РЕШЕНИЕ
№ 122
гр.
Враца, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 15.03.2022 г.
/петнадесети март две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното
от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 14 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Т.т.– В.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от * В.К.Х. –
Н., чрез * К. К. *** , против Решение № 90 от 11.11.2021
г., постановено по АНД № 862/2021 г. по описа на Районен съд – Враца. С
оспореното решение е потвърдено НП № 11-01-116/13.08.2021 г., издадено от директора на Агенция за държавна
финансова инспекция гр. София, с което на касатора на
основание чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл.
13, ал. 3, т. 5 вр. чл. 2, ал. 2, т. 7 от Закона за
финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/.
В касационната жалба са релевирани доводи за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните
правила при постановяването му - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се
компетентността на актосъставителя и издателя на обжалваното НП. Твърди се, че съставеният
АУАН и издаденото НП не съдържат датата и мястото на извършване на нарушението,
с което е допуснато нарушение съответно на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл.
57, ал. 1, т. 5, предл. второ от ЗАНН. Сочи се, че не са събрани доказателства,
че „Т.т.– В.“ ЕООД е юридическо лице по смисъла на чл. 61 от ТЗ, регистрирано с
имущество, собственост на Община Враца. Поддържа се, че административното
нарушение не е еднозначно установено. Сочи се, че приетото в АУАН и НП
изпълнително деяние не кореспондира с изпълнителното деяние на нарушението по
чл. 13, ал. 3 от ЗФУКПС, което изисква кумулативното създаване и прилагане на
контролни дейности по отношение на контролните дейности по т. 5. Твърди се, че
ЗФУКПС не следва да бъде прилаган по отношение на юридическите лица с общинско
имущество. Прави се възражение за допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в непосочване на конкретната хипотеза на приложената санкционна
норма на чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ. Излагат се съображения за наличието на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Иска се
отмяна на решението на първата съдебна инстанция, както и по същество отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Претендират се направените разноски пред
двете съдебни инстанции.
По
делото е депозирано писмено становище от процесуалния представител на касатора *
Л.В., в което поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и допълнително
развити доводи.
Ответникът
– АДФИ гр. София, чрез процесуалния
представител ** Р. М., в депозирано писмено становище оспорва
касационната жалба като неоснователна и развива
доводи за правилност на съдебния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият
по делото прокурор от ОП – Враца дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен съд - Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд – Враца е НП № 11-01-116/13.08.2021
г., издадено от директора на Агенция за
държавна финансова инспекция гр. София, с което на
касатора на основание чл. 32, ал. 2 от ЗДФИ е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за
това, че на 03.01.2019 г. в гр. ***, като търговско дружество по чл. 61 от ТЗ,
е сключено допълнително споразумение към Договор № 2018-ОП-02/01.06.2018 г. с
„А. п. ** “ АД гр. *** за наемане на
употребявани моторни превозни средства, с което е поето финансово задължение за
заплащане на наем без преди подписване на споразумението да е упражнен
предварителен контрол за законосъобразност, разписан във въведените през м.
декември 2008 г. системи за финансово управление и контрол - нарушение на чл.
13, ал. 3, т. 5 вр. чл. 2, ал. 2, т. 7 от ЗФУКПС.
При осъществен
контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените доказателства,
районният съд е приел, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по
ЗАНН, което да доведе до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание. Изложил е мотиви за доказаност на нарушението,
описано в НП и е потвърдил издаденото НП като законосъобразно.
Решението е правилно.
Решаващият състав е
формирал своите изводи по фактите в процесуално законосъобразно съдебно
производство, основано в проведено в пълнота и относимо към спора съдебно
следствие, в което са събрани всички необходими за изясняване на обективната
истина доказателства. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му, съдът подробно е изследвал
фактическата обстановка, като изложените от него мотиви за законосъобразност на
НП, се споделят от касационната съдебна инстанция, която на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК препраща към тях.
Касаторът е търговско
дружество по смисъла на чл. 61 от ТЗ и попада в хипотезата по чл. 2, ал. 2, т.
7 от ЗФУКПС. От приложения Договор за възлагане на управление №
234/28.09.2018г. е видно, че правата на едноличен собственик и на Общо събрание
на дружеството се упражняват от Общински Съвет Враца и няма съмнения, че
капитала е 100 % собственост на Община Враца. С оглед изложеното, неоснователно
е възражението на касатора за липса на компетентност на проверяващия орган от
АДФИ – държавен финансов инспектор и актосъставител, както и на АНО – директор
на АДФИ, издал наказателното постановление.
В оспореното решение
правилно и обосновано е прието, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице и да са
го лишили от възможността адекватно да я организира. Издаденото НП съдържа
задължителните реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, включително описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Противно на твърденията
в касационната жалба, посочени са датата и мястото на извършване на деянието. Описанието на санкционираното нарушение в АУАН и НП е
достатъчно пълно и ясно, за да разбере
извършителят в какво се обвинява, респективно да организира защитата си в пълен
обем.
Неоснователно е направеното от
касатора възражение за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо
се в непосочване на конкретната хипотеза на приложената санкционна норма на чл.
32, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ЗДФИ. Съгласно посочената разпоредба, на
организациите и лицата по чл. 4, т. 2 - 6
се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. за нарушение на
нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната
дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт. Непосочването
в правната квалификация на предложението на конкретната правна норма на чл. 32,
ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, което АНО приема за основание за налагане на санкцията, не
представлява
нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като съобразно
разпоредбите на Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове това
посочване не е задължително.
При анализа на
доказателствата по делото се налага извода, че описаното
в НП и в АУАН нарушение е извършено от лицето, чиято отговорност е ангажирана. Към
АНП са приложени Системи за финансово управление и контрол от м.
декември 2008 г., Инструкция за поемане на финансов ангажимент при
осъществяване на търговската дейност на „Т.т.- В.“ ЕООД и Инструкция за
изграждане и функциониране на Система за предварителен контрол. Документите са
утвърдени от управителя на дружеството. Съгласно т. 5 от Инструкция за поемане
на финансов ангажимент при осъществяване на търговската дейност на „Т.т.- В.“
ЕООД, предварителният контрол при поемане на финансов ангажимент се осъществява
от съставителя на годишните счетоводни отчети. При необходимост от специални
компетенции за извършване на предварителен контрол може да бъде привлечено и
лице, притежаващо специфични знания и умения, което се намира в облигационно
правоотношение с дружеството. При извършената проверка е установено, че в
дружеството няма назначен финансов контрольор или друго лице, което да
упражнява предварителен контрол за законосъобразност преди поемане на
задължения и преди извършване на разходи. Предварителен контрол не е осъществен
от главния счетоводител и контролни листове не са попълвани. Нарушението е квалифицирано правилно, а размера на
наказанието „имуществена санкция“ – определен съобразно регламентирания
минимален размер за този вид нарушение.
Посочената за
нарушена правна норма на чл.
13, ал. 3, т. 5 от ЗФУКПС е изменена след извършване на деянието, но и при
сега действащата редакция на чл. 13
от ЗФУКПС (изм. и доп., ДВ – бр. 13 от 12.02.2019 г.) е налице задължение
на ръководителите на организации по чл. 2 да осигуряват превантивни контролни
дейности, в т. ч. политики и процедури за предварителен контрол за
законосъобразност, които трябва да се прилагат на всички нива в организацията и
на всички етапи при постигане на целите (чл. 13, ал. 3, т. 3 от закона), с
оглед на което не е отпаднала съставомерността на деянието. Приложимата в
случая санкционна разпоредба на чл.
32, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ЗДФИ не е претърпяла законодателни промени
през този период, поради което и съобразно изискването на чл. 3,
ал. 1 от ЗАНН правилно е приложена действалата към момента на извършване на
нарушението правна норма, доколкото липсва по-благоприятна за дееца последваща
законодателна промяна относно наказуемостта на деянието.
Правилно и
законосъобразно е становището на въззивния съд, че не са налице предпоставките
за приложение на чл.
28 от ЗАНН, тъй като извършеното деяние е застрашило обществените
отношения, предмет на защита, с достатъчна интензивност, за да се приеме, че
същото е административно нарушение, подлежащо на санкциониране. Засегнати са
важни обществени отношения, касаещи финансовата дисциплина при разходване на
публични средства, поради което санкционираното лице не следва да бъде
освободено от административнонаказателна отговорност.
При извършената на
основание чл.
218, ал. 2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира
пороци, извън сочените в касационната жалба, водещи до недопустимост или
нищожност на обжалваното решение. Същото е постановено от законен състав, в рамките
на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон, поради което
следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния
представител на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателни
постановления страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на
чл.
143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д, които са били защитавани от юрисконсулт,
се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. На основание чл.
37, ал. 1 от ЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение на
административнонаказващия орган в размер
на 100 /сто/ лв.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 90 от 11.11.2021 г., постановено по АНД № 862/2021 г. по
описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА „Т.т.– В.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от * В.К.Х. –
Н., да заплати на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София сумата в
размер на 100,00 /сто/ лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.