143
гр. Русе, 14.06.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Русе, в публичното заседание на 25 май 2022 г. в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: СПАС СПАСОВ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Цветелина Димитрова и в
присъствието на прокурора Емилиян Грънчаров
като разгледа докладваното от съдията Спасов к.а.н.д. №
108 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от С.П.С., с
адрес ***, против решение № 83/01.02.2022 г., постановено по а.н.д. № 2186/2021
г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 38-0002661/2021
г. на директора на РД „АА“ – гр. Русе.
В касационната жалба се излагат доводи за
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че се касае
за маловажен случай, поради което деянието е следвало да се преквалифицира. Иска се отмяна на решението на въззивната
инстанция и постановяване на решение по съществото на спора с което да се
отмени издаденото НП.
Ответникът по касационната жалба – РД
„Автомобилна администрация“ – Русе, редовно призована, не изразява становище и
не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе
дава заключение за нейната неоснователност и оставяне в сила решението на
въззивната инстанция.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след извършена
служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима -
подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Прието е от фактическа страна, че около
19:20 ч. на 29.07.2021 г., в гр. Русе, на главен път Е-85, до бензиностанция
„Петрол“, направление Русе-София, жалбоподателя бил спрян от служителите на РД
„Автомобилна администрация” – Русе за проверка. Същият управлявал МПС - товарен
автомобил ДАФ ТЕ 47 ХС от категория N3, с рег. № ******, оборудван с аналогов тахограф, марка
Siemens, със сериен № 1164407, с прикачено към товарния автомобил полуремарке,
марка Шмитц, категория О4, с рег. № *******, като извършва обществен
превоз на товар, с маршрут на движение от гр. Русе за гр. София, видно от пътен
лист № 543814. Били му изискани документи за проверка и се констатирало
следното нарушение: С. не представил тахографски листи за периода от 11:00 ч.
на 27.07.2021 г. до 08:00 ч. на 29.07.2021 г. Въз основа на така установеното
актосъставителят приел, че жалбоподателят е осъществил състав на нарушение по
чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. Бил издаден АУАН и
впоследствие оспореното наказателно постановление с фактическо описание и
правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на
жалбоподателя, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 93в, ал. 17, т. 1 ЗАвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1500 лева, за нарушение
по чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014г.
За да потвърди наказателното постановление
съдът е изложил от правна страна, че представеното в 3-дневния срок след
съставянето на акта удостоверение за дейности е невалидно, тъй като липсва
подпис на длъжностно лице - представител на транспортното дружество, което да е
издало документа. В допълнение съдът отбелязва, че представените впоследствие
още две удостоверения за дейности, след проверката, са с противоречиво
съдържание досежно подпис на представител, което компрометира достоверността и
на трите документа. Изложени са съображения, че не се касае за маловажен случай
по чл. 28 от ЗАНН.
Решението е правилно.
Съгласно
чл. 36, § 1, т. i) от
Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари
2014 г. когато водачът управлява превозно средство, на което е монтиран
аналогов тахограф, водачът трябва да е в състояние да представи по искане на
оправомощен служител на контролен орган тахографските листове за текущия ден и
листовете, използвани от водача през предходните 28 дни, което не е било
сторено. Било е представено удостоверение за дейност за друг, неспорен период.
Основателно
съдът не е кредитирал представените удостоверения за дейности с липсващи
реквизити.
Спорен
е въпросът и към кой момент следва да се представят удостоверенията за дейност?
Тълкуването на горепосочената разпоредба от вторичния източник на правото на
ЕС, с оглед момента на проверката, изискването на всички ръчни записи, освен
тези за текущия ден, поискани от
оправомощен служител (за целите на проверката – административно производство, а
не за целите на изготвения АУАН – фаза на административнонаказателното
производство) недвусмислено сочат на извод, че се касае за представяне на
документи към момента на проверката, а не към момент, следващ извършването й.
Споделят се съображенията, че законодателят
е въвел задължение за представяне на документите именно към момента на
проверката, за да се избегнат злоупотреби с последващо съставяне на документи с
невярно съдържание, които извиняват недобросъвестни водачи. Последващото им
представяне съдебната практика еднозначно приема, че е ирелевантно и не може да
бъде основание за отмяна на НП. Хипотезата на чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр,
както и тази на чл. 36, §. 1, т. (i) от Регламент № 165/2014 изисква
физическото наличие на изброените документи при осъществяване на превозна
дейност, съответно представянето им при проверката от контролните органи, а не
в някакъв последващ момент.
Наред с изложеното настоящата инстанция
преценява представените удостоверения за дейности като частни документи, които
не се ползват с достоверна дата. Доколкото в удостоверението е вписано, че за
процесния период служителят е бил в „отпуск/почивка“, но не са представени
допълнителни доказателства в тази насока – одобрена молба за отпуск, болничен
лист и пр. същият правилно не е кредитиран от въззивната инстанция.
Мотивите на въззивната инстанция по
отношение на маловажността на нарушението са изчерпателни и по арг. от чл. 221,
ал. 2 от АПК не следва да се преповтарят.
Решението като правилно следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горното и на осн. чл.
221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Русе,
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 83/01.02.2022 г., постановено по а.н.д. № 2186/2021 г. по описа на Районен
съд - Русе
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: