О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 254 07.02.2018г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на седми февруари
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Петя Петрова – Дакова
Членове: Събчо Събев
Симеон Михов
като разгледа докладваното от
съдия Михов въззивно гражданско дело № 1780 по описа
за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./ и е образувано по повод въззивна жалба от М.М.Д. и М.Д.Д. против решение № 626/ 04.05.2017 г. по гр.д.№ 4196/2011 г. по описа на РС-Бургас, ХХІ граждански състав, както и въззивни жалби вх.№ 19234/ 31.05.2016г. и вх.№ 11843/ 31.03.2016 г. по описа на РС-Бургас, против решение № 476/ 15.03.2016 г., по повод на които е било образувано първоначално в.гр.д.№ 1895/2016 г. на ОС-Бургас, прекратено с определение № 2442/ 02.12.2016 г. и делото е било върнато на РС-Бургас за произнасяне по молбата по чл. 193 от ГПК /отм./ за допълване на решение № 476/ 15.03.2016г.
С решение № 476 от 15.03.2016 г., постановено по гражданско дело № 4196/2011 г. по описа на Районен съд – Бургас, е прието за установено между М.Д.Д., ЕГН **********, М.М.Д., ЕГН **********, и Г.А.А., ЕГН **********, че Г.А.А. не е собственик на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в жилищна сграда на ЖСК „Агалина“, изградена в източната част на кв. 216 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас, между ул. „Сливница“, ул. „Шейново“ и ул. „Ал. Велики“, а именно Апартамент 21, с адрес: ул. „Шейново“ № 46, вх. Б, ет. 1, ведно с таванско помещение номер 21, с площ от 14,19 кв.м. и 1,826 % ид.ч. от общите части на сградата и от 103,56 кв.м. от правото на строеж върху държавен терен, който апартамент по кадастралната карта и регистри за гр. Бургас представлява самостоятелен обект, с предназначение апартамент с идентификатор № 07079.613.96.1.17, с площ от 91,09 кв. м., ведно с таванско помещение номер 21, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 07079.613.96.1.16 и 07079.613.96.1.26; под обекта: 07079.613.96.1.57, 07079.613.96.1.58 и 07079.613.96.1.59 и над обекта: 07079.613.96.1.19, с административен адрес на обекта: гр. Бургас, ул. „Александър Велики“ № 29, вх. Б, ет. 1, ап. 21. С горецитираното решение е отменен нотариален акт № 29, том ХV, нотариално дело № 8375/05.11.1996 година на нотариус при БРС. С решението е отхвърлен предявения от Г.А.А., ЕГН ********** срещу М.Д.Д., ЕГН ********** и М.М.Д., ЕГН **********, ревандикационен иск за осъждане на ответниците да предадат на ищеца, владението на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в жилищна сграда на ЖСК „Агалина“, изградена в източната част на кв. 216 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас, между ул. „Сливница“, ул. „Шейново“ и ул. „Ал. Велики“, а именно Апартамент 21, с адрес: ул. „Шейново“ № 46, вх. Б, ет. 1, ведно с таванско помещение номер 21, с площ от 14,19 кв.м. и 1,826 % ид.ч. от общите части на сградата и от 103,56 кв.м. от правото на строеж върху държавен терен, който апартамент по кадастралната карта и регистри за гр. Бургас представлява самостоятелен обект, с предназначение: апартамент с идентификатор № 07079.613.96.1.17, с площ от 91,09 кв. м., ведно с таванско помещение номер 21, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 07079.613.96.1.16 и 07079.613.96.1.26; под обекта: 07079.613.96.1.57, 07079.613.96.1.58 и 07079.613.96.1.59 и над обекта: 07079.613.96.1.19, с административен адрес на обекта: гр. Бургас, ул. „Александър Велики“ № 29, вх. Б, ет. 1, ап. 21, за който се твърди, че се владее от ответниците без основание и е собственост на ищеца по наследство от неговия баща Анастас Желязков А., ЕГН **********, който от своя страна е придобил имота като член - кооператор на ЖСК „Агалина” - Бургас. Г.А.А., ЕГН ********** е осъден да заплати на М.Д.Д., ЕГН **********, и М.М.Д., ЕГН **********, направените съдебно-деловодни разноски в размер на 629,49 лева.
Против постановеното решение № 476/ 15.03.2016г. са постъпили в законоустановения 14-дневен срок въззивни жалби от процесуалните представители на страните по първоинстанционното дело, както следва: въззивна жалба от М.Д.Д. (заместил в хода на производството починалия Добри Дучев Д.) и М.М.Д. с вх.№ 19234/ 31.05.2016г. и въззивна жалба от Г.А.А. с вх.№ 11843/ 31.03.2016 г. По повод на същите е образувано в.гр.д. № 1895/2016 г. на ОС-Бургас, прекратено с определение № 2442/ 02.12.2016 г. и делото е било върнато на РС-Бургас за произнасяне по молбата по чл. 193 от ГПК /отм./ за допълване на решение № 476/ 15.03.2016г.
С въззивна жалба с вх.№ 19234/
31.05.2016 г., жалбоподателите атакуват решение № 476/ 15.03.2016 г. в частта,
с която съдът не се е произнесъл по предявения иск за апартамент № 20. Твърдят, че съда е длъжен да се произнесе с крайния си съдебен акт
относно предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, като излагат мотиви за
това. Заявяват, че липсата на произнасяне е на практика мълчалив отказ да бъде
разрешен по същество спора относно собствеността и предаването на владението
върху същия апартамент в тяхна полза. Молят, след като съда установи
собствеността им върху процесния апартамент № 20, както и че ответника не е
имал право и не е придобил собствеността върху същия апартамент, да постанови
решение, с което да уважи иска и да им присъди направените по делото разноски.
Също така молят, като последица от уважаването на иска, да бъде отменен нотариалния
акт, с който Анастас А. е признат за собственик на същия апартамент.
В срока по закон е постъпил отговор от ответната по жалбата страна, с който оспорва депозираната въззивна жалба чрез процесуалния си представител – адв. Ат.Т.. На първо място твърди, че е недопустима и на следващо – неоснователна.
В срока по чл. 197 от ГПК /отм./ е постъпила и въззивна жалба с вх.№ 11843/ 31.03.2016 г. от ответника Г.А.А. – заместил в хода на производството починалия свой наследодател Анастас А., чрез процесуалния си представител – адв. Ат.Т.. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес, съдържа необходимите реквизити по чл.198 и чл.199 ГПК /отм./, поради което е допустима. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, както в частта, в която се уважава предявения по делото отрицателен установителен иск, така и в частта, в която се отхвърля предявения ревандикационен иск. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че с решение № 476/ 15.03.2016 г. съдът неправилно е приел, че с предявяването на отрицателния установителен иск, ищците по този иск ще защитят успешно собственическите си права върху процесния апартамент. Посочва, че с представеното и влязло в сила съдебно решение на ВКС от 1997 г. /цитирано в мотивите на обжалваното решение/ съдът е отменил решението на Общото събрание на ЖСК за изключване на наследодателя на ответника от ЖСК, в резултат на което членственото му правоотношение никога не е било прекратявано. Според жалбоподателят, ищците – ответници по ревандикационния иск, не могат да се легитимират като собственици на имота, тъй като към момента в който същите считат, че са встъпили в членствени правоотношения в ЖСК на мястото на наследодателя на ответника, решението на Общото събрание на ЖСК не е било влязло в сила /делото за отмяна на изключването все още е било висящо/ и следователно по смисъла чл. 14 от ЗЖСК валидно възникнало членствено правоотношение в тяхно полза няма. На следващо място заявява, че РС-Бургас не е съобразил представеното по делото регистърно решение на ОС-Бургас № 7 от 27.12.1995 г., постановено по гр.д. № 7/1980 г. по описа на ОС-Бургас, с което регистърно решение се заличава вписаната по делото ЖСК. Уточнява, че същото не е било обжалвано и към настоящия момент ЖСК остава заличена от фирмения регистър на ОС-Бургас. В контекста на изложеното счита, че в резултат на заличаването на юридическо лице имотът, собственост на заличена ЖСК, се придобива в съсобственост между всички член-кооператори имащи това качество към момента на заличаването. Следователно наследодателят му е придобил поне идеална част от правото на собственост върху процесното жилище, а противната страна, тъй като не е била валидно приета като член-кооператор, не може да се легитимира дори като съсобственик на процесния имот. На следващо място счита, че съдът не е съобразил трайната практика на ВКС относно това, че всеки съсобственик на една вещ може да ревиндицира от трето, неучастващо в съсобствеността лице, цялата вещ, независимо от притежаваните от него квоти на съсобственост. Претендира всички направени и пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски. Не представя нови доказателства.
Препис от въззивната жалба е изпратена на ищците М.Д.Д. и М.М.Д. с указания за възможността в двуседмичен срок от получаването да бъде подаден писмен отговор на жалбата. Съобщението е получено на 18.05.2016 г. от М.Д.Д. лично и в качеството му на пълномощник на М.М.Д., следователно срокът за подаване на отговор е изтекъл на 01.06.2016 г. В законовия срок - на 26.05.2016 г., в деловодството на съда е депозиран отговор на въззивната жалба от М.Д.Д. и М.М.Д.. Излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Оспорват твърдението, че членственото правоотношение на Анастас Желязков А. никога не е прекратявано, тъй като е безспорно установено от приложеното решение на ВКС, че членственото правоотношение е прекратено и това прекратяване е влязло в законна сила със съдебен акт. Твърдят, че самата ЖСК е законово заличена след снабдяване на член-кооператорите с нотариални актове и при наличието на всички законови предпоставки. Уточняват, че цитираното решение на ВКС от 1997 г. не променя фактическата обстановка, тъй като към момента на постановяването му няма действие срещу конкретен правен субект, тъй като самата ЖСК е заличена и не съществува в правния мир. Искат от съда жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение на РС-Бургас да бъде потвърдено. Претендират направените по делото разноски. Не представят нови доказателства.
В атакуваното решение № 476 от 15.03.2016 г., постановено по гражданско дело № 4196/2011 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта на мотивите, районният съд е приел, че с решение по в.гр.дело № 2069/2009г. по описа на Варненски Окръжен Съд, производството по делото е прекратено по отношение на предявения отрицателен установителен иск за правото на собственост върху апартамент № 20, находящ се в гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 46, в сградата на бившата ЖСК „Агалина и производството е върнато за произнасяне по предявения отрицателен установителен иск за собственост по отношение на апартамент 21, находящ се на адрес: гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 46, в сградата на бившата ЖСК „Агалина“ и по насрещната искова ревандикационна претенция за същия недвижим имот. Поради тези съображения, районният съд се е произнесъл само по отрицателния установителен иск, предявен досежно апартамент № 21 от М.Д. и Д.Д. против Г.А., заместил в хода на производството А.А. и по заведения срещу тях ревандикационен иск за същия имот.
В определение
№ 2442/ 02.12.2016 г. по в.гр.д. № 1895/2016 г. на ОС-Бургас, съдът е приел, че
въззивна жалба с вх. № 19234/ 31.05.2016 г. от М.М.Д. и М.Д. има характер на
молба за допълване на постановеното съдебно решение № 476/ 15.03.2016г. по гр.д.№
4196/2011г. по описа на РС-Бургас, тъй като с нея се въвежда оплакване за липса
на акт - порок, който не може да бъде саниран във въззивната инстанция. Поради
тази причина производството по горецитираната въззивна жалба против решението в
частта, с която съдът не се е произнесъл по предявения иск за апартамент № 20,
е прекратено, а жалбата – изпратена на РС-Бургас за произнасяне по
компетентност, като молба с правно основание чл.193 ГПК /отм./. С решение № 626
от 04.05.2017 г., постановено по гражданско дело № 4196/2011 г. по описа на
Районен съд – Бургас, съдът отхвърля молбата на М.М.Д. и М.Д., обективирана във
въззивна жалба с вх.№ 19234 против решение № 476 от 15.03.2016 г., за допълване
на решение № 476/15.03.2016 г. по гр.д. № 4196/2011 г. по описа на РС-Бургас, в
частта, с която съдът не се е произнесъл по предявения иск за апартамент № 20,
находящ се в гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 46, в сградата на бившата ЖСК
„Агалина“.
Производството
по гр.д.№ 4196/2011 г. по описа на РС-Бургас е образувано първоначално след
като с решение № 1033/19.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 2069/2009 г. по описа
на ОС-Варна, образувано след като с определение № 366/ 10.09.2009 г. по ч.гр.д.
№ 293/2009 г. по описа на ВКС, въззивни жалби срещу Решение № 927/ 31.07.2006
г., постановено по гр.д. № 2899/2005 г. по описа на РС-Бургас, са изпратени за
разглеждане във ОС – Варна. Решение № 927/ 31.07.2006 г., постановено по гр.д.
№ 2899/2005 г. по описа на РС-Бургас е обезсилено по отношение на предявения от
Добри Дучев Д. и М.М.Д., иск за приемане за установено, че Анастас
Желязков А. не е собственик на недвижим имот – апартамент №
20, находящ се на първи жилищен етаж в жилищна сграда в гр.
Бургас, ул. ”Шейново” № 46, вх. Б, с площ от 94,14 кв.м., ведно с
таванско помещение № 20 с площ от 16,04 кв.м., на основание чл.97, ал.1 от ГПК
(отм.) и за отмяна на нотариален акт № 30, том XV, нот.д. № 8376/05.11.1996 г. за същия
имот, на основание чл. 431, ал.2 от ГПК (отм.) и производството в тази му част
е прекратено като недопустимо, а в останалата част решението е обезсилено и
делото е върнато на РС-Бургас за произнасяне по предявените искове. Видно от
мотивите на постановения от ОС – Варна съдебен акт, спорът за собствеността
върху апартамент № 20, е разрешен със сила на присъдено нещо по гр.д. № 4066/2004
г. по описа на РС-Бургас, поради което и въпросът относно собствеността върху
този имот не може да бъде преразглеждан, а по отношение на апартамент № 21
предявеният иск е отрицателен установителен, а не положителен установителен,
какъвто съдът е приел и разгледал.
Против постановеното решение за допълване № 626/ 04.05.2017 г. е постъпила в законоустановения 14-дневен срок въззивна жалба от М.Д.Д. и М.М.Д. с вх.№ 26734/ 12.07.2017 г. В подадената въззивна жалба е заявен отвод на всички съдии от състава на Бургаски окръжен съд, като за причина е посочен факта, че всички съдии са се отвели от разглеждане на дело 981/2006 г. между същите страни, както и липсата на доверие. По повод заявената молба за отвод на всички съдии от състава на Бургаски окръжен съд, същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В случая жалбоподателите не посочват конкретен факт, въз основа на който у тях се поражда съмнение в безпристрастността на съдиите по отношение на настоящия правен спор, поради което и няма как да се цени искането му като мотивирано и да бъде уважено. Голословните им и несъстоятелни твърдения на практика съставляват липса на мотивировка на така направеното искане. След като обсъди съображенията за отвод настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за самоотвод от разглеждането на делото и не би следвало да постановява отвод на съдия Симеон Михов, съдия Петя Петрова – Дакова и съдия Събчо Събев.
Въззивниците обжалват решението в частта, с която съдът не се е произнесъл по предявения иск относно апартамент № 20, находящ се в гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 46, в сградата на бившата ЖСК „Агалина“. Твърдят, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Уточняват, че иска, по който съдът не се е произнесъл, е заведен по чл. 108 от ЗС относно апартамент № 20. Поради това считат, че е налице различно правно основание, тъй като Окръжен съд – Варна е постановил решението си по в.гр.д. 2069/2009 след като на тях им е отнето владението върху апартамента. Твърдят, че се легитимират като собственици на апартамент № 20, като правото на собственост са придобили като член-кооператори на ЖСК „Агалина“ на основание чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК и въз основа на влязъл в сила на 22.06.1994 г. окончателен разпределителен протокол. Излагат още, че ответникът неправомерно се е снабдил с констативен нотариален акт за правото на собственост върху процесния имот, тъй като разпределителният протокол от 20.02.1984 г. няма силата на окончателен разпределителен протокол и не може да го легитимира като собственик. Оспорват обстоятелството, че към момента на окончателния разпределителен протокол от 22.06.1994 г., ответникът е бил член-кооператор на ЖСК „Агалина“ поради факта, че на проведеното на 14.06.1994 г. Общо събрание на ЖСК същият е бил изключен като член-кооператор. Това обстоятелство според жалбоподателите е било скрито от страна на ответника при снабдяването му с нотариалния акт, както е скрил и наличието на окончателен разпределителен протокол. Поради тези съображения според жалбоподателите нотариусът неправомерно е снабдил ответника с констативен нотариален акт, въз основа на негодни за тази цел писмени доказателства и непредставяне на изискуеми от закона документи относно правната легитимация на самата ЖСК, която към този момент е заличена и не е съществувала като субект в правния мир. Искат от съда, обжалваното решение да бъде отменено и спора да бъде решен по същество като се уважи исковата претенция изцяло, а именно: да се приеме за установено, че жалбоподателите са собственици на апартамент № 20, да се осъди ответника да предаде владението върху имота, както и да се отмени издадения в полза на Анастас Желязков А. констативен нотариален акт № 30, том ХV, нотариално дело № 8376/ 05.11.1996 година на нотариус с район на действие РС-Бургас, с който ответника е признат за собственик на апартамент № 20. Отправено е искане и за обявяване нищожност на същия нотариален акт. Искат присъждане на всички направени и пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски. Не представят нови доказателства.
Писмен отговор по тази въззивна жалба не е постъпил от Г.А.А. – заместил в хода на производството починалия Анастас А..
Доказателствени искания пред ОС-Бургас не са заявени от никоя от страните по делото.
Съдът приема, че всяка от подадените въззивни жалби е редовна като депозирана от надлежна страна в законоустановения срок, с платена по сметка на въззивната инстанция държавна такса, поради което са допустими.
Мотивиран от горното и на основание чл. 205, ал. 1 ГПК /отм./, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за отвод, заявено от жалбоподателите М.М.Д., ЕГН **********, и М.Д.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, в подадената от тях въззивна жалба с вх. № 26734/12.07.2017 г., като неоснователно.
ДОКЛАДВА постъпила по в.гр.д. 1895/2016 г. по описа на ОС – Бургас въззивна жалба от Г.А.А., ЕГН **********,*** - адв. А.Т., против решение № 476/ 15.03.2016 г. по гр.д. № 4196/2011 г. по описа на РС – Бургас, VIII граждански състав и отговор на ответната страна - М.М.Д., ЕГН **********, и М.Д.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: ***.
ДОКЛАДВА постъпила по в.гр.д. 1895/2016
г. по описа на ОС – Бургас въззивна жалба от М.М.Д., ЕГН **********, и М.Д.Д.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, против решение № 476/ 15.03.2016 г. по
гр.д. № 4196/2011 г. по описа на РС – Бургас, VIII граждански състав и отговор на
ответната страна - Г.А.А., ЕГН **********,*** - адв. А.Т..
ДОКЛАДВА постъпила по настоящото дело въззивна жалба от М.М.Д., ЕГН **********, и М.Д.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, против решение № 626/ 04.05.2017 г. по гр.д. № 4196/2011 г. по описа на РС-Бургас, ХХІ граждански състав.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 12.04.2018г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: