Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 21.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд
- Кърджали в открито заседание на двадесет
и пети септември през две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева,
като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело №252 по описа на КАС за 2020 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от Е.М.Ю. от *** против Решение №Ц2153-08-41/14.07.2020 г. на директора на ТП НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу задължително предписание №ЗД-1-08-00762587/03.06.2020
г. на контролен орган в ТП на НОИ
- Кърджали. Жалбоподателят намира оспорения
акт за необоснован. Сочи, че
през времето, през което е бил регистриран като земеделски
производител е извършвал земеделска дейност и редовно внасял следващите се осигурителни
вноски. Намира за неправилен извода на административния
орган, че при установените отсъствия от страната
практически не би могъл да упражнява дейност като земеделски стопанин, тъй като отсъствията му били периодични и краткотрайни. Твърди, че е упражнявал трудовата дейност, за която е
регистриран, поради което за 2019 г. е бил осигурено лице, по смисъла на КСО. Иска отмяна
на оспореното решение. В с.з., чрез процесуалния си представител и в представеното
писмено становище, поддържа подадената жалба.
Ответникът
– Директор на ТП на НОИ
- Кърджали, чрез процесуалния си представител,
намира жалбата за неоснователна. Твърди, че жалбоподателят не е упражнявал заявената
от него трудова дейност, предвид честите му отсъствия от
страната, през спорния период. Счита, че внасянето на осигурителни вноски,
подаването на данни по чл.5, ал.4,
т.1 от КСО, както
и подаването на годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ,
не са основания за придобиване качеството на осигурено лице по
смисъла на КСО и не доказват реалното упражняване на трудова дейност. При липсата на доказателства за отглеждането на домашни
животни; продажба на земеделска продукция или първични документи
за извършени разходи и реализирани приходи от стопанска дейност, намира за недоказани твърденията на жалбоподателя, за упражнявана от него трудова дейност в процесния период.
Административният
съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните,
приема за установено следното:
Предмет
на производството пред съда е Решение №Ц2153-08-41/14.07.2020
г. на директора на ТП НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата Е.Ю. срещу задължителни предписания №ЗД-1-08-00762587/03.06.2020 г. на контролен орган в ТП на НОИ - Кърджали. С
последните на жалбоподателя е предписано:
1. Да заличи неправилно декларирани данни в декларация обр.
№1 „Данни за осигурено
лице“, за периода 02.11.2018 г. – 30.04.2020 г., като неправилно
подадени с код за вид осигурен 13; и 2. Да заличи декларация ОКД-5, подадена в ТД на
НАП- Пловдив, офис Кърджали,
за периода, за който е заявил упражняване
на трудова дейност като самоосигуряващо се лице /земеделски
стопанин/, считано от 12.11.2018 г. Горните задължителни предписания съдържат
препращане към констатациите в констативен протокол №***/*** г., съставен от контролен
орган в ТП НОИ - Кърджали.
Според
приложения по делото КП №***/***
г., на 03.06.2020г., контролен орган в ТП НОИ Кърджали извършил
проверка по разходите на ДОО на жалбоподателя, при която
установил, че последният е регистриран като самоосигуряващо
се лице/земеделски стопанин от 12.11.2018 г.; декларирал е осигуряване за инвалидност поради
общо заболяване, за старост и за смърт. За периода 12.11.2018 г.
– 06.04.2020 г. лицето има статут на регистриран земеделски стопанин, както и подадени данни по чл.5, ал.4,
т.1 КСО, с декл.
обр. №1 с код за вид осигурен 13. Предвид писмо вх.№***/*** г. от директора на ОД на МВР- Кърджали, съдържащо информация за презграничните
пътувания на лицето за периода 2018 – 2020 г. е прието, че за периода
от 12.11.2018 г. –
06.04.2020г., лицето не е упражнявало дейността,
за която е било регистрирано, тъй като
не е било на територията на страната, респ. не са налице предпоставките
на чл.10, ал.1 от КСО и по отношение
на лицето не е възникнало осигуряване.
В
оспореното решение,
постановено по повод жалба против задължителните предписания,
административният орган е възприел горните констатации. С оглед представената от ОД МВР - Кърджали справка
рег. №***/*** г., касаеща презграничните пътувания на
лицето е прието, че през по-голямата
част от спорния период лицето се е намирало в чужбина, поради
което няма как да е упражнявало трудова дейност като земеделски стопанин.
За него не е възникнало осигуряване и същото
няма качеството на осигурено лице по смисъла на КСО. По тези съображения стигнал до извода, че правилно е било предписано заличаването на данните.
Установи
се от приложените по делото справки от информационната система на НОИ, че на
12.11.2018 г. жалбоподателят е бил регистриран
като самоосигуряващо се лице - земеделски производител,
с код за вид осигурен 13, като на
15.06.2020г. е прекъснал дейността.
Според
т.5 на приложената справка рег.№***/*** г., издадена от ОД МВР-Кърджали, за относимия към случая период,
по отношение на жалбоподателя са били регистрирани следните презгранични
пътувания:
- На 08.11.2018 г. жалбоподателят е влязъл в РБългария и
я е напуснал на 15.11.2018 г.;
- На 19.01.2019 г. е регистрирано влизане в страната, и на 03.02.2019 г. - излизане;
- Ново влизане е регистрирано на 16.03.2019 г. и излизане на 04.05.2019 г. ;
- Влизане в страната на 05.05.2019 г. и излизане на 18.06.2019 г.;
- Влизане в Република България на 07.07.2019 г. и излизане на 08.09.2019 г.;
- Влизане в Република България на 20.09.2019 г. и излизане на 22.09.2019 г.;
- Влизане в Република България на 15.10.2019 г. и излизане на 04.11.2019 г.;
- Влизане в Република България на 19.01.2019 г.
и излизане на
02.02.2020 г.;
Последно
влизане в страната е регистрирано на
14.03.2020 г. през ГКПП „***".
Според
приложените по делото анкетни формуляри вх.№***/*** г. и вх.№ ***/*** г.,
за стопанската 2018/2019г. жалбоподателят е заявил,
че ще отглежда 14 броя кокошки,
а за стопанската
2019/2020 г. –
0.2838 ха. картофи.
По
делото е приложена и подадена от жалбоподателя ГДД по чл.50 от Закона за данъците върху доходите
на физическите лица за 2019 г., в която са отразени доходи от стопанска дейност по чл.29 от ЗДДФЛ, в размер на *** лв., както и разходи в размер на *** лв. В ГДД са посочени и внесени
задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, в размер
на *** лв.
От
изложената фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена чрез административния орган,
чийто акт се оспорва, в предвидения от
закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
В случая между страните няма спор, че жалбоподателят се е регистрирал като самоосигуряващо
се лице/земеделски стопанин на 12.11.2018 г.,
декларирал е осигуряване за инвалидност поради общо заболяване,
за старост и за смърт, както и че за периода на регистрацията е внесъл
осигурителни вноски, като самоосигуряващо
се лице.
За да отхвърли жалбата срещу задължителните предписания
за заличаване на данни, свързани с осигуряването на
лицето, за периода, за който е заявено упражняване на
трудова дейност като самоосигуряващо се лице, административния
орган е приел, че последното не е упражнявало трудовата дейност, за която
е регистрирано, поради което няма качеството на осигурено
лице по смисъла на КСО.
Осигурено
лице, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за
което са внесени или дължими осигурителни вноски, като съгласно
чл.10 от КСО, осигуряването възниква
от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност
по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Според § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО,
регистрирани земеделски производители са физическите лица,
които произвеждат растителна и/или животинска
продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
Установи се по делото, че
за стопанската
2018/2019 г. жалбоподателят е заявил отглеждането
на 14 броя кокошки, а съгласно §2,
т.3 ДР на Закона за арендата в земеделието,
"стопанска година“ е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на
следващата година.
Според представената справка за презграничните пътувания на жалбоподателя, в периода от регистрирането му като земеделски стопанин на
12.11.2018 г. до изтичането на стопанската
година на 01.10.2019 г., лицето
е било извън страната близо пет месеца, както следва: от
15.11.2018 г. до 19.01.2019 г. /2м. и 4д./; от 03.02.2019 г. до 16.03.2019 г. /1м.
и 12 д./; от
18.06.2019 г. до 07.07.2019 г. /18 д./ и
от 08.09.2019 г. до 20.09.2019 г. /12д./.
За
стопанската
2019/2020 г., за която
жалбоподателят е заявил отглеждане на 0.2838 ха.
картофи, се установи, че за близо седеммесечния период от 01.10.2019 г. – 27.05.2020 г.,
лицето е било извън страната 4 месеца и
12 дни, а именно: от 01.10.2019 г. до 15.10.2019 г. /15д./; от
04.11.2019 г. до 19.01.2019 г. /2 м. и 15д./ и от 02.02.2020 г.
до 14.03.2020 г. /1м. и 12д./.
Така отразените в справката данни не се опровергават от приложените
по делото доказателства и като данни, съдържащи се в официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на службата му, се кредитират от съда. Не са представени и никакви доказателства, в
подкрепа на твърдението на жалбоподателя, че за периодите
на отсъствие е възложил грижата за стопанството на трето лице. Предвид посочената по-горе
продължителност на периодите на отсъствие от страната, някои
от които превишават два месеца, не може да се приеме и тезата
на жалбоподателя за краткотрайност на пътуванията, която
би позволила упражняването на заявената дейност.
Предвид изложеното съдът намира, че правилно е предписано
заличаването на данните, свързани с осигуряването на
лицето за периода,
за който е заявено упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо
се лице, тъй като последното не е упражнявало трудовата
дейност, за която е регистрирано, поради което няма качеството на осигурено лице по смисъла на КСО.
От своя страна, внасянето на осигурителните вноски и декларирането
на доходи от стопанска дейност в ГДД, без да е упражнявана
трудова дейност не е достатъчно, за да има жалбоподателят
качеството на осигурено лице, предвид изискването на чл.10,
ал.1, вр. с §1, т.3 от ДР КСО.
По горните съображения, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно,
а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.М.Ю. от *** против Решение №Ц2153-08-41/14.07.2020 г. на директора на ТП НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу задължително предписание №ЗД-1-08-00762587/03.06.2020
г. на контролен орган в ТП на НОИ
- Кърджали,
като неоснователна.
Решението може да се обжалва пред ВАС на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му.
С Ъ Д И Я :