РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе,
29 октомври 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, ІІІ
състав, в публично заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВ адм.
дело № 522 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4 от
24.02.2015 г.).
Постъпила е жалба от С.Н.И. ***, подадена чрез
пълномощника й адв. Я.Т., против Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. изх.
№ 02-180-6500/3416#11
от 12.07.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ (ДФЗ), с което по заявление за подпомагане на жалбоподателката с
УИН 18/140516/73299 е оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ в
размер на 11 637,01 лева за 170 пчелни семейства от поисканата субсидия в
размер на 28 955,62 лв. за 423 пчелни семейства.
В жалбата са наведени съображения за
незаконосъобразност на административния акт, като постановен в противоречие с материалноправните
разпоредби, при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, несъответствие с целта на закона. Претендира се нищожност на акта и се
иска от съда да се произнесе по същество, а в условията на алтернативност се
иска съдът да приеме, че в процесния случай не е изпълнен съдебен акт – Решение
№ 19/13.05.2019 г. по адм.д. № 112/2019 г. по описа на АдмС – Русе, VІІ състав,
с който вече са били дадени на административния орган задължителни указания по
прилагането на закона.
Претендира се и присъждане в полза на
жалбоподателя на направените от него разноски по делото.
Същите съображения се поддържат и
представени по делото писмени бележки от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Ответникът по жалбата – Зам.
изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж.
оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена, въз основа на представената
административна преписка, като неоснователна и недоказана. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като прави и
възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски
хонорар.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения
законов срок видно от изготвения протокол за уведомление по телефон (л. 7 от
преписката) и саморъчно вписан текст в самото уведомително писмо (л. 5 от
преписката), удостоверяващ, че за издаването на оспорения административен акт е
съобщено на жалбоподателката на 22.07.2019 г. и тя е получила копие от него на
23.07.2019 г., а жалбата е изпратена чрез куриерска служба на 05.08.2019 г. (л.
24 от делото). Жалбата изхожда от лицето, адресат на акта, за което е налице
правен интерес от оспорване, доколкото от съдържанието на административния акт е
видно, че искането по подаденото заявление за подпомагане за Кампания 2016
година по мярка 11 „Биологично земеделие“ не е удовлетворено напълно и
фактически е налице частичен отказ за подпомагане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на
селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. изх. № 02-180-6500/3416#11 от 12.07.2019 г. на Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което по заявление за
подпомагане на жалбоподателя с УИН 18/140516/73299 е оторизирана субсидия по
мярка 11 „Биологично земеделие“ в размер на 11 637,01 лева, като е
санкционирана сума в размер на 17 318,61 лева. При постановяването му
административният орган изрично е посочил, че произнасянето по заявлението на
жалбоподателката с процесното уведомително писмо е второ по ред, след като
предходното уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3416/12.11.2018 г. е било отменено
при обжалване по съдебен ред с влязло в сила Решение № 19/13.05.2019 г.,
постановено по адм. д. № 112/2019 г. по описа на АдмС – Русе. Сочи се, че
новото произнасяне на административния орган е при съобразяване на указанията
на съда и разпоредбите на Глава пета, Раздел І от АПК. Следва уведомяване на
жалбоподателката, че по подаденото от нея заявление за подпомагане с УИН 18/140516/73299
и приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020 му е оторизирана субсидия от 11 637,01 лева, т.е. налице е частичен
отказ за подпомагане на земеделския стопанин по мярка 11. Отказът касае сумата
от 17 3018,61 лева, с която поисканата от жалбоподателката субсидия е била
намалена.
В уведомителното писмо се посочва, че
общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни
административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в
подаденото от жалбоподателя заявление като тези данни са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се в регистрите на ИСАК, поддържани
на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите
лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4/2015 г. Конкретните мотиви за определяне
на този нулев размер на субсидията, представляващ фактически отказ за
подпомагане, са посочени в табличен вид в таблица на стр. 2 и в таблица на стр.
3 от уведомителното писмо.
Първата таблица (на стр. 2 от УП) е
озаглавена „Таблица – Пчелини с неспазени базови и други изисквания“. В същата
са изброени като отделни колони пет изисквания, както следва: 1. Спазено е
изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11,
ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.; 2. Заявената от кандидата биологична
дейност не се различава от тази, установена от контролиращото лице.; 3.
Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни
пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа (чл. 16 от Закона
за пчеларството).; 4. Постоянни и временни пчели не се устройват на разстояние
по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на
елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в
райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни
майки. и 5. Спазено е изискването на чл. 14, ал. 1, т. 6 и/или ал. 2, т. 4 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. От петте посочени изисквания, по отношение на два
от заявените за подпомагане от жалбоподателката за кампания 2016 г. четири
пчелина, е посочено като неизпълнено единствено първото условие, т.е. прието е,
че не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход,
съгласно чл. 14, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В разяснения под тази
таблица е направено позоваване на т.ІV „Изчисляване и налагане на намаленията“,
втори абзац, от Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11
“Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед РД
09-144/23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните (за краткост
Методиката), в която практически е преповторен текста на чл. 11, ал. 4 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г., според който след изтичане на минималните периоди
на преход към биологично производство съгласно чл. 36, параграф 1, чл. 37,
параграф 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на
подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно
биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение
на биологичното производство, етикетирането и контрола не се предоставя
финансово подпомагане за площите, животните и пчелните семейства, заявени за
подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие (периода на
преход).
В таблицата на стр. 3 от уведомителното
писмо, озаглавена „Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление
„Биологично пчеларство“, е посочен, че от заявените за подпомагане 423 броя
пчелни семейства са санкционирани 253 броя, а са оторизирани – 170 броя пчелни
семейства. Съответно сумата на финансовото подпомагане за тези 170 броя пчелни
семейства – 11 637,01 лева е оторизирана, а сумата от 17 318,61 лева
е отразена в колони 7 и 14 от таблицата в раздела „Санкции и редукции на
субсидията“. Колона 7 е именувана „Неспазени базови и други изисквания“, а в
поясненията под таблицата относно тази колона е вписан следният текст: „Санкция
за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на
базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР
2014-2020, б. b
„Направление „Биологично пчеларство““ от Методика за намаляване и отказване на
плащания по м. 11 „БЗ“ от ПСРС 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД
09-144/23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на
основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.“.
Административната преписка,
представена от административния орган по настоящото производство съдържа
единствено заявлението за подпомагане на жалбоподателката, включително заявленията
за редактиране на вече подаденото заявление, както сключения между жалбоподателката
и контролиращото лице договор и Методиката за намаляване и отказване на
плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“. Тези документи се съдържат и в
административната преписка, приложена по адм.д. № 112/2019 г. по описа на АдмС
– Русе, приложено към настоящото дело.
По делото няма спор, че жалбоподателката,
със заявление за подпомагане УИН 18/140516/73299 от 03.05.2016 г. и последвали
две редактиращи заявления, е заявила за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“,
направление „Биологично пчеларство“, общо 423 пчелни семейства като същите са
посочени с код по мярката БПП6 – биологично пчеларство в преход. Пчелните
семейства са разположени в четири пчелина, както следва: пчелин № 7170-0494 със
103 пчелни семейства и пчелин № 7170-0463 – със 150 пчелни семейства, заявени
първоначално (на 03.05.2016 г.) и пчелин № 7170-0149 с 50 пчелни семейства,
заявен на 20.05.2016 г. и пчелин № 7170-0142 със 120 пчелни семейства, заявен
на 14.06.2016 г. В самото уведомително писмо, предмет на оспорване в настоящото
производство, се посочва, че 2016 г. е втора година от последно поетия от
жалбоподателя ангажимент по направление „Биологично пчеларство“.
С Решение № 193/13.05.2019 г.,
постановено по адм.д. № 112/2019 по описа на АдмС – Русе, е отменено
уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3416 от 12.11.2018 г. на зам.-изп.
директор на ДФЗ, с което на жалбоподателката частично е отказано финансово
подпомагане по мярка 11 в размер идентичен с настоящия отказ. В мотивите на
решението съдът сочи, че в отмененото уведомително писмо липсва посочване на
фактическите основания за постановяването му, а дори и да се приеме, че такива
са изложени в други документи по преписката, включително и след издаването на
акта, то е налице несъответствие между фактически и правни основание. Изводите
на съда в тази насока са аргументирани с това, че констатираното от органа
надвишение на минималния период на преход, който за пчелните семейства е 12
месеца, не спада към базовите изисквания при биологично земеделие, които са
нормативно определени. Съдът е разгледал характера на периодите на преход към
биологично земеделие, уредени в Регламент № 889/2008 г., а именно като
минимални периоди. Изрично освен това в съдебното решение е посочено, че
ограничението при изплащане на финансово подпомагане по мярка 11, уредено в чл.
11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., в редакцията на нормата към момента
на подаване на заявлението за подпомагане, не се прилага за периодите на преход
при пчелните семейства по чл. 38, § 3 от Регламент № 889/2008 г. В заключение
административният съд е отменил уведомителното писмо на ответника, с което
последният се е произнесъл по заявлението за подпомагане на жалбоподателката за
кампания 2016 г. по мярка 11, в частта на постановения отказ, като постановено
в противоречие с материалния закон и е върнал преписката на административния
орган за ново произнасяне. Със съдебното решение са дадени задължителни
указания за органа, който следва при новото произнасяне да установи по надлежен
начин всички относими факти и обстоятелства, свързани с предоставянето на
исканото финансово подпомагане, респективно всички факти, които да са пряко
относими и въз основа на тях да прецени – налице ли е фактическият състав на
някое конкретно основание за отказ по Наредба № 4 от 24.02.2015 г., а ако не –
да постанови позитивен за искателя административен акт.
С оспореното в настоящото
производство уведомително писмо, административният орган е извършил
разпореденото му със съдебното решение ново произнасяне, като изрично е
посочил, че това произнасяне е съобразено с указанията на съда.
Настоящият съдебен състав счита, че
такова съобразяване не е налице. Видно от съдържанието на уведомителното писмо,
както и от приложената както по настоящото, така и по предходното
административно дело преписка, при новото произнасяне административният орган
не е установявал никакви нови или допълнителни обстоятелства. Новият
административен акт отново сочи, че са налице неспазени базови изисквания по
мярка 11 „Биологично земеделие“, като в този случай различието с първото
произнасяне е единствено в това, че в отделна таблица е посочено спазването на
изискването за ненадвишаване на минималните периоди на преход по чл. 11, ал. 4
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., наред с нормативно определените базови
изисквания, за които няма данни, а и твърдения, да не са изпълнени. При това
положение е налице напълно идентично по фактически и правни основания
произнасяне с вече отмененото по съдебен ред.
Несъответствието, установено от
съдебния състав по адм.д. № 112/2019 г., е преповторено, макар и в съвсем леко
изменена форма (чрез добавяне на допълнителна таблица), още повече, че при
новото произнасяне надвишението на минималните периоди на преход един път е
обвързано с т. ІV „Изчисляване и налагане на намаленията“, втори абзац от
Методиката – в разясненията под таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо, а
втори път – с Раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания и
изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г.“ (в поясненията
към колона 7 на таблицата на стр. 3 от уведомителното писмо). Отново не се сочи
конкретно основание за отказ от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. – чл. 13, чл. 14 и
чл. 26. Посочването на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. не може да
се приеме да надлежно основание за отказ, предвид факта, че както е посочено и
в съдебното решение по адм.д. № 112/2019 г., тази норма за кампания 2016 г. не
обхваща периодите на преход към биологично пчеларство по чл. 38, § 3 от регламент
№ 889/2008 г. Налице е изричен диспозитив в съдебно решение № 19/13.05.2019 г.
на АдмС – Русе, с който преписката по заявлението на жалбоподателя за кампания
2016 г. е върната за ново разглеждане при задължително съобразяване с
указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на решението.
Указанията, както вече се посочи, са за установяване на конкретни фактически
обстоятелства, изпълняващи фактически състав на някое от основанията за отказ,
регламентирани в Наредба № 4 от 24.02.2015 г., като при липса на такива
установявания съдът е указал да се постанови позитивен за жалбоподателя акт. В
случая, видно от данните по настоящото дело и от съдържанието на оспореното в
настоящото производство уведомително писмо, административният орган не е установил
никакви нови или допълнителни обстоятелства, нито е подвел вече установените
факти под друго правно основание, което счита, че е приложимо за конкретния
случай. В такава хипотеза съдът е указал на административния орган точно какъв
акт следва да постанови, а именно позитивен за заявителя, т.е. да му бъде
отпуснато търсеното финансово подпомагане.
Тук е мястото да се посочи, че
изложените по-горе изводи не биха могли да се променят от представените от
ответника в съдебно заседание доказателства – анекси към стандартен договор за
инспекция на биологична селскостопанска продукция, сключени между
жалбоподателката и контролиращото лице от 2015 г и 2013 г. С тях ответния
административен орган поддържа теза, че един от пчелините е бил обект на
контрол дори повече от две години – три години. На първо място следва да се
посочи, че в оспорения административен акт липсва позоваване на посочените
обстоятелства, а доводи в тази посока се излагат едва в съдебно заседание. На
второ място съдът счита, че така формулираната теза е и неоснователна,
доколкото се касае за провеждане на контрол върху обекти (пчелини) за
производство на биологична продукция, който контрол е задължителен не само за
периода на преход, но и за целия период на всеки отделно поет биологичен ангажимент.
В случая самият административен орган посочва, в оспореното уведомително писмо,
че 2016 година е втора година от последно поетия от жалбоподателката ангажимент
по направление „Биологично пчеларство“.
При това положение административният
орган е постановил своя административен акт – уведомително писмо №
02-180-6500/3416#11/12.07.2019
г. в пряко противоречие със съдебен акт – Решение № 19/13.05.2019 г. по адм.д.
№ 112/2019 г. по описа на АдмС – Русе.
По силата на чл. 177, ал. 2 от АПК
актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло
в сила решение на съда, са нищожни. Това налага настоящият съдебен състав да
обяви нищожността на оспореното в настоящото производство уведомително писмо.
Въпреки възраженията на
жалбоподателя, с които същият иска въпросът да бъде решен по същество със
настоящото съдебно решение, съдът счита, че в конкретния случай такова решаване
не е възможно. Нищожният административен акт съобразно правната теория и
практика се счита за несъществуващ акт, който изначално не поражда и не би
могъл да породи каквито и да е правни последици, което в настоящия случай
означава, че фактически липсва повторно произнасяне на административния орган
съобразно постановеното от съда с решение № 19/13.05.2019 г. по адм.д. № 112/2019
г. по описа на АдмС – Русе. Това налага преписката да бъде върната на ответника
за постановяване на административен акт, съобразно цитираното решение на съда.
С оглед изхода на спора на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, съобразно представения от пълномощника списък,
в размер на 1 060 лева, от които 10 лева държавна такса и 1 050 лева –
заплатен в брой адвокатски хонорар, съгласно представен договор за правно
съдействие и защита (л. 66). Следва да се отбележи, че съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на претендираното от
жалбоподателката адвокатско възнаграждение, тъй като размерът на същото е под
минималния размер, определен по чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес от 17 318,61
лв., какъвто е размерът на отказаното на жалбоподателката финансово
подпомагане.
Мотивиран така и на основание чл.
172, ал. 2, предл. 1, чл. 177, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“
от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г.
изх. № 02-180-6500/3416#11
от 12.07.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, в частта, с която по заявление за подпомагане на жалбоподателката с
УИН 18/140516/73299 е оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ в
размер на 17 318,61 лева.
ВРЪЩА делото като преписка на административния орган - Заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие”, гр. София за ново
произнасяне по Заявление за подпомагане с УИН: № 18/140516/73299 на С.Н.И. и
приложение за кандидатстване по Мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016
г., съобразно указанията, дадени с Решение № 19/13.05.2019 г. по адм.д.
№ 112/2019 г. по описа на АдмС – Русе.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие”, гр. София
да заплати на С.Н.И., ЕГН **********,***, сума в размер на 1 060,00 (хиляда и шестдесет) лева разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: