Решение по дело №365/2022 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 71
Дата: 22 юни 2023 г.
Съдия: Росен Минков Стоянов
Дело: 20223220100365
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Г.Т., 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на тринадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело №
20223220100365 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание искова молба с вх.
№2968/15.11.2022г. от „Г.Ф.“ - С., ЕИК: ***, ул. „Г.И.в“ №2, ет.4,
представляван заедно от Изпълнителните Директори М.К. и С.С., съдебен
адрес: гр. Д., ул. „Г.К.“ № 1, ет. 2, стая 205, адв. Л. Л. В.Т., срещу П. Н. Д. с
ЕГН – **********, от с. К., общ. Г.Т., обл. Д., ул. „Б.“ №37, с посочено
правно основание чл.558, ал.7 от КЗ и цена на иска 3788.01лв.
С молбата се иска ответника П. Н. Д. с ЕГН – **********, да бъде
осъдена да заплати на Г.Ф. исковата сума от 3788.01лв.лв. (три хиляди
осемдесет и осем лева и 1ст.), обезщетение за имуществени вреди
възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни
Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Г., за щетите по л.а. „Ауди” с peг. № WEO 8059 от ПТП,
настъпило на 15.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се сторените разноски. Релевирани са доказателствени искания.
Предявеният иск е с правно основание чл.559, ал.3 във вр. чл.558, ал.7 от
КЗ във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е ангажирано становище от особения
1
представител на ответника П. Н. Д. - адв. И. Р. от АК - Д., назначена с
разпореждане на съда от 17.03.2023г. поради неоткриване на ответника на
никой от известните му адреси. Адв. Р. оспорва изцяло по основание и размер
предявения иск, като в същото време са изложени следните твърдения и
възражения:
Твърди се, че искът се явява неоснователен. Същият е недоказан, тъй
като липсват данни за механизма на настъпване на ПТП, респективно на
причиняване на щетата. Съставения протокол за ПТП не се ползва с
материална доказателствена сила. Посоченият документ удостоверява време и
място на произшествието, участници, месторазположение на автомобили,
настъпили видими щети, но нямат доказателствена сила за механизма на ПТП
и поведението на участниците непосредствено преди и по време на
произшествието. Същия съдържа изявления на ответникът, касателно
събитието, които не могат да се ползват като доказателство за признат деликт,
тъй като липсва положен неин подпис, поради което липсва установен
фактически състав на непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 13.06.2023
г. особения представител – адв. И. Р. от АК – Д., заявява, че в отговора си на
исковата молба е заявила съмнения, относно наличието на доказателства във
връзка с механизма на настъпване на ПТП, респективно на вината на
ответната страна. След повторен прочит на доказателствата по делото е
ревизирала становището си и за да не се утежнява процеса с допълнителни
разноски, в случай, че бъдат уважени доказателствените искания на ищцовата
страна, иска от съда да даде разрешение да признаване предявения иск, тъй
като в качеството си на особен представител, без нарочно подобрение от съда
не разполага с процесуалните правомощия да го направи.
В съдебно заседание, след одобрено от съда процесуално действие на
особения представител по реда на чл. 29, ал. 5 от ГПК, последният е направил
признание на иска.
Предвид това съдът основава решението си на признаването на исковете.
С определение в открито съдебно заседание от 13.06.2023 г. по
направеното искане за постановяване на решение при признание на иска
съдът е прекратил съдебното дирене.
Съдът, като взе предвид искането на ищеца за постановяване на решение
2
при признание на иска, намира следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.559, ал.3 във вр. чл.558, ал.7
от КЗ във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД.
От представените и приети от съда доказателства става ясно, че Г.Ф. е
платил обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от
противоправното поведение на ответника. За увредения е възникнало право
на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу
причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите са причинени от
ответника чрез неговото виновно и противоправно поведение. Деликтната
отговорност е възникнала във връзка с използването на МПС от ответника и
той не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка „Гражданска
отговорност”.
Разпоредбата на чл. 237, ал.1 от ГПК предвижда, че когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието. Съгл. ал.2, в мотивите на
решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на
иска. Съгл. ал.3 на чл. 237 от ГПК, съдът не може да постанови решение при
признание на иска, когато признатото право противоречи на закона или на
добрите нрави, както и когато е признато право, с което страната не може да
се разпорежда.
В случая, видно от протокол от открито съдебно заседание по делото,
проведено на 13.06.2023 г., непосредствено след даване ход на делото и
изслушване на страните, след одобрено от съда процесуално действие на
особения представител по реда на чл. 29, ал. 5 от ГПК, последният е направил
признание на иска. Предвид това, съдът е прекратил съдебното дирене и е дал
ход по същество.
Съдът намира, че в случая са изпълнени предпоставките за произнасяне
на решение при признание на иска, извършено от особения представител –
адв. И. Р. от АК – Д., в открито с.з. по делото, проведено на 13.06.2023 г. и
одобрено от съда по реда на чл. 29, ал. 5 от ГПК. Извършеното признание не
противоречи на закона и добрите нрави, признато е право, с което страната
може да се разпорежда, поради което не са налице отрицателните
предпоставки по чл. 237, ал.3 от ГПК. От ищеца е направено своевременно
искане за постановяване на решение при признание на иска.
3
Ето защо, с оглед наличието на предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска, предявеният иск следва да бъде уважен за
целия размер от 3788.01лв.лв. (три хиляди осемдесет и осем лева и 1ст.),
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба –
15.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените по делото разноски. Ищецът претендира
сторените разноски по делото, както следва: сумата от 151,52 лв. държавна
такса в настоящото исково съдебно производство, сумата от 678,80 лв. внесен
депозит за назначаване на особен представител на ответника в настоящото
съдебно производство или общо 830,32лв..
Няма сторено искане от ищцовата страна, както и приложени
доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение от страна на
ищеца, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Н. Д. с ЕГН – **********, от с. К., общ. Г.Т., обл. Д., ул.
„Б.“ №37, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ф., със седалище град С., ул. „Г.И.в“ №2, ет.4,
представляван заедно от Изпълнителните Директори М.К. и С.С., сумата от
3788.01лв.лв. (три хиляди осемдесет и осем лева и 1ст.), представляваща
обезщетение за обезщетение за имуществени вреди възстановени на
Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ)
във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Г., за
щетите по л.а. „Ауди” с peг. № WEO 8059 от ПТП, настъпило на 15.04.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 15.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П. Н. Д. с ЕГН – **********, от с. К., общ. Г.Т., обл. Д., ул.
„Б.“ №37, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ф., със седалище град С., ул. „Г.И.в“ №2, ет.4,
представляван заедно от Изпълнителните Директори М.К. и С.С., сумата от
830,32лв./осемстотин и тридесет лева и тридесет и две стотинки/,
представляваща съдебни разноски в производството.
4
Посочена от ищеца банкова сметка, на Г.Ф. в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК
АД: IBAN:BG66 UNCR 7630 1009 5185 01, ВIС: UNCRBGSF.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Д. в двуседмичен
срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
5