Р Е Ш Е Н
И Е
№ 98
30.05.2023г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на десети май две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КнОП
като
разгледа докладваното от съдия Демиревски
касационно административно-наказателно дело № 18 по описа за 2023 г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Адв.
А.В. ***, като пълномощник на П.Е.К., със съдебен адрес:***, обжалва Решение № 271/29.11.2022
г. по а.н.д.№ 870/2022 г. на РС - Кюстендил. Релевира касационното основание по
чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от
НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с липса на
виновно поведение поради незнание за прекратената регистрация на автомобила -
неуведомяване по реда на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП. Отделно от това, твърди че не
е установено безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна
страна, доколкото жалбоподателят не е собственик на автомобила. Моли за отмяна
на решението и отмяна на НП.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
В
с.з. пълномощникът на ответния началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение за касатора.
Представителят
на КнОП дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че въззивния съд е
постановил неправилно и незаконосъобразно решение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл. 210 ал. 1 от АПК в
преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 22-1139-001153/23.06.2022г. на началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, с което на П.Е.К. за нарушение на чл. 140
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 03.03.2022 г. в 19.50 часа в гр.Кюстендил по ул.“ А. Д.“, на Гаров
площад с посока на движение от ул.“П. Б. нарушителят е управлявал лек автомобил
„П**“ с рег.№ ***,
собственост на Д. С. А. При спиране за проверка полицейските служители са установили,
че МПС е с прекратена регистрация от 21.09.2021 г. поради липса на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. След съставяне на АУАН
срещу водача, по реда на чл. 33 ал. 2 от ЗАНН преписката е прекратена и
изпратена по компетентност на РП – Кюстендил. С Постановление от 21.06.2022 г.
на прокурор от РП – Кюстендил е отказано образуване на досъдебно производство.
На основание на Постановлението на прокурора е издадено оспореното пред съда
НП.
При
тези фактически установявания съдът е приел от правна страна липса на допуснати
съществени нарушения на процедурата по ЗАНН и доказано противоправно деяние. За
да формира извода по съществото на спора районният съд е съобразил актуалната
практика на касационната инстанция, съгласно която не е необходимо уведомяване
на нарушителя за служебно прекратената регистрация на МПС поради недопустим
косвен съдебен контрол на прекратяването в рамките на процедурата по ЗАНН.
Съдът е установил валидно прекратяване на регистрацията на МПС и осъществено управление
на автомобила от дееца на посочените в НП дата, място и час. Съдът е отрекъл
маловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е потвърдил оспореното
НП.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено
за съответствие с материалния закон, обаче е неправилно. Съображенията за това
са следните:
Касационният
съд споделя изводите на районния съд за законосъобразно проведена процедура по
ЗАНН.
Липсва
твърдяното в касационната жалба разминаване между описанието на нарушението и
дадената за него правна квалификация. Обвинението срещу дееца е за управление
на лек автомобил, собственост на Д.А., който е с прекратена регистрация към 21.09.2021
г. поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите.
Фактическите обстоятелства по обвинението съответстват на правилото по чл. 140
ал. 1 пр. 1 от ЗДвП, посочено като нарушена правна норма в АУАН и НП. Липсата
на изписване в НП на приложимото към обвинението предложение първо на чл. 140
ал. 1 от ЗДвП не е съществено нарушение на формата, поради ясното и
безпротиворечиво обвинение, което не води до нарушаване, респ. засягане правото
на защита на дееца.
Налицие
е наличие на компетентност на актосъставителя и АНО. АУАН и НП са издадени от
оправомощени длъжностни лица по см. на чл. 189 ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, предвид
приетата от въззивния съд като писмено доказателство Заповед
№8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Със заповедта са
определени службите за контрол по ЗДвП и длъжностните лица от МВР, които имат
право да съставят АУАН и да издават НП. По силата на посочената заповед, ОДМВР
са определени като служби за контрол по спазване на ЗДвП в рамките на
обслужваната територия, като полицейските органи от секторите „Пътна полиция“,
включително заемащите длъжността „младши автоконтрольор“, имат право да
съставят АУАН, а началниците на сектори „Пътна полиция“ са с делегирани
правомощия за издаване на НП /вж. т.1.3.1, т.1.3.2, т.2.1 и т.3.7 от
заповедта/. Следователно, съставителят на АУАН по силата на заеманата от него
длъжност е лице от служба за контрол по чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, във вр. с
регламентацията по чл. 165 от ЗДвП, а издателят на НП е с надлежно предоставена
делегация по чл. 189 ал. 12 от ЗДвП.
Изводът
на районния съд по съществото на спора обаче е неправилен с оглед приетото в
хода на касационното производство Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г.
на ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по тълк.д.№ 3/2022 г. С Тълкувателното
постановление е установено, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е
служебно прекратена по реда на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП, без за това да е
уведомен собственика на МПС. В мотивите на Тълкувателното постановление е
застъпено становище, че уведомяването на собственика на МПС за служебно
прекратената регистрация не е елемент от фактическият състав на прекратяването
на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния
елемент на административното нарушение по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП, защото законът
е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС. Прекратяването на
регистрацията не настъпва по силата на закона, а се извършва след
автоматизирано уведомяване от Гаранционния фонд, поради което собственикът на
превозното средство няма как да знае кога точно е била прекратена служебно
регистрацията на МПС, което знание е от значение за субективната съставомерност
на деянието и е факт от обективната действителност, т.е. знанието е фактическо
обстоятелство от състава на административното нарушение. Незнанието изключва
виновното поведение на дееца в двете му проявни форми – умисъл и
непредпазливост. Според указанията в Тълкувателното постановление,
уведомяването на собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията
е изпълнимо както с получаване на съобщението от органа, така и с всякакво друго
узнаване, доказано от органа.
На
основание чл. 130 ал. 2 от ЗСВ Тълкувателното постановление е задължително за
съда. Прилагайки указанията в Тълкувателното постановление спрямо казуса по
делото, касационният съд установява наличие на елементите от обективна страна
на нарушението по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП и отсъствие на субективната страна на
деянието. От приобщените показания на св. К.и св. В. районният съд правилно е
установил от обективна страна, че на посочените в НП дата, място и час
нарушителят е управлявал лекия автомобил и че автомобилът не е регистриран по
надлежния ред – неговата регистрация е служебно прекратена на основание чл. 143
ал. 10 от ЗДвП. От св. показания на Д. С. А. обаче се установява, че същата като
собственик на автомобила, не е била уведомена за прекратената регистрация на
МПС, като не е получавала никакво известие за това. Липсата на валидни
доказателства за уведомяване на собственика е констатирана и в Постановлението
на прокурора от РП – Кюстендил, с което е отказано да се образува досъдебно
производство. По делото няма доказателства за редовно съобщаване на собственика
за прекратената регистрацията на МПС, нито, че този собственик е узнал по друг релевантен
начин за това прекратяване. Изложеното, определя поведението на дееца като
ненаказуемо по санкционния състав на чл. 175 ал. 3 от ЗДвП.
Задължителната
сила на Тълкувателното постановление налага касационния съд да изостави
практиката си, цитирана в решението на районния съд. Изложеното определя
оспореното НП като незаконосъобразно.
На
основание чл. 221 ал. 2 пр. 2 от АПК решението на районния съд ще се отмени
като неправилно и вместо него касационния съд ще отмени НП.
На
основание чл. 63д ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 ал. 1 и §1 т. 6 от ДР на АПК ОДМВР
– Кюстендил дължи заплащане на касатора на деловодни разноски пред въззивния и
касационния съд в общ размер от 500 лв. за заплатени адвокатски възнаграждения,
едното от които в размер на по 300 лв., а другото в размер на 200 лв., съгласно
приложените по делата договори за правна защита и съдействие. Възнагражденията са
заплатени в брой, под минималния размер по чл. 18 ал. 2 във вр. с чл. 7 ал. 2
т. 1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения във вр. с чл. 36 ал. 2 от ЗА, поради което не подлежат на
намаляване по възражението на ответника за прекомерност.
Мотивиран
от горното, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 271/29.11.2022 г. по
а.н.д. № 870/2022 г. на РС – Кюстендил И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП № 22-1139-001153/19.07.2022
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, с което на П.Е.К.
за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП
са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. /двеста лева/
и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ да заплати на П.Е.К./с посочени лични
данни/ деловодни разноски пред районния
съд и касационния съд за адвокатски възнаграждения в общ размер от 500 лв. /петстотин
лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.