РЕШЕНИЕ
№ 865
гр. Бургас, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело №
20242120105157 по описа за 2024 година
Производството е образувано по реда на чл. 422 ГПК по исковата молба на
„Топлофикация - Бургас” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. .... ..., чрез
адв. М..А.., срещу М. Д. Д., ЕГН **********, адрес: гр. ....., с която се иска да бъде прието за
установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от сумата от 678,57
лева (шестстотин седемдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки) - главница, за
доставена топлинна енергия в обект на потребление, находящ се в гр. Бургас, ж.к.
Славейков, бл. 21, вх. 3, ет. 8, ап. ляв, за отчетен период от за периода м. август 2023 г. до м.
март 2024 г., както и сумата от 28,20 лева (двадесет и осем лева и двадесет стотинки) –
мораторна лихва за периода 02.10.2023 г. – 27.05.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.05.2024 г. до изплащане на вземането, като за посоченото вземане
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
3438/2024г. по описа на Бургаски районен съд. Претендират се и разноските направени в
заповедното и в настоящото производство.
Ищецът посочва, че между страните съществува облигационно отношение в
процесния период, свързано с продажбата на топлоенергия, като ответникът е закупувал
топлинна енергия за процесния обект, в качеството си на потребител по смисъла на чл.150
ЗЕ, тъй като собственик на топлоснабдения имота. Твърди се, че дружеството е изправна
страна в правоотношението, като е доставило топлинна енергия в обекта, за което са
издадени съответните фактури. Сочи се, че сумите касаят битово-горещо водоснабдяване,
отопление, сградна инсталация и дялово разпределение. Ангажирани са писмени
доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от ответника е подаден писмен отговор от
назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, с който се исковете се оспорват
като неоснователни. Оспорва се като недоказано качеството на потребител на топлинна
1
енергия на ответника в процесния период, както и че приложения към делото договор не
следва да се възприема като действащ в процесния период, поради изтичане на неговия
срок. Оспорват се валидността на клаузите на общите условия, поради противоречието им
със закона.
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр.д. 3438/2024г. по описа на Бургаски районен
съд, по което е издадена заповед № 2021 от 29.06.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за процесните суми, като съобразно дадените указания съгласно
чл. 415, т. 2 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който съдът
приема за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Не се спори по делото и се установява от представения по делото нотариален акт, че
ответникът М..Д. е собственик на процесния имот, находящ се в гр. ...... От представения
договор и протокол от общо събрание на етажната собственост се установява, че ищцовото
дружество се е задължило да доставя топлинна енергия до абонатната станция сградата. На
23.10.2000 г. Общото събрание на етажната собственост, в която се намира топлоснабдения
имот, е взело решение за сключване на договор с „Топлофикация - Бургас” ЕООД за
извършване на услугата „дялово разпределение“. Представени са публикуваните в местен
ежедневник общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – Бургас”
ЕАД, които са действали в процесния период и обвързват потребителя, без да е необходимо
изрично изявление от негова страна за това. С оглед качеството на ответника на собственик
на имот в топлоснабдена сграда, между него и доставчикът е възникнало облигационно
правоотношение, съгласно чл. 3 от общите условия, което не е прекратено. Така по смисъла
на пар. 1, т. 42 от ДР на Закон за енергетиката, като собственик на обекта, той има и
качеството на потребител на топлинна енергия. По делото е установено изпълнението на
задълженията на ищцовото дружество по сключения с етажната собственост договор, който
е продължил да действа между страните и след неговия срок, при липсата на данни за
противопоставяне от страна на етажната собственост.
По делото е прието заключението на вещото лице Е., по назначената съдебно-
техническа експертиза, от което се установява, че абонатната станция, обслужваща етажната
собственост, където се намира имота, е работила през процесния период на отопление и
битово горещо водоснабдяване /БГВ/. В жилището на ответника в процесния период е
извършван реален отчет на потреблението, като в случаите на липса на осигурен достъп са
оставяни данни за самоотчет от потребителя и няма служебни начисления. От Топлофикация
Бургас ЕАД са били изготвяни общи и индивидуални сметки за отдадената от абонатната
станция топлинна енергия за разпределение. В заключение вещото лице сочи, че сумите за
потребена топлоенергия и разпределение са правилно калкулирани, съобразно Наредба за
топлоснабдяването, методика за дялово разпределение и действащите за периода цени на
ДКЕВР, а размерът на дължимите суми по компоненти е както следва: 237.33лв. – за БВГ,
315.03лв. – за отопление и 112.95 лв. – за сградна инсталация, 13.26 лв. – отчет и дялово
разпределение, както и 28.02 лв. – лихва за забавено плащане.
С оглед събраните доказателства съдът намира предявените искове за основателни и
доказани.
Съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ потребителите в сграда – етажна собственост, които
2
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Сумата за сградна инсталация е задължителна за всички абонати,
начислява се само през месеците на отоплителния сезон и се разпределя по методиката,
уредена в закона, приложимия подзаконов нормативен акт и общите условия за продажба на
топлинна енергия от топлоснабдителните дружества. Също така, съобразно разпоредбата на
чл.142, ал.2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна
инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на
отделните имоти - чл.143, ал.3 ЗЕ. Следователно, дори и да не е налице потребление в
конкретния обект, сумата за сградна инсталация продължава да се дължи и се начислява
съобразно нормативно установената методика – чл. 143 ЗЕ. Това е така, защото количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата,
на отоплителната инсталация и други фактори. Затова всички собственици на имоти,
находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, която се явява част от реалното
енергийно потребление. Поради изложеното ответникът, в качеството му на собственик на
недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, дължи суми за топлинната
енергия, отдадена от сградна инсталация. От приетото по делото заключение на вещото
лице Е., което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че в процесния период за обекта на потребление на ответника са начислени суми
по този компонент, разпределени пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Ето защо, въз основа на изготвеното заключение, съдът приема, че изчислените от ищцовото
дружество суми са правилно калкулирани, в съответствие с изискванията на ДКЕВР.
По иска за заплащане на топлоенергия за обекта, съдът съобрази констатациите
направени в съдебно-техническата експертиза, че сумите са начислявани съобразно реалното
потребление и цената на топлинната енергия е правилно заложена за процесния период.
Спазени са действащите правила и норми и утвърдените от КЕВР цени за топлинна енергия.
Съобразени са разпоредбите на чл. 68, чл. 69, ал. 2, т. 2, чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Всеки от компонентите свързани с доставката и
потребление на топлинна енергия е правилно изчислен и съобразен нормативната уредба
приложима в случая.
При така установеното потребление в обекта, сумата за топлинна енергия по всички
компоненти възлиза на общо 678.57лв. за процесния период, съобразно посоченото в
заключението на вещото лице, поради което предявеният иск се явява основателен и доказан.
По отношение на акцесорния иск за заплащане на мораторни лихви върху главницата,
съдът съобрази на първо място разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от общите условия,
предвиждаща датата на изискуемостта на всяко месечно задължение, а именно първия
работен ден след изтичане на 30 дневния срок за плащане. Следователно с неплащане на
главното задължение длъжникът е изпаднал в забава и от този момент на основание чл. 86
ЗЗД следва да заплати дължимата лихва. Съобразно приетото заключение на вещото лице и
размера на главницата, съдът намира за доказана претенцията за заплащане на сумата от
28.20 лв. – обезщетение за забава в посочения период от 02.10.2023 г. – 27.05.2024 г.
По изложените по-горе съображения съдът намира за доказано, че ответникът дължи
на ищцовото дружество процесните главница и мораторна лихва, както и законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
3
до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410
от ГПК
Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответниците следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски в
настоящото производство, съобразно представения списък, в размер на 75 лв. – държавна
такса, 300 лв. – възнаграждение за вещо лице и 200 лв. – възнаграждение за особен
представител, както и сумата от 225 лв. - разноски в заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Д. Д., ЕГН **********, адрес:
гр. ...., че в полза на „Топлофикация - Бургас” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. ..., представлявано от Х..И..И.., съществува вземане в размер на сумата от
678,57 лева (шестстотин седемдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки) - главница, за
доставена топлинна енергия в обект на потребление, находящ се в гр. . ...., за отчетен период
от за периода м. август 2023 г. до м. март 2024 г., както и сумата от 28,20 лева (двадесет и
осем лева и двадесет стотинки) – мораторна лихва за периода 02.10.2023 г. – 27.05.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2024 г. до изплащане на
вземането, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 3438/2024г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН **********, адрес: гр. ....., да заплати на „Топлофикация -
Бургас” ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ....представлявано о т
Х..И..И.., съдебно – деловодни разноски в настоящото производство в размер на 575 лв.
(петстотин седемдесет и пет лева), както и сумата от 225 лв. (двеста двадесет и пет лева) –
разноски по ч.гр.д. 3438/2024г. по описа на Бургаски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4