№ 367
гр. Бл., 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20211200500910 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно.
С решение № 4536 от 10.06.2020 г., постановено по гр.д. 940/2019 г.,
БлРС е:
ПРИЗНАЛ, на основание чл. 194, ал. 3, изр. 1 ГПК за недоказано
оспорването на Договор за паричен заем, сключен на 22.01.2014г. между СВ.
В. Т. – като заемодател, и АНТ. Б. П. – като заемател , относно формалната
му доказателствена сила/автентичност на подписа на ответника/, или -
подписан ли е договора от ответника АНТ. Б. П., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Бл., ул. „Ант.Стр.” № 5.
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415 от ГПК, че АНТ.
Б. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бл., ул. „Ант.Стр.” № 5, ет.
1, ДЪЛЖИ на СВ. В. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бл., пл.
„В.” № 8, следната сума, предмет на издадена Заповед № 1757 от 21.02.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по
ч.гр.д. № 471/2019г. по описа на Районен съд – гр. Бл., произтичаща от
Договор за паричен заем, сключен на 22.01.2014г. между СВ. В. Т. – като
заемодател, и АНТ. Б. П. – като заемател, а именно: сумата от 12 500,00
/дванадесет хиляди и петстотин/ лева, представляваща главница по Договор
за паричен заем от 22.01.2014г., ВЕДНО със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК /20.02.2019г./
до окончателното погасяване.
1
ОТХВЪРЛИЛ, като неоснователен и недоказан предявения иск по чл.
415 от ГПК от СВ. В. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бл., пл.
„В.” № 8, против АНТ. Б. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бл.,
ул. „Ант.Стр.” № 5, ет. 1, за установяване на дължимостта на следната сума,
предмет на издадена Заповед № 1757 от 21.02.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 471/2019г.
по описа на Районен съд – гр. Бл., произтичаща от Договор за паричен заем,
сключен на 22.01.2014г. между СВ. В. Т. – като заемодател, и АНТ. Б. П. –
като заемател, а именно: сумата от 12 474,00 /дванадесет хиляди
четиристотин седемдесет и четири/ лева, представляваща неустойка, дължима
на основание чл. 9 от Договора за паричен заем от 22.01.2014г., за периода от
23.02.2014г. до 07.03.2015г.
ОСЪДИЛ АНТ. Б. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бл.,
ул. „Ант.Стр.” № 5, ет. 1, ДА ЗАПЛАТИ на СВ. В. Т., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Бл., пл. „В.” № 8, сумата от 890,67 /осемстотин и
деветдесет лева и шестдесет и седем стотинки/ лева, представляваща
разноски по настоящото дело, съразмерно уважения размер от исковете, както
и сумата от 250,00 /двеста и петдесет/ лева, представляваща разноски по
ч.гр.д. № 471/2019г. по описа на Районен съд – гр. Бл..
ОСЪДИЛ СВ. В. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бл., пл.
„В.” № 8, ДА ЗАПЛАТИ на АНТ. Б. П., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. Бл., ул. „Ант.Стр.” № 5, ет. 1, сумата от 874,09 /осемстотин
седемдесет и четири лева и девет стотинки/ лева, представляваща разноски
по делото, съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция.
С определение № 905422 по чл. 248 ГПК от 28.08.2021 г., решението е
изменено в частта на присъдените разноски, като АНТ. Б. П., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Бл., ул. „Ант.Стр.” № 5, ет. 1, е осъден ДА
ЗАПЛАТИ на СВ. В. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бл., пл.
„В.” № 8, сумата от 16.58 лева, представляваща разноски по делото, по
компенсация , и сумата от 250,00 /двеста и петдесет/ лева, представляваща
разноски по ч.гр.д. № 471/2019г. по описа на Районен съд – гр. Бл..
Постъпила е въззивна жалба от АНТ. Б. П. срещу това решение, в
частта, в която, БлРС е :
ПРИЗНАЛ, на основание чл. 194, ал. 3, изр. 1 ГПК за недоказано
оспорването на Договор за паричен заем, сключен на 22.01.2014г. между СВ.
В. Т. – като заемодател, и АНТ. Б. П. – като заемател , относно формалната
му доказателствена сила/автентичност на подписа на ответника/, или -
подписан ли е договора от ответника АНТ. Б. П., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Бл., ул. „Ант.Стр.” № 5.
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415 от ГПК, че АНТ.
Б. П. ДЪЛЖИ на СВ. В. Т., следната сума, предмет на издадена Заповед №
1757 от 21.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
постановена по ч.гр.д. № 471/2019г. по описа на Районен съд – гр. Бл.,
произтичаща от Договор за паричен заем, сключен на 22.01.2014г. между
2
СВ. В. Т. – като заемодател, и АНТ. Б. П. – като заемател, а именно: сумата
от 12 500,00 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева, представляваща
главница по Договор за паричен заем от 22.01.2014г., ВЕДНО със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.
410 от ГПК /20.02.2019г./ до окончателното погасяване и ОСЪДИЛ АНТ. Б.
П. ДА ЗАПЛАТИ на СВ. В. Т., сумата от 890,67 /осемстотин и деветдесет
лева и шестдесет и седем стотинки/ лева, представляваща разноски по
делото, съразмерно на уважения размер от исковете, както и сумата от 250,00
/двеста и петдесет/ лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 471/2019г. по
описа на Районен съд – гр. Бл..
Твърди се от въззивника, че са неправилни изводите на Районен съд -
Бл., а именно:
Съдът неправилно бил счел, че по делото е установено, че между ищеца
и ответника са били възникнали облигационни взаимоотношения, във връзка
със сключен между тях писмен договор за паричен заем от 22.01.2014г.,
приемайки предаването на заемната сума за завършен фактически състав на
съглашението и че с предаването й е бил сключен процесния договор.
Първоинстанционият съд бил кредитирал и анализирал изцяло и само
гласните доказателства на ищеца, без да се мотивира и без да коментира
гласните доказателства на ответната страна по делото.
От допълнителната задача на експертизата по безпорен начин се
установявало, че процесният договор за заем е антидатиран, и на основание
трайно установена съдебна практика - Решение № 186/26.05.15г. на ВКС,
било прието, че не е налице сключен договор за заем, ако същият е
антидатиран, но PC - Бл. в мотивите си към обжалваното решение не се
произнесъл в тази насока, което било грубо нарушение на субективното право
на възизвника като страна в гражданския процес.
Желае, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваният
съдебен акт в обжалваната част и да постанови друго, с което отхвърли
предявените искове.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба от
СВ. В. Т., чрез пълномощник – адв. К.. С отговора се изразява становище за
неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Отправено е искане за
оставянето и без уважение и постановяване на решение, с което да се
потвърди постановеният от първостепенния съд съдебен акт в обжалваната
му част - като правилен и законосъобразен.
Претендира сторените по делото разноски.
Не са събирани нови доказателства от въззивния съд.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на
страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в
3
първоинстанционното производство, насочена е срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити и са
извършени необходимите действия по администрирането й, поради което
съдът я намира за допустима.
Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Бл. е
валидно, а в обжалваната част и правилно.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съображения:
Предявен е иск по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във
връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за установяване на
паричното вземане.
Установява се от приложеното ч.гр.д. № 471/2019г. по описа на Районен
съд – гр. Бл., че ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед №
1757/21.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по
силата на която е разпоредено длъжникът АНТ. Б. П., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Бл., ул. „Ант.Стр.” № 5, ет. 1, да заплати на кредитора
СВ. В. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Бл., пл. „В.” № 8, следните суми:
- 12 500,00 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева,
представляваща главница по Договор за паричен заем от 22.01.2014г.,
ВЕДНО със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
Заявлението /20.02.2019г./ до окончателното погасяване;
- 12 474,00 /дванадесет хиляди четиристотин седемдесет и
четири/ лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл. 9 от
Договора за паричен заем от 22.01.2014г., за периода от 23.02.2014г. до
07.03.2015г.;
- 499,48 /четиристотин деветдесет и девет лева и четиридесет
и осем стотинки/ лева, представляваща разноски за заплатена държавна
такса по делото.
Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена лично на
длъжника П. на 22.02.2019г. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е
депозирал възражение с вх. № 1381/08.03.2019г.срещу издадената Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 471/2019г. на Районен съд – гр. Бл..
В законоустановения едномесечен срок за предявяване на
установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415 от ГПК, ищецът е
подал искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение
на ответника, че дължи сумите, присъдени с издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 471/2019г. по описа на
Районен съд – гр. Бл..
Предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен интерес от
търсената защита.
Установява се от приетия като писмено доказателство Договор за
паричен заем от 22.01.2014г., сключен между С.Т., в качеството му на
4
заемодател, и А.П., в качеството му на заемател, че по силата на същия,
заемодателят се задължил да предаде в собственост на заемателя сумата в
размер на 12 500,00 лева, а заемателят се задължил да върне заемната сума в
срок до 22.02.2014г., съгласно чл. 4 от Договора. Съобразно чл. 2 от
Договора, заемната сума е предадена изцяло от заемодателя на заемателя на
22.01.2014г., като същата е предадена в брой /на ръка/ след като е преброена и
от двете страни по надлежния ред и пред свидетеля Ивайла Мраценкова,
което последната удостоверила с подписа си. Отделно от това е уговорено, че
Договорът, подписан от страна на заемодателя и заемателя, служи и като
разписка за получената в брой от заемателя заемна сума.
Видно е, че в Раздел III, чл. 9 от Договора, страните са уговорили,
че заемателят дължи неустойка в размер на 33,00 лева за всеки просрочен ден,
ако заемателя не върне заемната сума на падежа, посочен в Договора.
Приобщени по делото са банкови Извлечения по сметка на
ответника /от л. 30 до л. 42 от делото/, както и История на сметка към
„ЕкспресБанк” АД /от л. 43 до л. 51 от делото/, както и Справка лице от
Служба по вписванията за периода от 01.01.1992г. до 16.12.2019г. по името
на ответника А.П..
От приетото заключение на назначената и извършена съдебно-
графическа експертиза, вещото лице е стигнало до крайния извод, че
подписите, положени за „заемател”, както и в долния десен ъгъл под текста
„Договор за паричен заем от 22.01.2014г.”, сключен между С.Т. – за
заемодател, и А.П. – за заемател, са изпълнени от АНТ. Б. П..
На следващо място по отношение на ръкописно изписаните
текстове в частта „АНТ. Б. П., ЕГН: **********, л.карта *********, изд.
03.01.2012, МВР-Бл., Бл., ул. Ан.Страшимиров № 5”, вещото лице е стигнало
до крайния извод, че същите са изпълнени от АНТ. Б. П..
По допълнителната експертиза, вещото лице е стигнало до крайния
извод, че ръкописно изписаните текстове в частта „22.01 и 22 януари
/01/”, в горната част на първа страница на Договор за паричен заем от
22.01.2014г., сключен между С.Т. – за заемодател, и А.П. – за заемател, не са
на лицето АНТ. Б. П., а са изписани от някой друг.
На следващо място вещото лице е констатирало, че ръкописно
изписаните текстове в частта „22.01 и 22 януари /01/”, в горната част на първа
страница на Договор за паричен заем от 22.01.2014г., сключен между С.Т. – за
заемодател, и А.П. – за заемател, са изпълнени с по-тъмно синя химикалкова
паста, в сравнение с останалия ръкописен текст, изписан на първа страница,
което дава основание за извода, че тези текстове не са изписани с един и същ
пишещ прибор /химикал/.
Въззивният съд кредитира заключенията на експерта като
обективни и обосновани.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите И.Т.М. и
З.Л.П., които са обсъдени от първоинстанционния съд, като въззивния съд
по отношение тези констатации препраща към мотивите на
първоинстанционния съд. Настоящият въззивен състав споделя изцяло
5
мотивите на обжалваното решение и доколкото пред настоящата инстанция
не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се
преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща и
към мотивите на първостепенния съд.
Правните изводи на районния съд също се споделят като правилни и са
базирани на установените по делото факти и събрания доказателствен
материал, в т.ч. изслушаните свидетели, за които съдът мотивирано е изложил
съображения относно кредитирането им, поради което направеното
възражение с въззивната жалба е неоснователно.
Районният съд е приел, че по делото е установено, че между ищеца С.Т.
и ответника А.П. са възникнали облигационни отношения, във връзка със
сключен между тях писмен Договор за паричен заем от 22.01.2014г.Съдът
приел, че паричната сума е предадена и че с предването й между страните по
делото на 22.01.2014г. е бил сключен твърденият договор за паричен заем.
Посочил, че в Раздел V от Договора е предвидено, че процесният договор „...,
подписан от страна на заемодателя и заемателя, служи и като разписка за
получената в брой заемна сума...”.
Позовавайки се на изслушаната съдебно-графическа експертиза,
районният съд приел, че ответникът подписвайки договора, се е съгласил с
неговите клаузи,като съдът намерил за ирелевантни обстоятелствата, че
ръкописно изписаните текстове в частта „22.01 и 22 януари /01/”, в горната
част на първа страница на Договор за паричен заем от 22.01.2014г., не са на
лицето АНТ. Б. П., както и че същите не са изписани с един и същ пишещ
прибор /химикал/, предвид наличието на валидно сключено между страните
по делото облигационно правоотношение, породило съответните им вменени
по договор задължения.
Въззивният съд достигна до идентични правни изводи с
направените от първоинстанционния съд.
Договорът за заем за потребление /паричният заем/ е неформален,
реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен - правните
последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази
сделка - уговорената парична сума, като за заемодателя възниква право да
иска от заемателя връщане на дадената сума. Посоченият договор има своята
регламентация в чл. 240, ал.1 от ЗЗД. Фактическият състав на договора за
заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от
няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска
за връщане на предоставената в заем сума, респективно по установителния
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД: 1/ съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична
сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/
реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените
елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на
падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на
пълно и главно доказване, като доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1
ГПК се носи от ищеца - заемодател, защото той извлича изгода от сключения
6
договор за заем с ответника - заемател и търси изпълнение на договорно
задължение на заемателя. Това е факт, от който ищецът черпи благоприятни
за себе си правни последици и от недоказването му за него са и последиците
от неустановяването му. Ответникът провежда насрещно доказване на своите
правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да
извлече благоприятни правни последици /така решение № 142/07.10.2016 г. на
ВКС по т.д. № 1601/2015 г., II т.о., решение № 174/23.07.2010 г. на ВКС по
гр.д. № 5002/2008 г, IV г.о., и др./.
По спорния между страните въпрос по делото въззивният съд приема
следното:
Същинското съдържание на договора за заем следва да се търси във
волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната
сума. Изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан от
двете страни, има свидетелстващ характер, което съдът съобразява при
оспорване на засвидетелствания от длъжника факт. При спорно тълкуване на
условия или други модалитети по заема, от значение е попълненото и
скрепено с подпис свидетелстващо признание на ответницата в процесния
договор /решение № 123/02.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 959/2011 г., Ill г.о.,
решение № 317/23.02.2015 г. на ВКС по гр.д. № 1238/2014 г., IV г.о./.
Първоинстанционният съд правилно е отчел доказателственото значение на
подписите в договора по отношение факта на предаване на сумата, като
съобразявайки заключението по допуснатата експретиза е приел, че
представения от ищеца документ- договор за заем, с който е обективирано
признание на факта на получаване от ответника на паричната сума от 12 500
лв, представлява доказателство за изпълнение задължението на заемодателя
да предаде на заемателя сумата, предмет на договора, както и съгласие на
заемателя за получаването и при задължение за връщана на уговорения
падеж.
Волеизявлението на страните в договора в т.2 и т.3 представлява
разписка за получаване на процесната сума, тъй като съдържа недвусмислено
признание за получаването и. При така обективираното съдържание на
договора, задължението на заемодателя се явява изпълнено, за което
свидетелства подписът на ответника в договора. Макар въззивникът да
оспорва, че е получил процесната сума, то неговото признание, че е получил
сумата на основание договор за заем, е инкорпорирано в представения
договор. Поради това, неоснователно се явява възражението му, че фактът на
предаване на процесната сума не може да бъде доказан. Договорът е подписан
от ответника и заявеното оспорване по чл. 193 ГПК относно
авторството/автентичността/ му от ответника остана недоказано в процеса и
същият, като частен свидетелстващ документ се ползва с пълна материална
доказателствена сила и като такъв удостоверява факта, че изявлението за
получаване на процесната сума, съдържащо се в него, е направено от лицето,
което го е подписало. В решение № 20/02.02.2011 г. на ВКС по гр.д. №
620/2010 г., IV г.о. се приема, че „подписът на получателя, потвърждаващ
изявлението за това, че му е дадена определена сума пари на определено
основание, представлява изявление за получаване". Съдържанието на
7
договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и
поетото задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за
нейното получаване в текста на договора, подписан от двете страни има
свидетелстващ характер -решение № 235/27.09.2016 г. на ВКС по гр.д. №
1362/2016 г., IV г.о. Същото е прието и в решение № 43/26.03.2015 г. на ВКС
по гр.д. № 4638/2014 г., Ill г.о. според което при наличие на частни
свидетелстващи документи, подписани от страните, които са ги съставили и,
които не са оспорени, същите съставляват доказателство, че изявленията
които се съдържат в тях са направени от посочените в тях лица и
удостоверените факти са се осъществили така, както са посочени
Реалният елемент от договора, а именно получаването на паричната
сума се удостоверява от заемателя с поемането на задължението „да върне", а
не „да даде" нещо. Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на
благото е да установи отрицателния факт на неполучаването /така решение №
235/27.09.2016 г. на ВКС по гр.д. № 1362/2016 г., IV г.о., решение №
478/11.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2670/2013 г., IV г.о. и решение №
379/06.01.2014 г. на ВКС по гр.д. № 171/2012 г., IV г.о./. Ответникът не е
провел успешно доказване на този факт. С оглед на изложеното, съдът
приема, че представения писмен договор за заем, удостоверява изпълнен
фактическия състав на договор за заем между страните - съгласие на страните
за предаване от заемодателя на заемателя на парична сума със задължение на
заемателя да я върне при настъпване на падежа и реално предаване на тази
сума от заемодателя на заемателя .
Липсват данни заемателят да е изпълнил задължението си да върне
паричната сума, предмет на процесния Договор от 22.01.2014г., въпреки че в
негова тежест е да докаже точното изпълнение на задължението си за
връщане. Такива доказателства обаче не са събрани.
Ето защо въззивният съд намира, че предявеният иск за
признаване за установена дължимостта на сумата от 12 500,00
/дванадесет хиляди и петстотин/ лева, представляваща главница по Договор
за паричен заем, сключен на 22.01.2014г. между страните по делото, се явява
основателен и доказан, поради което същият следва да бъде уважен, така
както е предявен. Основателна се явява претенцията за законна лихва върху
главницата за периода от датата на входиране на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 20.02.2019г., до окончателното изплащане на
вземането.
Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума
представлява съществен елемент на договора и установяването на
предаването й със задължението за връщане от заемателя е доказване на
договора /решение № 524/28.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 167/2011 г., IV г.о./.
Със свидетели е недопустимо да се доказва извършването на волеизявления,
които изграждат фактическия състав на договора за заем /така решение №
224/22.12.2016 г. на ВКС по гр.д. № 2169/2016 г., Ill г.о. и решение №
240/26.10.2016 г. на ВКС по гр.д. № 922/2016 г., IV г.о./.
Настоящият съдебен състав намира, че не съществува противоречие в
8
посочените клаузи на процесния договор за заем досежно цялостния смисъл
на съдържанието на договора за заем, вкл. и досежно обстоятелството, че
заемната сума е предадена в деня на сключване на договора за заем.
Същинското съдържание на договора за заем следва да се търси във
волеизявлението на страните досежно предаването, съотв. получаването на
заемната сума, а не във волеизявленията на страните, с които се уговарят по-
общо правата и задълженията им по договора. Съгл. разпоредбата на чл.20
ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща
воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с
други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността / така и
в Решение №277/02.12.2019 по дело №237/2019 на ВКС, ГК, IV г.о. /.
В случая и при систематическо и при логическо тълкуване на договора,
следва да се приеме, че ясно е изразена волята на страните: заемодателят да
предаде в собственост на заемателя в деня на подписване на договора сумата
от 12 500 лв.
С оглед на изложеното до тук, въззивният съд счита, че решението на
районния съд, в частта, с което искът по 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД
е бил изцяло уважен, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият е направил с писмения си отговор възражение, свързано с
иска по чл. 92 ЗЗД, като желае въззивният съд служебно да се произнесе по
валидността на решението в тази му част. Съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на
районния съд при разглеждане на делото по този иск. Възражението касае не
валидността, а допустимостта му, но при липсата на жалба срещу съдебния
акт в отхвърлителната му част, въззивният съд не дължи исканото служебно
произнасяне конкретно с направеното възражение, а както се посочи при
първоначалната проверка, съдът прие, че постановеният краен съдебен акт е
валиден
При този изход на въззивното производство разноски се дължат на
въззиваемия. С оглед неоснователността на жалбата в полза на възиваемия
следва да се присъдят разноски в размер на 678.75 лв., направени за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4536 от 10.06.2020 г., постановено по
гр.д. 940/2019 г. по описа на БлРС, изменено в частта за разноските с
определение № 905422 по реда на чл. 248 ГПК от 28.08.2021 г.,
в частта, в която съдът е:
ПРИЗНАЛ, на основание чл. 194, ал. 3, изр. 1 ГПК за недоказано
оспорването на Договор за паричен заем, сключен на 22.01.2014г. между СВ.
В. Т. – като заемодател, и АНТ. Б. П. – като заемател , относно формалната
9
му доказателствена сила/автентичност на подписа на ответника/, или -
подписан ли е договора от ответника АНТ. Б. П., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Бл., ул. „Ант.Стр.” № 5.
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415 от ГПК, че АНТ.
Б. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бл., ул. „Ант.Стр.” № 5, ет.
1, ДЪЛЖИ на СВ. В. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бл., пл.
„В.” № 8, следната сума, предмет на издадена Заповед № 1757 от 21.02.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по
ч.гр.д. № 471/2019г. по описа на Районен съд – гр. Бл., произтичаща от
Договор за паричен заем, сключен на 22.01.2014г. между СВ. В. Т. – като
заемодател, и АНТ. Б. П. – като заемател, а именно: сумата от 12 500,00
/дванадесет хиляди и петстотин/ лева, представляваща главница по Договор
за паричен заем от 22.01.2014г., ВЕДНО със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК /20.02.2019г./
до окончателното погасяване.
ОСЪДИЛ АНТ. Б. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бл.,
ул. „Ант.Стр.” № 5, ет. 1, ДА ЗАПЛАТИ на СВ. В. Т., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Бл., пл. „В.” № 8, сумата от 16.58 лева, представляваща
разноски по компенсация по делото, както и сумата от 250,00 /двеста и
петдесет/ лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 471/2019г. по описа на
Районен съд – гр. Бл..
В останалата част решението не се обжалва.
ОСЪЖДА АНТ. Б. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бл.,
ул. „Ант.Стр.” № 5, ет. 1, ДА ЗАПЛАТИ на СВ. В. Т., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Бл., пл. „В.” № 8, сумата от 678.75 лева /Шестстотин
седемдесет и осем лева и седемдесет и пет ст./, представляваща разноски във
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10