№ 57
гр. Каварна , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Живко П. Георгиев
Секретар:Анастасия Г. Митева
като разгледа докладваното от Живко П. Георгиев Административно
наказателно дело № 20203240200174 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. Р.
С.,гражданин на Румъния,роден на ***.,чрез адв.И.Б.а-АК гр.Бургас,съдебен адрес гр.Бургас
ул.“**** № 7 ет.4,Адвокатско дружество „***“ срещу Наказателно постановление № 5811А-
126/29.08.2020г. на Началник РУ-Шабла към ОДМВР Добрич с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева на основание
чл.30 ал.3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие,за извършено
административно нарушение на чл.17б ал.1 от Закона за устройство на Черноморското
крайбрежие.
В жалбата се иска отмяната на НП,като се изразява становище,че същото е
незаконосъобразно,издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния
закон.Сочи се,че на процесното място не е бил поставен знак,от който да става ясно,че е
забранен престоят и паркирането,няма също и указателна табела,от която да е видно,че се
навлиза в границите на защитена територия.На следващо място според обективираните
възражения в жалбата,както при предявяването на АЕУАН,така и при връчването му ведно с
наказателното постановление,административнонаказващият орган не е осигурил
преводач.Според изложеното в жалбата,липсата на преводач води до нарушаване правото на
защита на въззивника,което от своя страна представлява съществено нарушение на
процесуалните правила.В заключение моли да бъде отменено атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,не се явява,не се представлява.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище
1
по жалбата.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен
материал,доводите и становищата на страните,Каварненски Районен съд,намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима,предвид обстоятелството,че е подадена от санкционираното лице
в законоустановения 7/седем/ дневен срок от връчването му на оспореното наказателно
постановление,като е произвела със завеждането си своя волутивен и суспензивен ефект.
От фактическа страна с акт №100/29.08.2020г. за установяване на административно
нарушение съставен от ЕЖ.Д. Мл.ПИ. при РУ Шабла се констатира,че на 29.08.2020г. около
09.00ч. М. Р. С.,гражданин на Румъния,роден на ***.,като водач на кемпер *** е паркирал
на морски плаж „Крапец-Север“,който е изключителна държавна собственост в поземлен
имот № ***,обл.Добрич,общ.Шабла,с.Крапец,с което е нарушил чл.17б ал.1 от Закона за
устройство на Черноморското крайбрежие.Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение,на 29.08.2020г. е издадено обжалваното Наказателно
постановление №5811А-126 на Началника на РУ Шабла към ОДМВР Добрич,в
обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел описаната в
акта фактическа обстановка.Административнонаказващият орган е квалифицирал деянието
като нарушение на чл.17б ал.1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и е
ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,като на основание
чл.30 ал.3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000/хиляда/лева.
Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели- актосъставителя
ЕЖ.Д. и свидетеля по акта И. С. Н. проверката е била извършена на 29.08.2020г. и по време
на същата е установено,че няколко кемперни автобуса,между които и този на жалбоподателя
са били паркирали на процесното място.Караваната е била паркирана на пясъчна
дюна.Видно от показанията на актосъставителя на процесното място не е бил поставен знак
или табела,от която да става ясно,че е забранен престоя и паркирането.Не е имало и
указателна табела от която да е видно,че се навлиза в границите на защитена
територия.Видно от показанията на св.Е.Д., неговия син е помагал при превода от български
на английски език на акта за установяване на административно нарушение.Свидетеля Д.
твърди в показанията си,че не знае дали жалбоподателя владее добре английски език.Акта е
бил преведен от български на английски език само с устен превод.Свидетеля Н. не може да
потвърди категорично,че по време на установяване на административното нарушение на
процесното място където са били паркирани караваните е имало указателна табела,от която
да е видно,че се касае за защитена територия,тъй като заявява,че знае към един момент за
съществуването на такава табела,която впоследствие е била счупена:“..но не мога да се сетя
по време това нарушение,дали е била счупена табелата или не“.Видно от показанията на
св.Н. жалбоподателя е бил поканен в Районно управление гр.Шабла,където му е разяснено
2
на английски език,доколкото може и на румънски език,какво административно нарушение е
извършил.Св.Н. твърди в показанията си,че акта е бил предявен на жалбоподателя на
български език,с устен превод на английски език.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото
свидетели- актосъставителя ЕЖ.Д. и свидетеля по акта И. С.
Н.
,както и от приложените по делото писмени доказателства: Наказателно постановление №
5811А-126/29.08.2020г.,заверено копие на АУАН № 100/29.08.2020г.
При извършената служебна проверка съдът констатира,че АУАН и НП съдържат
изискуемите реквизити,нарушението е описано пълно и ясно,с всички съставомерни
признаци от обективна страна,включително са посочени и доказателствата които го
потвърждават.Посочена е правилно нарушената правна норма в АУАН,а така също и
санкционната норма в НП,предвид на което не е налице нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели-
актосъставителя ЕЖ.Д. и свидетеля по акта И. С.
Н.
-
очевидци при установяване на нарушението,които потвърждават фактическото извършване
на нарушението,изясняват формата и естеството,датата на осъществяването му.Изнесените
от тях данни,са в пълна корелация с писмените доказателствени източници,показанията им
са безпротиворечиви,взаимнодопълващи се,логични,поради което съдът ги счита за
обективни и достоверни.В настоящото производство не се установиха данни за
заинтересованост,под каквато и да било форма,от изхода на делото.
При горните констатации,съдът изведе следните правни изводи:
На въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/
лева на основание чл.30 ал.3 от ЗУЧК,за нарушение на чл.17б ал.1 от същия закон.
Нормата на чл.17б ал.1 от ЗУЧК/в сила от 30.07.2019г./ предвижда забрана за
преминаването,паркирането и престоят на превозни средства,ремаркета и полуремаркета
върху територията на морския плаж.Точно с тази забрана не се е съобразил въззивника,като
на 29.08.2020г. около 09.00ч. като водач на кемпер *** е паркирал на морски плаж „Крапец-
Север“,който е изключителна държавна собственост в поземлен имот №
***,обл.Добрич,общ.Шабла,с.Крапец.В тази посока са всички гласни доказателства по
делото.
В този смисъл от събраните по делото доказателства,се установява по несъмнен от съда
начин,посредством преки и косвени доказателства,че жалбоподателят е осъществил от
3
обективна страна състава на нсарушението по чл.17б ал.1 от ЗУЧК,за което била ангажирана
административнонаказателната му отговорност,тъй като именно въззивника на посочената в
НП дата е паркирал кемпер *** на процесното място.
За да се ангажира обаче административнонаказателната отговорност на едно лице за
извършено административно нарушение,следва да бъде осъществен състава на това
нарушение,както от обективна,така и от субективна страна.
В конкретния случай съдът споделя възраженията,че нарушението не е осъществено от
субективна страна.
На първо място по делото се събраха гласни доказателства,че в действителност на мястото
на което е бил паркиран кемпер ***,не е имало никакви обозначителни табели,че се касае за
морски плаж или за „пясъчни дюни“.Установи се от показанията на актосъставителя
ЕЖ.Д.,че на процесното място не е бил поставен знак или табела,от която да става ясно,че е
забранен престоя и паркирането.Не е имало и указателна табела от която да е видно,че се
навлиза в границите на защитена територия.Няма никакви доказателства по делото,че
въззивника М. Р. С. е бил наясно,че като паркира кемпер *** в границите на морския
плаж,още по-малко върху „пясъчни дюни“,с поведението си на водач на МПС нарушава
нормата на чл.17б ал.1 от ЗУЧК,поради което и възраженията му обективирани в жалбата,че
на процесното място е имало множество други паркирани превозни средства,което от своя
страна е създало субективна представа у въззивника,че същото е обособена зона за
паркиране,която не е част от морския плаж,не се оборват по никакъв начин.
Касае се за субективни фактически възприятия на нарушителя,а не за това,дали процесното
място по документи попада в границите на морския плаж или на „пясъчни дюни“.Следва да
се отбележи,че в тежест на АНО е да докаже извършването на нарушението,както от
обективна,така и от субективна страна,а не на нарушителят,че не го е извършил в
конкретния случай.Съдът споделя разбирането,че непознаването на закона не оневинява
неспазващия го,но също така следва да се отчете,че АНО следва да докаже,не само,че
дадено място съгласно определена карта попада в границите на защитена територия,а и че
същата е обозначена като такава.Отделно от това на мястото където е бил паркиран кемпер
*** на въззивника е имало и други паркирани МПС,което още повече засилва убеждението
на съда,че мястото не е приличало на плажна ивица или пясъчни дюни,както твърди
въззивника,не е било обозначено като такова и е било използвано като паркинг,въпреки
твърденията на проверяващите и АНО,че същото по картата попада в границите на
защитена територия-морски плаж „Крапец-Север“.В конкретния случай извършването на
нарушение от жалбоподателя от субективна страна не е доказано в хода на АНП,не се доказа
и в с.з.,което обуславя неправилно приложение на материалния закон и е основание за
отмяна на НП.
Освен констатираното от настоящия съдебен състав неправилно приложение на материалния
закон,наказателното постановление се явява незаконосъобразно и поради допуснато
4
съществено нарушение на административно наказателните правила,свързани с надлежния
превод на документите.Безспорно е установено,че нарушителят е чужд гражданин,който не
владее писмено и говоримо български език.Задължение е на административно наказващите
органи при съставяне на административните актове да осигурят писмен превод от български
език на говорим или разбираем за нарушителя език,в случая румънски език.Това им
задължение произлиза от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН,която сочи,че доколкото в ЗАНН
няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения,извършване на
опис и изземване на вещи,определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи
лица,изчисляване на срокове,както и за производството пред съда по разглеждане на жалби
срещу наказателни постановления,на касационни жалби пред административния съд и
предложения за възобновяване ,се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния
кодекс.Разпоредбата на чл.21 ал.2 от НПК определя,че „лицата които не владеят български
език,могат да се ползват от родния си или от друг език.В тези случаи се назначава
преводач.“След като не са изпълнилили това си задължение,административно наказващите
органи са лишили М. Р. С. от възможността да разбере в какво той е обвинен,какво именно
нарушение се твърди,че той е извършил,а от там и да изложи възраженията си,ако са налице
такива.Посочената нормативна уредба отразява принципа за правото на обвиняемия да се
ползва от безплатни услуги за преводач,ако не разбира или говори езика използван в съда
залегнал в в разпоредбата на чл.6 т.3 б“е“ от Конвенцията зца защита на правата на човека и
основните свободи,както и в Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 20.10.2010г. във връзка с правото на устен и писмен превод в наказателното
производство,съгласно която устният и писмен превод следва да се предоставя на родния
език на заподозрените лица или на обвиняемите,или на всякакъв друг език,който те говорят
или разбират,за да им се даде възможност пълноценно да упражняват правото си на защита
и за да се гарантира справедливо производство.Гореизложеното обсновава извода,че в
настоящия случай е следвало предварително да бъде осигурен писмен превод на румънски
език на съставения АУАН,с оглед обстоятелството,че нарушителят е румънски
гражданин,живущ на адрес в Р.Румъния,което изрично е посочено,както в АУАН,така и в
НП.Вместо да извърши превод на акта,а в последствие и на наказателното
постановление,контролния орган е връчил на жалбоподателя М. Р. С. АУАН на български
език,без превод на румънски език.По делото не се събраха убедителни доказателства,че
жалбоподателя владее добре английски език,на който език е направен устен превод от
български език на АУАН,като самия актосъставител заявява,че не знае дали жалбоподателя
владее добре английски език.Едновременно с това по делото няма данни същият да владее
писмено и говоримо български език-езикът на който са съставени АУАН и НП.Липсват и
данни,касаещи получаване на атакуваното наказателно постановление от нарушителя с
писмен превод на румънски език.
С оглед гореизложеното,настоящия съдебен състав счита,че така допуснатото в хода на
административно наказателното производство съществено нарушение на процесуалните
правила не може да бъде санирано по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН,тъй като засяга правото на
5
защита на нарушителя,което следва да бъде напълно гарантирано във всички стадии на
производството.Крайният извод е,че допуснатото съществено процесуално нарушение е
довело до незаконосъобразност на обжалваното НП,което налага отмяната му.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5811А-126/29.08.2020г. на Началник РУ-Шабла
към ОДМВР Добрич с което на М. Р. С./MIHAIL RADU SMINCHISESCU/,гражданин на
Румъния,роден на ***.,живущ в Букурещ,Р.Румъния улица „****“ № 221 е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева на основание чл.30 ал.3
от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие,за извършено административно
нарушение на чл.17б ал.1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда
на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен
срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
6