РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 11.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на първи
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане
докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.а.д. № 8 по описа за 2022 г.,и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с вр.§19 ал.1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на АПК и чл.37и
от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.
Образувано е по касационна жалба на „****”
ООД, гр. Етрополе, представляван от Е.Д.Д., чрез адв.Г., подадена срещу Решение № 66 от 29.09.2021 година на
Тетевенският районен съд, постановено по адм.дело № 321/2021 г. по описа на
същия съд.
В касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решението /неправилно и
немотивирано/, постановено при нарушаване на съществени материолноправни и
процесуалноправни норми с искане да бъде отменено. Касационният жалбоподател
твърди, че не са съобразени разпоредбите
на Закона засобствеността и ползването на земеделските земи и Правилника за
прилагането му и не са събрани всички необходими доказателства, относими за
случая.
Ответникът - Комисия, назначена със Заповед на
кмета на Община Тетевен, съгласно чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ – редовно призован,
представлява се от ю.к.Н., която оспорва жалбата като неоснователна. Счита
решението за правилно, мотивирано и законосъобразно. От мотивите му е видно, че
съдът е възприел правилно правната и
фактическата обстановка по делото. Сочи направените изводи от съда за
съответни със събраните по делото доказателства. Намира за доказано в хода на
производството по безспорен начин, че отказът на Комисията е правилен и
законосъобразен. Моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила
решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, и присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованите страни: ДНПЦБ
гр.Габрово и Държавата чрез МОСВ – редовно призовани, не изпращат представители.
В постъпило по писмено становище по с вх. № 296/25.01.2022 г. от Министерство
на околната среда и водите /МОСВ/, се поддържат аргументите по съществото на
спора в подадения отговор на касационната жалба, която считат за неоснователна
и недоказана и искат съдът да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендират присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че Съдът обосновано с
доказателствата е приел, че жалбоподателят не е изпълнил едно от изискванията
за кандидатстване за разпределение на земи, а именно, не е представил
доказателства за притежаване на регистриран животновъден обект от категорията, изискуема за участие в
разпределението.
Настоящият касационен състав на Административен
съд Ловеч при извършената служебна проверка за редовност и допустимост на касационната
жалба, с която е сезиран, намира, че е процесуално допустима като подадена срещу
подлежащо на касационно обжалване решение, от надлежна страна, за която
съдебното решение е неблагоприятно и в законоустановения срок по чл.211 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна
по следните съображения:
С обжалваното решение е
отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящият касатор против Протокол по
чл.37и, ал.6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
/ЗСПЗЗ/ от 16.04.2021 година на Комисия, назначена със Заповед на Кмета на
Община Тетевен, за окончателно разпределение на имоти-пасища, мери и ливади от
общинския поземлен фонд, в частта, в която на „****“ ООД град Етрополе е
отказано да бъдат разпределени имоти с начин на трайно ползване пасище, мери и
ливади от общинския поземлен фонд на Община-Тетевен по Заявление с вх. №
3-85/10.03.2021 година. Присъдени са в полза на Община Тетевен и на
Министерство на околната среда и водите от по 200.00 лева - разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
За да
отхвърли жалбата, Районният съд е приел, че в случая Комисията по чл.37и, ал.6
от ЗСПЗЗ правилно е отказала да допусне до разпределение на земите от ОПФ
жалбоподателя, тъй като не е представил доказателства, че притежава регистриран
в БАБХ животновъден обект от категорията на визираните в § 2, т.2 от ДР на
ЗСПЗЗ. Освен това посочените в заявлението два имота попадат в границите на НБ
„Централен балкан“ и са изключително държавна собственост. Приел е още, че
решението, предмет на съдебен контрол е издадено от компетентен орган, при
спазване на законоустановената процедура, изискуемата писмена форма и в
съответствие с материалноправните разпоредби. Така мотивиран решаващият съд е счел
жалбата за неоснователна.
Настоящият състав намира посочените
касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението –
предмет на проверка в настоящото производство за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните
правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.
Първоинстанционният
съд е установил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани
доказателства по предвидения процесуален ред, които преценил отделно и в
тяхната съвкупност. Всички възражения на касатора са обсъдени, като са изложени
подробни мотиви относно тяхната неоснователност. Съдът не се е ограничил с
обсъждане на доводите на жалбоподателя, а е извършил преценка относно законосъобразността
на оспореното решение на всички основания по чл.146 от АПК, съгласно чл.168
ал.1 от АПК. От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, а
твърдяните в касационната жалба такива за липса на мотиви са неоснователни.
Настоящият касационен състав изцяло споделя
мотивите на районния съд, че оспореното решение е издадено от компетентен
орган, в установената от закона форма и при спазване на административно-производствените
правила. От фактическа страна обжалваният отказ е обоснован с липсата на
доказателства, че жалбоподателят притежава регистриран в БАБХ животновъден
обект от категорията на визираните в § 2, т.2 от ДР на ЗСПЗЗ. Предмет на делото е индивидуален
административен акт по легалната дефиниция на чл.21, ал.1 от АПК, представляващ
отказ за определяне на заявителя на необходимата площ по чл.37и, ал. 4 от
ЗСПЗЗ. По подаденото от жалбоподателя заявление, прието за разглеждане като
редовно, е постановен отказ засягащ материалноправния въпрос, доколко отговаря на изискванията за
разпределение на площите, за които заявителят кандидатства. Поради липсата на
изрична правна регламентация в чл.37и, ал. 8 във вр. с ал.6 от ЗСПЗЗ относно
страните в съдебното производство, приложение намира нормата на чл.153, ал.1 от АПК. Съобразно правилото на чл.154, ал.1 от АПК съдът е конституирал страните
служебно, определ е надлежния ответник /органът, издал административния акт/ и
заинтересованите страни, като е осигурил участието им при разглеждане и
решаване на делото. В конкретният случай, този орган е Комисията по чл.37и,
ал.6 от ЗСПЗЗ като колективен административен орган, носител на административни
правомощия по силата на закона във вр. с дефиницията по § 1, т.1 от ДР на АПК. Назначаването
на комисията от кмета на Община Тетевен е част от административната процедура,
поставящо началото на производството. По смисъла на чл.37и, ал. 8 от ЗСПЗЗ
протоколът на Комисията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ по отношение на площта на
разпределените имоти подлежи на обжалване пред районния съд, в случая отказът, носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК,
като издаден от орган с административни правомощия, овластен въз основа на
закон, съгласно §1, т.1 от ДР на АПК и засяга негативно правото на заявителя за
участие в разпределението на площите, доколкото го отрича.
При съобразяване въведената със
специалния закон обжалваемост на акта на Комисията в случая, представляващ по
същността си отказ, пред РС, решаващият съд се е произнесъл, като е установил
релевантните за приложимото право факти.
Административното производството по издаване
на оспорения административен акт е проведено при спазване на законовите
изисквания, като не са допуснати съществени нарушения по чл.146, т.3 от АПК,
опорочаващи издаденият отказ, както правилно е приел РС.
Първоинстанционният съдебен състав при
постановяването на своя акт е събрал и обсъдил необходими относими и допустими
доказателства по делото, посочил е относимата нормативна уредба и надлежно е
мотивирал своя акт.
Съгласно чл.220 от АПК
касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а според
разпоредбата на чл. 221 ал.2 от АПК - когато касационният съд остави в сила
решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
При преценка законосъобразността
на оспорената заповед, настоящият състав намира решението на РС Тетевен за
постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на ЗСПЗЗ.
Процедурата
по чл.37и от ЗСПЗЗ се явява специална. Касае предоставяне под наем или аренда
на пасища, мери и ливади от ДПФ и ОПФ без търг или конкурс на правоимащите
лица.
Съгласно чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ
пасищата, мерите и ливадите, част общинския поземлен фонд се отдават под наем
или аренда по реда на чл.24а ал.2 от ЗСПЗЗ, на собственици или ползватели на
животновъдни обекти, с пасищни селскостопански животни, регистрирани в
Интегрираната информационна система на БАЗХ, съобразно броя и вида на
регистрираните животни. Разпределят се между правоимащите, които имат
регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида
на регистрираните пасищни селскостопански животни. Разпоредбата на чл.37и, ал.4
от ЗСПЗЗ поставя като изискване разпределението да е в зависимост и от
притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади.
В §2в, т.1 (Нов - ДВ, бр. 10 от 2009 г., доп.,
бр. 38 от 2014 г., бр. 61 от 2015 г., изм. и доп., бр. 100 от 2015 г., доп.,
бр. 61 от 2016 г., в сила от 5.08.2016 г., изм., бр. 42 от 2018 г., в сила от
стопанската 2019 - 2020 г.) от ДР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал легална
дефиниция на „Пасищни селскостопански животни“, според която такива са: а) едрите
и дребните преживни селскостопански животни; б) конете с официална
идентификация в БАБХ съгласно Регламент за изпълнение ГЕО 2015/262 на Комисията
от 17 февруари 2015 г. за определяне на правила в съответствие с директиви
90/427/ЕИР и 2009/156/ЕО на Съвета по отношение на методите за идентификация на
еднокопитни животни (Регламент за паспорт на еднокопитните животни) (OB, L 59/1
от 3 март 2015 г.), с изключение на конете с предназначение „за спорт“. Дадено
е и легално определение в §2в, т.2 от ДР на ЗСПЗЗ за „животновъден обект“,
според което такъв е обект, регистриран по реда на Закона за
ветеринарномедицинската дейност, в който постоянно се отглеждат пасищни
селскостопански животни, с изключение на регистрирани обекти върху имоти с
начин на трайно ползване пасища и мери.
При
съобразяване цитираната правна норма, решаващият състав правилно е приел, че в
случая не се касае за „животновъден обект“ по смисъла на §2в, т.2 от ДР на
ЗСПЗЗ. В административната преписка е представено Удостоверение № 40 от 10.07.2017г.
за регистрация на животновъден обект за временно отглеждане на животни.
Обосновано с действащата съдебна практика съдът е направил разграничение между
„животновъден обект“ по смисъла на §2в, т.2 от ДР на ЗСПЗЗ и по смисъла на чл.1,
т.36 от ДР на ЗВМД, като съгласно дефиницията по ЗВМД „животновъден обект“ се
явява по-широко понятие и включва места, където временно или постоянно се отглеждат
и настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники и амбулатории. От
доказателствата по делото безспорно се установява, че процесният обект е такъв
за временно отглеждане на пасищни селскостопански животни, а не за постоянно
отглеждане. При това съдът правилно и обосновано е приел, че обектта на
жалбоподателят не представлява „животновъден обект“ по смисъла на §2в, т.2 от
ДР на ЗСПЗЗ. Законосъобразно Комисията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ е преценила и
решила, че за дружеството „****“ ООД и на основание заявения животновъден
обект, е могло да участва в разпределението на имотите от ОПФ само ако
отглеждането на съответните пасищни селскостопански животни се е извършвало
постоянно, а не временно.
Фактическите констатации и
правните изводи формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от
настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното повтаряне.
От доказателствата по делото
безспорно се установява, че процесният обект е такъв за временно отглеждане на
пасищни селскостопански животни, а не за постоянно отглеждане. След като
процесният обект не представлява „животновъден обект“ по смисъла на § 2в, т. 21
от ДР на ЗСПЗЗ, правилно Комисията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ е преценила и
решила, че за дружеството „****“ ООД и на основание заявения животновъден
обект, е могло да участва в разпределението на имотите от ОПФ само ако
отглеждането на съответните пасищни селскостопански животни се е извършвало
постоянно, а не временно.
От страна на „****“ ООД не са ангажирани доказателства, от които да е
видно, че дружеството притежава регистриран в БАБХ животновъден обект от
категорията на визираните в параграф 2, т.2 от ДР на ЗСПЗЗ за землището на
община Тетевен, с оглед на което и само на това основание законосъобразно и
обосновано Комисията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ е отказала да допусне до
разпределение на земите от ОПФ горепосоченото дружество.
Правилно решаващият състав е извел от съдържанието на Протокола по
чл.37и, ал.8 от ЗСПЗЗ, че това е основният мотив на Комисията да откаже на „****“
ООД участие в процедурата за разпределение на имотите от ОПФ, независимо, че в
същия са отразени и изводи относно характера на имотите, попадащи защитената
територия на Национален парк „Централен Балкан“ с оглед и данните за тези
имоти, вписани в Удостоверение 407/10.07.2017г. за регистрация на животновъден
обект е за временно отглеждане на животни. В тази връзка на следващо място в атакувания
съдебен акт е посочено за установено, че съгласно Заповед №РД-61/22.04.2021г на
директора на Национален парк „Централен Балкан“ на „****“ ООД е разрешено
пашуването през 2021 година на говеда от регистрирания временен животновъден
обект върху имоти с идентификатори №62579.198.3 и 62579.199.1, на основание
чл.50, т.5 от Закона за защитените територии.
По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че
фактическите и правни изводи на решаващия съд са обосновани и съответни на
събраните доказателства, като първоинстнационният съд не е допуснал нарушение
при тяхното формиране, в който смисъл неговият съдебен акт съответства на
действителното правно положение и относимите материалноправни норми.
При постановяване на решението си първоинстанционният
съд не е допуснал и нарушения на съдопроизводствените правила. Съответствието
между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между
приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение.
Извършвайки своята проверка по чл.218 от АПК в
рамките на приетите за установени от предходната и настоящата съдебни инстанции
факти и обстоятелства, настоящият
касационен състав, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Не се установиха касационни основания за
отмяна на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила, като
правилно.
Релевираните от касатора доводи за неправилно
приложение на закона не бяха подкрепени с доказателства в хода на съдебното
производство, поради което останаха неоснователни и недоказани.
При този изход на спора искането на ответника
и на МОСВ за разноски се явява основателно и следва да бъде уважено, като на
основание чл.143, ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в тежест на жалбоподателят, следва да бъде възложено заплащането
на сумата от 100.00 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт в
минималния предвиден размер за една инстанция в полза на Община Тетевен, както
и на същото основание следва да бъде възложено заплащането на сумата от 100.00
лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден
размер за една инстанция и на МОСВ.
Мотивиран така и на основание
чл.221, ал.2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс и чл.143, ал.3 от
същия кодекс, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 66 от 29.09.2021 година,
постановено по административно дело № 321 по описа за 2021 година на Районен съд-Тетевен.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление в град Етрополе, София област, представлявано от Е.Д.Д.,
да заплати на Община Тетевен разноски в размер на 100.00 /сто/ лева за
юристконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в град Етрополе, София област, представлявано от Е.Д.Д., да заплати
на Държавата, чрез Министерство на околната среда и водите разноски в размер на
100.00 /сто/ лева за юристконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.