№ 735
гр. гр. Добрич, 25.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и пети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Теменуга Ив. Стоева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500556 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по
жалба вх.№17172/28.04.2022г. от „***“ЕООД, ЕИК ***, гр.Добрич, длъжник
по изп.д.№2021*0401657 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№* и район на действие
ОС-Добрич, срещу протокол №1/13.04.2022г. за разноски.
Изразено е несъгласие с възложените в тежест на дружеството
разноски, а именно:сумата от 60лева с ДДС за присъединяване на взискател
счита недължима, тъй като се касае за присъединяване по право на Държавата
за публични вземани; сумата от 120лева без ДДС такси по т.4 и т.5 от
ТТРЗЧСИ счита несъответна на броя на съобщенията и връчванията; сумата
от 351.79лева без ДДС такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ счита за недължима, тъй
като длъжника изпълнил задължението си без да знае за образуваното
изпълнително дело, евентуално неправилно изчислена; сборът от начислените
такси надхвърлял допустимите размери по чл.73а, ал.1, т.5 от ГПК.
Ответникът по жалбата, взискателят Община Тервел не изразява
становище.
В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага
съображения за неоснователност.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Изпълнително дело №2021*0401657 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№* и
1
район на действие ОС-Добрич е образувано по възлагане на основание чл.165
от ДОПК във вр. с чл.2, ал.3 от ЗЧСИ от Община Тервел събирането на
лихвоносни парични вземания, установени с Акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №2319-1/23.03.2021г. в общ размер от
903.70лева.
Извършено е от ЧСИ проучване за имотно състояние, за наличие или
липса на публични задължения. На 07.02.2022г. е вписана възбрана върху
недвижим имот-нива от 10дка в землището на гр.Тервел, който на
01.03.2022г. е описан и са предприети последващи действия във връзка с
осребряването му чрез публична продан с времетраене 28.03.2022г-
28.04.2008г. С молба вх.№12414/23.03.2022г. длъжникът е представил
доказателства за погасяване на вземанията на взискателя и поискал
определяне дължимите по изпълнението разноски, декларирайки намерение
за плащане и искане за приключване на изпълнението в най-кратки срокове.
Издаденият протокол №1 от 13.04.2022г. съдържа произнасяне на ЧСИ
по отношение на основанието и размера на разноските от общо 914.15лева с
ДДС/описани по пера/. На 15.04.2022г. пълномощника на длъжника е поискал
да бъде снабден с протокола. Няма данни кога същият е връчен на длъжника.
Жалбата срещу определените с него разноски по изпълнението е подадена на
28.04.2022г. На същата дата, с молба вх.№17175/28.04.2022г., длъжникът е
представил и платежен документ за сумата от 914.15лева, преведена по
сметка на ЧСИ. Като основание за плащане е посочен номера на
изпълнителното дело.
С разпореждане от 28.04.2022г. ЧСИ е приключил производството по
изп.дело №2021*0401657 на основание чл.433, ал.2 от ГПК, за което на
същата дата взискателят е уведомен по телефона.
При липса на данни за връчване на протокола за разноските преди
датата 15.04.2022г., срока по чл.436 ал.1 от ГПК, броим от тази дата е спазен.
Жалбата изхожда от активно легитимирано лице-длъжник по изпълнението и
е насочена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, но
е недопустима поради липсата на правен интерес от обжалването с оглед
приключването на изпълнителния процес.
С настъпване на обстоятелствата, обуславящи юридическото основание
за приключване на изпълнението в хипотезата на чл.433, ал.2 от ГПК,
2
изпълнителното производство е проведено до край и завършено. В случая
разпореждането от 28.04.2022г. на ЧСИ за приключване на основание чл.433,
ал.2 от ГПК на изпълнителното производство не е обжалвано, легитимиран за
което е само взискателят по смисъла на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК, който в
случая и няма правен интерес да го стори, тъй като е бил удовлетворен от
изпълнението. Длъжникът може да обжалва само отказа да се прекрати или
приключи делото/ чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК/. На база на влязлото в сила
разпореждане за приключване на делото на 05.05.2022г. е заличена и
вписаната възбрана върху имота на длъжника. След като понастоящем не е
налице висящо изпълнително производство, за длъжника липсва правен
интерес от произнасяне на съда по същество на жалбата му срещу разноските,
защото дори и при позитивен за него резултат от произнасянето съдебният
изпълнител е възпрепятстван да предприеме каквито и да било действия по
връщане на надвзети суми за разноски. Пречка за предприемане на такива
действия е преустановената висящност на изпълнителното производство.
Защита длъжникът може да търси на плоскостта на деликтната отговорност.
С оглед изложеното ,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№17172/28.04.2022г. от
„***“ЕООД, ЕИК ***, гр.Добрич, длъжник по изп.д.№2021*0401657 по описа
на ЧСИ Л.Т., рег.№* и район на действие ОС-Добрич, срещу протокол
№1/13.04.2022г. за разноски. Определението подлежи на обжалване пред
Варненски апелативен съд в седмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3