Решение по дело №16592/2013 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

град София, 13.03.2015г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД, Гражданско отделение, 17 състав в публично съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди  и петнадесета  година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

 

при секретаря В.С. като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева гр.д.№ 16592/2013г., по описа на Софийски градски съд, за да постанови решение, взе предвид следното:

 

Предявени са искове  по чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците З.Д.Ф. и М.А.Д., представляван от неговата майка и законен представител А.Ф.Д., са предявили искове срещу ответника ЗК „Л.И.” АД с ЕИК *******, с които молят съда да бъде осъден ответникът да им заплати обезщетение за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди както следва: Ищцата З.Д.Ф. с ЕГН ********** моли съда да осъди ответника ЗК „Л.И.” АД да й заплати сумата от 100 000 лева, представляващо обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от нея болки и страдания вследствие настъпилата смърт на сина й П.Д.Ф. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на увреждането – 16.06.2012 г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и да бъде осъден ответникът да заплати на адвоката повереник по делото полагащият му се адвокатски хонорар, както и направените разноски по делото. Ищецът М.А.Д. с ЕГН **********, представляван от неговата майка и законен представител А.Ф.Д. с ЕГН ********** моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него болки и страдания вследствие настъпилата смърт на баща му П.Д.Ф. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на увреждането – 16.06.2012 г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и да бъде осъден ответникът да заплати на адвоката повереник по делото полагащото му се адвокатско възнаграждение, ведно с останалите съдебни и деловодни разноски.

Ответникът в законоустановения срок е подал отговор, както и допълнителен отговор на исковата молба, в който изразява становище, че оспорва исковата претенция, предявена от ищците, като неоснователна. Алтернативно излага и доводи за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. В отговора, респективно в допълнителния отговор, излага подробни съображения относно становището си за неоснователност на исковете, както и относно становището си за прекомерност на претендираните обезщетения от ищците. Ответникът претендира за заплащане на направените разноски по делото.

Съдът, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и на цялостната им преценка в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна  страна следното:

Безспорно по делото е установено, че на 15.06.2012г., в град Пловдив, на ул. Ягодовско шосе, водачът П.И.И., е ЕГН **********, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Ауди А3”, с ДК № ********* е нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 1 ЗДвП  и по непредпазливост е причинил смъртта на П.Д.Ф., ЕГН **********,***.

С влязла в сила Присъда № 21/04.03.2013г постановена по НОХД № 1592/2012г.  Пловдивският Окръжен съд е признал П.И.И. за виновен в извършване на горното деяние, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „Б”, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „В”, във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на шест месеца „лишаване от свобода”. На осн.чл. 66 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Също така съдът е лишил осъдения Илиев от право на управление на МПС за срок от една година от влизане на присъдата в сила.

С решение на Апелативен съд – Пловдив № 101/13.06.2013г., постановено по внохд  № 147/2013г. е потвърдена Присъда № 21/04.03.2013г постановена по НОХД № 1592/2012г. на Пловдивския Окръжен съд. Присъдата е влязла в законна сила на 08.08.2013г.

Безспорно е установено, че пострадалият при процесното, извършено на 15.06.2012г. ПТП в град Пловдив - П.Ф./ син на ищеца З.Ф./ е починал на 16.06.2012г.

Видно от представеното по делото удостоврение за наследници се установява, че ищцата З.Д.Ф. е майка на починалият при процесното ПТП П.Д.Ф.. Съгласно постановление № 2 от 30.11.1984 год. на Пленума на Върховния съд ищцата А.В.П. - майка на пострадалия попада в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди в резултат на загубата на сина си.

 

Видно от представената застрахователна полица № 22112001218815 от 03.05.2012 година се установява, че лекият автомобил марка „Ауди А3”, с ДК № *********, управляван в момента на процесното ПТП от виновния водач, причинил същото -  П.И.И., е бил застрахован за риска „гражданска отговорност на автомобилистите” при “Застрахователна Компания Л.И.” АД за периода от 03.05.2012 година до 02.05.2013 година. В полицата е посочено, че застрахователната премия е в размер на общо 190.95 лева, като същата е следвало да се заплати на четири равни вноски. От тях до момента на инцидента е платена една вноска в размер на 56.31 лв на 03.05.2012г. Застрахователното събитие настъпва на 16.06.2012 година /когато П.Ф.  е починал/, т.е. преди падежа на втората разсрочена вноска. Следователно по смисъла на чл. 187 от КЗ застрахователният договор е бил влязъл в сила към момента на настъпване на застрахователното събитие, а именно - към момента на смъртта на Ф.. В тези случаи, когато застрахователното събитие настъпи преди застрахователната премия да е изплатена изцяло, застрахователят е длъжен да изплати на пострадалия пълния размер на обезщетението по застраховката за риска „гражданска отговорност”, като по силата на чл. 202, ал. 3 от КЗ ще има право да претендира останалата част от премията от застрахования. Към момента на настъпването на застрахователното събитие не е имало неплатени вноски от застрахователната премия, които да са били с настъпил падеж. Поради това обстоятелството, че към момента на произшествието/ респ.към смъртта на пострадалият/ не е бил платен пълният размер на застрахователната премия, не може да послужи като основание за отказ да бъде платено застрахователното обезщетение.

С оглед установяване механизма на ПТП, описан по-горе е прието заключение на съдебно  - автотехническа експертиза, което съдът кредитира с доверие тъй като същото е обосновано и правилно. Същото кореспондира с останалия доказателствен материал по делото, а и не са налице данни за заинтереованост у вещото лице от изхода на спора.

Досежно обстоятелството за наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач с ответното дружество, е представена и неоспорена Справка от Гаранционен фонд, която съгласно чл. 295, ал.7 от КЗ е официален документ удостоверяващ наличието на застрахователно правоотношение.

По делото не се установи безспорно обстоятелството, че починалият при процесното ПТП П.Д.Ф. е живял трайно, непрекъснато за продължителен период от време в едно домакИ.тво с малолетния ищец М.А.Д., респективно да е полагал трайно грижи като негов родител и баща/независимо, че  не го е припознал като свой син/, да му е давал непрекъснато месечна издръжка. В този аспект, съдът не кредитира показанията на разпитаните свидетели  Ф. Д.  Г. и М. Ф. и двете, дъщери на ищцата З.Ф., тъй като приема, че с оглед близките родствени връзки с ищцата З.Ф., същите имат интерес да свидетелстват за обстоятелства, които биха били в полза на малолетния ищец М.Д., а и са в противоречие с писмените доказателства, приети по делото в тази насока – влязло в законна сила решение на Пловдивски районен съд  № 144/30.06.2006г. по гр.д. № 1614/2006г.,  IX – граждански състав, постановено в производство по реда на чл.28 от Закон за закрила на детето/относно обстоятелството, че родителите на малолетното дете М.Д.А.Д. и П.Ф. трайно не полагат грижи за него/.

Съдът, като взе предвид конкретната обстановка, при която е настъпило ПТП, механизма на настъпване на ПТП и уврежданията, които е получил потрадалия, намира за основателно направеното от ответника  възражение за съпричиняване при настъпване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице – П.Д.Ф., изразяващо се в това, че той като пешеходец се е движил по средата на пътното платно. В този аспект е заключението на САТЕ, според което е следвало същият да се движи по банкета на пътното платно.

Относно установяване на обстоятелствата, свързани с претърпените от ищцата болки и страдания от смъртта на починалия й при процесното ПТП син са налице  свидетелски показания, от които по безспорен начин се доказа, че ищцата З.Д.Ф. е била в близки отношения със сина си и след внезапната му смърт дълго време и до сега не може да се възстанови от шока, че него вече го няма. Към настоящият момент тя все още продължава да преживява липсата му и не може да повярва, че него вече го няма. Безспорно внезапната загуба на син е една от най-тежките загуби, които човек може да претърпи. Загубата на син представлява тежък морален удар за родителите му. Загубата е източник и на остро стресово разстройство, което представлява сериозно изпитание за физическото и психическото здраве на засегнатите родители. Тежките стресови преживявания, каквито е претърпяла ищцата З.Д.Ф. са предизвикали състояния на непрекъсната тревожност, раздразнителност, проблеми с концентрацията, нарушение на съня, свръхвъзбудимост и чувство на емоционална възбуда и напрежение и др. Загубата на сина представлява особено тежко морално-психическо изживяване, което е съпроводено с неизмерими по своя характер болки и страдания.

Правото на увреденото лице да претендира обезщетение от застрахователя възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение и е функционално обусловено от него. Лихвата за забава при непозволеното увреждане започва да тече от датата на увреждането и се дължи без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В конкретния случай, датата на увреждането е датата на смъртта на сина на ищцата.

Безспорно е, че застрахователят отговаря при същите условия както застрахования, т.е. както деликвента, поради което, правилата досежно непозволеното увреждане следва да се прилагат и при преките искове срещу застрахователите за присъждане за застрахователни обезщетения по застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите, която отговорност възниква по силата на закона и е деликтна по своя характер. Допълнителен аргумент в подкрепа на довода, че ответникът следва да отговаря за лихви от момента на увреждането са и правилата на чл. 227, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 223, ал. 2 КЗ. Последната правна норма вменява в задължение на застрахователите отговорността по принцип за заплащането на лихви за забава. Що се отнася до началния момент, от който същите са дължими, то с оглед на регресното право на ответника по чл. 227, т. 2 КЗ, се налага правният извод, че същият отговаря пред увреденото лице от датата на възникване на застрахователното събитие.

Претърпените  от ищците болка и страдание,  следва да бъдат обезщетени съобразно повелите на чл. 52 от ЗЗД, а справедливостта и морала изискват размера на присъденото обезщетение да се съобразяват с нанесените им вреди, механизма на извършеното деяние, както и непреодолимостта на загубата на най-близък човек.

С оглед изложеното, съдът като взе предвид, степента на причинената вреда – смъртта на  П.Д.Ф. – син на ищцата З.Д.Ф., възрастта на починалият, възрастта на ищцата, отношенията между ищцата и нейният син преди да настъпи смъртта му, причинена при процесното ПТП, намира, че като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по предявеният иск по чл.226, ал.1 КЗ иск се явява 100 000лева, НО, след като бъде отчетено наличието на съпричиняване от страна на починалият при процесното ПТП – П.Д.Ф., син на ищцата, което съдът приема, че  е  1/4, то размерът на обезщетението за неимуществени вреди, предмет на иска по чл. 226, ал.1 КЗ, следва да бъде редуцирано до размера на 75 000/седемдесет и пет хиляди/лева. С оглед предходното, след отчитане степента на  съпричиняване от страна починалият при процесното ПТП – П.Д.Ф., син на ищцата, съдът намира за основателен и доказан искът по чл.226, ал.1 КЗ до размера на 75 000/седемдесет и пет  хиляди/лева, като в останалата част за горницата над 75 000лева до първоначално претендирания размер от 100 000лева, искът  следва да бъде отхвърлен.

С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният  от М.А.Д. с ЕГН **********, представляван от неговата майка и законен представител А.Ф.Д. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, за сумата от 100 000 лева/сто хиляди/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,  вследствие настъпилата смърт на  П.Д.Ф., с ЕГН **********, починал на 16.06.2012 г.,  вследствие на извършеното на 15.06.2012г.  в град П. ПТП с лек автомобил марка „Ауди А3”, с д.к. № *********,  следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

Относно претенцията на ищеца З.Д.Ф. по чл.86, ал.1 от ЗЗД, съдът намира същата за основателна. След като е уважен главният иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ  в размер на 75 000 лева,  то следва да бъде уважен и иска  й по 86, ал. 1 от ЗЗД върху тази главница.  Ето защо, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на  ищеца и  законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди/75 000лева/, считано  от  16.06.2012г.  до окончателното изплащане на сумата.

Предвид това, че искът на ищеца М.А.Д. с ЕГН **********, представляван от неговата майка и законен представител А.Ф.Д. с ЕГН **********, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за сумата от 100 000 лева е отхвърлен изцяло, то не следва да бъде уважавана и акцесорната му претенция върху тази главница по чл.86, ал.1 ЗЗД.

По разноските по производството:

Ищецът и ответникът представят списък на разноските по чл.80 ГПК.

С оглед изхода на спора, следва на ищеца З.Д.Ф. с ЕГН **********, чрез адвокат Д.Р.Т. ***, съдебен адрес град П., ул. Е.  КаЛ.№ **, офис 2, дай бъдат присъдени сторените  разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 1500лева, за която сума следва да бъде осъден ответника да й заплати.

С оглед изхода на спора/искът е отхвърлен изцяло/, на ищеца М.А.Д. с ЕГН **********, представляван от неговата майка и законен представител А.Ф.Д. с ЕГН **********, не следва да му бъдат присъждани разноски по делото.

С оглед изхода на спора, на ответника следва да му бъдат присъдени разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска на З.Д.Ф., в размер на 25лева,  а на М.А.Д. в размер на 100лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, за които суми следва да бъдат осъдени ищците да заплатят на ответника.

С оглед изхода на спора, следва ищците З.Д.Ф. с ЕГН **********  и  М.А.Д. с ЕГН **********, представляван от неговата майка и законен представител А.Ф.Д. с ЕГН **********, следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника  ЗК „ Л.И.” АД със седалище и адрес на управление град С., бул. Ч.в. № 51Д, ЕИК **********, сумата от 4280лева - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/в редакцията й към бр.28 от 28.03.2014г./, която е действаща към настоящия момент/, на основание чл.78, ал.8, вр. с чл.78, ал.3 ГПК.

Съдът, като взе предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от по силата на закона  от внасянето на държавната такса  и разноски  по чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, следва ответника да бъде осъден да заплати в полза на Държавния бюджет по сметка на Софийски градски съд, държавна такса в размер на 3000 лева/три хиляди  лева/ и сумата от 100лева – разноски по делото за депозит за вещо лице по САТЕ, в размер на  100лева.

Водим от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА  ЗК „ Л.И.” АД със седалище и адрес на управление град С., бул. Ч. В. № ***, ЕИК *********, ДА  ЗАПЛАТИ  на З.Д.Ф. с ЕГН **********, чрез адвокат Д.Р.Т. ***, съдебен адрес град П., ул. Е.  КаЛ.№ **, офис 2, на основание  чл. 226, ал. 1 от КЗ,  сумата от 75 000 лева/седемдесет и пет хиляди/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,  вследствие настъпилата смърт на сина й П.Д.Ф. с ЕГН **********, починал на 16.06.2012 г.,  вследствие на извършеното на 15.06.2012г.  в град П. ПТП с лек автомобил марка „Ауди А3”, с д.к. № *********, ВЕДНО със законната лихва върху главницата от 75 000 лева, считано  от  16.06.2012г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ  претенцията  по чл.226, ал.1 КЗ  за горницата над 75 000лева до първоначално предявения размер от 100 000лева.

ОТХВЪРЛЯ предявеният  от М.А.Д. с ЕГН **********, представляван от неговата майка и законен представител А.Ф.Д. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за сумата от 100 000 лева/сто хиляди/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,  вследствие настъпилата смърт на  П.Д.Ф., с ЕГН **********, починал на 16.06.2012 г.,  вследствие на извършеното на 15.06.2012г.  в град Пловдив ПТП с лек автомобил марка „Ауди А3”, с д.к. № *********,  ВЕДНО със законната лихва върху главницата от 100 000 лева, считано  от  16.06.2012г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

ОСЪЖДА  ЗК „ Л.И.” АД със седалище и адрес на управление град С., бул. Ч.в. № ***, ЕИК ************, ДА  ЗАПЛАТИ  на З.Д.Ф. с ЕГН **********, чрез адвокат Д.Р.Т. ***, съдебен адрес град П., ул. Е.  КаЛ.№ **, офис 2, сумата от 1500лева  – разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА З.Д.Ф. с ЕГН **********, ДА  ЗАПЛАТИ  на ЗК „ Л.И.” АД със седалище и адрес на управление град С., бул. Ч. В.№ **, ЕИК *********, сумата от 25лева  – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА М.А.Д. с ЕГН **********, представляван от неговата майка и законен представител А.Ф.Д. с ЕГН **********, ДА  ЗАПЛАТИ  на ЗК „ Л. И.” АД със седалище и адрес на управление град С., бул. Ч. В.№ **, ЕИК **********, сумата от 100лева  – разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА З.Д.Ф. с ЕГН **********  и  М.А.Д. с ЕГН **********, представляван от неговата майка и законен представител А.Ф.Д. с ЕГН **********, ДА  ЗАПЛАТЯТ  на ЗК „ Л. И.” АД със седалище и адрес на управление град С., бул. Ч.в. № ***, ЕИК **********, сумата от 4280лева - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/в редакцията й към бр.28 от 28.03.2014г./, която е действаща към настоящия момент/, на основание чл.78, ал.8, вр. с чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА  ЗК „ Л. И.” АД със седалище и адрес на управление град С., бул. Ч. В. № ***, ЕИК *********, ДА  ЗАПЛАТИ  в полза на Държавния бюджет по сметка на Софийски градски съд, държавна такса в размер на 3000 лева/три хиляди  лева/ и  сумата от 100лева – разноски по делото за депозит за вещо лице по САТЕ, в размер на  100лева.

    Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                                СЪДИЯ : ...............................

                                                                                /Теодора  Нейчева/