№ 160
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100604254 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
С присъда от 22.06.2021 г. по НОХД № 6834/2019 година Софийски районен съд,
НО, 3-ти състав е признал подсъдимия Д. В. Ф. за виновен в това, че на 21.11.2018г., около
15:00 часа, в гр.София, ж.к.“****- 3“, ****, находящ се в бл.****, се заканил с убийство на
другиго - К.Х.М., с думите: „Ще те убия!... Ще ти скачам на главата и ще те убия!” и това
заканване би могло да възбуди основателен страх у М. за осъществяването му-престъпление
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, като на осн. чл. 54 НК му е наложил наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок
от три години.
На осн. чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител М.
разноски за повереник в размер на седемстотин лева; в полза на МВР направените на ДП
разноски в размер на 234.60 лв. и в полза на СРС направените в съдебната фаза разноски в
размер на 1483.60 лева, както и държавна такса в размер на по 5.00 лв. за издаване на 2 бр.
изпълнителни листове.
Срещу постановената присъда е депозирана въззивна жалба от подсъдимия, с която се
иска отмяна присъдата, като се твърди, че последната е неправилна- незаконосъобразна,
необоснована и несправедлива. Поддържа се, че обвинението не е доказано по несъмнен и
категоричен начин.
В разпоредително заседание по реда на чл. 327 НПК, след служебна проверка на
материалите по делото, въззивният съд е приел, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не е необходимо провеждане на съдебно следствие.
В съдебно заседание упълномощеният защитник поддържа жалбата, излага доводи за
постановяването в нарушение на материалния и процесуалния закон, като
доказателствените средства били противоречиви относно виновността на подсъдимия и
обвинението се явявало недоказано.
1
Подсъдимият не взема отношение по същество на присъдата.
Представителят на С.Г.П. моли да се потвърди първоинстанционната присъда, счита
същата за законосъобразна, обоснована и справедлива.
Повереникът моли да се отхвърли жалбата, поддържа правилност на атакувания акт.
Частната обвинителка по същество моли да се потвърди присъдата.
Подсъдимият в последна дума моли за отмяна на присъдата, същата щяла да повлияе
на работата и издръжката му. Моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно
провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира
за установено следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства. При
обсъждането на тези доказателства и във връзка с наведените доводи в жалбата, въззивният
съд не намира основания за съществена промяна във фактическата обстановка, която
първоинстанционният съд обосновано е приел и която е следната:
Подсъдимият Д. В. Ф. е роден на ****г. в гр.Бургас, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, със средно специално образование, управител и собственик на
„В.****” ЕООД, живущ в гр.София, ж.к.”****-3”, бл.****, ****, ЕГН **********
Подсъдимият и пострадалата живеели във фактическо съжителство от края на 2017г.
и имат дете, родено на 25.10.2018г. Отношенията между двамата били напрегнати, както по
време на бременността на М., така и след раждането на дъщеря им. Ф. искал тя да го слуша
и да му се подчинява и винаги когато тя изразявала различно от неговото мнение или
изисквала той да прекарва повече време вкъщи, да е отдаден повече на семейството,
подсъдимият се ядосвал, ставал неконтролируем и упражнявал вербална и физическа
агресия спрямо М..
По време на нейната бременност - около средата на 2018г., когато се преместили от
апартамента на родителите на М., да живеят на квартира в гр.София, ж.к.”****-3”, бл.****,
****, й се налагало да работи, да организира и заплаща ремонта на жилището, за да е годно
в него да се отглежда новородено дете, подсъдимият не се интересувал от предстоящото
раждане, не давал пари за ремонт, не участвал в обзавеждането. М. имала тежка бременноst,
налагало се да бъде приемана в болница, но въпреки всичко сама се справяла, с помощта на
своите родители и майката на подсъдимия, защото него все го нямало, а и не давал никакви
пари за издръжката, ремонт и обзавеждането на жилището им. Тя изисквала повече от него,
за да може да е готов апартамента, а той все казвал, че няма време, имал други задачи и даже
я заплашил, че след като роди ще я пребие.
Дъщеря им се родила на 25.10.2018г. и отново М. сама се грижила за нея, защото Ф.
все отсъствал от къщи. Разгневявал се когато й се налагало да излезе, а той да гледа бебето,
защото по това време пострадалата била студентка.
В началото на ноември 2018г., колежка от университета й се обадила да отиде,
защото ще имат контролно, тъй като М. учила редовно. Тя помолила подсъдимия да остане
при детето и да го гледа докато се върне и той се съгласил, но започнал да се заяжда с нея,
когато се приготвяла и изразил недоверие, че отива в университета, като изискал от нея да
даде точен час на прибиране. Тя не можела да посочи такъв и той започнал да я обижда,
хванала я за връхната дреха и започнал да я удря в стената, блъскал я непрекъснато и казал:
„Никъде няма да излизаш“, но все пак тя успяла да излезе от апартамента. На площадката
пред асансьора, подсъдимият я застигнал, започнал да я удря по лицето и казал: „Ако
излезеш ще те убия, никъде няма да ходиш“. Тя се дърпала и викала за помощ, но никой от
съседите не излязъл. В този момент асансьорът бил на площадката и М. се качила в него.
Слязла пред блока, но тъй като вече закъсняла, а не можела да шофира, защото Ф. счупил
2
очилата й, се обадила на майка си- св. Т. Д.. Последната пристигнала на място, двете се
качили в жилището, а подсъдимият започнал да се извинява, казал че съжалява, отричал да я
е удрял. М., поддържана от майка си, решила че е осъзнал грешката си и затова не се
изнесла и не пуснала жалба срещу него. Двамата продължили да живеят заедно.
На 21.11.2018г., около обяд подсъдимият се събудил. М. била нахранила детето и го
помолила да гледа бебето, за да може тя да излезе и да провери, какъв е проблема с телефона
й, защото понякога при звънене, въпреки че бил включен, оператор съобщавал, че е
изключен. Подсъдимият се съгласил и тя излязла. През времето, когато била навън, Ф. й
звънял многократно. Тя се върнала около 15:00 часа и видяла, че в жилището им бил дошъл
свид.З., който бил приятел на подсъдимия. Ф. я попитал къде е ходила и тя му казала, че е
имала работа, но не уточнила къде е била. Това го ядосало и той я хванал за двете ръце,
започнал да я тресе и я бутнал назад. Тя паднала върху скрин и понеже действието се
развило пред приятеля му, се почувствала унизена и му казала, че повече няма да му позволи
да се държи така с нея. М. посегнала да вземе телефона си от масата, но тъй като
подсъдимият знаел, че ще се обади на някой от близките си, издърпал телефона от ръката й,
хванал я за дрехата и започнал да я блъска, крещейки в лицето й: „Кой ще повикаш за
помощ, майка ти, баба ти или дядо ти? Искаш ли да отида и да им запаля къщата и да
останат без нищо?“. Той продължавал да я блъска, а тя искала да излезе от жилището и така
стигнали в коридора на апартамента. Блъснал я в закачалката и тя паднала, след което М. му
казала, че иска да излезе, но той не я пуснал и казал: „Ще те убия!.... Ако излезеш от вратата,
ще ти скачам на главата и ще те убия!“. Хванал ключовете на колата й, счупил ги с ръцете
си, което я мотивирало тя отново да направи опит да отвори вратата, за да излезе, но той я
бутнал, ударил я в лявата страна по бузата и по устата, от което разбил устната й. Потекло
много кръв, включително по дрехите й. М. видяла кръвта, прилошало й, паднала на земята и
започнала да плаче. Тогава подсъдимият я взел на ръце и я откарал в болница „Св.Анна“ -
София. Докато пътували в колата, той карал, а тя направила снимки, изпратила ги на майка
си и поискала веднага да се обади в полицията и да отиде в болницата.
Когато получила съобщението, свид. Т.Д. и бащата на М. веднага отишли в
болницата. Там не се видели с подсъдимия, който се обадил на Т. Д. и казал, че детето е
само вкъщи. След като разбрала, че бебето е с непознатия мъж в апартамента, тя тръгнала
натам, а бащата на пострадалата останал да я изчака. След манипулацията М. била изписана
и заедно с баща си се прибрала в жилището. Там не видяла Ф., нито З., който си бил
тръгнал, след като майка й отишла при детето. Междувременно, М. се обадила на баба си и
дядо си за случката и след около час от прибирането й в апартамента и те пристигнали.
Когато се поуспокоила, взела решение да се изнесе, събрала си багажа, взела детето и
отишла при родителите си да живее.
От този момент не се виждала с подсъдимия. Той й пишел и питал за детето. Тя
изпитвала страх за живота си, че може Ф. да се върне и да избие нея и близките й. Около
месец след инцидента се заключвала, не излизала навън. Отделно от това, раната на устните
й я боляла, трябвало да се храни със сламка. Имала отоци по лицето, в областта на устата от
горната устна към бузата. Депозирала жалба в полицията и сезирала СРС за издаване на
Заповед за защита от домашно насилие, като такава й била издадена.
На 23.11.2018 г. М. била освидетелствана в Клиника по съдебна медицина и
деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, за което и било издадено СМУ
№305/2018г„ според което при К.М. са установени рана, отоци и кръвонасядане по горната
устна, които са получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да се
получат по време и начин, както съобщава прегледаната - на 21.11.2018г. й бил нанесен
побой от мъж, с когото живее на семейни начала, оплаква се от гадене и главоболие.
Констатираните увреждания са й причинили временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
3
Според заключението по КСППЕ от ДП, изготвено от д-р К. и психолога Г. на
22.11.2018 година, М. е психично здрава и при нея не е било налице преживяване на
интензивен и реален /основателен/ страх от убийство /за живота/. Налице е психическа
годност да дава свидетелски показания и нейното психическо състояние не се явява пречка
за участието й във всички фази на наказателния процес.
Според заключението по СМЕ на д-р Н. според медицинската документация от
УМБАЛ „Св.Анна“ ЕАД - София, след преглед в спешен кабинет и Кабинет по лицево-
челюстна хирургия е поставена диагноза на К.М.: Малка повърхностна рана на горната
устна, вестибуларно, в областта на 23-24 зъб, която рана е обработена хирургично, без шев.
Според заведения лист от прегледа в спешния кабинет, тя е съобщила, че е получила
нараняването от удар с ръка по устата от мъжа й. От материалите по делото се установява,
че при инцидента на 21.11.2018 г. на пострадалата К.М. е причинена лицева травма,
изразяваща се в: оток и кръгловато кръвонасядане по кожната повърхност на горната устна
в лявата й половина, срещу трети и четвърти горен ляв зъб, с подлежаща кръвонаседната
разкъсно-контузна рана по лигавичната й повърхност. Травмата е резултат от действието на
твърд тъп предмет по механизма на удар с такъв и добре отговаря, предвид мястото и
характеристиките на уврежданията, да е получена по начин, посочен от пострадалата -
директен удар с част от човешко тяло, каквато е човешката ръка, както в юмрук, така и с
отворена длан и пръсти. Видът и локацията на травмата противоречат напълно на посочения
от подсъдимия механизъм на причиняване - самонараняване. Разкъсно-контузните рани по
лигавиците в човешкото тяло кървят обилно, такъв е и конкретният вид травма - на устата,
при която кървене е налично, дори при по-малки разкъсвания. В наличната медицинска
документация активно кървене не е описано, което отговаря напълно на изминалия период
от нанасяне на травмата.
Разпитан в съдебно заседание вещото лице е изразило становище, че нанесения удар
не е с голяма сила, изхождайки от локацията. За около две години от такава травма белег по
лицето не остава, защото е засегната лигавица, а не кожа. Наличието на брекети е улеснило
получаването на разкъсно-контузната рана, но не е единствената причина за нея, защото без
нанасяне на удар няма да има увреждане. При значителна диспропорция между
извършителят на действието и пострадалия човек е възможно да се получат по-тежки
травми, при една и съща сила. Травмата отговаря да е получена при удар с юмрук, но поради
наличието на брекети не може да се изключи и нанасяне на удар с шамар, въпреки че
тогава се получават увреждания на по-голяма повърхност, но категорично ударът е с ръка в
лицето и точно в увредената част.
Според заключението от КСППЕ на вещите лица д-р А. и психолога З.-С.. по време
на инцидента на 21.11.2018 г. М. е изпитала страх, първоначално от физическо увреждане,
при което се е развила остра стресова реакция с прояви на напрежение, безпокойство, а
продължаващите стресогенни фактори са довели до развитие на реакция на дезадаптация, с
елементи на постравматичен стрес и избягващо поведение. Страхът у освидетелстваната от
тежко увреждане на здравето и косвено от фатален изход е получен съвместно от
отправените й заплахи за здравето й живота, физическото нападение над нея и получените
увреждания, описани в СМЕ, в които е видяла реализация на отправените й заплахи от
подсъдимия. Не може да се твърди за непосредствена убеденост за загуба на живота от
въведената в обвинението фраза, към момент на инцидента, но същата е в подкрепа на
общата убеденост на освидетелстваната за реална застрашеност на здравето и живота й от
страна на подсъдимия.
Изслушани в съдебно заседание, вещите лица са изразили становище, че от устното
изследване на М., което е направено от тях, са установили, че към момент на нанасяне на
побоя на датата на инцидента тя е изпитала реален страх за живота си, който по-нататък е
продължил като нарушения в съня, тревожно-депресивно състояние, което и към момента е
4
актуално, т.е. и в момента изпитва страх. Разликата в заключението им и това от ДП, се
явява защото първоначалното изследване е веднага след инцидента, а при тяхното са отчели
и развитието на реакцията, актуализацията на психотравмените преживявания. Тогава не са
били кристализирали всички симптоми, дори развитието на стресовата ситуация е един от
симптомите, които е неосъзнат до края на случващото се. В началото у М. е имало страх от
физическо нараняване, след като се е затвърждавал с поведението на подсъдимия, тъй като
той е продължавал да се държи агресивно с нея, така се е достигнало, когато вече страха й е
породил последващи реакции - да не спи нощем и да се изнесе от вкъщи. Към настоящият
момент, тя се страхува за живота си, а най- голямо влияние е имала кръвта, която е видяла
по себе си по време на инцидента. На практика се е затвърдило у нея усещането за страх за
живота, защото по този начин е асоциирала, че подсъдимият изпълнява заканите си за
убийство, които в началото на скандала е отправил.
Според заключението по допълнителната КСППЕ, изготвена от д-р К. и психолога Г.
в съдебната фаза, първоначалното им заключение може да се измени или да се допълни,
предвид на постъпилите нови данни, каквито са проведените изследвания на М. от експерти.
Страхът като преживяване на пострадалата се основава на натрупване на прояви на
вербално и физическо насилие в последния период от връзката им. Приемат, че страха от
тежко увреждане на здравето е довел до страх косвено от фатален изход в резултат на
преживяванията и интерпретиране на ситуацията в по-късен етап от датата на деянието, при
което у нея се е появило допускането, че може евентуално нанесеното й физическо
увреждане да доведе до фатален изход.
Изслушани в съдебно заседание, вещите лица са изразили становище, че
тревожността, която е констатирана у М. на следващия ден, след инцидента теоретично е
възможно да е продиктувана от скорошното раждане, но по делото няма данни за
следродилна депресия, поради което изключват такава връзка със състоянието на
пострадалата. Подчертават, че нови данни за тях са съобщеното безсъние, избягване на
контакти с други хора, страх да излиза, което потвърждава, че в по-късен момент от тяхното
изследване на ДП се е развило и допускането от нейна страна, че при следващото физическо
увреждане може да се стигне и до фатален край. Категорични са, че страхът за живота й се е
породил след инцидента, в резултат на осмисляне на ситуацията, в това число и с оглед на
невъзвратимия разпад на тяхната връзка.
След извършената цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт
настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, съответстваща на фактите, установени посредством
надлежно приобщените по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства и способи за тяхното събиране: обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно
заседание на 15.10.2019 година /частично/; обясненията на подсъдимия Ф., дадени в съдебно
заседание на 27.01.2021 г.; показанията на свидетелите М., Т.Д., М.Д., както и приобщените
такива на св. Т. Д. на осн. чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 НПК от ДП; частично от показанията
на свид.З., дадени в съдебно заседание на 15.10.2019 г. и частично от приобщените на осн.
чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2 НПК, дадени в ДП; показанията на свид.Я.; заключенията на
СМЕ, КСППЕ от ДП, КСППЕ от съдебната фаза и допълнителната КСППЕ от съдебната
фаза; писмени доказателства - СМУ №305/2018г.,справка за съдимост, характеристична
справка, решение №200735/24.08.2019г. на CPC, III ГО, 37-ми състав по гр.д.№76428/2018
година.
В рамките на доказателствения анализ, преценявайки доказателствените източници
от гледна точка на тяхната логичност, последователност и съответствие, настоящата
инстанция констатира, че първоинстанционният съд прецизно, задълбочено и в съответствие
с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е
обосновал съображенията си, защо дава вяра на едни, а не кредитира други. Липсват
5
основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите към
обжалваната присъда са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали,
като не е допуснато превратното им тълкуване, нито нарушения на правилата на формалната
логика.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията за
кредитиране показанията на свидетелите К.М., Т.Д., М.Д. и Я., дадени в съдебно следствие,
както и приобщените такива на св. Т.Д. от ДП. При преценка и съпоставката за вътрешна
последователност и съответствие настоящата инстанция констатира, че визираните
доказателствени средства са логични, детайлни, последователни и съответни помежду си.
Същите не са изолирани от останалата доказателствена маса, а намират подкрепа и от
приложените в хода на производството СМУ №305/2018 година и заключението на
изготвената в хода на производството СМЕ, установяваща телесни увреждания при
пострадалата, чиито механизъм отговаря на споделеното от страна на пострадалата за
начина на настъпването им, а именно въз основа на противозаконно посегателство от страна
на подсъдимия по отношение на телесния й интегритет.
Визираните независими и обективни по естеството си доказателствени източници се
явяват и процесуален способ за проверка на другата група гласни доказателствени средства,
противостояща на визираните, а именно обясненията на подсъдимия и показанията на св. З.,
които по същество отричат травматичните увреждания да са резултат от нанасяне на удар
спрямо пострадалата от подсъдимия и на твърденията на обвиняемия за самонараняване на
пострадалата. Видно от заключението на СМЕ констатираните телесни увреждания при М. -
оток и кръгловато кръвонасядане по кожната повърхност на горната устна в лявата й
половина, срещу трети и четвърти горен ляв зъб, с подлежаща кръвонаседната разкъсно-
контузна рана по лигавичната й повърхност, са резултат от действието на твърд тъп предмет
по механизма на удар с такъв и добре отговаря, предвид мястото и характеристиките на
уврежданията, да са получени при директен удар с човешката ръка, свита в юмрук или
отворена длан и пръсти, а според вида и локацията на травмата, противоречат да са
получени при самонараняване. След като по отношение на контролните факти показанията
на пострадалата и подкрепящите я производни доказателствени средства-показанията на
Т.Д., М.Д. и Я. са съответни на независим и обективен доказателствен способ за проверка на
доказателства-заключение на СМЕ, то правилно първоинстанционният съд е подходил с
доверие към тези доказателствени средства по отношение и на главния факт в процеса-
употребените изрази от страна на подсъдимия към пострадалата и съдържанието на
последните и е дискредитирал показанията на св. З. и обясненията на подсъдимия в тези
части като средство за защита.
Правилно първоинстанционният съд се е доверил на заключенията на изготвените по
делото СМЕ, КСППЕ, изготвена в хода на ДП, КСППЕ, изготвена в хода на съдебното
следствие и допълнителната КСППЕ. Обсъжданите заключения са пълни, всестранни,
научно обосновани и защитени в хода на следствието, като установяват обстоятелства от
медицинско и психологично-психиатрично естество, за които съдът не разполага с
необходимите специални знания.
Правилно са ползвани при формиране на изводите и писмените доказателства и
доказателствени средства, приобщени в производството по реда на чл. 283 НПК.
С оглед изложените съображения, въззивният съд намери, че преценката на
доказателствената съвкупност, извършена от първостепенния съд е правилна и обоснована, а
възраженията, застъпени от защитата на подсъдимия в посока недоказаност на обвинението
и липсата на цялостно обсъждане на доказателствения материал от първостепенния съд се
явяват неоснователни.
При описаните факти районният съд е направил верни правни изводи за
6
квалификацията на престъплението, за което подсъдимият Д. В. Ф. следва да понесе
наказателна отговорност. В тази връзка въззивната инстанция счита, че от събраните по
делото доказателствени материали, анализирани поотделно и в тяхното единство, по
непротиворечив начин се установява, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Престъпление по чл. 144, ал. 3 НК извършва лице, което се закани с убийство на
другиго, когато заканата е могла да предизвика основателен страх за осъществяването й.
Съдебната практика приема, че не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а
само да съществува основание да се прецени, че заканата би могла да се осъществи. Закана,
която възбужда основателен страх за осъществяването й ще е такава винаги, когато
съществува реална възможност деецът да осъществи обективираното от него намерение. За
да се прецени дали е така, всякога следва да се съобразят конкретните обстоятелства -
обстановката, при която е отправена заканата, начинът на отправянето й, състоянието на
дееца, личните му отношения с пострадалия. Признаците на престъплението по чл. 144, ал.3
НК са изключително подробно и точно разяснени в Тълкувателно решение № 53 от
18.09.1989 г. по н. д № 47/1989 г., ОСНК на ВС.
Тези принципни правни съображения относно обективната съставомерност на
престъплението по чл. 144, ал.3 НК са съобразени от първоинстнационния съд, който е
подходил изключително задълбочено при анализа на деянието на подсъдимото лице и
преценка на съставомерността му от гледна точка на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК,
като по същество изводите на СРС са правилни и съобразени стриктно с материалния закон
и съдебната практика.
От обективна страна подсъдимият на 21.11.2018г., около 15:00 часа, в гр.София,
ж.к.“****- 3“, ****, находящ се в бл.****, се заканил с убийство на другиго - К.Х.М., с
думите: „Ще те убия!... Ще ти скачам на главата и ще те убия!” и това заканване би могло да
възбуди основателен страх у М. за осъществяването му.
В конкретния случай съдържанието на употребените изрази представлява
заплашително действие, което изразява явна вербална заплаха по отношение на живота на
пострадалата. Обществената опасност на изречената с думи закана се повишава, а и
утвърждава и от действията на подсъдимия-засягане на телесната неприкосновеност на
пострадалата.
По своя характер думите и действията на подсъдимия изразяват недвусмислена закана,
насочена към живота на М. и са изречени на място и по начин, даващ основание на
пострадалата да възприеме заплахата като действителна, т.е. събуждат опасения, че заканата
може да се осъществи, като ирелевантно от гледна точка съставомерността на деянието е
дали лицето действително се е уплашило /Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989 г. по н.
д № 47/1989 г., ОСНК на ВС/.
От субективна страна правилно контролираният съд е преценил, че деянието е
извършено от подсъдимия Ф. умишлено, при форма на вина пряк умисъл-деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал и е искал настъпване на
общественоопасните последици.
Ето защо и подсъдимият правилно е бил признат за виновен от първоинстанционния
съд при пълно и несъмнено доказано обвинение по смисъла на чл. 303, ал. 2 НПК.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 144, ал. 3 НК законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода“ в размер до шест години.
При индивидуализацията на наказанието правилно първоинстанционният съд е отчел
като смекчаващи отговорността обстоятелства изтеклия период от време от датата на
деянието до постановява на присъдата, не по вина на подсъдимия, липсата на предходна
съдимост /реабилитиран на осн. чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 НК към 09.06.2016
7
година/, добра характеристика. Настоящата инстанция е на становище, че не може да служи
като източник за формиране на изводи за характеристични данни справка за криминални
регистрации на подсъдимия, тъй като по отношение на деяния, за които е извършена
полицейска регистрация и обработка на данни действа презумпция за невиновност.
Поначало младата възраст на дееца може да бъде отчитана като смекчаващо отговорността
обстоятелство, но в конкретния случай деецът към датата на деянието е бил на 28 години,
тоест в момент, когато динамичният стереотип на поведение и ценностна система за
индивида е отдавна формирана и същият разполага с необходимите способности на
интелекта да осмисля достатъчно добре и да ръководи поведението си, поради което и не
може да се приеме, че възрастта на дееца в случая е смекчаващо отговорността
обстоятелство. Правилно първоинстанционният съд е приел като отегчаващо вината
обстоятелство предходно противоправно поведение от страна на подсъдимия по отношение
на пострадалата. В допълнение към този извод следва да се отчете и извънсъставомерната
лека телесна повреда, причинена на М.. Не се явява отегчаващо отговорността
обстоятелство обстоятелството, че подсъдимият е отрекъл пред съда за отправена закана с
убийство и причиняването на травматичното увреждане на пострадалата на датата на
деянието, сочещо на липса на разкаяние, а от там и желание да се поправи, тъй като
подсъдимият не длъжен нито да прави самопризнание, нито дори да дава обяснения, а в
случай че даде такива последните да отговарят на обективната действителност, като липсата
на разкаяние, като форма на критично отношение не може да бъде отегчаващо
отговорността обстоятелство по смисъла на РЕШЕНИЕ № 174 ОТ 20.06.2012 Г. ПО Н. Д. №
2919/2011 Г., Н. К., ІІ Н. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 580 ОТ 30.12.2009 Г. ПО Н. Д. №
672/2008 Г., Н. К., ІІІ Н. О. НА ВКС.
Независимо от констатираните по-горе различия при индивидуализацията на
наказанието, съотношението на отегчаващи и смекчаващите отговорността обстоятелства
води до извод, че първите имат превес, поради което и правилно съдът е приел за подходящо
наказанието „лишаване от свобода“, като не са налице основания за приложение на чл. 55
НК, а съобразявайки релевантните за индивидуализацията на наказанието фактори,
въззивната инстанция, намира, че наложеното на подсъдимия наказание от три месеца
„лишаване от свобода“ (предвидения в закона минимум) се явява справедливо и би
постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК.
Въззивният съд се съгласява и с изводите на първоинстанционния за прилагане на
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане на изпълнението на така наложеното наказание
„лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години, поради факта, че подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложено е наказание
под три години лишаване от свобода, както и с оглед обстоятелството, че изпълнение на
целите по чл. 36, ал. 1 НК, възпиращият и превъзпитателен ефект на наказанието, може да се
постигне и без ефективното му изпълнение.
С оглед изхода на делото законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 189, ал. 3
НПК разноските по делото са присъдени в тежест на подсъдимото лице.
В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават
отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание, не са налице основания и за
изменение на първоинстанционния съдебен акт или за неговата отмяна и постановяване на
нова присъда..
С оглед горните съображения, въззивният съд намери, че жалбата срещу
първоинстанционната присъда е неоснователна, а присъдата на СРС следва да бъде
потвърдена като правилна- законосъобразна, обоснована и справедлива.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, Софийски
градски съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 22.06.2021 г. по НОХД № 6834/2019 година Софийски
районен съд, НО, 3-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9