МОТИВИ към АНД №400/2020 г.:
Срещу Е.Ф.М. *** е било
образувано наказателно производство затова, че на на 03.09.2019 г., на главен път
І-8, км 184 + 500, обл. П., движейки се в посока от с.З. към гр.П., при
управление на МПС - лек автомобил марка „..“, модел „..“, с per.
№.., е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2
от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с конкретните условия на
видимост, с характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.“ и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Д.
Х. Н. от с. С., обл. П., изразяваща се в: счупване на дясната раменна кост, в
горната й част, наложило гипсова иммобилизация, което причинило трайно
затрудняване на движенията на горния десен крайник, травматично размачкване
(конквасация) на петия пръст и лезия с дефект на флексорното сухожилие на
четвърти пръст на дясната длан, наложило иммобилизация, което причинило трайно
затрудняване на движенията на десния горен крайник, счупване на лявата
подбедрица в областта на глезена, наложило оперативно лечение и гипсова
иммобилизация, което причинило трайно затрудняване на движенията на левия долен
крайник, счупване на дясната подбедрица в областта на глезена (бималеоларна
фрактура) и счупване на малкия пищял в горната му част към коляното, наложило
оперативно лечение и гипсова иммобилизация, което причинило трайно затрудняване
на движенията на десния долен крайник - престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК,
във връзка с чл.20, ал.2 от ЗДвП
Въз основа на събраните по това производство доказателства Пазарджишка
районна прокуратура е приела с Постановление
от 04.03.2020 година, че по отношение на подсъдимия Е.М. за извършеното
престъпление са налице основанията за
прилагане на чл.78а от НК, поради което е внесла делото заедно с
горецитираното постановление в Пазарджишкия районен съд с предложение за
освобождаване на уличения от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание глоба.
Производството пред Пазарджишкия районен съд е по чл.378 и сл. от НК.
В съдебно заседание подсъдимата Е.М. се явява лично. Признава се за виновна и
дава подробни обяснения за фактическите обстоятелства.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди събраните по делото гласни и
писмени доказателства, прие за установено следното:
На 03.09.2019 г., през деня, пострадалият Д. Н. бил в
с.З., обл.. където работил на един покрив. След това същият консумирал алкохол
- около 300 мл водка. Впоследствие, вечерта по тъмно, той тръгнал да се прибира
пеша към дома си в гр.П., където тогава живеел, като пътувал по главен път І-8.
Около 22:45 часа свидетелят С. Г.пътувал с лекия си автомобил от гр.Б. към гр.П.
по същия път. Малко след с.З. пред автомобила си той видял силует на мъж, който
бил облечен в тъмни дрехи, който вървял пеша към гр.Пазарджик и се намирал в
лентата му за движение, на около метър от разделителната линия. Свидетелят Г.
рязко навил волана наляво и успял да избегне удара. След това се обадил на
телефон 112, като междувременно още няколко коли успели да заобиколят в
последния момент въпросния мъж. Вече било около 23:08 часа, а св. Г. се върнал
и направил забележка на мъжа - това бил пострадалият Д.Н.. Същият бил видимо
пиян, залитал, миришел на алкохол и поискал цигара от свидетеля Г., който го
попитал защо вървял по средата на пътя, като пострадалият му отговорил, че си
имал работа и продължил. Свидетелят Г.не потеглил, защото се бил уплашил, а
междувременно забелязал как още автомобили заобикаляли пострадалия, като
пускали и аварийни светлини, за да предупредят останалите за необичайната
ситуация. В това време подсъдимата Е.М. и нейната приятелка свидетелката Ц. И.
били в с.Звъничево, където оставили тяхна позната, а след това тръгнали да се
прибират към гр.П.. Пътували по главен път І-8, с лек автомобил марка „…“,
модел „..“, с per. №…, който бил управляван от подсъдимата Е.М., а
свидетелката Иванова била на предната дясна седалка. Колата се движела със
скорост от около 66 км/час. Тъй като било доста тъмно подсъдимата Е.М. била
включила късите си светлини, които отдясно осветявали на 50 метра напред, а
отляво на 30 метра напред. Малко преди да се размине с неустановен по делото
насрещно движещ се лек автомобил подсъдимата Е.М. забелязала силуета на
пострадалия Н., който се намирал в нейното платно за движение, на малко повече
от метър от дясната отграничителна линия на пътя, като до този момент той бил в
дясната неосветена за обвиняемата зона. Мястото, на което това се случило било
км 184 + 500 метра. След като възприела пострадалия Н., подсъдимата Е.М. се
отклонила наляво в насрещната лента за движение, но там имало автомобили и по
тази причина тя се върнала обратно в своята лента за движение, като насочила
лекия си автомобил надясно, в това време и преди да успее да задейства
спирачния механизъм тя ударила пострадалия Н., като скоростта й в този момент
била около 66 км/час. Ударът бил челен за колата - в областта около
регистрационния номер, като след съприкосновението си с бронята и предната част
на лекия автомобил пострадалият Н. бил подхвърлен нагоре към предния капак,
след което се ударил в дясната половина на предното обзорно стъкло и се
прехвърлил през тавана, за да падне в крайна сметка на пътното платно. През
това време подсъдимата М. вече била задействала спирачната си система и в
крайна сметка успяла да спре след около 40 метра. Подсъдимата Е.М. и свидетелката
И.веднага отишли при пострадалия, за да проверят състоянието му. Там отишъл и
свидетелят Г.. Бил подаден и сигнал на телефон 112, като на място пристигнал
екип на бърза помощ, който откарал пострадалия в болница, където се установило,
че същият имал фрактури на двата си крака, дясната ръка и пръсти на дясната
ръка, а също и порезни рани по главата.
На място пристигнала и дежурната група при РУ на МВР
Пазарджик, която извършила оглед на местопроизшествието, с което било
образувано настоящото досъдебно производство. Подсъдимата Е.М. била тествана с
техническо средство за употреба на алкохол, но пробата й била отрицателна.
От заключението на изготвената по делото медицинска
експертиза е видно, че на пострадалия Николов са били причинени следните
травматични увреждания:
- счупване на дясната раменна кост, в горната й част,
наложило гипсова иммобилизация, което причинило трайно затрудняване на
движенията на горния десен крайник, по смисъла на чл.129, ал.1 от НК, за срок
от около 5-6 месеца, считано от датата на травмата при правилно и обичайно
протичащ оздравителен процес.
- травматично размачкване (конквасация) на петия пръст
и лезия с дефект на флексорното сухожилие на четвърти пръст на дясната длан,
наложило иммобилизация, което причинило трайно затрудняване на движенията на
десния горен крайник, по смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК, за срок от около
1-1.5 месеца, считано от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ
оздравителен процес.
- счупване на лявата подбедрица в областта на глезена,
наложило оперативно лечение и гипсова иммобилизация, което причинило трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник, по смисъла на чл. 129, ал. 1
от НК, за срок от около 3-4 месеца, считано от датата на травмата при правилно
и обичайно протичащ оздравителен процес.
- счупване на дясната подбедрица в областта на глезена
(бималеоларна фрактура) и счупване на малкия пищял в горната му част към
коляното, наложило оперативно лечение и гипсова иммобилизация, което причинило
трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, по смисъла на чл.
129, ал. 1 от НК, за срок от около 3-4 месеца, считано от датата на травмата
при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес.
- отделно от това на пострадалия Николов била
причинена и контузия на главата, съпроводена с мозъчно сътресение, причинило му
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК, а също така и порезни рани по главата, които причинили на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла
на чл.130, ал.1 от НК, за срок от около 9-12 дни, считано от датата на травмата.
По досъдебното производство е била изготвена и
химическа експертиза, която установила, че в кръвта на пострадалия Николов към
времето на инцидента имало концентрация на алкохол от 2.77 промила.
По делото е изготвена и авто-техническа експертиза, от
чието заключение е видно, че техническото състояние на управлявания от подсъдимата
Е.М. лек автомобил не е било в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Скоростта на колата преди удара с пострадалия била около 66 км/час, като в
момента на удара същата се намирала в своето платно за движение. При тази
скорост опасната зона е била около 57 метра, а видимостта на подсъдимата Е.М. е
била около 50 метра. Причините за настъпването на инцидента са от една страна
високата концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия, който се е движел по
пътното платно, през нощта, облечен в тъмни дрехи, без да се съобразява с
движението на МПС. От другата страна подсъдимата Е.М. не е взела предвид
възможностите си на обзорност, като е нямало как да спре на време, за да
избегне сблъсъка, но същевременно сама се е поставила в тази ситуация, с оглед
на несъобразената си скорост на фона на видимостта, която е имала в конкретния
условия на движение, като така пострадалият е попаднал в опасната й зона за
спиране, но това е било по вина на подсъдимата. Самото произшествие е било
предотвратимо, ако скоростта на управлявания от подсъдимата Е.М. лек автомобил
е била не по-висока от 59 км/ч, съчетана с навременна реакция от нейна страна
по екстремно спиране.
Тази фактическа обстановка съдът прие въз основа на обясненията на подсъдимата
М.,
показанията на свидетелите Ц. И., С. Г., Д. Н., заключенията на авто-техническата и медицинската експертизи, както и писмените доказателства,
приложени към делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите са
последователни, вътрешно непротиворечиви, взаимно подкрепящи се и дават яснота
по основни въпроси относими към главните факти.
От всички събрани по делото доказателства категорично се установява, че
пострадалият Николов се е намирал на пътното платно в лентата за движение подсъдимата, на около метър от
разделителната линия. По този начин той е представлявал опасност за
движението и подсъдимата, като водач на приближаващото пътно превозно средство
е била длъжен да направи всичко възможно за намаляване на скоростта или да спре.
В
чл.20, ал.2 от ЗДП са посочени
неизчерпателно основните фактори, с действието на които водачът трябва да се
съобразява и при тяхното неблагоприятно действие съответно да намалява
скоростта на движението или да го преустановява. Тази разпоредба обаче изисква съобразяване не само с
някой, а с всички обстоятелства, които имат значение за безопасността на
движението и които са от значение за възможността на водача да
не допусне пътно-транспортно
произшествие, като
намали скоростта или спре при възникване но опасност за движението.
Скоростта
на моторните превозни средства винаги трябва да бъде съобразена с конкретните
пътни условия и по-специално с отрицателното влияние на различни фактори, които
затрудняват движението. Съобразена
скорост е
тази, която с оглед изискванията за безопасно движение всеки водач конкретно е
длъжен да избира и в
случай на необходимост да спре,
когато възникне опасност за движението, с оглед недопускане на
пътно-транспортно произшествие.
Видно от авто-техническа експертиза движението е било по
време на тъмната част на денонощието на къси светлини.
Опасност за движението може да има в следствие на
различни източници извън или в автомобила. В конкретния случай опасността за
движението е възникнала от комбинираното действие на отрицателно действуващи
фактори, каквито са били опасния участник в движението-пострадалият Николов, ходещ
по пътното платно, нощното време, облечен черно.
Всичко това е налагало повишено внимание и движение със
съобразена скорост от страна на подсъдимата и адекватна реакция за спиране.
От заключението антотехническата експертиза се установи,
че подсъдимата е имала обективна възможност да види пешеходеца на пътното
платно до него от разстояние не-малко от 50 м, с оглед техническите норми за
осветена от фаровете зона. С оглед на възможностите за обзорност, водачът на
лекия автомобил е реагирал на опасността за спиране, но с оглед скоросттаму на
движение от около 66 км/ч, произшествието е било неизбежно. Пешеходуцът е бил в
опасната зона за спиране от около 57 м. Но при реакция на водача за ефективно
спиране, при скорост на движение на автомобила до 59 км/ч, ударът е бил
предотвратим.
Следователно при тези отрицателно въздействащи комплексни
фактори в нарушение на предписанията на правилата за движение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, при липса на достатъчна видимост подсъдимата не е управлявала автомобила
с достатъчно повишено внимание и със съобразена скорост, за да бъде в състояние
при нужда да преустанови движението и предотврати настъпването на
общественоопасни последици. Тази пътна обстановка е била
усложнена и е криела опасност за движение нва подсъдимата, поради което тя е
могла и е била длъжна да предвиди наличието на пешеходец на платното. Подсъдимата
е реагирала за ефективно спиране, но със закъснение. В следствие на това е последвало ПТП, при което на свидетеля
николов са били причинени посочените и установени от медицинската експертиза
травматични увреждане, имащи характер на средна телесна повреда.
Съдът счита, че в случая е налице съпричиняване от страна
на пострадалия Н..
Съпричиняване на вредните последици от страна на другия
участник в ПТП-то може да има, когато той лично с поведението си е допринесъл
за настъпването им.
Съгласно чл.108, ал.1 от ЗДвП пешеходците са
длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. Ал.2 на същия
член постановява, пешеходците могат да се движат по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по
възможност най-близо до лявата му граница когато няма тротоар или банкет или е
невъзможно те да бъдат използвани.
Както от показанията на свидетеля Г., така и от
заключението на автотехническата експертиза се установи, че пострадалият се е
движел по пътното платно в близост до разделителната линия,
в
лентата
за движение на автомобила
наподсъдимата. Следователно пешеходецът се е движел неправомерно, в нарушение
на чл.108, ал.1 и 2 от ППЗДвП, на пътното платно при наличие на банкет, в
посоката на движение на подсъдимата, което несъмнено е допринесло за
невъзможността за предотвратяване на ПТП.
Но
в случая, съпричиняването от страна на пострадалия не
представлява основание за отпадане отговорността на подсъдимата. Това е така,
защото е налице предхождащо нейно
виновно поведение, изразено в движение с
несъобразена с конкретните пътни условия на видимост, както и интензивността и
характера на движението, за да бъде в състояние при нужда да преустанови
движението, каквото задължение й
вменява разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Затова при конкретната пътна ситуация подсъдимата е могла и е била длъжна да предвиди
наличието на опасност за движението, каквато представляват неправомерно движещи се пешеходци. Понеже
не е изпълнила
тези
си задължения,
подсъдимата
е извършила
нарушения
на основни
правила
за движение, което е основание за ангажиране наказателната й отговорност.
В този смисъл съдът счита, настъпилият резултат е в пряка
и непосредствена причинна връзка с нарушенията на правилата за движение, които
подсъдимата е допуснала.
От събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимата и
показанията на свидетелката Иванова се установи, че след пътното произшествие подсъдимата
е указала помощ на пострадалия.
Веднага след призшествието, подъсидимата е отишла да се запознае със
състоянието на пострадалия. Непосредствено след това е подала сигнал на тел.112
и е поискал изпращане на медицинса помощ. В резулта на това на място пристигнал
екип на СМП, пострадалият е бил натоварена на ленейка и откарана в МБАЛ
Пазарджик. При така установените факти, извършеното от подсъдимата
е било единствено възможното и същото запълва съдържанието на чл.343а от НК. С тези си действия подсъдимата е направила зависещото от нея
в оказването на помощ на пострадалия от пътното транспортно произшествие.
Затова съдът счита, че деянието следва да се квалифицира по привилигирования
състав на чл.343а от НК. /Вж. Решение №400 от 10.ХI.1989 г. на ВС по н.д.
№380/89 г., III н.о., Решение №103
от 26.07.2018 г. на ВКС по н.д. №307/2018 г., II н.о., НК/.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, прие че Е.Ф.М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
престъпление по чл.343а, ал.1, б.„а“, пр.2 във връзка с чл.343,
ал.1, б.”б”, пр.2 във връзка с чл.342, ал.1 от НК, във връзка с чл.20, ал.2 от ЗДвП, като на на
03.09.2019 г. на главен път І-8, км.184+500 метра, обл.П.., движейки се в посока от с.Звъничево към гр.Пазарджик,
при управление на МПС – лек автомобил марка „..“, модел „.“, с рег.
№ .. е нарушила правилата
за движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно като водач на пътно
превозно средство при избиране скоростта на движението не се е съобразила с
конкретните условия на видимост, с
интензивността и характера на движението, като се е движила със 66 км/ч
вместо необходимата скорост от 59 км/ч, за да бъде в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие и не е намалила скоростта или спряла, когато е възникнала
опасност за движението, като по
непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Д.Х. Н. от с.С., изразяваща се в счупване на дясната раменна кост, в горната й част,
което причинило трайно затрудняване на движенията на горния десен крайник,
травматично размачкване /конквасация/ на петия пръст и лезия с дефект на
флексорното сухожилие на четвърти пръст на дясната длан, наложило
иммобилизация, което причинило трайно затрудняване на движенията на десния
горен крайник, счупване на лявата подбедрица в областта на глезена, което
причинило трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, счупване на
дясната подбедрица в областта на глезена /бималеоларна фрактура/ и счупване на
малкия пищял в горната му част към коляното, което причинило трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник, като след деянието е
направило всичко зависещо от нея за указване помощ на пострадалия.
Шофирането с
несъобразена с условията на пътя и интензивността на движението скорост от
страна на подсъдимата са довели до опасното нейно движение по пътя, поради
което тя е могла и е била длъжна да предвиди, че ще последва ПТП, което определя формата на вина на дееца,
като непредпазливост, под формата на небрежност за настъпилите наранявания на
пострадалия Д. Н., имащи характер на средна телесна повреда.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимата М. за извършеното от нея деяние, съдът се ръководи от изискванията
на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при тяхната
индивидуализация.
Наказателният
кодекс обезпечава наказателноправна защита на обществените отношения, свързани
с транспортната дейност, чрез наказателните състави, предвидени в раздел II от
главата за общоопасните престъпления. Обектът на тези престъпления е нормалната
и безаварийна транспортна дейност, чието накърняване води до поставяне в
опасност или реално увреждане на лични и имуществени интереси на неопределен
брой лица, което определя и високата им обществената опасност.
Съдът
прецени и обществената опасност на конкретното деяниe, като висока, като се има
предвид начина на извършване и тежестта на вредните последици, изразяващи се в
причиняване на значителни телесни увреждания на едно лице, имащи характер на средна
телесна повреда.
При
преценката на обществената опасност на подсъдимата, съдът взе предвид характеристичните
данни на същата, които са положителни.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете изразеното критично отношение и
съжаление на подсъдимата към извършеното, чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, проявената съпричастност и заинтересованост към
състоянието на пострадалия, както и наличието на съпричиняване от негова
страна, а като отегчаващи – тежестта на нараняването и последствията от него за
пострадалия.
Разпоредбата
на чл.343а, ал.1, б.”а”, пр.2 от НК предвижда наказание за извършеното
престъпление лишаване от свобода до две години или пробация при
средна телесна повреда.
От събраните по делото доказателства е видно, че подсъдимата Е.М. е неосъждан, има добри характеристични
данни. Подсъдимата не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност.
С оглед гореизложеното Пазарджишкият районен съд счита, че са налице
условията за приложение на чл.78а от НК.
Във връзка с изложеното съдът на чл.378,
ал.4, т.1 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК освободи Е.Ф.М. от наказателна отговорност за извършеното престъпление и й наложи
административно наказание ГЛОБА в
размер на 1 300 лева, платими по
сметка на Районен съд Пазарджик.
При определяне размера на глобата съдът взе предвид и семейното и материално състояние на подсъдимата. Същият е неомъжена и е студентка.
Освен това прецени и неправомерното поведение на пострадалия, който се е движел
в нарушение на правилата за движение по пътя.
Въз основа на многобройните отчетени смекчаващи вината обстоятелства, миналния
брой на нарушения на ЗДвП, съдът счете, че на подсъдимата Е.Ф.М.
не следва да се налага наказание Лишаване от право да управлява МПС, с
оглед законовата възможност за това на основание чл.78а, ал.4 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК Е.М. бе осъдена да заплати направените по делото разноски в
размер на 510,40 лева, платими по сметка на ОД
на МВР Пазарджик.
По изложените
съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: