№ 880
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000503012 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 01.07.2021г. постановено по гр.д. № 15 866/2019г. на Софийски
градски съд, I - 11 състав ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД на основание чл. 432,
ал.1 КЗ е осъдено да заплати на И. Д .Б. сумата от 99 000лв, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди вследствие смъртта на съпругата му С. Д. Б., настъпила при пътно
произшествие на 27.11.2018г., ведно със законната лихва от 20.08.2019г. до окончателното
плащане, като искът над присъдения до пълния претендиран размер е отхвърлен като
неоснователен.
Решението е обжалвано от ищеца И. Д .Б. в отхвърлителната му част за разликата
между присъдения размер от 99 000лв и претендирания от 200 000лв с оплаквания за
неправилност. Твърди се, че съдът е нарушил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като не е преценил
всички имащи значение факти, поради това и размерът на обезщетението бил занижен и не
съответстващ на действително търпените вреди, както и на икономическите условия на
живот към релевантния момент, включително и на завишените нива на застрахователно
покритие. Поддържа се и нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като пострадалата е извършила
пресичането на разрешеното за целта място и няма доказателства, които да подкрепят
изводите на съда, че е нарушена разпоредбата на чл.113 ЗДвП. Иска се отмяна на решението
в обжалваната му отхвърлителна част и вместо това постановяване на ново по същество, с
което се уважи искът в претендирания размер.
1
Решението е обжалвано от ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД в
осъдителната му част за сумата от 29 000лв, представляваща разликата между присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от 99 000лв и дължимото според жалбоподателя от
70 000лв. Твърди се нарушение на чл.52 ЗЗД, поради това, че съдът е определил прекомерно
обезщетение, което не отговаря на предвидените критерии по приложение на цитираната
разпоредба. Поддържа се още и оплакване против фактическите изводи на съда, че
пострадалата пешеходка е пресякла на предвиденото за целта място, и че не са взети
предвид мотивите на наказателния съд, в които съвсем ясно било посочено, че пресичането е
извършено на 10м от кръстовището. Твърди се, че посоченото от правна страна обосновава
много по-виско процент на съпричиняване. Иска се отмяна на решението в обжалваната му
осъдителна част над признатия за дължим размер от 70 000лв до присъдения от 99 000лв.
В срок е постъпил само отговор от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД на
жалбата на ищеца, с който се правят възражения за наличие на принос поради това, че
пресичането на пешеходна пътека е недоказано, както и че внезапното навлизане на пътното
платно /нарушение по чл.113 ЗДвП/ обосновава по-висок процент съпричиняване.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваните му отхвърлителна и осъдителна
части /чл.269, изр.първо ГПК/. В осъдителната си част до размер от 70 000лв не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Предявен е иск по чл.432 ал.1 КЗ за компенсиране на на неимуществени вреди пряко
от застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие по вина на водача на
МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и законната
лихва от датата на на заявяване на претенцията по щета пред застрахователя.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната част
му част до размер от 70 000лв./ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са
установени елементите от фактическия състав на чл.432 ал.1 КЗ – наличие на валидна
застраховка по риска „ГО” със застрахователното дружество, в рамките на действие на
която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на неимуществени вреди и
причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на
прекия извършител.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания предметът на въззивен контрол се свежда
до размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието
или не на принос за настъпване на вредите/ евентуално неговото стойностно изражение
спрямо вината на прекия причинител на увреждането.
От фактическа страна пред първата инстанция не е било спорно обстоятелството
относно наличието на валиден застрахователен договор с ответника, покриващ
отговорността по риска гражданска отговорност за увреждащия автомобил и с това
материалната легитимация на застрахователя, както и противоправното поведение на
2
деликвента за настъпване на вредите. С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 2745/2020 г. по
описа на Софийски градски съд деликвентът С. Р. С. е признат за виновен за това, че на
27.11.2018 г., около 17,10 ч., в гр. София при управление на лек автомобил марка Пежо, с
рег. № *** е нарушил правилата за движение /чл. 20, ал. 2, изр. второ ЗДвП/ като не е
предприел своевременно спиране при наличие на техническа възможност да възприеме
намиращата се на платното за движение пешеходка С. Д. Б., пресичаща от ляво на дясно
спрямо посоката на лекия автомобил, вследствие на което причинил смърт по
непредпазливост.
От приетата пред първата инстанция автотехническа експертиза на в.л.Т. е изяснен
механизмът на пътното произшествие, като настъпило между л.а. Пежо и пострадалата
пешеходка по широчината на пътното платно на около 4,5 м. вдясно на платното за
движение и на около 2 метра след кръстовището по посока на движение на лекия
автомобил. Ударът е настъпил върху дясната пътна лента на ул. Пловдив в посоката на
движение на лекия автомобил и в продължение на тротоарната площ на ул. Мелник. Според
изводите на вещото лице –автоексперт при движение на водача със скорост от и под 40 км/ч.
той е има техническа възможност да спре преди мястото на удара при движение на
пешеходката и в трите варианта - спокоен, бърз ход или спокойно бягане. Пешеходката
също е имала имала възможност да види приближаващия лек автомобил. Според
допълнителните пояснения на вещото лице Т. в съдебно заседание на 2.03.2021г. в
материалите по досъдебното производство няма данни за преместване на лекия автомобил
преди огледа и въз основа на обективните данни в протокола е променил първоначалните си
изводи, че мястото на удара е 10м след кръстовището, вместо това приел, че е реализиран в
зоната на кръстовището – продължение на тротоар в малки улици на междублокови
пространства.
Във връзка с механизма на пътното произшествие пред първата инстанция са събрани и
гласни дзоказателствени средства чрез разпита на водача на автомобила св.С. С., според
когото жената е предприела пресичане отляво спрямо посоката на движение на автомобила,
и че самото произшествие е настъпило след като е спрял и преминал кръстовището на
разстояние от него около 10-15м.
Правилно първоинстанционният съд е отчел заинтересоваността на разпитания свидетел
и дискредитирал показанията в частта, в която се сочи, че произшествието е настъпило на
разстояние около 10-15м от кръстовището. В тази си част свидетелските показания се
намират в противоречие със заключението на вещото лице-автоексперт, който е обосновал в
съдебно заседание извода си, че ударът е настъпил в зоната на кръстовището с обективните
данни в протокола за оглед при липсата на каквито и да било доказателства автомобилът да
е преместван. Те не са и логични /както е приела първата инстанция/, защото ако е имало
преместване на автомобила, то посоката не би била към кръстовището, поради поставяне в
опасност и на други участници в движението. Неоснователни са доводите в жалбата на
застрахователя, че не е съобразено поведението на пешеходката с мотивите към присъдата,
които нямат доказателствено значение за гр.съд. Константна в това отношение е съдебната
3
практика, част от която застъпена в решения на ВКС по чл.290 ГПК /пр. Решение №
55/30.05.2009г. на ВКС по т.д. № 728/2008г., Іт.о.; Решение № 67 от 15.05.2014г. по т.д. №
1873/2013г ВКС, І т.о. и др…/, че предмет на изследване в наказателното производство е
поведението на извършителя и затова преценката за извършеното от него е задължителна за
гражданския съд, за разлика от поведението на пострадалия, освен ако съпричиняването не
представлява елемент от състава на престъплението. Поведението на пострадалия и
коментирано в мотивите, не представлява елемент от престъпния състав, нито във
диспозитивната част на присъдата има обективирано независимо съизвършителство, поради
което фактическите изводи на наказателния съд нямат обвързваща задължителна сила.
Затова всички факти, имащи отношение към гражданските последици от деянието, вкл.
наличието на принос са подлежали на установяване в гражданския процес с предвидените в
ГПК доказателствени средства при доказателствена тежест за ответника.
При тези констатации от фактическа страна не се споделя правният извод на първата
инстанция за принос от страна на пострадалата пешеходка по чл.51 ал.2 ЗЗД като основание
за намаляване отговорността на застрахователя. Приетият за доказан факт, че е пресичала в
зоната на кръстовище ще значи, че е действала правомерно, защото по смисъла на § 6 т.54
пешеходни пътеки на кръстовища са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение. А щом е пресичала на пешеходна пътека, на която са приравнени
продълженията на тротоарите в зоната на кръстовища, то приносът й е изключен по силата
на особената разпоредба на чл. 119 ал.5 ЗДвП ( ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.).
Според цитираната разпоредба при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на
обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената
максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по
пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за
съпричинител за настъпване на съответното произшествие. Посоченото прави безпредметно
обсъждането на мотивите на първата инстанция, с които е признат принос поради
навлизане на пешеходката на пътното платно без да съобрази разстоянието и скоростта на
ППС /чл.113, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП/, но и фактически по делото няма данни, които да подрепят
този извод.
Във връзка със следващия спорен въпрос за правилното приложение на чл.52 ЗЗД. От
фактическа страна пред първата инстанция чрез показанията на св. К., правилно ценени,
поради това, че има лични впечатления, а същевременно не се намира в родствена връзка
или в други отношения, предполагащи заинтересованост от изхода на делото. От
показанията на свидетеля се установява, че между ищеца на 67г и загиналата му съпруга е
съществувала трайна и сплотена връзка, били неразделни, свързвал ги дългогодишен семеен
живот. След внезапната й смърт ищецът бил съкрушен, психически рухнал и не искал да
общува с никого, изолирал се от социални контакти /в пенсионна възраст към този момент/ и
общувал с пълнолетния им син /на 37г/, с когото живеели в едно домакинство.
Тези идентично установени факти относно действителните семейни отношения
обосновават извод, че жалбата на ищеца е частично основателна и при определяне размера
4
на обезщетението е нарушен материалния закон /чл.52 ЗЗД/. Преживените морални
страдания са значителни по интензитет, поради установените отношения на близост и
привързаност между тях по време на дългогодишния им семеен живот. Те са утежнени от
факта, че със загубата на съпругата ищецът в напреднала възраст е лишен от партньорката
до себе си и преживяната трагедия е рефлектирала пряко върху психика и начин на живот –
станал затворен в себе си, изолиран от околния свят и демотивиран към него. Обсъдените
релевантни факти относно действителните отношения между загиналата и нейният съпруг,
както и всички други обективни фактори, свързани с обществено-икономическите условия
на живот и практиката на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД, налагат извод, че
обезщетението е занижено и ще следва да се увеличи до размер от 120 000лв, над който до
претендирания искът се явява неоснователен и съответно решението в тази му
отхвърлителна част ще подлежи на потвърждаване.
В обобщение поради частичното несъвпадане в изводите на двете инстанции
решението в обжалваната му отхвърлитена част за сумата от 21 000лв, представляваща
разликата между пресъденото от първата инстанция обезщетение от 99 000лв и приетото за
дължимо от 120 000лв ще подлежи на отмяна и вместо това се присъди допълнителна
главница, ведно със законната лихва от хприетия в съотвествие с чл. 429 ал.3 КЗ начален
момент на предявяване на претенцията пред застрахователя. В останалите обжалвани
осъдителна и отхвърлителна част решението ще подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора ще подлежи на изменение решението в частта за разноските.
Ищецът е бил представляван от адв. Н. по чл.38 ал.2 ЗАдв., на която ще се следва
допълнително възнаграждение в размер на 580,65лв, представляващо разликата между
присъденото и дължимо възнаграждение /5530лв/ съгласно Наредба №1/2004г. На ищеца ще
се следват допълнителни разноски за експертиза /400лв/ в размер на 42лв. На отмяна ще
подлежи решението в частта за присъдените на ответника разноски над размер от 288лв до
присъдения от 302,50лв. В тежест на ответника ще се присъди и допълнително дължимата
при този изход държавна такса по чл.78 ал.6 ГПК от 840лв.
Пред въззивната инстанция право на разноски ще имат и двете страни с оглед на
уважената/отхвърлена част на иска и обжалвания материален интерес /29 000лв + 101 000
или общо 130 000лв/. Ищецът е бил представляван от адв.Н. по чл.38 ал.2 ЗАдв и на нея ще
се следва възнаграждение от 667,15лв, което ще се присъди в тежест на ответника.
Ответникът е претендирал и доказал разноски в размер на 830лв, което ще му се дължат от
ищеца до размер от 510,77лв. В тежест на ответника ще се присъди и дължимата пред
въззивната инстаниця държавна такса върху уважената част в размер на 420лв, поради това,
че ищецът е освободено лице по см. на чл.83, ал.2 ГПК.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 01.07.2021г. постановено по гр.д. № 15 866/2019г. на Софийски
градски съд, I - 11 състав в обжалваната му отхвърлителна част за сумата от 21 000лв,
представляваща разликата между присъденото от първата инстанция обезщетение от
99 000лв и установеното за дължимо от 120 000лв по предявен иск по чл.432 ал.1 КЗ от И. Д
.Б. против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, и в частта за разноските на
застрахователя, присъдени в тежест на И. Д .Б. над дължимия размер от 288лв до
присъдения от 302,50лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД ЕИК ********* да заплати на И.
Д .Б. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, бул.Македония, № 12, ет.3 чрез адв.
С.Н. САК допълнително сумата от 21 000лв, представляваща разликата между дължимото
обезщетение за търпени неимуществени вреди в резултат на ПТП на 27.11.2018г. в размер
на 120 000лв и присъденото от първата инстанция в размер на 99 000лв, ведно със законната
лихва върху допълнително присъдената главница от 20.08.2019г до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.07.2021г. постановено по гр.д. № 15 866/2019г. на
Софийски градски съд, I - 11 състав в останалите обжалвани осъдителна и
отхвърлителна части.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД ЕИК ********* да заплати по
сметка на Софийски апелативен съд сумата от 840лв, представляваща разликата между
присъдената от първата инстанция и дължима държавна такса и 420лв - държавна такса пред
въззивната инстанция на осн. чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД ЕИК ********* да заплати на
адвокат С.Н. САК сумите: 580,65лв, предсатвляваща допълнително възнаграждение по чл.38
ал.2 ЗАдв пред първата инстанция и от 667,15лв- възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД ЕИК ********* да заплати на
И. Д .Б. сумата от 42лв, представляващи допълнителни разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА И. Д .Б. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД ЕИК
********* сумата от 510,77лв., представляващи разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280
ГПК.
Председател: Членове:
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7