№ 12935
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110122541 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от . срещу .. АД иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 6393.46 лева, представляваща
стойност за начислена електрическа енергия, за която е издадена фактура № ...
Ищецът твърди, че ползва ел. енергия на адрес в с. Г.., като при проверка относно
задълженията си за заплащане на ел. енергия е констатирал, че е издадена за обекта фактура
от 31.03.2024г на стойност 6393.46 лева. Поддържа се, че ищецът не е потребил ел.енергия
на съответната стойност, поради което се свързал с центъра за обслужване на клиенти на
ответника, от където му било обяснено, че на обекта е извършена проверка и е
констатирано, че електромерът не измерва точно потребената ел. енергия, за което бил
съставен протокол. Твърди се, че ответникът не притежава пасивна материална легитимация
да претендира суми по процесната фактура, тъй като крайният снабдител е друго
юридическо лице – „.“ ЕООД. Предвид това се изтъква, че ответникът осъществява
единствено пренос и разпределение на ел. енергия, но не и доставка на ел.енергия. Като
аргумент за недължимост на сумата се подчертава, че ответникът няма право основания за
начисляване на процесната сума по фактурата, като се позовават на Д./72/ЕО и ЗЕ. Изтъква
се, че начисленото количество ел.енергия е непоръчана доставка и се излагат подробни
аргументи в тази насока. Подчертава се, че представител на ищецът не е присъствал на
проверката, поради констатациите в изготвения за това протокол не го обвързват. В исковата
молба се твърд и, че отговорността на ищеца не може да бъде ангажирана при неточно
измерване на средството за търговско измерване, както и че твърдяното количество
ел.енергия не може да премине през средството за търговско измерване. Сочи се и, че
конкретния електромер не е годно средство за измерване, тъй като не е преминал
първоначална провекра. С оглед всичко изложено се моли искът да бъде уважен, като в
1
полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника .. АД е подаден отговор на
исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че между страните
е налице облигационна връзка, поради което ищецът е обвързан с общите условия на
дружеството и има качеството потребител. Подчертава се, че в конкретния случай намират
приложение разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр. 35/30.04.2019г., приети
съобразно чл.83, ал. 2 от ЗЕ. Сочи се, че на 16.02.2024г. е била извършена проверка от
служители на дружеството на обекта на ищеца, които в съответствие на изискванията на чл.
58 от ПИКЕЕ своевременно са уведомили органите на ., като при проверката била
констатирано нарушение на пломбата на щита на ел.таблото, като дисплея на електромерът
бил без индикация. За извършената проверка се посочва, че е изготвен констативен
протокол, който съответства на нормативните изисквания. Поддържа се, че потребителят е
бил търсен на адреса, за да присъства на проверката, но не е бил намерен. Сочи се, че
клиентът е бил уведомен за извършената проверка с писмо и за осъщественото
преизчисляване на сметката в пълно съответствие с правилата на ПИКЕЕ. Твърди се, че на
основание основа чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ чл. 56 от ПИКЕЕ е извършена едностранно корекция
на сметката на ищеца и е издадена процесната фактура. Изложени са и подробни аргументи
относно правото именно ответното дружество да претендира процесната сума, като изтъква,
че чрез приемането на ПИКЕЕ законодателят е въвел правила, с които частично да
компенсира разпределителните дружества за загубите, които търпят в резултат на
неправомерно вмешателство. Посочва се и че не дължи доказване на виновно поведение на
абоната, като се позовава и на практика на ВКС. Ето защо от името на дружество е
релевирано искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждането на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Видно от представената лицензия от 13.08.2004г. ответникът е лицензиран за
дейността разпределение на електрическа енергия за територията, в която се намира
процесния имот. Съгласно т. 2.7.5 от същата лицензия ответното дружество има право да
купува необходимата ел.енергия за покриване на технологичните разходи по пренос, като
дейността по така цитираната точка е конкретизирана с решение № ./09.12.2013г. на ДКЕВР,
в които е предвидено, че дружеството е длъжно да извършва прогнозиране, съгласуване,
предоставяне и утвържаване на графици за закупуване на необходимата ел.енергия за
прокриване на технологичните разходи по преноса. Същевременно според представените
сертификати за публикувана реклама, общите условия на ищеца от 2021г., ангажирани като
доказателство по делото, са били обявени в централен и местен ежедневник.
Между страните не се спори, че имотът, находящ се в с..., е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, като в доклада по делото, неоспорен от страните, изрично
е отделено на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК за безспорно, че именно ищецът е
собственик на – стопанска постройка, находяща се в с....
2
По делото е приет и констативен протокол №./16.02.2024., констатациите в който се
подкрепят от показанията на свидетелите В. П. и . (които съдът изцяло кредитира като
логични, последователни и непротиворечиви, съответстващи на останалите доказателства по
делото), се установява, че при извършената на 16.02.2024г. проверка на монтирания
електромер за обект – стопанска постройка на адрес в с..., с абонатен номер . е било
установено, че таблото за електромера е монтирано на фасадата на трафопост извън
границите на имота, като има достъп и съгласно отбелязването има монтирани в таблото два
електромера. Процесният електромер е с фабричен номер .. Отбелязано е, че при извършване
на техническа проверка е установено, че е нарушена пломбата на щита на ел.таблото /а не на
електромера/. Посочено е, че дисплея на процесния електромер е без индикация, като
светодиодния индикатор на изхода за проверка не мига. Изрично е отбелязано, че
електромерът е демонтиран и опакова по надлежен ред за изпращане за метрологична
проверка, а на мястото е монтиран нов - изправен електромер. В констативния протокол
изрично е подчертано, че всички фази – фаза R, фазана S и фаза Т имат връзка, като
единствено дисплея на електромера е тъмен и не мига. В протокола е посочено и, че
потребителят не е открит.
Протоколът е подписан от двамата техници – съставители, сред които е и свидетелят
С. и техник Г. Н., и от един свидетел – представител на . - разпитаната пред съда В. П..
Между страните не се спори и че на 16.02.2024г. от представител на ответното дружество е
бил подаден сигнал на телефон 112 във връзка с констатираното неизмерване на
ел.енергията от електромера, като това обстоятелство се потвърждава и от представеното по
делото писмо с рег. № ./21.02.2025г. на ., съгласно което е постъпило обаждане към спешен
телефон 112 на 16.02.2024г. в 09.52 часа относно неправомерно ползване на ел. енергия в с..,
от лице представило се като С.. Това обстоятелство се потвърждава и от двамата разпитани
по делото свидетели, чиито показания в тази насока са еднопосочни и непротиворечиви,
поради което изцяло се кредитира от съда.
За извършената проверка до ищеца ППЗК „.“ на адреса на електроснабдения имот е
изпратено писмо с изх.№ ../19.02.2024г. за уведомяване на същия за извършената проверка
на средство за търговско измерване, при което демонтираният електромер е бил демонтиран
и изпратен за метрологично изследване в ., като след получаване на резултатите,
потребителят ще бъде уведомен. Към писмото е бил приложен и констативния протокол,
изготвен при проверката от 16.02.2024г. Видно от представената към писмото обратна
разписка е, че същото е било получено от представител на ищеца – . на 26.02.2024г.
Изготвен е и констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
търговско измерване ./21.02.2024г от ., съгласно който процесният електромер е предоставен
в плик, пломбиран с пломба и изрично посочен номер с отбелязване, че същият отговаря на
посоченото в констативния протокол от проверката на място на обекта – „тъмен дисплей“.
Посочено е, че се констатира отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите, на
клемния блок на електромера, като са налични и необходимите обозначения на табелката не
електромера. По отношение на пломбите против неправомерен достъп до вътрешността на
3
конструкцията на електромера е отбелязано, че са налични пломбата за метрологична
проверка, пломбата за фирмените знаци и допълнителните стикери от ляво и от дясно.
Констатирано е, че отсъства индикация на дисплея на електромера, като е посочено, че при
включване на електромера с цел изследване той не се захранва и не може да бъдат
изследвани метрологичните му характеристики. Подчертано е, че при оглед на вътрешността
на електромера не се констатират видими промени в конструкцията, но същият не
съответства на техническите характеристики.
Препис от протокола от проверката на . е изпратен до ищеца с писмо с изх.№ ..г, в
което е посочено, че на основание ПИКЕЕ ще бъде извършено преизчисление на количество
ел. енергия. Това писмо е получено от представител на ищеца на 05.04.2024г, видно от
приложената обратна разписка.
Въз основа на констативния протокол е изготвена справка за преизчислени количества
електрическа енергия на основание чл. 50, ал. 1, бук. „б“ от ПИКЕЕ и е била издадена
фактура № ..73/31.03.2024г. за процесната сума от 6393.46 лева за периода от 17.11.2023г. до
16.02.2024г. Съгласно приложението към фактурата процесната сума представлява стойност
на начислена ел. енергия и цена за осъществен достъп до електропреносната мрежа и пренос
на енергия.
От представеното писмо с изх. № .. от 01.04.2024г. се установява, че до ищеца ППЗК
„.“ са били изпратени издадената фактура и справка за преизчислена ел.енергия, като в
писмото изрично е било посочено, че начислението на процесната сума е извършено на
основание чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ. По делото е представено известие за
доставяне, от което е видно, че пратката е получена на 12.04.2024г.
По делото са представени и фактури за извършено начисляване на ел. енергия за
периода от 12.11.2023г до 15.02.2024г., като начисленията са извършване на база отчетени
показатели на електромера. Самите фактури от своя страна са издавани в периода от
09.01.2024г до 10.04.2024г
По делото се установява от показанията на разпитаните двама свидетели на
ответника, че при пристигането на мястото на проверка служителите на .. АД са потърсили
потребителя, но същият не е бил намерен, поради което е било осъществено обаждане до
полицията.
Свидетелят С. си спомня, че в качеството си на служител на ответното дружество в
присъствието на представител от . осъществили проверка на процесния имот – стопанска
постройка по сигнал. Свидетелства, че било установено нарушение на пломбата на щита на
ел.таблото, а вътре в ел.таблото електромерът бил без индикации. С. посочва, че бил
потърсен представител на потребителя, но такъв не бил установено, като за проверката на
телефон 112 били уведомени органите на реда. Свидетелят подчертава, че електромерът бил
демонтиран и предаден за метрологична проверка. Установено било, че дисплея на
електромера не мига, но при замерване се констатирало, че има натоварване през него. С. си
спомня, че не са констатирали изменение на мрежата извън самия електромер.
4
Разпитаният пред съда свидетел П. посочва, че е представител на . и си спомня за
извършената проверка през зимата на 2024г. на процесния адрес с представители на
ответника, който потърсили собственика на имота, но не го намерили. П. си спомня, че
техниците влезли в трафопост пред стопански постройки, като в самия трафопост имало два
електромера. Отбелязва, че при отварянето на ел.таблото щитът, който е преди
електромерите, е нарушен. Установено било, че електромерът е с дисплей, който не мига и за
това били уведомени органите на .. П. си спомня, че техниците с уредите си са натоварили
фазите към електромера, но дисплеят е продължил да не мига, но въпреки това в самия
обект имало ток. Свидетелката обаче не помни дали е била извършена проверка и на другия
електромер в същото ел.табло, както и дали е имало нарушения на пломбите на самия
електромер. Въпреки това посочва, че техниците на място са установили, че има проблем в
самия електромер, като около него не се установило нищо нередно.
Настоящият състав кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите не са
заинтересовани от изхода на спора и са логични, последователни и кореспондиращи
помежду си. Обстоятелството, че един от свидетелите е служител при ответното дружество
не води непременно до извод, че е преднамерен. Нещо повече казаното от него съответства
на показанията на другия разпитан по делото свидетел - П., който не се намира в служебно
правоотношение с .. АД.
По делото е прието и заключение по съдебно-техническа експертиза, в която е
посочено, че констатациите от проверката в . дават основание да се приеме, че в конкретната
хипотеза е налице пълно неотчитане на потребената ел.енергия от СТИ с фабричен номер ..
Вещото лице е проверило дали математически правилно е извършено изчислението на
ел.енергията при прилагане на формулата по чл. 50, ал.1, бук. „б“ ПИКЕЕ за периода от
17.11.2023г. до 16.02.2024г., като са били съобразени действащите към процесния период
цени на ел. енергията.Експертът, изготвил заключението по съдебно-техническата
експертиза, е посочил изрично, че не е констатирал наличието на други проверки с еталонен
уред на конкретния електромер, но не е посочил дали са извършвани други проверки на
място на обекта. Вещото лице е категорично, че количеството ел. енергия, което е било
начислено съобразно разпоредбата на чл. 50, ал.1, бук. „б“ ПИКЕЕ е възможно да бъде
доставено до абоната през присъединителните съоръжения.
Софийски районен съд кредитира изцяло заключението по допуснатата съдебно-
техническа експертиза по реда на чл. 202 от ГПК, тъй като същото е изготвено от
специалист, притежаващ необходимите професионални знание и квалификация, въз основа
на събраните по делото доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намери следното
от правна страна:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с искане да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 6393.46 лева,
представляваща стойност за начислена електрическа енергия по партида с клиентски номер
.., след извършена корекция на сметка въз основа на протокол за извършена проверка на
5
електроснабден имот в с.Г.., за която е издадена фактура № ./31.03.2024г.
За да бъде установено съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест по чл. 154 от ГПК, че в полза на ответното дружество е възникнало правото за
едностранно извършване на корекция в сметките за потребена електроенергия .. АД следва
да докаже при условията на пълно и главно доказване съществуването през процесния
период на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа
енергия до имот с адрес в с.Г.., по което ищецът да е страна, наличието на предпоставките за
извършване на едностранна корекция и дали правилно е извършено преизчисляването на
сумата /в това число дали преизчисляването е извършено по приложимата за конкретния
случая фармула/методика/.
С нормата на чл.83, ал.1, т.6 и чл.83, ал.2 от ЗЕ (в редакцията изм. ДВ бр. 38 от 2018г.,
в сила от 08.05.2018г.), на КЕВР е делегирано правомощието за приемане на подзаконов
нормативен акт - Правила за измерване на количеството ел.енергия, включително и
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. В изпълнение на тази законова делегация от КЕВР са приети ПИКЕЕ, които са
обнародвани в ДВ, бр.35 от 30.04.2019г. и са действали към датата на извършване на
процесната проверка.
В своята последователна практика, обективирана в решение №111/17.07.15г. по т.д.
№.2014г. на ВКС, I т.о., решение № 115/20.05.2016г. по гр.д.№ ./2014г. на ВКС, ІV г.о.,
решение №173/16.12.2015г. по т.д.№3262/2014г. на ВКС, II т.о. и решение №./15.01.2016г. по
т.д.№./2014г. на ВКС, I т.о. Върховният касационен съд приема,че с изменението на Закона за
енергетиката от 2012г. вече съществува законово основание да се коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако са
налице предпоставките на по чл.98а ал.2 т.6 и по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в Общите
условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и
реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Съгласно чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия,
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване /неправилно /неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване /неправилно /неточно
измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
Дейността по снабдяване с електрическа енергия е услуга в обществен интерес.
Същевременно обаче експлоатацията на този вид енергия сочи на удовлетворяване
6
непосредствените интереси на двете страни в правоотношението. Прекият интерес на
крайния снабдител е да обезпечи ресурсно реализацията на дейността и да осигури
развитието й, а за потребителя според терминологията на действалия към процесния период
закон - да получи определена по своето качество и количество енергия. Очертаната
особеност в предмета на отношението обуславя необходимостта от специфични правила
досежно предпоставките за възникване на правоотношението, но на общо основание,
произтичащата от него размяна на блага определя облигационния му характер с присъщото
му относително действие. С други думи, вземането за цената на доставена топлинна енергия
възниква в патримониума на конкретен правен субект и води до реципрочно задължение в
патримониума на друг правен субект.
Реализацията на очертаните интереси се осъществява посредством осигурено от
ответника транспортиране на електрическата енергия през разпределителната мрежа - т.
2.7.1 от лицензията. В тази насока изградените съоръжения за присъединяване на обекта към
разпределителната електрическа мрежа се поставят под напрежение до границата на
собственост на електрическите съоръжения. Следователно, ответникът обезпечава
технически реализацията на продажбеното правоотношение. В тази насока именно
ответното дружество дължи да регистрира и отчита точно потребеното количество
електрическа енергия. Потребеното, но неотчетено количество електрическа енергия
обуславя пряк разход за ответника (т. 2.7.5. от лицензията) и косвен разход за ползвателите
на мрежата, доколкото т.нар. технологичен разход се калкулира в цената на предоставяната
общопредлагана услуга достъп до мрежата. Тази специфика на търговията с електрическа
енергия легитимира именно оператора на електроразпределителната мрежа да обезпечи
нейната сигурност и съответно да събере сума, компенсираща натрупания разход.
С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира за неоснователно
възражението на ищеца, че не електроразпределителното дружество, а крайният снабдител
има право да претендира процесната сума, поради противоречие на предвиденото в чл. 56 от
ПИКЕЕ и чл. 98а от ЗЕ. В този смисъл и решение № 13/14.01.2021г. по т.д.№ ./2021г. на САС.
Такова противоречие между двете норми не е установено с влязъл в сила съдебен акт, като
не е налице основание за осъществяване на косвен съдебен контрол. Същевременно в своята
практика постановена именно при предявени от потребители срещу
електроразпределителните дружества искове, а не срещу крайния снабдител, ВКС не
приема да е налице очевидна неправилност на решения на въззивните съдилища, с които
отрицателните установителни искове срещу електроразпределителните дружества се
отхвърлят с мотива, че именно разпределителното дружество е материално легитимирано да
претендира сумите по осъществената корекция. В този смисъл са и определение №
60555/12.07.2021г. по гр.д.№ ./2021г. на ВКС, IV г.о., определение № 60704/28.10.2021г. по
гр.д.№ 1348/2021г. на ВКС, IV г.о, определение № 60463/08.06.2021г. по гр.д.№ ./2021г на
ВКС, III г.о., определение № 60472/10.06.2021г. по гр.д.№ 129/2021г. на ВКС, IV г.о,
определение № 433/28.05.2021г. по гр.д.№ ./2021г. на ВКС, IV г.о.
Съдът намира, че и ищецът е материално легитимиран да отговаря за заплащането
7
начислените суми, в случая че се установи основание за преизчисляване на количество ел.
енергия. Съгласно нормата на чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ, действали към датата на проверката, в
случай на преизчисляване на количеството на електрическата енергия по реда на раздел . „.“
от ПИКЕЕ, в който попада и хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и
справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за
дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за
„задължения към обществото“. Следователно именно ответното дружество в качеството си
на оператор на електроразпределителната мрежа е материално легитимиран да издаде
процесната фактура и да получи плащане на начислената след извършената корекция сума.
Същевременно по аргумент от чл.56, ал. 2 от ПИКЕЕ именно ползвателят на мрежата е
длъжен да заплати на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от
оператора на мрежата по реда на чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ. С оглед изложеното, за да се даде
отговор на въпроса относно материалната легитимация на ищеца да отговаря за процесната
сума следва да се установи дали същият е бил ползвател на мрежата към датата на
извършената проверка за имот с адрес в с.Г.., предвид направеното още в исковата молба
изрично оспорване на наличието на облигационна връзка между страните.
В § 1, т. 4 от ДР на ПИКЕЕ е дадена и легалната дефиниция на понятието
„ползвател“, а именно, че това е клиент и/или производител на електрическа енергия по
смисъла на Закона за енергетиката. Между страните не се спори, че ищецът не попада в
категорията на производители на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ, поради което
следва да се прецени дали същият е клиент на електрическа енергия. Във връзка с това
настоящият състав приема следното:
Съгласно чл. 94а от ЗЕ, крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа
енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна
територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. Съгласно чл. 92 ЗЕ страни
по сделката с електрическа енергия в този случай са дружеството краен снабдител
електрическа енергия и краен клиент. Според чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, по регулирани от
Комисия за енергийно и водно регулиране цени се сключват сделките между крайните
снабдители и битови и небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са
избрали друг доставчик. Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия, а публикуваните общи
условия влизат в сила за клиентите, които купуват електрическа енергия от крайния
снабдител, без изрично писмено приемане, ако не са договорили различни условия от
общите. Въз основа на така изложеното следва да се достигне до извод, че е налице
неформално правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия при общи
условия, което се основава на собственост или ползване на присъединения към
8
електропреносната мрежа за ниско напрежение обект - в този смисъл са пар. 1, т. 2а и т. 33а
от ДР на ЗЕ. Именно въз основа на всичко изложено до тук може да се достигне до извода,
че едно лице е клиент по смисъла на ЗЕ, съответно ползвател на мрежа по смисъла на
чл. 56 от ПИКЕЕ, когато купува електрическа енергия, т.е когато се намира в облигационно
отношение с крайния снабдител по договор за доставка на електроенергия, а такова
правоотношение както беше уточнено по-горе възниква между крайния снабдител, на когото
.. АД осигурява пренос през разпределителната мрежа на електро енергия, и потребителя.
Съгласно чл. 4 от ОУ на .. АД страни по ОУ, т.е по облигационното правоотношение“ са
именно .. АД и собственикът или титулярът на вещното право на ползване на обекта, който е
присъединен към електроразпределителната мрежа. Ето защо съдът приеме, че именно
собственикът на електроснабдения имот е материално легитимиран да отговаря за
заплащане на задълженията във връзка с доставената ел. енергия, в това число и за
начисленията при приложение на разпоредите на ПИКЕЕ.
В конкретната хипотеза от страна на ищеца не се оспорва обстоятелството, че същият
е собственик на имот с адрес в с.Г.., като този факт изрично обявен за безспорен между
страните с доклада на делото, без да е било направено възражение от страна на ищеца.
Предвид това следва да се приеме, че от ответника е доказано при условията на пълно
и главно доказване, че ищецът има качеството ползвател на електроразпределителната
мрежа по смисъл на §1, т. 4 от ДР на ПИКЕЕ, поради което може да бъде ангажирана и
отговорността му за заплащане на начислените съобразно чл. 56, ал. 2 от ПИКЕЕ.
За да се прецени обаче основателността/неоснователността на исковата претенция на
ищеца, следва да се установи дали са налице и другите предвидени в закона предпоставки.
Във връзка с това Софийски районен съд приема следното:
При извършване на съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, в
това число приетия по делото констативен протокол № ./16.02.2024г., показанията на
разпитаните по делото свидетели и заключението по допусната съдебно-техническа
експертиза, по категоричен начин се установява, че по отношение на електромера на обект в
с.Г.., към датата на осъществената от служителите на ответното дружество проверка е била
налице техническа неизправност – тъмен дисплей и неотчитане на ел. енергия, която е
довела до непълно измерване на консумираната електроенергия, съгласно заключението на
вещото лице. Същевременно в показанията си свидетелят С. изрично посочва, че е имало
токово натоварване, т.е в имота е доставяна ел. енергия, въпреки неизправността на
електромера. Доказателство в насока, че до имота е доставяна ел. енергия са и
представените от самия ищец фактури за м.01.2024г-м.04.2024г, в които е начислявана ел.
енергия, в това число и към датата на самата проверка, при която е констатирано пълно
неотчитане на потреблението.
Към датата на извършване на проверка приложение намира разпоредбата на чл. 49,
ал. 1 от ПИКЕЕ, съгласно която при извършване на проверка по реда на ПИКЕЕ, операторът
на съответната мрежа съставя констативен протокол, който по аргумент от ал. 2 и ал. 3 на
същата разпоредба се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от
9
потребителя, а при отсъствие на потребителя – протоколът следва да бъде подписан от
свидетел, който не е служител на дружеството. Именно при съобразяване на така посочения
ред е съставен и констативния протокол от процесната проверката, като удостоверените в
протокола обстоятелства, се потвърждават и от изслушаните свидетелски показания.
Предвид това съдът намира, че е била спазена процедурата по ПИКЕЕ. Същевременно
извършването на самата проверка и констатациите направени от проверяващите може да
бъде доказана и с други доказателствени средства, каквито са свидетелските показания на
изслушаните пред Софийски районен съд свидетели П. и С..
Спорът по делото обаче се концентрира върху въпроса дали в процесния случай е
било налице основание за начисляване на суми за доставена ел.енергия на основание чл. 50,
ал. 1, бук. „б“ ПИКЕЕ или на основание чл. 52 ПИКЕЕ, с оглед твърденията на ищеца още в
исковата молба, че неправилната работа на електромера, съответно неточното измерване на
ел. енергията е резултат не от външно въздействие, а от повреда на самия електромер. Във
връзка с това съдът приема следното:
Съгласно чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ в случаите, когато при метрологичната проверка се
установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване, като са разгледани две хипотези – при средство
за търговско измерване, което измерва с грешка извън допустимостта и при неизмерващо
средство за търговско измерване.
Същевременно съгласно чл. 52, ал. 1 ПИКЕЕ в случаите на техническа неизправност
на средството за търговско измерване, поради която използваната електрическа енергия
преминава през измервателното средство, но количествата не могат да бъдат отчетени и не е
установена външна намеса при проверка или отчет, преминалото количество електрическа
енергия се изчислява по приоритетен ред, по едни от посочените начини – т.1 по реда на чл.
39, ал. 4 и 5; т. 2 средноаритметичното количество от потребената електрическа енергия от
клиента за предходен отчетен период и потребената електрическа енергия от клиента за
аналогичен отчетен период от предходната година или т.3. на база на отчетния период,
следващ подмяната на повреденото средство за търговско измерване, при невъзможност за
преизчисляване по т. 1. Изрично е посочено в чл. 52, ал. 2 ПИКЕЕ, че преизчисляването по
ал. 1 се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ.
При извършване на съпоставка на двете разпоредби на ПИКЕЕ и след осъществено
систематичното им тълкуване съдът приема, че нормотворецът е предвидил приложение на
хипотезата на чл. 50, ал.1 ПИКЕЕ за случаи, в който не е налице промяна на схемата на
свързване, но неизмерването/измерването с грешка на потребеното количество ел. енергия
се дължи на неправомерно външно въздействие върху електромера, а хипотезата на чл. 52,
ал. 1 ПИКЕЕ да е относима за случаите, при което неизмерването на ел. енергията от
10
средството за търговско измерване се дължи на негова техническа неизправност, която не е
резултат от външно вмешателство. В този смисъл определение № 5318/01.11.2024г. по гр.д.
№ 1954/2024г на ВКС, IV г.о, определение № 1483/26.03.2025г. по гр.д.№ 4174/2024г на
ВКС, III г.о, определение №706/13.02.2025г по гр.д.№ 2331/2024г. на ВКС, III г.о. При това
разграничение на двете хипотези, Софийски районен съд приема, че в разглежданата
хипотеза от страна на ответника не е доказано при условия на пълно и главно доказване
неизмерването на потребената ел. енергия да се дължи на външна намеса. Напротив,
съгласно констатациите в протокол № ./16.02.2024г., както и съгласно заявеното от двамата
свидетели в откритото съдебно заседание, при проверката на 16.02.2024г не е установено
нарушение на някои от пломбите против неправомерен достъп на самия електромер. В тази
насока изрично и в протокол ./21.02.2024г, съставен от експертите в . също е посочено, че
пломбите против неправомерен достъп са налични, като е посочено, че е налице знака за
метрологична проверка на електромера, фирмената пломба и допълнителните стикери. Във
връзка с това въз основа на проверката на експертите от . е дадено заключение, че
електромерът не съответства на техническите характеристики, но при оглед на
вътрешността му не се констатират видими промени в конструкцията. В тази насока са и
показанията на свидетелката П., която изрично заявява, че техниците на място не са
установили да има проблем около електромера, а че е констатиран проблем вътре в самия
електромер.
Твърдението, че доколкото е имало нарушение на пломбата на щита на ел.таблото, то
следва да се намери, че е налице неправомерно въздействие се явява неоснователно. В
действителност съгласно показанията на свидетеля С. и свидетелката П. е констатирано
нарушение на пломбата на щита, но това нарушение не е на някоя от пломбите на самия
електромер, а на ел. таблото, в което е бил поставен електромерът, а в същото ел.табло
съгласно свидетелските показания е имало и друг електромер, който обаче не е бил
проверен. Именно във връзка с това следва да се подчертае, че в разпоредбата на чл. 52, ал. 1
ПИКЕЕ е посочено, че не следва да има неправомерна външна намеса в самото средство за
търговско измерване, т.е неправомерно въздействие върху самия електромер, а не върху
ел.таблото, в което се е намирал електромера, особено в случая в който в същото ел.табло е
било поставено и друго средство за търговско измерване и същото дори не е било
проверено. В същия смисъл и решение № 758/07.02.2025г по в.гр.д.№ 3578/2024г. на СГС,
II- Е въззивен състав. Признак за неправомерно външно въздействие върху самото средство
за търговско измерване биха били нарушения на пломбите или стикерите на самия
електромер, а такива както беше посочено по-горе съгласно протокола, съставен от ., не са
били установени.
С оглед изложеното Софийски районен съд намира, че ответникът не е доказал при
условие на пълно и главно доказване обстоятелството че е била осъществена неправомерна
външна намеса в средството за търговско измерване, монтирано за имота на ищеца, която
намеса да обоснове извършване на преизчисляване на ел.енергията по реда на чл. 50, ал. 1,
бук. „б“ ПИКЕЕ. Напротив, въз основа на всички събрани по делото доказателства се
11
установява, че е налице хипотезата на чл. 52 ПИКЕЕ – технически неизправно средство за
търговско измерване, без наличие на външна намеса, в който случай преизчисляването
следва да се извърши по реда на чл. 52 ПИКЕЕ. Следователно ответникът е извършил
незаконосъобразна процедура по преизчисление на количеството електрическа енергия по
реда на чл. 50, б. „б“ ПИКЕЕ, поради което следва да се приеме, че не е доказано наличието
на надлежно основание за начисляване на сумата от 6393.46 лева. В този смисъл решение
№264/15.01.2024г по в.гр.д.№ ./2021г на СГС, IV-г въззивен състав, решение №
2271/14.04.2025г. по в.гр.д.№ 2383/2024г на СГС, II-Г въззивен състав, решение №
1962/01.04.2025г. по в.гр.д.№ 5440/2024г, на СГС, II-В въззивен състав.
С оглед всичко изложено Софийски районен съд намира, че предявеният иск следва
да бъде уважен като основателен.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът . има право и на
разноски за исковото производство, като от същият е представен списък по чл. 80 от ГПК,
приложен към исковата молба, съгласно който се претендира присъждането на 1127.21 лева
– адвокатско възнаграждение и 255.74 лева – държавна такса. Съобразно дадените в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС разяснения,
за да бъда присъдени в полза на някоя страна разноски, следва да бъдат представени
доказателства, че такива са били направени. В настоящия случай по делото е представен
договор за правна защита и съдействие от 12.04.2024. /л. 13 от делото/ с уговорено
адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 1127.21 лева. В договора е
посочено, че сумата подлежи на заплащане по банков път, във връзка с което е представено
преводно нареждане от 15.04.2024г за извършено плащане именно на така посочената сума.
Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска
работа адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по дела с материален
интерес 6393.46 лева е именно 1127.21 лева с ДДС. Предвид това в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 1382.95 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление с.., срещу .. АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.., че ., ЕИК ., не
дължи на .. АД, ЕИК ., сумата от 6393.46 лева, представляваща стойност за начислена
електрическа енергия за периода от 17.11.2023г до 16.02.2024г. по партида с клиентски № .,
за която сума е издадена фактура № ...
ОСЪЖДА .. АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.., да заплати на .,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление с..,, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в
размер на 1382.95 лева – разноски, сторени пред Софийски районен съд
12
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13