Р Е Ш Е Н И Е
№ 2484 11.10.2019 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
девети октомври две
хиляди и деветнадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена
Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 2229 по описа
на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД против
И.П.П. и е за установяване на дължимост
от ответника на ищеца на суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС. С определение №
3845/10.05.2019 г. съдът е назначил на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника по
делото, като за такъв е определен от адвокатската колегия
и назначен от съда адв. З.Ч.Ч.,
която депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковете, като моли съдът да ги уважи, като присъди на страната
сторените от нея разноски по делото.
В
съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да отхвърли
исковете.
Бургаският районен
съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
През
1997 г. ответникът става собственик по дарение от своите родители на
апартамент, находящ се в гр. ***,
ведно с избено помещение и съответните общи части от сградата и от правото на
строеж върху терена – към настоящия момент самостоятелен обект с идентификатор ***195
по КККР на гр. Бургас. Независимо
че нотариалният акт, обективиращ сделката, носи
наименование „нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено пожизнено
право на ползване“, такава клауза в договора за дарение няма, поради което
ответникът придобива правото на собственост върху жилището в неговата цялост, а
не само „голата собственост“.
С
постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № ***/2014 г. по описа на ЧСИ И. Б., в сила от 31.10.2017 г., самостоятелен обект с
идентификатор ***195 по КККР на гр. Бургас е възложен на С. Г. С., т.е. от 31.10.2017 г. тя е собственик на имота –
чл.496, ал.2 от ГПК.
Ето
защо за периода 10.06.2016 г. – 30.10.2017 г. ответникът е абонат на ищцовото дружество с абонатен номер ***. В процесния апартамент има четири водомера (два в санитарния
възел и два в кухнята). Общото количество вода, което абонатът следва да
заплати за периода 10.06.2016 г. – 03.11.2017 г., според заключението на вещото
лице по назначената съдебно-техническа експертиза е 115,21 куб.м. на стойност
261,30 лева, като разликата от 6 стотинки се дължи на факта, че стойността на
всяка фактура се закръгля до стотици след десетичния знак. Обезщетението за
забавено плащане (мораторна лихва) за периода от
27.10.2016 г. до 12.12.2018 г., за който се
претендира то, а не до 18.12.2018 г., до която дата е направило изчисленията
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, е в размер на 41,14
лева. За стойността на предоставената услуга ищцовото
дружество издава фактури, които са осчетоводени, като счетоводството е водено
редовно.
Установява
се, че на 18.12.2018 г. ищцовото дружество подава
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за сумата от 261,36 лева, представляваща
стойност на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 10.06.2016 г.
до 03.11.2017 г., за сумата от 41,92 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 27.10.2016 г. до 12.12.2018 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. По него е образувано ч.гр. дело № ***/2018 г. по описа
на БРС. На 19.12.2018 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № ***
срещу ответника, който е уведомен за издаването й на основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради което ищцовото дружество предявява настоящите
искове.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателства (показанията на
свидетеля Себиле А.Н.), както и от заключенията на вещите лица по назначените
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
При така
установените факти съдът намира от
правна страна следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 422,
вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Съгласно
легалната дефиниция на понятието „потребител”,
дадена в разпоредбата на пар.1, т.2 от ДР на Закон
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (за краткост Закона),
това са юридически
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост. Същата е дефиницията на
това понятие и в чл.2 от Общите условия
на дружеството (за краткост ОУ). Установи се, че ответникът е бил потребител на услугите,
предоставяни от ищцовото дружество, за периода от
10.06.2016 г. – 30.10.2017 г.
По
делото няма доказателства водомерите на ответника да са отчитали неправилно. Съгласно
разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи (за краткост Наредбата) услугите
ВиК се заплащат
въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение.
Отчитането
на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с
данните от отчета. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и
при използване на електронен карнет – чл.23, ал.4 от Общите условия (за
краткост ОУ). Видно от показанията на четирите водомера и от показанията на
свидетеля Н. отчитането в процесния период се
извършва чрез мобилно устройство (обозначението е „нормален“) и служебно,
когато не е осигурен достъп (последното обстоятелство не освобождава потребителя
от задължението да заплати стойността на консумираната вода). В този смисъл,
безспорно е установено
изпълнението на задължението на ищеца за доставка,
отвеждане и пречистване на вода, което, от
своя страна, е основание
за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на
потребител, да заплати извършената услуга, но само за периода, в който е бил собственик на
имота.
Съгласно
чл. 33, ал.1 от ОУ операторът издава ежемесечни фактури (дори и при служебно
начисляване на количества), като потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането
– чл.33, ал.2 от ОУ. И при нередовно
издаване на фактури за дължимите суми не е налице освобождаване
на потребителя от задължението му за заплати
стойността на консумираната вода в периода, за който
тя е реално отчетена. Такава санкция за оператора на ВиК
услугата не се предвижда нито
в ОУ на дружеството, нито в Наредбата.
Предвид
изложеното, искът за главница следва да бъде уважен до размера от 261,30 лева
за периода от 10.06.2016 г. до 30.10.2017 г. и отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер от 261,36 лева и за периода
31.10.2017 г. – 03.11.2017 г. включително, тъй като от 31.10.2017 г. собственик
на имота е трето лице, а искът за обезщетение за забава следва да бъде уважен до
размер от 41,14 лева, а над него до пълния претендиран
такъв от 41,92 лева – отхвърлен като недоказан.
По разноските:
С
оглед изхода от делото ответникът дължи разноски в заповедното производство в
размер на 74,80 лева, съответна част от платената държавна такса и от юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от
претенциите.
Ищцовото дружество претендира разноски и
за исковото производство. Според чл.25, ал.1 от Наредбата за защита
по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева.
Съдът намира, че справедливо е юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лева.
Ищцовото
дружество е доплатило и държавна такса в исковото производство в размер на 75
лева, както и е внесло следните суми: 20 лева, депозит за разпит на свидетел; 120
лева депозит за изготвяне на заключение по съдебно-счетоводна експертиза; 180
лева депозит за изготвяне на заключение по съдебно-техническа експертиза; 200
лева депозит за възнаграждение за особения представител; 70 лева, която съдът
определи за доплащане във връзка с окончателно определеното възнаграждение на
вещото лице, изготвило заключение по назначената съдебно-техническа експертиза.
С оглед изхода от делото П. дължи разноски в размер на 782,83 лева.
Ответникът
не е направил разноски, поради което такива не му се дължат.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че И.П.П., ЕГН – **********, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, следните
суми: 261,30 лева (двеста шестдесет и един лева и тридесет стотинки),
представляваща стойност на доставена, отведена и пречистена вода за абонатен
номер *** за периода от 10.06.2016 г. до 30.10.2017 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението на 18.12.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от
261,36 лева и за периода 31.10.2017 г. – 03.11.2017 г. включително; 41,14 лева
(четиридесет и един лева и четиринадесет стотинки), представляваща обезщетение
за забава за периода от 27.10.2016 г. до 12.12.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдения размер до
пълния претендиран такъв от 41,92 лева, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № ***/2018 г. по
описа на БРС.
ОСЪЖДА И.П.П., ЕГН – **********, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК – *********,
сумата от 74,80 лева (седемдесет и четири лева и осемдесет стотинки) разноски в заповедното производство
по ч.гр.дело № ***/2018 г. по описа на БРС и сумата от 782,83 лева (седемстотин
осемдесет и два лева и осемдесет и три стотинки) разноски в настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ