Решение по дело №493/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е №260038

 

гр. П., 23.09.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  окръжен  съд,  гражданска  колегия,  в  открито

заседание на десети септември......……..…..………………………

през две хиляди и двадесета година............................... в  състав:

 

                                Председател: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                     Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА

                                                         МАРИАНА ДИМИТРОВА

 

 

при секретаря Г. Младенова..…….........…… .и в присъствието на

прокурор………..…...............……. като разгледа докладваното от

        окръжен съдия Албена Палова…..….... в. гр. дело № 493 по описа

за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 915/25.06.2019 г., постановено по гр.д. № 1429/2018 г. Пазарджишкият районен съд е обявил за недействителен по отношение на Ц.Г. П., ЕГН **********, със седебен адрес: гр. П., ул. „Иван Вазов“ № 18, ет. 1 договора от 13.11.2017 г. за покупко-продажба на МПС Грейт Уол (Greit Walt), модел Стейд 5, с държавен контролен № РА …. ВТ, извършена с нотариално заверен договор от 13.11.2017 г. с peг. № 2259/2017 г. на помощник нотариус Ц. К. с peг. № 571, между "ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД - като продавач и Л.В.Б., като купувач, като увреждащ интереса на ищцата.

Осъдил е „ТИВЕЛА СТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Й. Г. Ц. – управител и Л.В.Б. да заплати на Ц.Г. П., ЕГН **********, сумата от 850 лв. деловодни разноски.

С допълнително решение от 22.11.2019 год. е отхвърлено искането на Л.В.Б. да бъде допълнено решението с произнасяне по възражение за нищожност на договор от 14.04.2015 год.

         Срещу двете решения са постъпили въззивни жалби от Л.Б. с оплакване за незаконосъобразност. По основното решение се твърди, че не било доказано, че ищецът бил кредитор към момента на извършване на отменителната сделка. Не било доказано, че процесният договор водел до увреждане интересите на кредитора, тъй като лекият автомобил не можел да послужи за удовлетворяване на претенцията поради факта, че договорът бил сключен в обикновена писмена форма, а не с нотариална заверка на подписите, следователно не бил настъпил транслативният ефект на договора. Не било доказано и наличието на знание за увреждане на кредитора.

         По отношение на допълнителното решение се твърди, че възражението за нищожност на сделката от 2017 год. имало всички характеристики на инцидентен установителен иск за несъществуването на преюдициално правоотношение между страните, поради което съдът дължал произнасяне в диспозитива на решението.

         В законния срок не е постъпил писмен отговор от Ц.М..

         Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивните жалби, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

         В исковата си молба против „ТИВЕЛА СТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Й. Г. Ц. и Л.В.Б. ищцата Ц.Г. П /понастоящем – М./ е твърдяла, че на 01.08.2017 г. е сключила договор с ответното дружество, по силата на който то поело задължение да извърши основен ремонт на новозакупеното от нея жилище в гр. П., ул. „М.Г.А." № 7, ет. 1. Уговорен бил срок на изпълнение на договора - 40 дни, като същият влязъл в сила от датата на изплащане на договорения аванс в размер на 5000 лв. Авансът бил изплатен на 02.08.2017 г., следователно срокът на договора изтекъл на 11.09.2017 г.

Ищцата е твърдяла, че ответникът не изпълнил в срок договора, като от заплатения аванс били изработени на място СМР на стойност 1625 лв. Отделно от това поради некачествено извършване на извършените СМР ищцата направила разходи по отстраняване на дефектите на стойност 2045 лв. П. /М./ поискала от ответника Б. - тогава управител на дружеството - да й възстанови надплатените суми, както и да й възстанови сторените от нея разходи във връзка с поправяне на некачествения ремонт. Последният разговор, който провели, бил в началото на месец ноември 2017 г., но ответникът отказал да поправи вредите, както и да върне надплатената сума.

На 06.11.2017 г. ищцата предявила иск в ПРС с правно основание чл. 55 и чл.88 от ЗЗД за сумата от 3375 лв. и 2045 лв., въз основа на който било образувано гр.д. № 4573/2017 г. по описа на РС П., като към онзи момент ответното дружество било собственост на Л.Б..

За обезпечаване на иска ищцата поискала да бъде допуснато обезпечение и с определение № 2705 от 09.11.2017 г. районният съд допуснал обезпечение на предявените искове чрез запор върху единствения актив на дружествота - МПС Грейт Уол (Greit Walt), модел Стейд 5, с държавен контролен № РА …. ВТ. С молба от 10.11.2017 г. до ЧСИ Г.Т. ищцата приложила обезпечителната заповед и поискала налагането на запор върху автомобила в КАТ. На 13.11.2017 г. (ден понеделник от календара), ЧСИ изпратил запорно съобщение до КАТ, което постъпило след отразяване в системата на КАТ на прехвърлянето на процесният автомобил от „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД на физическото лице Л.Б., поради което запорът не бил изпълнен.

На 13.11.2017 г. Л.Б. като управител и едноличен собственик на капитала на „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД прехвърлил на себе си като физическо лице собствеността върху описания автомобил. В хода на съдебното производство по гр.д. № 4573/2017 г., а именно на 18.01.2018 г., Л.Б. прехвърлил и дяловете си от „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД на Й. Г. Ц., която променила седалището и адреса на управление на дружеството в гр. С…., които обстоятелства били вписани по партидата на дружеството в ТР под № 20180124094258. Всичко това според ищцата било извършено с цел да затрудни изпълнението на осъдителното решение на РС П.. Процесната сделка намалявала патримониума на длъжника - първия ответник, в следствие на което поради липса на друго имущество или какъвто и да било актив на името на дружеството вземането на ищцата не можело да бъде удовлетворено. Вторият ответник действал недобросъвестно, тъй като знаел, че с тази сделка оставя дружеството без ликвидно имущество и съдебното решение няма да може да бъде изпълнено. Прехвърлянето на собствеността е станало по време на висящността на производството по гр.д. 4573/2017 г., а извършената покупко-продажба била на нереално ниска стойност в сравнение с пазарна цена на автомобила. Вторият ответник, като управител на първият, е знаел, че ищцата имала парично вземане от дружеството.

         Искането е да бъде постановено решение, с което да бъде обявен за относително недействителен по отношение на ищцата договорът от 13.11.2017 г. за покупко-продажба на МПС Грейт Уол (Greit Walt), модел Стейд 5, с държавен контролен № РА….ВТ, с нотариална заверка с peг. № 2259/2017 г. на помощник нотариус Ц.К. с peг. № 571, сключен между "ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД - като продавач и Л.В.Б., като купувач. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД, с който заявяват, че искът е допустим, но по същество е напълно неоснователен. Твърди се, че към момента на сключване на процесния договор страните по него не знаели, че увреждат интересите на ищцата, защото не знаели, че ищцата има парично вземане към „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД. Към датата 13. 11. 2018 г. „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД и Л.В.Б. не знаели, че има висящо производство по гр. дело № 4573/2017 г. на Районен съд гр. П., по което ищцата е заявила парични претенции към „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД, защото исковата молба била подадена на 06. 11. 2018 г., а поисканото обезпечение /запор/ било допуснато с определение № 2705 от 09. 11. 2017 г. и запорното съобщение постъпилото в КАТ след прехвърлянето на автомобила. „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД и Л.В.Б. не били уведомявани нито за висящото съдебно производство, нито за допуснатото обезпечение, поради което никой от двамата не би могъл да знае, че със сключването на процесния договор можело да бъдат засегнати имуществените интереси на ищцата.

В писмения отговор на Л.Б. освен доводите, направени от „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД, е направено и възражение за нищожност на договора за покупко-продажба, с който автомобилът бил закупен от „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД. Твърди се, че дружеството не било станало негов собственик, тъй като договорът не бил сключен в предвидената от закона форма – с нотариална заверка на подписите. Това означавало, че автомобилът не би могъл да послужи за удовлетворяване на вземането на ищцата дори и да не е бил продаден от дружеството на ответника Л.Б..

Установява се от събраните по делото доказателства, че на 06.11.2017 г. ищцата предявила иск против „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД с управител и собственик на капитала Л.Б. с правно основание чл. 55 и чл.88 от ЗЗД за сумата от 3375 лв. и 2045 лв., въз основа на който било образувано гр.д. № 4573/2017 г. по описа на РС П.. Със същата искова молба ищцата е поискала да бъде допуснато обезпечение на вищящия иск чрез налагане на запор на единственото имущество на дружеството – лек автомобил Грейт Уол (Greit Walt), модел Стейд 5, с държавен контролен № РА ….. ВТ. С определение от 09.11.2017 г. на ПРС обезпечението е допуснато и е издадена обезпечителна заповед, въз основа на която е образувано изп. д. № 20178820400857 по описа на ЧСИ Г.Т., рег. № 882. На 13.11.2017 г. ЧСИ Т. е изпратил запорно съобщение до ОД на МВР – П., Сектор „Пътна полиция“, което е входирано на 13.11.2017 г. в 14:46 ч. Видно от изпратеното до ЧСИ Т. писмо от ОД на МВР – П., Сектор „Пътна полиция“, запорното съобщение е достигнало до служител на 15.11.2017 г. в 16:30 ч., а на същата дата, но в 12:59 ч. е регистрирана продажбата на същия автомобил от „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД на Л.Б..

Безспорно е, че с договор за покупко-продажба на МПС от 13.11.2017 г. дружеството „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД, представлявано от Л.Б., е продало на Л.Б. като физическо лице процесния автомобил за сумата от 300 лв. Договорът е сключен с нотариална заверка на подписите.

С решение № 326/20.03.2018 г., постановено по гр.д. № 4573/2017 г. Пазарджишкият районен съд е осъдил „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД да заплати на Ц.Г. П. 3375 лв., представляваща недължимо платен аванс по договор и 2045 лв., представляващи обезщетение за причинени вреди от некачествено изпълнение по договор за изработка от 01.08.2017 г. Решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Във връзка с твръдението на ответника Б., поддържано в отговора на исковата молба, че дружеството е закупило на 14.04.2015 г. процесния автомобил с обикновен писмен договор без нотариална заверка на подписите, Б. е представил копие от договора със заверка „Вярно с оригинала“, без да е ясно кой е заверил верността на представеното копие. С доклада по чл.146 от ГПК в открито съдебно заседание, проведено на 24.04.2019 г., районният съд изрично е указал на страните, че на основание чл.154, ал.1 от ГПК всяка от страните носи доказателствената тежест относно фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена и изслушана икономическа експертиза, която е установила, че към 13.11.2017 г. пазарната цена на автомобила е 4840 лв., а към същата дата няма публични данни относно наличието на активи в капитала на дружеството. Експертизата е приета в съдебно заседание и не е оспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвена.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваните решения за валидни и допустими, тъй като не страдат от пороци, обосноваващи тяхната нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество въззивните жалби са неоснователни.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК, е прието, че правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.

         В този смисъл се явява неоснователно възражението на жалбоподателя, че към момента на сделката от 13.11.2017 г. ответниците не са знаели, че ищцата е кредитор на дружеството, тъй като все още не е имало постановено решение и страните по увреждащата сделка не знаели за това исково производство. Както беше установено по-горе, искът за връщане на предплатената сума и за обезщетение за причинени вреди от некачествен ремонт ищцата е предявила на 06.11.2017 г., т.е. към 13.11.2017 г. исковото производство вече е било висящо. Нещо повече, на 09.11.2017 г. вече е имало издадена обезпечителна заповед в полза на ищцата чрез налагане на запор на лекия автомобил, а на 13.11.2017 г. запорът е входиран в системата на МВР, Сектор „Пътна полиция“. Към този момент не е имало и влязло в сила съдебно решение, с което вземането на ищцата да е било отречено, поради което следва да се приеме, че ищцата е кредитор на първия ответник към момента на предявяването на иска, а наличието на това задължение е било потвърдено с решение № 326/20.03.2018 г., постановено по гр.д. № 4573/2017 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.

         Неоснователно е възражението, че ответниците не са знаели, че със сделката увреждат интереса на кредитора. Съгласно чл.135, ал.1, пр.2 от ЗЗД когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. В конкретния случай продавач по договора е юридическо лице, чийто управител и едноличен собственик на капитала е купувачът Л.Б. и тъй като юридическото лице изразява правновалидна воля чрез своя управител, следва да се приеме, че Л.Б. е договарял сам със себе си в качеството си на продавач и на купувач, поради което пък на основание чл.135, ал.1, пр.2 от ЗЗД следва да се приеме, че е знаел за увреждането.

         Неоснователно е и възражението, че договорът от 14.04.2915 г., с който „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД е закупило автомобила е нищожен поради липса на форма, следователно не е станал собственост на дружеството и съответно не би могъл да служи за удовлетворяване на вземания на кредитора. Това възражение е въведено с отговора на исковата молба на Л.Б. и на основание чл.154, ал.1 от ГПК в негова тежест е било да докаже този факт, тъй като извлича от него изгодни за себе си правни последици. Както беше отбелязано по-горе, представеното копие е заверено от неизвестно лице, а оригинал на договора за покупко-продажба от 14.04.2015 г. не е представен, за да може съдът да направи достоверен извод за това дали договорът е с нотариална заверка на подписите. Следва да се посочи, че този договор очевидно е послужил за отразяване на промяната на собствеността на автомобила в регистрите на КАТ, тъй като съгласно цитираното писмо, изпратено от ОД на МВР – П., Сектор „Пътна полиция“ до ЧСИ Т., на 15.11.2019 г. е регистрирана промяна на собствеността върху процесния автомобил от „ТИВЕЛА СТРОЙ" ЕООД на Л.В.Б., което означава че до тази дата като собственик на автомобила в масивите на МВР е фигурирал първият ответник.

         Неоснователно е жалбата и срещу допълнителното решение, с което районният съд е отказал да допълни диспозитива на първоначалното решение с произнасяне по възражението за нищожност на договора от 14.04.2015 г.

         Правно несъстоятелно е твърдението, че възражението за нищожност има характеристиките на инцидентен установителен иск, поради което съдът дължал изрично произнасяне. Ответникът по иска разполага с всички необходими процесуални средства да защити ефикасно правото си на собственост или друго свое право и да отблъсне всяка чужда неоснователна претенция, включително чрез предявяване на насрещен иск установителен иск, инцидентен установителен иск или само на правоизключващо възражение за липса на транслативен ефект на сделката, с която ищецът е придобил имота от несобственик, поради твърдяната нищожност, с което възражение при уважаването му би постигнал отхвърляне на исковата претенция. В конкретния случай ответникът е предприел последната от изброените възможности, а именно, предпочел е да се брани само с възражение, по пътя на което да отрече претенцията на ищеца. Възражението няма и не може да има характеристиките на установителен иск, бил той и инцидентен, най-малкото защото не отговаря на изискването за редовност на исковата молба по начина, по който е предявено. Ако е искал да предяви инцидентен иск за нищожност, ответникът е имал право да го направи.

         В заключение следва да се приеме, че обжалваните решения са правилни и следва да бъдат потвърдени.

         Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 915/25.06.2019 г., постановено по гр.д. № 1429/2018 г. и допълнително решение от 22.11.2019 год., постановени по гр.д. № 1429/2018 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: