№ 4994
гр. С., 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20211110216362 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Х. Ю.” ООД, ЕИК ********** срещу
наказателно постановление № 22-2100042/ 09.11.2021г., издадено от
директора на ДИТ- С., с което на дружеството е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 416,
ал. 5, вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ.
В жалбата се излагат доводи относно незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното постановление и се иска неговата отмяна.
Горепосоченото наказателно постановление е издадено за неизпълнение
от страна на „Х. Ю.” ООД, ЕИК **********, в качеството му на работодател
на задължително предписание под №1, дадено му с Протокол за извършена
проверка с изх. №ПР 2121992, връчен дружеството. Предписанието указва:
„Работодателят да заплати до пълния размер начисленото във фиш за заплата
за м.03.2020г. на Б. Д. Б., ЕГН **********, съгласно чл. 128, т.2 от КТ“.
Срокът за изпълнение на предписанието е изтекъл на 19.07.2021г.
1
В съдебно заседание, в което е даден ход по същество, жалбоподателят
редовно призован не се представлява.
Въззиваемата страна – ”ДИТ”- С., редовно призована, се представлява
от процесуалния представител юрисконсулт Маджаров, който оспорва
жалбата и моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно вътрешното си
убеждение, намира за установено следното:
Извършена е проверка в периода от 25.06.2021г. до 02.07.2021г. на „Х.
Ю.” ООД, ЕИК **********, във връзка със спазване на трудовото
законодателство. Съставен е Протокол за извършена проверка с изх. №ПР
2121992 от 02.07.2021г., в който са дадени конкретни предписания.
Протоколът бил връчен на дружеството.
При последваща проверка в периода от 01.09.2021г. до 07.10.2021г.
актосъставителят Х. А. П. установила, че „Х. Ю.” ООД, ЕИК **********, в
качеството си на работодател не е изпълнило задължително за изпълнение
предписание под № 1, дадено с Протокол за извършена проверка №ПР
2121992 от 02.07.2021г. Срокът за изпълнение на предписанието е до
19.07.2021г.
След като било установено, че предписанието не било изпълнено, на
07.10.2021г. Х. А. П. съставил АУАН № 22-2100042/ 07.10.2021г. в
присъствието на двама свидетели. В акта е посочено, че не е изпълнено
предписание под № 1 , дадено с Протокол за извършена проверка изх. №ПР
2121992 от 02.07.2021г. При така описаната фактология извършеното от „Х.
Ю.” ООД, ЕИК ********** е квалифицирано като нарушение на чл. 415, ал. 1
от КТ.
Въз основа на АУАН и административно- наказателната преписка, на
09.11.2021г. директор на „ДИТ“-С. издал атакуваното наказателно
постановление, с което при идентичност на фактическата обстановка,
изложена в АУАН, на „Х. Ю.” ООД, ЕИК ********** в качеството му на
работодател е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2000 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр.чл. 415 ал.1 от КТ.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: писмени и
устни – показанията на актосъставителя П..
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на актосъставителя
като логични, последователни и безпротиворечиви, подкрепящи се от
останалия събран по делото доказателствен материал. Актосъставителят
непосредствено е установил, че задължителното предписание не е било
изпълнено, като чрез показанията си възпроизвежда факти непосредствено
изясняващи предмета на делото. Всички доказателства по делото
кореспондират помежду си и се допълват взаимно, поради което ги цени
изцяло.
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е депозирана в процесуално преклузивния срок и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално
допустима.
Настоящият съдебен състав намира, че АУАН и наказателното
постановление са съставени и издадени от компетентни органи. В хода на
същото не са били допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, водещи до опорочаване на производството, ограничаващи правото
на защита на нарушителя и обуславящи отмяната на наказателното
постановление.
На жалбоподателя е ангажирана административно- наказателна
отговорност за нарушение на чл. 415 ал.1 от КТ. Съгласно цитираната
разпоредба: „Който не изпълни задължително предписание на контролен
орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.”
В настоящия случай актът и издаденото въз основа на него НП
отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН –
посочено е описание на нарушението и фактическо и правно основание за
налагането на имуществена санкция. В съставения акт фигурира описание на
извършеното нарушение, т.е. налице е излагане на фактически обстоятелства,
от които да може да се направи извод, че жалбоподателят е извършил, респ.
не е извършил конкретни действия, попадащи под хипотезата на опредЕ.
административнонаказателна норма. Посочени са предприетите, респ.
3
липсата на такива действия, при съществуване на задължение за
осъществяването им от жалбоподателя, с които същият е нарушил норми от
трудовото законодателство. Т.е. посочени са както конкретните условия,
които жалбоподателят не е изпълнил, така и разпоредбите, визиращи тези
условия.
По същество АНО правилно е приел, че „Х. Ю.” ООД, ЕИК **********,
в качеството си на работодател не е изпълнило задължително за изпълнение
предписание под №1. Срокът за изпълнение на предписанието е до
19.07.2021г. Протоколът е бил връчен на дружеството. Това се установява
несъмнено от приложените по делото писмени доказателства. Нарушението,
за което е съставен АУАН и е издадено НП, е извършено от „Х. Ю.” ООД,
ЕИК ********** в качеството му на работодател, тъй като именно негово е
било задължението да осъществява контрол върху административното и
правно-нормативното обслужване в дружеството. Безспорно разпоредбата на
чл. 415 ал.1 от КТ визира задължение за изпълнение на даденото предписане.
Неизпълнението на предписание на „ДИТ”- С. е нарушение по чл. 415, ал. 1 от
КТ, което безспорно като задължение се причислява към задълженията на
работодателя. По тези съображения законосъобразно на „Х. Ю.” ООД, ЕИК
********** е наложена имуществена санкция в размер от 2000 лева в
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
При преценка, относно приложение на чл. 28 от ЗАНН, съдът счита, че
не е налице маловажност на случая . Следва да се има предвид, че
нарушението е формално и на просто извършване. Деянието, обявено от КТ
за наказуемо, не е резултатно и не предполага наличието на вредни
последици, за да е възможно тяхната липса или маловажност да обусловят
приложението на чл. 28 от ЗАНН и специалната разпоредба на чл. 415 в от
КТ.
Ето защо наказателното постановление, като издадено в съответствие с
изискванията на материалния и процесуален закон, следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл. 63, ал. 3 и ал.
5 от ЗАНН, основателно е искането на ответната страна по жалбата за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН
в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер,
4
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с
вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, както и че защитата в настоящото
производство се изразява в процесуално представителство на въззиваемата
страна в едно съдебно заседание и писмено становище относно
законосъобразността на наказателното постановление и основателността на
депозираната жалба, намира, че в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ С.
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения в
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ минимум, а именно
80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-2100042/
09.11.2021г., издадено от директора на ДИТ- С., с което на дружеството е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000
лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „Х. Ю.” ООД, ЕИК ********** да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ С. сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Настоящото решение може да се обжалва от страните в 14-дневен
срок от получаване на съобщенията за неговото изготвяне с касационна
жалба пред Административен съд – гр. С., по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5