№ 49
гр. Каварна, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско
дело № 20243240100196 по описа за 2024 година
Производството е по чл.79 от ЗЗД.
Гражданско дело № 196/2024г. е образувано по искова молба с вх.
№1415/02.05.2024г., подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД”, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район ****, ул. „Околовръстен път” № 260,
вписано в ТР към Агенция по вписванията с ЕИК *********, чрез Адв. Г. Б.
И., член на Софийска адвокатска колегия, преупълномощен от Адвокатско
дружество „В. и партньори”, ЕИК ****, с адрес в гр. София, район Средец,
бул. „****” № 38, представлявано от адвокат Я.Г.В.в, от САК въз основа на
пълномощно с нотариално заверени подписи per. № 2284/21.03.2013 г. на
Нотариус Д.Т., per. № 264 на НК, Съдебен адрес: гр. София, район „Средец”,
бул. „****” № 38, срещу Е. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Каварна, ул.
„****“ № 13; М. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Каварна, ул. „****“ № 61;
Ц. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: ул. „****“ № 13 като наследници на
И.Ц.И., ЕГН **********, с адрес: гр. Каварна, ул. „****“ № 13.
Предявен е иск с правно основание чл.79 от Закона за задълженията и
договорите, във вр. с чл.430 от ТЗ, за заплащане на сумата от - 1092,08 лева -
главница, - 370,37 лв. - договорна възнаградителна лихва; -120 лв. - разноски
по обявяване на предсрочна изискуемост. Претендира разноски.
В исковата си молба ищецът излага, че на 08.07.2008 г. между банката и
1
И.Ц.И. е подписано Заявление-договор за издаване на кредитна карта № VC
98867, съгласно което Банката - в качеството на кредитор, издава и предоставя
за ползване /държане/ на И.Ц.И. кредитна карта VISA ELECTRON.
В Заявлението - договор и приложимите към него Общи условия са
уредени следните клаузи, но и не само: кредитен лимит, месечни извлечения,
погасяване на задълженията, лихва и прекратяване на отношенията между
страните.
Излага още, че от 30 10.2020 г. картодържателят изпада в забава за
изпълнение на задълженията си по договора за заплащане на месечните
погасителни вноски, която забава продължава до 29.03.2024 г.
С оглед изключително дългата продължителност на неизпълнение на
договорните задължения, на основание чл. 17, ал. 1 и чл. 17, ал. 3 от Общите
условия към Заявлението-договор за издаване на кредитна карта, от името на
Банката е изготвено Уведомление за предсрочна изискуемост на всички
задължения по договора за кредит, което е предоставено за връчване чрез ЧСИ
****, per. № 737 КЧСИ, с р-н на действие: ОС Добрич, на 04.04.2024 г. За тази
услуга ищецът е заплатил в полза на ЧСИ **** такса в размер от 60 лв. с ДДС.
На 15.02.2024 г. уведомлението за предсрочна изискуемост е върнато от
ЧСИ ****, ведно със съпроводително писмо, където е отбелязано, че
адресатът е починал. Последното е потвърдено и от извършена към 12.04.2024
г. справка НБД Население от страна на ЧСИ Тасева, приложена в
съпроводителните документи. В справката са посочени : Е. Г. И., ЕГН
********** - за съпруга, М. И. К., ЕГН ********** и Ц. И. Ц., ЕГН
********** – дъщери.
С оглед на изложеното, ищецът моли съда да осъди Е. Г. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Каварна, ул. „****“ № 13; М. И. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. Каварна, ул. „****“ № 61 и Ц. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: ул.
„****“ № 13 в качеството им на НАСЛЕДНИЦИ на кредитополучателя
И.Ц.И., ЕГН **********, с адрес: гр. Каварна, ул. „****“ № 13, на основание
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. и чл. 79 ЗЗД, да заплатят в полза на ищеца
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК ********* следните дължими и
изискуеми вземания по Заявлението-договор за издаване на кредитна карта №
VC 98867 от 08.07.2008 г., а именно: Главница в размер от 1 592,08 лв.
(хиляди деветдесет и два лева и осем стотинки), ведно с дължимата законна
2
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане; Договорна възнаградителна лихва в размер от
370,37 лв. (триста и седемдесет лева и тридесет и седем стотинки); Разноски
по обявяване на предсрочна изискуемост в размер от 120 лв. (сто и двадесет
лева). Претендира разноски.
В насроченото за 20.02.2025г. о.с.з., ищецът редовно призован, не
изпраща представител. Депозирана е молба с вх.№650/20.02.2025г.,
депозирана от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез Адвокатско дружество
„Ф.“, вписано в регистъра на САК, представлявано от Г-В. – КАК, съдебен
адрес гр.София, бул.“****“, №51, вх.5, ет.7, офис 15, с която заявява, че
поддържа исковата молба, моли да се постанови неприсъствено решение, в
случай, че са налице условията за това и представя списък за разноски.
В срока по чл.1`31 от ГПК, ответниците не са депозирали писмен
отговор, но представят молба с представяни доказателства за заплатена сума в
цялост. Молят да не се уважава искането за присъждане на разноски –
държавна такса и адвокатски хонорар.
В о.с.з., ответниците редовно призовани, явяват се лично и молят съда
да присъди разноски и адвокатски хонорар в минимален размер, тъй като са
заплатили сумата, предмет на иска.
След преценка на представените по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от Удостоверение за
наследници изх.№ АО-11-422-1/30.07.2024г., издадено от Община Каварна, че
ответниците са наследници на И.Ц.И., б.ж. на гр.Каварна, починал на
12.12.2020г. Същият е бил кредитополучател по Договор за издаване на
кредитна карта VISA ELECTRON, сключен при Общи условия.
От представеното Уведомление за предсрочна изискуемост и
съпроводително писмо с изх.№12366/04.04.2024г. е видно, че при посещение
на адреса от ЧСИ е установено, че лицето – кредитополучател е починало.
Ответниците представят вносна бележка от 12.09.2024г., с която са
заплатили сумите по кредита на своя наследодател И.Ц.И..
В случая е налице погасяване с плащане на процесните задължения,
3
поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на разноските.
В настоящото производство се претендират разноски от Адвокатско
дружество “Ф.“, представлявано от адв.Г-В., в размер на 1127,00 лева, от
които 150,00 лева платена държавна такса, 5,00 лева държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение, 420,00 лева адвокатско възнаграждение за
връчване на уведомление и 552,00 лева адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство. Тези разноски са заявени от ищеца преди
о.с.з., без същия да е преценил, че сумите предмет на иска са заплатени. Освен
това следва да се посочи и, че процесуалното представителство на Адвокатско
дружество “Ф.“ се свежда до депозиране на една молба, с която заявяват, че
поддържат иска (който вече е изплатен в цялост) и искане за присъждане на
разноски.
Действително разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ предвижда, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове,
за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на
исковете.
Настоящият състав обаче намира, че при присъждането на
възнаграждението следва да бъде взето предвид Решение от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 на СЕС, според което приетата от Висшия адвокатски съвет
като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно
задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е
равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални
тарифи, забранено от чл. 101, пар. 1 ДФЕС, имащ директен ефект в
отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици
за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в
ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по
отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената
минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай
не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Изложени
са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или
решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална
4
пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници
на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла
нач л. 101, пар. 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени.
Изведено е, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба
минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че
национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване
на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна
уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС
забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
Съдът намира, че трябва да бъде взето предвид и Решение от
28.07.2016 г. по дело C-57/2015 на СЕС, с което е прието, че правната уредба
следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на
възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на
спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на
съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата
делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези
разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от
разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за
адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за
пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва
непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то
все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване
поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които
действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която
допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия
режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита
за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.
5
Предвид посочената практика на СЕС, която е източник на правото на
ЕС, съдът намира, че следва да бъде определен справедлив и разумен размер
на подлежащите на възстановяване разноски, който да е съобразен не с
предвидените ограничения в НМРАВ, в т. ч. и с това по чл. 2, ал. 5 от същата
Наредба, а с предмета на спора, неговата цена и труда, който е положен за
защитата на съответното право.
Фактическата и правна сложност на делото в конкретния случай се
определя от предмета на делото – иск за заплащане на суми по договор за
кредитна карта. Стана ясно, че ответниците са заплатили в цялост сумите по
договора, като дори не са били уведомени от банката – кредитор за
задълженията на своя наследодател.
При това положение съдът счита, че следва да уважи искането за
присъждане на държавна такса в размер на 155,00 лева и процесуално
представителство – един адвокат в размер на 100,00 лева.
Водим от гореизложеното, Каварненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД”, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район ****, ул. „Околовръстен път” № 260,
вписано в ТР към Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявано
от Д.Б.Ш. – ИД и М.И.В. – прокурист, срещу Е. Г. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Каварна, ул. „****“ № 13; М. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Каварна, ул. „****“ № 61; Ц. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: ул. „****“ № 13
като наследници на И.Ц.И., ЕГН **********, с адрес: гр. Каварна, ул. „****“
№ 13, обективно съединени искове по чл.79 от ЗЗД , във вр. с чл.79 от ЗЗД, във
вр. с чл.430 от ТЗ, за заплащане на сумата от 1092,08 лева - главница, сумата
от 370,37 лв. - договорна възнаградителна лихва; сумата от 120 лв. - разноски
по обявяване на предсрочна изискуемост, поради извършено плащане от
ответниците в хода на процеса.
ОСЪЖДА Е. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Каварна, ул. „****“ № 13;
М. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Каварна, ул. „****“ № 61; Ц. И. Ц.,
ЕГН **********, с адрес: ул. „****“ № 13 като наследници на И.Ц.И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Каварна, ул. „****“ № 13, да заплатят на
6
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД”, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район ****, ул. „Околовръстен път” № 260, вписано в ТР към Агенция
по вписванията с ЕИК *********, представлявано от Д.Б.Ш. – ИД и М.И.В. –
прокурист, направените по делото разноски в размер на 255,00 (двеста
петдесет и пет) лева, от които 155,00 лева държавна такса и 100,00 лева
адв.хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
7