Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. Велико
Търново, 04.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 840 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите
от ЗАНН
Производството е образувано по жалба, депозирана чрез
адв. М.И. *** – пълномощник на Ц.Б.М., в качеството му на управител и законен представител
на „***” ЕООД, ЕИК ***, срещу Електронен фиш, серия Г № 0015457
на ОД на МВР – Велико Търново, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т.
1 от Кодекса за застраховането, на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал.
1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, на търговското дружество е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000,00 лева. Излагат се оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на процесния електронен фиш, обективиращи
неговата отмяна.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призована страна, не се представлява. В
писмено становище чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба
по изложени съображения.
Въззиваемата
страна - ОД на МВР – Велико Търново, редовно призована страна, не изпраща
представител и не взема становище по делото.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Процесният
електронен фиш е съставен за това, че на 08.04.2020 г., в 06,16 часа, в Община Велико
Търново, ПП І – 5, км. 108+825, в посока гр. Габрово с автоматизирано
техническо средство САИРН m *SPEEDET 2 D с № SD2D0028, е било заснето управление
на товарен автомобил „***”,рег. № ***, собственост на „***” ЕООД, ЕИК ***, за който собственикът
не е сключил застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” и квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение
на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което на търговското дружество, със
законен представител – Ц.Б.М., на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000,00 лева.
От
приложената справка за собственост на МПС се установява, че товарен автомобил „***”, рег. № *** е собственост на
„***” ЕООД.
По
делото като доказателство е приобщено и Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 18.02.5133/20.02.2018 г. на БИМ с приложение на техническо
описание и инструкция за експлоатация.
От
справка от Гаранционен фонд е видно, че към дата 08.04.2020 г. за МПС с рег. № ***
няма активна застраховка „Гражданска отговорност”.
При така
описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Депозираната
жалба е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок,
предвид което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна,
по следните съображения:
В
обжалвания електронен фиш е посочено, че дружеството - жалбоподател е санкционирано за „извършеното нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638,
ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ”, като за
„установеното и заснето управление на МПС, за което собственикът не е сключил
застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на посочените дата и
място, на „***” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 лева.
Законодателят обаче прави
ясно разграничение на нарушението по чл. 483, ал. 1,
т. 1 от КЗ и това по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като първото е формално и
наказуемо по чл. 638,
ал. 1, т. 2 от КЗ от момента на придобиване и регистриране в
РБългария на МПС или от изтичането валидността на предходната полица за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За съставомерността на
деянието по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е без правно значение дали автомобилът
се управлява или не, като състава се довършва с неизпълнение на задължението за
сключване на застраховка "Гражданска отговорност" от лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение. Съвсем различен е съставът на
нарушението по чл. 638, ал.
4 от КЗ, което е довършено при установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
На следващо място, ангажирането на
административнонаказателната отговорност при нарушение на разпоредбата на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ се реализира със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, респективно наказателно постановление /чл. 647, ал.
1 и ал. 2 от КЗ/. В конкретния случай обаче става въпрос за съвсем друга диференцирана
процедура, регламентирана в нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, която не е
упомената в обжалвания електронен фиш, като правилната правна квалификация,
съответстваща на описаното нарушение в текстовата част на електронния фиш би
била - чл. 647, ал. 3, вр. чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ. Очевидно,
законодателят е въвел особен ред за установяване на административно нарушение,
изразяващо се в управление на моторно превозно средство, за което няма сключен
и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите; за налагане на съответното
административно наказание и за заплащане на определените по размер глоба или
съответно имуществена санкция. Този ред е приложим само по отношение на
собственика на моторното превозно средство и е в отклонение от общото правило,
въведено в чл. 647, ал.
1 и ал. 2 от КЗ.
С оглед констатираните несъответствия между описаното нарушение, посочената
за нарушена разпоредба и санкционната норма, остава неясна волята на
административнонаказващия орган досежно конкретното нарушение, което се твърди,
че е осъществено от наказаното лице. Съдът намира, че така вмененото на
жалбоподателя нарушение, посочено като „нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ”
води до невъзможност същият да разбере за какво е наказан – дали за това, че
като собственик на посочения в електронния фиш товарен автомобил няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” или за това, че е установено
управлението на собственото му МПС, за което няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. Описаните
съществени нарушения на процесуалните правила и приложимия за осъщественото
деяние материален закон са довели до ограничаване правото на защита на
дружеството - жалбоподател и незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. По изложените
съображения, без да бъде коментирана доказателствената стойност на представения
от наказващия орган снимков материал /лист 8 и 9 от делото – снимки с
изключително лошо качество, от които не може да се установи от кого са
изготвени, кога, къде и за кое превозно средство се отнасят, като дори и да се
обвържат с представената справка по критерии от mOffice, от последната
справка не може да се установи с кое АТСС е извършено заснемането/, процесният
електронен фиш, серия Г № 0015457 на ОД на МВР – Велико Търново, като
незаконосъобразно издаден, подлежи на отмяна.
Съдът намира, че за прецизност следва да посочи, че не
споделя аргументите наведени от процесуалния представител на жалбоподателя, че
субект на нарушението по чл. 638, ал.
4 от КЗ не може да бъде санкциониран с имуществена санкция, когато
собственик на моторното превозно средство е юридическо лице, доколкото Кодекса
за застраховането се явява специален закон спрямо ЗДвП, а в КЗ изрично е
предвидено налагането на имуществена санкция на юридическо лице, собственик на
моторно превозно средство, чието управление е установено и за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите /чл. 638, ал. 4 и чл. 647, ал. 3 от КЗ/.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш,
серия Г № 0015457 на ОД на МВР – Велико Търново, с който на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: ***, представляван от управителя Ц.Б.М., за извършено
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл.
638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: