РЕШЕНИЕ
№ 2604
гр. Пловдив, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330108755 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от А. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул.
„***“ № **, ет. *, ап. **, против „С.Г. Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р.н Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6,
с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, че поради
погасяване на вземането по давност ищецът не дължи на ответника сумата в размер на
712,50 лева, представляваща главница, за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ *** от *** г. по описа на Районен съд Пловдив, въз основа на който е образувано
изп. дело № *** г. по описа на ***, с район на действие – Окръжен съд ***.
В исковата молба се твърди, че на *** г. по ч.гр.д. № *** от ***г. по описа на
Районен съд Пловдив в полза на ответника въз основа на заповед за изпълнение бил
издаден изпълнителен лист за главница в размер на 712,50 лв., наказателна лихва от
266,79 лв., законна лихва и разноски от 205 лв. За събиране на вземането по така
издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело при ***, район на действие
ОС – ***, по което на дата *** г. бил наложен запор на вземания по банкови сметки, а
на *** г. по делото била разпределена сумата от 275 лв. за погасяване на разноските по
изпълнителното и частното дело. Твърди се, че въз основа на молба от *** г. изп. дело
било прехвърлено на *** и било заведено под нов № *** г. по описа на ***. На ***г.
бил насрочен опис, а на *** г. била депозирана молба за извършване на изпълнителни
действия от взискателя. При тези обстоятелства ищеца счита, че производството по
принудително изпълнение е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на дата
***г. поради двугодишно бездействие на взискателя, молбата от *** г. не прекъсвала
този срок. Счита, че петгодишната давност е изтекла през периода от 17.07.2013 г. до
17.07.2018 г., който срок бил започнал да тече от последното валидно поискано и
извършено изпълнително действие. Дори да се приемело, че давността започвала да
тече от прекратяване на изпълнителното дело – *** г., то се твърди в исковата молба,
че давността пак е изтекла понастоящем. Оспорва се действията от 03.07.2017 г. и
1
29.11.2017 г. да са прекъсвали срока на погасителна давност. По изложените
съображения се иска уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника
„С.Г. Груп“ ЕАД, ЕИК ********* /като правоприемник на „СГ Груп“ ООД/. В хода на
делото е изразено становище за неоснователност на исковата претенция. Моли се за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложено копие на изп.дело № *** г. по описа на ***, рег. № ***.
Същото първоначално е било образувано под № ***г. по описа на ***, рег. № ***, за
събиране на вземане на „СГ Груп“ ООД, ЕИК *********, спрямо ищеца А.М., за което
е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** от *** г. по описа на Районен съд
Пловдив. Делото е образувано по молба от дата *** г. на взискателя „СГ Груп“ ООД с
приложен изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г., с която е поискано и предприемането
на действия по принудително изпълнение – запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника и запор върху вземанията по банковите му сметки. В изпълнение на
възложеното от взискателя „СГ Груп“ ООД *** е изпратил запорни съобщения до
третите задължени лица „***“ ЕАД, получено на *** г., „***“ АД, получено на *** г.,
и „***“ ЕАД, получено на дата *** г., от които дати на основание чл. 507, ал. 3 ГПК и
предвид отговорите на банките се считат наложени запорите. На дата *** г. е
депозирана молба от „С.Г.Груп и Партньори“ ООД, ЕИК *********, за прехвърляне на
изпълнителното дело на ***, като се предоставени права по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния
изпълнител. Въз основа на тази молба делото е прехвърлено на ***и е образувано под
нов номер – изп.дело № *** г. По делото, след преобразуването му, са извършвани
справки за имущественото състояние на длъжника, уведомена е съответната ТД на
НАП, и е изпратена покана за доброволно изпълнение. Не са предприемани конкретни
действие по принудително изпълнение. На дата ***г. е разпоредено насрочване на опис
на движими вещи, който обаче не е извършен. С молба от ***г. от „С.Г.Груп и
Партньори“ ООД, ЕИК *********, е поискано налагането на запор на вземанията по
банкови сметки на длъжника и на трудовото му възнаграждение, както и опис на
движими вещи. В изпълнение на молбата отново са извършени справки за
имущественото състояние на длъжника, без да се предприемани конкретни
изпълнителни способи, включително и до настоящия момент.
По делото са представени справки от Търговски регистър, видно от които „СГ
Груп“ ООД, ЕИК *********, е заличен търговец, като негов правоприемник е
ответника „С.Г. Груп“ ЕАД, ЕИК *********.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 439 ГПК, като съгласно ал. 1 и ал. 2 на посочения член
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът може да се основава
само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. В случая процесното вземане е обект
на принудително изпълнение по изп.дело № ***г. по описа на ***, рег. № ***, поради
което ищецът има интерес от неговото предявяване, доколкото твърди, това
изпълнение да е незаконосъобразно поради погасяване на правото на принудително
изпълнение по давност, което погасяване да е настъпило след издаването на
изпълнителен лист, по ч.гр.д. № *** по описа на ПРС. В тази насока искът е
процесуално допустим.
Разгледан по същество, същият е основателен предвид следното:
2
Правото да се събере по принудителен ред едно изискуемо вземане в принципен
план се погасява с изтичането на петгодишна давност (арг. чл. 110 ЗЗД). На основание
чл. 116, б. „В“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение, като по силата на чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва
да тече нова давност, т.е. нов петгодишен срок.
Относно въпроса за приложението на института на погасителна давност по
време на висящ изпълнителен процес, през годините са действали два акта на
върховните съдилища, които са били със задължителна сила. Съгласно ППВС № 3/1980
г. погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. Противоположно на това разбиране е
изведено в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което давност тече и по време на изпълнителния процес. Настоящият състав
споделя съдебната практика, обективирана в Решение №170/ 17.09.2018 по дело
№2382/2017 на ВКС, ГК, IV г.о. и Решение №252/ 17.02.2020 по дело №1609/2019 на
ВКС, ГК, съгласно която, при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се
изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно
тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното
обратно действие, а се прилага от момента, в който е постановено и обявено по
съответния ред, респ. от този момент престава да се прилага и предшестващия
тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. Следователно в случая, до приемането на ТР
№ 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на дата 26.06.2015 г.,
приложение следва да намери ППВС № 3/1980 г. по въпроса за приложението на
института на погасителната давност в хода на изпълнителния процес. По въпросите за
давността, след дата 26.06.2015 г., приложение ще намери ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 10 от същото прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Предвид горното следва да се посочи, че изп.дело № *** г. по описа на ***, е
образувано на дата *** г. по молба на „СГ Груп“ ООД, с правоприемник „С.Г. Груп“
ЕАД, ЕИК *********. В продължение на повече от две години взискателят не е
поискал предприемането на действия по принудително изпълнение, като първата
такава молба е от дата *** г. Следва да се отбележи обаче, че тази молба е подадена от
дружеството „С.Г.Груп и Партньори“ ООД, ЕИК *********, което е различно от
взискателя. Следователно не е налице редовна молба от актуалния кредитор и
взискател по делото за предприемане на действия по принудително изпълнение от ***.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. Трайна е съдебната практика, че прекратяването настъпва по силата на закона,
а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира това обстоятелство.
Следователно, лисват действия, прекъсващи срока на т.нар. перемция, доколкото
налагането на запор върху вземания по банкови сметки е действие прекъсващо
3
давността, съгласно цитираното тълкувателно решение, но не и перемцията, която не
се разглежда от ВКС. В тази насока делото е прекратено по силата на закона, считано
от дата *** г. Съгласно задължителните указания на ППВС № 3/1980 г., приложими
през този период, предхождащ приемането на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, давност няма да е текла по време на изпълнителното дело.
Петгодишният срок на погасителната давност за вземането е започнала да тече от
момента на прекратяването на делото по силата на закона – от дата *** г., като
последващите молби или изпълнителни действия нямат имат правно значение, защото
са депозирани, респ. предприети по едно вече прекратено дело. Следователно
подадените молби за предприемане на изпълнителни действия от дати *** г. и *** г. са
ирелевантни за изхода на настоящия спор. Същите са подадени и от трето за
изпълнително дело лице, което е още едно основание да не бъдат взети предвид. На
основание чл. 110 ЗЗД петгодишния давностен срок е изтекъл на дата ***г., т.е. преди
депозирането на настоящата искова молба. В тази насока ищецът не дължи на
ответника заплащане по принудителен ред на сумата от 712,50 лева, представляваща
главница, за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** от *** г. по описа на
Районен съд Пловдив, поради настъпила погасителна давност.
С оглед на гореизложеното искът, като основателен ще се уважи.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца ще се присъдят сторените от него
разноски в размер на 50 лв. за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение в полза на адвокат С.М. ще се присъди сумата от 300 лв.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по
предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК, че А. В. М., ЕГН **********, с адрес
гр. ***, ул. „***“ № **, ет. *, ап. **, НЕ ДЪЛЖИ на „С.Г. Груп“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р.н Витоша, ул. „Рачо Петков
Казанджията“ № 4, ет. 6, сумата от 712,50 лева, представляваща главница, за която е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, въз
основа на който е образувано изп. дело № *** г. по описа на ***, рег. № ***, с район на
действие – Окръжен съд ***, поради настъпила погасителна давност.
ОСЪЖДА „С.Г. Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р.н Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, да
заплати на А. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № **, ет. *, ап. **, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50 лв., разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „С.Г. Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р.н Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, да
заплати на *** С.Н. М. от АК-***, със съдебен адрес гр. ***, бул. „***“ № ***, ет. *, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело А. В. М..
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
5