Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260008, 11 септември 2020 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на единадесети август през две хиляди
и двадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав :
СЪДИЯ : ЙОВКА
БЪЧВАРОВА
Секретар Йордан Кръстев,
прокурор………, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 37 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по
делото е образувано по жалба, подадена от В.З.Г. против протокол № 65008 за
размера и категоризациите н земеделските земи, правото на собственост върху
които ще се възстановява чрез план за земеразделяне на село Катунище от
20.08.2019г, решение № 68008 за възстановяване правото на собственост върху земеделски
земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село Катунище от
20.08.2019г. и уведомление по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ с изх. №
ОБ-ОБ-1/27.08.2019г., всички на ОбСЗ Котел.
Жалбоподателката
твърди, че посочените три акта ѝ били връчени и ги обжалва с твърдения за нищожност,
недопустимост, необоснованост, неправилност и незаконосъобразност, постановени
при нарушаване на материалния закон и на процесуалните правила.
Твърди се липса на
компетентност за постановяването им, неспазване на установената форма,
нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и
несъответствие с целта на закона.
Нищожността
произтичала от следното : Обжалваните актове били предхождани от други
позитивни за жалбоподателката решения. Не било съобразено решение от
23.08.2014г., постановено по гражданско дело № 251/2012г. на РС Котел., с което
било признато за установено по отношение на ОбСЗ Котел и Община Котел, че
наследниците на М. З.Г. са собственици на два земеделски имота, находящи се в землището
на село Катунище – нива от 2.000 дка, IV кат, находяща се в местността Юрта,
съставляваща имот № 046048; нива от 0.900 дка, IХ кат, находяща се в местността
Сланинков ръд. Със същото решение било отменено решение по чл.18ж, ал.2 по
заявление с вх. № 3413/25.05.1992г. и решение № 42008/08.04.1998г., двете на
ОбСЗ Котел. Съдът бил коментирал в мотивите си, че имотът в местността
Сланинков ръд не попадал в хипотезата на §4, т.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Разпоредбата на §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ уреждала правата на ползвателите. Нито наследодателят, нито
правоприемниците му имали качеството на ползватели.
В съдебно заседание
оспорващата В.Г. се явява лично и се представлява от адв. М.Вот АК Добрич,
която поддържа жалбата. Претендира присъждане направените по делото
разноски.
Ответникът по
оспорването ОбСЗ Котел не
изпраща представител в съдебно заседание. Жалбата се оспорва в писмено
становище.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Реституционната
процедура е започнала по заявление, подадено на 22.04.1992г. от Ваня З.Г. –
като наследник на Мария З.Г., за възстановяване на собствеността върху два
земеделски имота, находящи се в землището на село Катунище – нива от 2.200 дка,
I кат, в
местността Юрта, и нива от 0.900 дка, III кат, в местността Сланинков ръд.
Към заявлението е
приложено удостоверение, издадено на 22.04.1992г. от Кметство село Катунище,
въз основа на емлячния регистър, че на името на М. Г. са записани двата земеделски имота, описани в
предходния пункт. Приложено е удостоверение за наследниците на М. Г., починала на
17.04.1935г., както и на сина ѝ З. Г., починал през 1967г., наследници на когото са двете му дъщери -
настоящата жалбоподателка В.З.Г., и В. З.Г., последната починала н 05.05.2009г. и
оставила за наследник една дъщеря – К. С. С..
По заявлението е
образувана преписка № 3413/25.05.1992г на ОбСЗ Котел (тогава Поземлена комисия
Котел).
Приложена е
извадка, наименована данни от решение по чл.18ж, ал.2 (от ППЗСПЗЗ), взето по
протокол № 30008/18.02.1993г., с което
като „признати” са посочени две ниви : едната от 2.200 дка, IV кат, в местността Юрта, другата от
0.900 дка, IХ кат, в местността Сланинков ръд.
Приложена е
извадка, наименована данни от решение по чл.18ж, ал.2 (от ППЗСПЗЗ), взето по
протокол № 38008/07.01.1998г., с което нивата от 0.900 дка в местността
Сланинков ръд е отнесена в графата „непризнати”. Като мотиви е изложеното
следното : непризнатите имоти са на основание §4а, т.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
С протокол №
38008/07.01.1998г. ПК Котел е взела решение, с което се признава и определя за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за
земеразделяне на нива от 2.200 дка в местността Юрта – при условията на чл.15,
ал.2 от ЗСПЗЗ. Постановен е отделен диспозитив, с който е отказано да се
признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на
нивата от 0.900 дка в местността Сланинков ръд. Посочени са същите мотиви.
С решение № 42008/08.04.1998г. е възстановено
правото на собственост на М. З. Г. с план за земеразделяне на нива от 2.200 дка, IV кат, в местността Юрта, имот №
046048, и е постановено, че заверената скица на имота представлява неразделна
част от него.
Към преписката е
приложен протокол № 44008/15.04.1999г. за въвод във владение на имотите,
описани в решение № 44008/22.07.1998г., което обаче липсва в преписката.
С решение №
118/16.10.2013г., постановено по гражданско дело № 251/2012г. на РС Котел, е
„признато за установено на основание чл.124 от ГПК по отношение на Община Котел
и ОбСЗ Котел, че наследниците на М. З.Г.,*** (В.З.Г. и В. З.Г.) са
собственици на два земеделски имота, находящи се в землището на село Катунище,
община Котел, а именно нива в местността Юрта, площ 2.200 дка, IV кат, съставляваща имот № 046048, при
граници и съседи : имоти с №№ 000285, 046049, 300005, 046051, и нива в
местността Сланинков ръд с площ 0.900 дка, IХ кат. Отменя решение по чл.18ж, ал.2
по заявление с вх. № 3413/25.05.1992г. и решение № 42008/08.04.1998г, като
неоснователни и незаконосъобразни.” Решението е влязло в сила на 07.11.2013г.
С протокол №
65008/20.08.2019г. за размера и категориите на земеделските земи, правото на
собственост върху които ще се възстановява с план за земеразделяне, е взето
решение, с което се признава и определя за възстановяване правото на
собственост върху нива от 2.200 дка в местността Юрта, при условията на чл.15,
ал.2 от ЗСПЗЗ; отказва да признае правото на възстановяване на собствеността с
план за земеразделяне на нива от 0.900 дка в местността Сланинков ръд – на
основание съдебно решение № 118/16.10.2013г. на РС Котел ОСЗ Котел отменя
решение с протокол № 38008/07.01.1998г. Имотът от 0.900 дка в местността
Сланинков ръд е с признато право на собственост, но не може да се възстанови с
плана за земеразделяне, поради това, че попада в разпоредбите на §4а, т.5 от
ПЗР на ЗСПЗЗ.
Същия ден е
постановено решение № 68008/20.08.2019г. по чл.27 от ППЗСПЗЗ за възстановяване
правото на собственост, съгласно плана за земеразделяне, върху нивата от 2.200
дка в местността Юрта, ПИ № 36681.46.48 по кадастралната карта за землището на
село Катунище.
На 27.08.2019г. до
Ваня З.Г. е изпратено уведомление № ОБ-ОБ-1, в което заявителката е уведомена
за съдържанието на протоколно решение № 65008/20.08.2019г.
Съобщенията са били
изпращани на два пъти с препоръчани писма с обратна разписка, но са връщани
неполучени (както вече се посочи по-горе, В. Г. е починала през 2009г.). Връчено е на
17.01.2020 г. на жалбоподателката В.Г..
Въз основа на
приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е насочена
срещу четири акта (в решението № 38008/07.01.1998г. са обективирани два отделни
акта), за всеки от които съдът дължи извършване на проверка както за
допустимостта на жалбата, така и за законосъобразността на оспорените актове.
Производството в
частта му, в която се оспорва уведомителното писмо с изх. №
ОБ-ОБ-1/27.08.2019г., е недопустимо и следва да се прекрати. В уведомителното
писмо е пресъздаден текста на протоколно решение № 65008/20.08.2019г. , което
също е предмет на съдебен контрол по настоящото дело. Вярно е, че
наименованието на един административен акт не е водещо и не предопределя
естеството, характеристиката и правните му последици, тъй като следва да се
изхожда от неговото съдържание и правните му последици. Прочитът на
съдържанието на уведомителното писмо налага извод, че то има уведомителен,
информационен характер и не представлява решение по чл.14 от ЗСПЗЗ (което е
обективирано в друг документ), следователно не може да се приеме, че писмото
има характер на решение по чл.14 от ЗСПЗЗ, за да е обект на съдебен контрол по
реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Обратното би означавало осъществяване на съдебен
контрол върху един и същ индивидуален административен акт, който е обективиран
по два различни начина в два отделни документа. Относно правното естество на
уведомителното писмо е налице произнасяне с определение № 5557 от 15.05.2015 г. на ВАС по адм. д. №
4763/2015 г., 5-членен с-в.
Решението, взето по протокол № 65008/20.08.2019г., с което
е отказано възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на нива от
0.900 дка в местността Сланинков ръд следва да бъде отменено като нищожно
поради пълна неразбираемост на волята на административния орган.
Изискванията за
действителност на административните актове са: актът да е издаден от
компетентен орган, в съответната форма и при спазване на процесуалноправните
разпоредби по издаването му, да са спазени материалноправните разпоредби
относно съдържанието му и да е съобразен с целта, която преследва законът.
Неспазването на някое от тези изисквания води до недействителност на административния
акт.
Съответно на
посочените изисквания, пороците на недействителните административни актове
могат да бъдат: липса на компетентност, неспазване на установената форма,
нарушение на административнопроизводствените правила, материална
незаконосъобразност и превратното упражняване на власт.
До такива пороци
обаче водят само съществените нарушения на изискванията за валидност, които
дават отражение на съдържанието на акта и волеизявлението на административния
орган (ТР № 2 от 14.05. 1991 г. на ВС по гр. д. № 2/91 г., ОСГК ).
Всяко изключително
тежко нарушение на посочените изисквания може да има за последица нищожност на административния акт.
Необходимо е обаче нарушението да е било толкова тежко, че да е довело до пълна
невъзможност да бъде формирана и валидно изразена волята на административния
орган, като настоящият случай разкрива точно такава специфика.
В мотивната част на
протокола е посочено, че се отменя решение по протокол № 38008/07.01.1998г.;
имотът в местн. Сланинков ръд бил с признато право на собственост, но не можело
да бъде възстановен с план за земеразделяне, поради това, че попадал в
разпоредбите на §4а, т.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В разпоредбата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ обаче
липсва т.5. Има ал.5, която урежда правото на ползвателя да придобие собствеността
върху земята, правото на собственост върху която не се възстановява на
граждани, по цени, определени от МС в тримесечен срок от влизането в сила на
оценката. Абсолютно невъзможно е да се разбере какво
се има предвид в това изречение, повтаряно многократно в решенията на ответната
ОбСЗ – дали праводателя на жалбоподателката е било предоставено правото на
ползване върху посочената земеделска земя по силата на актове на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет
или пък имотът попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в който случай
собствеността се възстановява по реда на чл.18ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Доколкото
обаче е неразбираемо какви са мотивите на административния орган, е
безпредметно в настоящото решение да се описва как следва да се процедира в
първия и как във втория случай.
Жалбите срещу решение, взето по
протокол № 65008/20.08.2019г. по реда на чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, и жалбата
срещу решение № 68008/20.08.2019г., взето по реда на чл.27 от ППЗСПЗЗ, досежно
нива от 2.200 дка в местността Юрта, ще бъдат разгледани общо. Жалбата срещу
решение № 68008/20.08.2019г. е допустима, предвид разпоредбата на чл.26, ал.14
от ППЗСПЗЗ, съобразно която решения, вкл. и издадените на основание чл.17, ал.1
от ЗСПЗЗ (съответно чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ), подлежат на обжалване по реда на
чл.14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Решението за признаване на
правото на възстановяване върху посочената нива, взето на основание чл.18ж,
ал.2 от ППЗСПЗЗ, е съобразено с описаното по – горе съдебно решение, което
според чл.297 от ГПК, е задължително за съда, който го е постановил, и за всички
съдилища, учреждения и общини в Р България. Неясно е в какво производство е
постановено съдебното решение – по жалба срещу решение на ОбСЗ, по иск по
чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ или по иск по чл.124 от ГПК, тъй като диспозитивната му
част е своеобразна компилация и от трите – отменени са две решения на ОбСЗ
Котел и е признато за установено в отношенията с ОбСЗ Котел и Община Котел, че
наследниците на Мария Г. са собственици на имот № 046048 по КВС на село
Катунище. Мотивите към решението също не внасят необходимата яснота.
Административният орган е
приел, че е отменено протоколно решение № 38008/07.01.1998г., постановено по
реда на чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗ, с който извод съдът се солидаризира, което може
да изведе и от мотивите към съдебния акт. Това наложило постановяване на ново
решение по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ. С протоколно решение № 65008/20.08.2019г. е
признато правото на възстановяване с план за земеразделяне върху нива от 2.200
дка, като са посочени местонахождението, площта и категорията на земеделския
имот. Независимо че е посочено, че решението може да бъде обжалвано, ОбСЗ Котел
същия ден постановила решение № 68008 за възстановяване на имота с план за
земеразделяне, по който имотът е с № 36681.46.48.
Независимо от наличието на
влязло в сила съдебно решение, което по правило отнема възможостта на ОбСЗ да
постановява решения във връзка с правото на възстановяване, то при наличната
неяснота в съдебното решение, а и щом е било отменено решението по чл.18ж, ал.2
от ППЗСПЗЗ, е било необходимо постановяване на последващо решение по чл.18ж,
ал.2 от ППЗСПЗЗ.
В преписката се съхраняват
данни от решение по протокол № 30008/18.02.1993г. чл.18ж, ал.2 от ЗСПЗЗ, според
което е било признато правото на възстановяване върху нива от 2.200 дка в
местността Юрта, но то, с оглед наименованието му, не може да бъде приравнено
на решение, поради което съдът приема, че първото решение, постановено по реда
на чл.18ж, ал.2 от ЗСПЗЗ е решението № 38008/07.01.1998г., което е отменено от
съда.
Съдът, обсъждайки изложените в
жалбата отменителни основания и при извършената служебна проверка не установи
да са налице основанията за отмяна на тези два акта, касаещи нивата от 2.200
дка в местността Юрта. И двата акта са издадени от компетентен орган от гледна
точка на материална, териториална и степенна компетентност. Актовете са
издадени в предвидената за това писмена форма. По същество е налице
волеизявление на органа, съдържащо се в разпоредителната част на акта. Мотивите
в протоколното решението, макар и лаконични, са достатъчни, за да се извлече
волята на органа защо е приел, че имотът следва да бъде възстановен на
наследниците на М. З.Г.. Посочено е и правното
основание – чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, съобразно което ОбСЗ постановява решение за
възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне, с което определя
размера, категориите и ако е известна, местността, в която са се намирали
земеделските земи, на които има право заявителят.
Решение № 68008/20.08.2019г. е
постановено на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, според който на основание на влезлия в сила план за
земеразделяне общинската служба по земеделие постановява решение за
възстановяване правото на собственост, в което описва размера и категорията на
имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на
собствеността с посочване на основанията за тях. В решението се посочва
амортизационният срок на трайните насаждения, оризищата и хидромелиоративните
съоръжения. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската
служба по земеделие. Действително, в преписката липсва скица на имота, която
липса обаче не може да доведе до порок в обжалваното решение. Издаването на
скица е административна услуга, която може да бъде поискана от реституирания
собственик на основание постановено в негова полза решение.
В обобщение съдът не намира
основания за отмяна на двете решения касателно нива от 2.200 в мест. Юрта. По
същество доводите в жалбата се свеждат до следното : след като не е възстановен
имота от 0.900 дка, то следва да се отменят и решенията за възстановяване и на
другия имот. Независимо че решенията за имота в местността Юрта са
удовлетворяващи претенциите на заявителката в реституционното производство,
жалбата пак с явява допустима, тъй като се твърди нищожност на тези
административни актове, а оспорващият има правен интерес, за да се прогласи
спрямо всички какви са правните последици, респ. липсата на такива, от
евентуална нищожност (ТР № 3 от 16.04.2013 г. на ВАС по
тълкувателно дело № 1/2012г.).
Тъй като решението по чл.27 от
ППЗСПЗЗ не е нищожно, неговата законосъобразността може да се оспорва само при
несъответствие с данните по плана за земеразделяне относно местността, площта и
категорията на земеделската земя, каквите твърдения в случая не са релевирани.
След влизане на решението в
сила преписката следва да се върне на ОбСЗ Котел за произнасяне по заявлението
в частта му относно имот от 0.900 дка в местността Сланинков ръд.
По разноските :
Жалбоподателката претендира разноски по списък, както следва : 800.00 лева
адвокатско възнаграждение; 15.20 лв държавни такси; пътни разходи в общ размер
149.93 лв за 09.06.2020г., 30.07.2020г. и 11.08.2020г. – съответно 49.93 лв за
първото по време пътуване и по 50.00 лв за следващите две.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството
и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Претенцията е частично
основателна.
Пътните разходи в размер на
149.93 лв не следва да се присъждат, тъй като не представляват разноски по
смисъла на чл.143, ал.1 от АПК (определение № 9937 от
15.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16165/2013 г., VII о.).
Претенцията за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лева, платено с приходен касов
ордер, също се явява изцяло неоснователна. По делото липсва писмен договор
между жалбоподателката и адвокатката, съобразно изискването на чл.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което ордерът не може да бъде достатъчно основание за
присъждане на тези разноски, още повече че преписът е дописан с мокро мастило,
което компрометира доказателствената му сила.
Претенцията за присъждане на платена държавна такса в размер
на 15.20 лв също е неоснователна, тъй като производството по чл.14, ал.3 от
ЗСПЗЗ е безплатно, според § 16 от ПЗР на ЗСПЗЗ, така че държавна такса се явява
недължимо внесена и подлежи на връщане.
На присъждане подлежат разноските, представляващи платено
адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лева. Тъй като съдът отмени две от
обжалваните четири решения, то в полза на жалбоподателката следва да се присъди
половината от адвокатското възнаграждение, възлизащо в размер на 350.00 лева.
Ръководен от
гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.З.Г., ЕГН **********,***, срещу уведомление изх. №
ОБ-ОБ-1/27.08.2019г. по преписка 3413/25.05.1992г. на ОбСЗ Котел и прекратява
производството по делото в тази му част като недопустимо.
ОБЯВЯВА за нищожно
по жалба на В.З.Г., с посочени данни, решение по протокол № 65008/20.08.2019г.,
постановено по преписка № 3413/25.05.1992г. на ОбСЗ Котел, в частта му, в която
е отказано да се признае правото на възстановяване на собствеността с план за
земеразделяне на нива от 0.900 дка, ІХ кат, находяща се в местността Сланинков
ръд в землището на село Катунище, община Котел, в полза на наследниците на М. З.Г..
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
В. З.Г., с посочени
данни, срещу решение по протокол № 65008/20.08.2019г., постановено по преписка
№ 3413/25.05.1992г. на ОбСЗ Котел, в частта му, в която в полза на наследниците
на Мария З.Г. е признато правото на възстановяване по реда на чл.18ж, ал.2 от
ППЗСПЗЗ върху нива от 2.200 дка, ІV кат., находяща се в местността Юрта в
землището на село Катунище, община Котел.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
В. З.Г., с посочени
данни, срещу решение № 68008/20.08.2019г., постановено по преписка №
3413/25.05.1992г., с което на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ на наследниците на М. З.Г. е възстановено
правото на собственост върху нива от 2.200 дка, ІV кат., находяща се в
местността Юрта, представляваща ПИ № 36681.46.285.
ВРЪЩА преписката на
ОбСЗ Котел за произнасяне по заявлението за възстановяване на нива от 0.900
дка, находяща се в местността Сланинков ръд в землището на село Катунище,
община Котел, в полза на наследниците на Мария З.Г..
ОСЪЖДА ОбСЗ Котел
да заплати на В. З.Г., с посочени данни, сумата 350.00 (триста и петдесет) лева,
представляващи направени по делото разноски, като претенцията за разноски за
разликата до пълния ù предявен размер 965.13 лева ОТХВЪРЛЯ.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Административен съд Сливен с касационна жалба в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му, а в прекратителната му част – в
седемдневен срок от съобщаването му пред същия съд.
С
Ъ Д И Я :