МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД № 1945 ПО ОПИСА ЗА 2016
ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ.
Производството пред ВРС е
образувано въз основа на определение на ВКС от 12.04.2016год. по к.ч.д. №
335/2016год. по тъжба на И.К.З. ЕГН ********** срещу подсъдимата В.С.С. ЕГН ********** с оглед извършено от нея престъпление
наказуемо по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр. чл. 147, ал.1, пр.1 и 2, вр.
чл.26, ал.1 от НК за това, че на 10.06.2015год., в гр.София, в условията на
продължавано престъпление, чрез писмо до вестник „Шоу“ и дадено интервю пред О.
Филиповски – журналист във вестника разгласила за И.К.З. позорни обстоятелства
и му приписала престъпления като клеветата била нанесена публично. Конкретните
клеветнически според тъжбата думи и изрази са: написала в писмото „ограбвани и
мамени“, „недобросъвестно цел“, а в интервюто заявила “… дошли адвокатите В.Н.
и И.З. и още едно лице. Откарали я в жилището на З. и Н., където те започнали
да й внушават, че положението й е много тежко и ще й отнемат цялото имущество
…. На следващия ден Б. и съобщава, че е повикала нотариус и лицето В.П., който
е приятел на С., но не я уведомява за целта тяхното посещение. По същото време З.
и дава някакви хапчета, които били различни от изписаните й ……Няколко дни след
като излязох от ареста разбрах че на 20ти август докато съм била в дома на Н. и
З. съм подписала нотариално заверени пълномощни, за което нямам спомени. Едното
е в полза на Н. даващо й право да се разпорежда с всичките ми недвижими имоти,
а второто на В.П. – да се разпорежда с всички мои автомобили“ ….П. й обяснил,
че бил извикан от Б. и му било внушено че като приятел трябва да помогне да се
продадат автомобилите на С. …. През септември 2014-а Н. разпоредила на П. да
прехвърли Джип БМВ Х6 на фирмата на „КТМ ЕКС“ ЕООД ….“ Тогава разбрах съм
станала обект на измама, ангажирах адвокати и заведох редица граждански дела“
…. Към момента адвокатите Н. и Илиев държат редица нейни вещи който двамата са
иззели от дома й докато тя е била в ареста“….“не ме питайте как се почувствах
когато излязох от ареста и установих, че патронът на вратата на офиса ми е
сменен“, „получили 100бона от продажбата на БМВ 525 и сумите събрани от нейни
приятели“.
В съдебно заседание тъжителят е
заявил, че не желае да предявява граждански иск срещу подсъдимата в
наказателното производство.
В пледоарията си по съществото
на делото повереникът на частния тъжител – адв. Л.П.
пледира за осъдителна присъда като излага становище, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства безспорно било установено, че подс. С. е осъществила от обективна и субективна страна
престъплението за което е предадена на съд. Същият анализира съдържанието на
статията публикувана на стр. 14-15 във вестник „Шоу“ – 10-16.VІ2015год. и сочи, че изложените там отрицателни изводи
направени от С. - „ограбени, измамени, с недобросъвестна цел, внушено й е че
положението е много тежко с користна цел, З. давал хапчета различни от
изписаните, тя била подписала пълномощно за което няма спомен, станала е обект
на измама“ като сочи, че истинността на
тези изводи не била установена в производството, че С. е искала публикуването
на тази статия, като целта и била да не си плати адвокатския хонорар. Акцентира
на обясненията на подс.С. в които тя била признала,
че искала статията да бъде публикувана и то в този вид, както и на показанията
на св.Филиповски които потвърждавал, че не е правил каквито и да било интерпретации
и изменения в твърденията на подсъдимата, а дословно бил пренесъл в статията,
това което тя е искала да бъде написано и отразено. Счита, че показанията на
свидетелите ангажирани от страна на защитата – В.П., М.М.,
К.И., И.С. не
следвало да бъдат кредитирани защото те били в близки отношения с подсъдимата.
Моли за присъждане на направените по делото разноски.
Във фазата по съществото на
делото становище изразява и самият частен тъжител - И.З.. Същият заявява, че се присъединява
към пледоарията на защитника си като акцентира на това, че в самата статия от
автора на същата О. Филиповски било посочено, че той бил уведомен с писмо и
интервю относно твърдените факти и обстоятелства в статията и тези факти не се
отричали от Филиповски в хода на наказателното производство, както и че
конкретната информация така както е била поднесена, така е била публикувана.
Сочи, че верността на твърденията изложени в статията не била установена, а напротив
твърденията били опровергани. Последното сочело на умисъл за опозоряване, който
се очертавал още от началото на статията където било направено едно обобщаване
касаещо всички посочени в статията. Моли за осъдителна присъда, както и за присъждане
на направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимата – адв. Б.Ж. във фазата на съдебните прения пледира за
оправдателна присъда като изразява становище, че повдигнатото обвинение не било
доказано по безспорен, категоричен и несъмнен начин от една страна, а от друга
сочи, че истинността на наведените в тъжбата факти и обстоятелства била
установена от събраните доказателства.
Излага също така становище, че в хода на следствие било установено по
безспорен начин, че С. не е пращала нито писмо до вестника посочен в тъжбата,
нито е давала интервю на журналиста Филиповски. Сочи че действително подзащитната
му е изложила фактите в колективна жалба до Главния прокурор и е изразила
съгласие да има публикация във връзка с тази колективна жалба, но акцентира на
това, че от показанията на св.Филиповски се установявало, че той преди да
публикува статията е потърсил становището и на „пострадалите“ в случая тъжителя
З., съответно той бил запознат още преди излизане на статията и в този случай
тъжбата била подадена след изтичане на предвидения в закона 6-месечен срок.
Отделно от това изразява становище, че подзащитната му се била възползвала от
гарантираното и от Конституцията право да подава жалби сигнали и
предложения като там е изнесла своите
съждения за тези факти, което изключвало и умисъла за клевета съобразно
съдебната практика. И най-накрая сочи, че подзащитната му изобщо няма касателство към претендираната с
частната тъжба правна квалификация „публично“ защото в случая се касаело за
печатно произведение което било използвано от журналиста в резултат на проведено журналистическо
разследване. Моли подсъдимата да бъде оправдана като претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Подс. С.
участва в съдебното производство лично и чрез защитника си адв.
Ж.. Същата дава обяснения по предявеното й с частната тъжба обвинение като
подробно описва събитията свързани със задържането й от служители на ДАНС в
дома й, появата на адв. Б. там, момента в който се
била запознала с частния тъжител, престоя й в болничното заведение и след това
в дома на Б., сочи, че била неадекватна, че е й било вношено,
че трябва да прехвърли имуществото си защото ще го вземе Кушлев,
че има неясни спомени за това как е станало подписването кой нотариус е дошъл и
т.н., че след излизането си от ареста разбрала, че имотите й са прехвърлени на
фирма свързана с тях (З. и Б.), че са били събирани пари от нейни близки под
предлог че трябват за гаранцията, че Т.В. й казал, че за свободата й трябва да
плати 300 00лв. на Б. и З., същото било потвърдено и от Б. и З., но сумата била
друга, че води граждански дела с тях във връзка с имоти и пари. Не отрича че е
била подадена колективна жалба до Главния прокурор написана от друг, но
подписана от нея по отношение на фактите които я касаят. Заявява, че не писала писмо нито е давала
интервю, че не е търсила Филиповски, а
той й се бил обадил, попитал я за колективната жалба и дали поддържа
това което е написано в нея и тя потвърдила, както и че е искала статията да
бъде публикувана.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Рано сутринта на 13.08.2014г.
била проведена специализирана акция на ДАНС, при която било извършено
претърсване и изземване в дома на подс. С.. Докато
траели процесуално-следствените действия в жилището на подсъдимата дошла св.Б.Н.,
която била адвокат. Подсъдимата се
познавала с нея, както и ч.т.З. от
по-рано, тъй като била ползвала услугите на тъжителя З. като адвокат във връзка
с дело определяне на режим на свиждане по отношение на детето й с неговия баща.
Св. Б.Н. останала до края на претърсването, като подсъдимата я упълномощила да
я представлява. Същият ден ще докато траели ПСД към нея се присъединил и
тъжителят З.. Вечерта подс. С. била отведена в ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“ в гр.Варна,
където се помещавали агентите на ДАНС-Варна. Там тя се почувствала зле и била
отведена първоначално във ВМА Варна, а в последствие в МБАЛ „Св.Марина“, където
около 01:15ч. на 14.08.2014год. била приета за стационарно лечение. На същата
дата 14.08.2014год., в болницата, на подс. С. било предявено обвинение по д.п. по описа на ДАНС
като при предявяване на обвинението присъствал и тъжителя, като упълномощен от нея
адвокат. На 19.08.2014г. подс.С. била изписана от
болницата, като там я чакали ч.т.З., св.Б.Н. и св.Т.В.. Последният бил познат
както на адвокатите така и на подсъдимата. От болницата всички отишли в
жилището на ч.тъжител и св. Б.Н., където подсъдимата пренощувала. На следващия
ден на подсъдимата било обяснено, че нещата се сериозни, че трябва да си
прехвърли имущество на някого защото иначе ще бъде взето от комисията «Кушлев» и др. На следващият ден 20.08.2014год. подс. С. имала
рожден ден. На същата дата в дома на св.Б.Н. и ч.т.З. отишъл св.В.П., който бил
много близък приятел на подсъдимата. Той се видял с нея и установил,че подсъдимата е в неадекватно
състояние – залитала, говорела нечленоразделно. В жилището бил и св.Т.В.. На св.П. било
обяснено, че автомобилите на подс.С. трябва да се
прехвърлят на негово име, за да не бъдат
взети от комисията „Кушлев“. Обяснено му било, че ще
му бъде направено пълномощно и да отиде при нотариус Светла Димова да си го
получи. Св.П. не видял нещо нередно в
това и се съгласил. Същият ден в дома на св.Б.Н. и ч.т.З. пристигнала св. Д.С. в чието присъствие подсъдимата
подписала пълномощни, както и декларации по чл.264 от ДОПК като едното
пълномощно било издадено в полза на св. В.П. и касаело правомощия по
разпоредителни сделки с два леки автомобила, а другото в полза на св. Б.Н. и
касаело недвижими имоти. По-късно същата вечер подс.С.
припаднала, бил извикан медицински екип и тя била отведена отново в МБАЛ
„Св.Марина“ от където била изписана около обяд на 21.08.2014год. и била
транспортирана до СпНС-София, като й била наложена
мярка за неотклонение «Задържане под стража». Защитник по наказателното
производство бил тъжителя З..
Докато била изолирана от външния
свят – докато била задържана подсъдимата комуникирала с хора отвън с писмени
бележки.
Междувременно още на
21.08.2014г. св. В.П. като пълномощник на С. „прехвърлил“ единия от автомобилите
на последната – БМВ ХРЕИХЕ с ДК№ В9999НХ на св.Х.Г., който бил негов много
близък приятел. За целта бил изготвен договор за покупко-продажба , според
който подс.С., действаща чрез пълномощника си св.В.П.
продала на св.Х.Г. посочения по-горе автомобил за сумата от 5 000лв., като в
договора било посочено. На същата дата,
по същия начин, св. П. като пълномощник на подс. Спасов
прехвърлил на друг свой познат – св. А.Д.А. и другия автомобил на подс. С. – л.а. БМВ 530Д с рег.№ В 9999НВ. За целта бил
изготвен договор за покупко-продажба , според който подс.С.,
действаща чрез пълномощника си св.В.П. продала на св.А.Д.А. посочения по-горе
лек автомобил за сумата от 4000лв. И по двата договора реални плащания нямало.
В последствие и двата автомобила
по указания на св. Б.Н. дадени на св. В.П. били прехвърлени на посочени от Б.
лица - едното – ЮЛ „КТМ Екс“ ЕООД, а другото ФЛ А.Я..
На 12.09.2014г. св.Г. и Юлияна Гаеви прехвърлили собствеността на л.а. „БМВ Х 6
РЕИХЕ“ с рег. № В 9999 НХ на
„КТМ ЕКС“ ЕООД като за целта бил
изготвен договор за покупко-продажба, в който била посочена продажна цена от 5
000лв. Продажната цена по този договор
била предадена на св. В.П., който я отнесъл в кантората на Б. и З. и им предал
сумата без да поиска разписка срещу това.
Няколко дни преди това на
01.09.2014год. била извършена и продажбата на другият автомобил. Тогава бил
сключен договор за покупко-продажба между А.Д.А. като продавач и А.Я.. Пари от
сделката св. А. не бил получил.
Междувременно св. Б.Н. като
пълномощник на подс. С. се разпоредила и с нейно
недвижимо имущество като направила замяна на три недвижими имота на подсъдимата
– апартамент, ателие и поземлен имот срещу 50бр. поименни акции от капитала
„Балик тур“ АД.
След като мярка за неотклонение
по наказателното производство водено срещу С. била изменена в по-лека
«Гаранция» в размер на 30 000лв., сумата била внесена и подс.
С. била освободена от ареста, последната узнала, за извършените с имуществото и
разпоредителни сделки и след справка в ТР установила, че имотите й са
прехвърлени на фирма свързана с Б. и З. - «Балик Тур» АД. Посоченото дружество
се управлявало от съвет на директорите, в който влизали св.Б. и Давид З., който
бил син на ч.т.З.. Подс.
С. споделила горното със св. Т.В. и го попитала защо така са направили, защо
имуществото е прехвърлено на фирми свързани с адвокатите Б.Н. и З. (тъжителя).
След проведени срещи и разговори, подс.С. разбрала от
св. Т.В., че ще получи имотите си обратно ако заплати на ч.тъжител и на св.Б.
сумата от 300 000лв., тъй като това била цената на техните услуги. От тъжителя и св. Б.Н. подсъдимата разбрала,
че сумата е била взета неофициално от управителите на КТБ и парите трябвало да
се върнат на тях. Подсъдимата не се съгласила. Същата се консултирала с друг
адвокат - Таков, разказала му какво е
установила и той решил да й съдейства да се разбере с Б. и З.. Свързал се по телефона
с тъжителя и поискал да разговарят по въпроса да се разберат, изразил
недоумение от поисканата сума от подсъдимата сума. Казал, че последната смята
да подава жалби до прокуратурата и да води граждански дела. В последствие Таков
се срещнал с тъжителя в кантората му в гр.Варна. След срещата Таков уведомил С.,
че нещата няма да се оправят, че поисканите пари представлявали хонорар и я
посъветвал да си завежда дела. Междувременно подсъдимата направила собствена
проверка за да установи дали действително е била взета сума от управителя на
КТБ и установила ,чу това не е вярно. На същата била предадена писмена
декларация изходяща от тъжителя , в която той декларирал, че никога не е
получавал никакви кредити и заеми от „ЦКБ“ АД, от нейни клонове и поделения, от
свързани с нея дружества и лица както и от Иво Каменов, Марин Митев и Тихомир
Митев.
От свои познати подс. С. разбрала, че докато е била задържана в ареста
нейните защитници и св.Т.В. са ходили при нейни познати и са искали различни
парични суми от тях, като обяснявали, че те ще послужат за освобождаването й
или че са необходими за издръжка на семейството й. От св. И.С. подсъдимата
разбрала, че той лично е дал на св. Т.В. сумата от 3000лв. по негова молба и
под предлог че сумата е необходима за издръжка на детето й. В последствие от майка си подсъдимата
разбрала, че на нея е била дадена сумата от 2000лв.
В началото на 2015год. подс.С. депозирала искови молби във ВОС както следва: 1.
Срещу В.П., Х.Г. и Юлияна Гаева за обявяване
недействителността на упълномощителната сделка обективирана в пълномощно с което подсъдимата
упълномощавала св. В.П. да се разпорежда с л.а. БМВ“ с ДК№ В9999Нх, както и
прогласяване нищожността на договора за покупко-пораджба
на това МПС на св. Г. въз основа на пълномощното по която било образувано гр.д.
№ 2497/2015год. и 2. Срещу „КТМ ЕКС“ ЕООД
и В.Б.Н. за унищожаване на пълномощното дадена на В.Б. рег.№
8310/20.08.2014год. и прогласяване недействителността на договора за замяна на
имуществото и апартамент, ателие и поземлен имот срещу 50бр. налични поименни
акции с номинал 100лв. всяка от тях от капитала на „Балик тур“ АД, по която
било образувано т.д. № 101/2015год. по описа на ВОС.
На свой ред през 2015год.
тъжителят също подал във ВОС искова молба срещу подсъдимата за осъждане на
последната да му заплати сумата от 30 000лв. представляваща внесена в нейна
полза гаранция по НОХД №1391/2014год. по описа на специализирания съд, по която
било образувано гр.д. № 907/2015год.
На 22.06.2015г. подс.С.
и още четири лица-Красимира Колева, Радослав Янев, Азис Азис
и Димо Стоянов, депозирали жалба пред Главния прокурор, в която било посочено,
че всеки от тях бил пострадал от противоправните
действия на ч.т.З. и св.Б.Н., които били общо формулирани и описани. В жалбата
се съдържало описание на случилото се с всеки от жалбоподателите и действията
на ч.тъжител и св.Б. като в заключение било формулирано общо искане за извършване
на съответните проверки, като при установяване на данни за извършени
престъпления от общ характер, виновните лица да бъдат привлечени към
наказателна отговорност. Жалбата била подписана от всеки от жалбоподателите. В
същата, в частта касаещо подсъдимата били описани следните обстоятелства:
„5. В.С.С.,
ЕГН **********.***.
На 13.08.14г. в дома на В.С.
била проведена специализирана акция на ДАНС. Въпреки настояването й, не й била
дадена възможност да се свърже с посочения от нея адвокат Б.Ж. от ВАК.
Неизвестно как, за случващото се научила адвокат В.Б.Н., която изненадващо се
появила в жилището на С. и присъствала при извършваните процесуално-следствени
действия, в качеството си на упълномощен защитник.
След отвеждането й в ареста, на
13.08.14г. С. започнала да получава припадъци със загуба на съзнание и по
спешност била настанена в болнично заведение. Поставена е диагноза „синптомна епилепсия". По време на престоя й в
интензивното отделение, на С. било повдигнато обвинение за ръководство на ОПГ,
при което отново присъствала адв.В.Б..
На 19.08.14г. С. била изписана
от реанимация на нервното отделение. За нейно учудване, вместо от роднините си,
тя била посрещната от адвокатите В.Б. и И.З., както и от лицето Т.В.. Вместо в
дома й, те я откарали в жилище, обитавано съвместно от З. и Б., където
започнали да й внушават, че обвинението срещу нея е много тежко и има
вероятност да й отнемат цялото имущество. С. твърди, че от приеманите силни
лекарства била неадекватна, неориентирана за случващите се събития и почти
цялото време прекарвала в сън.
Има спомени, че на следващият
ден Б. и съобщила, че е повикала нотариус и лицето В.П., приятел на С., без да
поясни целта на тяхното посещение. По същото време З. й дал някакви хапчета.
След приема им С. се почувствала още по-замаяна, а вечерта на 20.08.14г. отново
припаднала. В последствие разбрала, че след припадъка й З. се обадил на тел.112
и извикал линейка. Отново била настанена в интензивно нервно отделение.
На 21.08.14г. вечерта С. е
откарана с конвой до София за гледане на дело в Специализирания наказателен съд
за определяне на мярка за неотклонение, определена като „задържане под
стража".
Ясно започнала да осъзнава
събитията едва 4-5 дни по-късно, в ареста. Тогава се свързала с Б. и З. по
телефона и упълномощила и друг адвокат - Галя Гълъбова от САК.
На 23.10.14г. мярката й за
неотклонение била изменена в „парична гаранция" в размер на 30 000 лева.
Няколко дни след излизането от
ареста С. разбрала, че на 20.08.14г., /докато е била в дома на Б. и З./, е
подписала две нотариално заверени пълномощни, за което твърди, че няма спомени.
Едното, даващо право на адв. Б. да се разпорежда с
всичките й недвижими имоти, а второто, оправомощаващо
В.П. - да се разпорежда с всички нейни превозни средства. П. й разказал, че бил
извикан от Б., която настояла като приятел на С. да й съдейства да бъдат
продадени нейните автомобилите, за да не бъдат отнети от държавата. За да
помогне на приятелката си, той се съгласил.
На 12.09.14г. адв.Б. разпоредила на П. да прехвърли собствения на С. джип
БМВ Х6 на „КТМ ЕКСЕООД. /Прехвърлянето е направено с две, следващи
непосредствено една след друга продажби на стойност 5 000 лева, макар, че по
договор за застраховка автомобилът е оценен на 106 000лв./ Б. му заявила, че нареждането
за това разпореждане идва от С.. Според самата С., тя била дала съгласие за
продажбата на друг автомобил - БМВ 525, след като в телефонен разговор Б. й
съобщила, че децата й са останали без средства, и са необходими и пари за внасянето
на евентуално определена от съда, гаранция. На въпрос на С. как в нейно
отсъствие ще се прехвърли автомобилът, без да коментира вече дадено пълномощно,
Б. я уверила, че ще намери начин да вземат пари за колата, а сделката
документално ще бъде оформена след излизането й от ареста.
Пълномощник на „КТМ ЕКСЕООД по
сделката за прехвърляне на БМВ Х6 е адв.И.З..
По указания на Б., П. продал и
автомобила БМВ 525, като получената от продажбата сума в размер на 38 000 лева,
предал на Б..
С. и П. считат, че за времето на
престоя й в ареста, Б. съзнателно не е давала възможност на П. да комуникира с
нея, убеждавайки го, че арестантите имат право да провеждат телефонни разговори
само със своите защитници.
С. е оспорила по съдебен ред
сделките за прехвърляне на джип БМВ Х6, който спор е висящ.
Въз основа на полученото
пълномощно, с нотариален акт от 25.08.14г., Б. заменила единственото жилище на С.,
офиса й и един парцел срещу 50 акции с номинал 100 лева от капитала на „Балик
тур"АД, в което дружество Б., заедно с Давид Илиев З. са членове на съвета
на директорите, а последния е й изпълнителен директор на дружеството.
По този казус също има висящо
производство пред Варненски ОС, който е наложил възбрана върху процесиите
имоти, с цел ограничаване на бъдещи разпоредителни сделки. По съдебен ред е
оспорено и даденото на Б. пълномощно.
Докато С. пребивавала в ареста,
с измамливи действия и под предлог, че на С. спешно са й необходими парични
средства, адв.Б., адв.З. и Т.В.
събрали от нейни познати и приятели различни суми на обща стойност 63 000 лева,
от които 2 000лв. Т.В. предал на майката на С..
От така събраните и получени
суми и имущество били:
- внесена сумата за гаранцията й
- 30 000 лева;
-заплатени 5 000 лева - за
услугите на адв.Гълъбова и
-предадени 2 000 лева на майката
на С..
Като естествена последица,
отношенията помежду им се изострили.
През м.ноември 2014г., В.
направил пред С. изявление, че ще си получи обратно имуществото, когато заплати
300 000 лева в брой -толкова на Б. и З. „струвало" освобождаването й от
ареста!!! Тази сума била „осигурена" от З., който я бил взел „на
доверие" от ЦКБ, тъй като бил много близък с ръководството на банката.
Подобно изявление било направено по-късно и пред адвокат Лъчезар Таков от САК.
Тогава С. окончателно разбрала, че е обект на измама, ангажирала адвокати и
завела редица граждански дела.
Към момента адвокатите Б. и З.
държат редица вещи на С., които двамата са взели от дома й, докато е била в
ареста, в присъствието на децата й и тяхната бавачка. Налице е христоматиен пример за осъществяване на престъплението
„кражба". Вещите се държат с аргумент за „неуредени финансови
отношения".
Непосредствено след
освобождаването й от ареста, С. заплатила на Б. и З. сумата от 2 000 лева, за
да я снабдят с преписи от нотариалните актове, иззети при извършения в дома й
обиск. Документите не са й предадени.
З. и Б. неправомерно отказват да
й предадат и редица други документи, свързани с воденото срещу нея наказателно
производство и пребиваването й в болнично заведение, които обаче успешно
ползват по заведените от С. съдебни производства.
С. е установила, също така, че
патронът на вратата на офиса й е сменен. Понастоящем там пребивават лица, които
твърдят, че са го наели от Б..
Въпреки събраните суми и
прехвърлено движимо и недвижимо имущество, безпардонността
и чувството за безнаказаност са позволили на З. да претендира по съдебен ред
връщане на сумата от 30 000 лева, внесена от негово име като гаранция по
наказателното дело. По негово искане и за обезпечаване на претенцията,
Варненски ОС е допуснал налагане на възбрана върху вилата на С. - единствения
имот, който Б. не е успяла да прехвърли с пълномощното.
За случая е уведомена РП-Варна, прок.пр.№4852/06.04.15г. Не сме уведомени за становището на
прокуратурата.
Приложение №5: Документи по
случая на В.С.;
Приложение №6: извадки и копия
на документи от Търговския регистър и справки от Служба по вписванията към
Агенция по вписванията.“
През лятото на 2015год. св. О. Филиповски
работел като щатен репортер – кореспондент към „Интермедия“ ООД, която фирма
издавала вестник „Шоу“ . Чрез своя колежка – св. Р.П., св. Филиповски разбрал,
че няколко лица - подсъдимата, Красимира
Колева, Родослав Янев, Азис Азис
и Димо Стоянов са подали жалба до АК Варна и до Главния прокурор досежно
действия на адвокатите В.Б. и И.З.. Св. Филиповски проявил интерес към
информацията и започнал да прави журналистическо проучване по въпроса.
Установил че действително има подадени колективни жалби до АК Варна и до
Главния прокурор, както и индивидуални такива от засегнатите лица. В
последствие на ел. си поща св. Филиповски получил и жалбата до Главния
прокурор. Същият се запознал със съдържанието на жалбата свързал се с всеки от
жалбоподателите и разговарял с него във връзка с казуса му описан в жалбата,
свързал се и с посочените в нея двама адвокати – св. В.Б.Н. и И.З. за да
разбере тяхното становище по случая. Във връзка с това журналистическо
проучване св. Филиповски се свързал по телефона и с подсъдимата и я попитал
дали поддържа това което е написано в колективната жалба. Последната
потвърдила. Двамата не са срещали, нито пък Филиповски бил вземал интервю от
нея. Подсъдимата не била изпращала и
писмо до медията за която работел Филиповски.
В последствие базирайки се на
съдържанието на колективната жалба до Главния прокурор св. Филиповски изготвил
материал по случая който бил публикуван във вестник „Шоу“ – 10-16.06.2015год.
стр. 14 и 15 със заглавие „Омотани в
измамна адвокатска паяжина“, дадено от редакционния екип на изданието.
На 11.06.2015год. частния
тъжител разбрал за публикацията във вестника от свои приятели и си закупил
вестника. Същият прочел статията и се почувствал засегнат от написаното в нея.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на обясненията на подсъдимата, отчасти
показанията на свидетелите В.Б., Т.В., показанията на свидетелите В.П., М.М., О. Филиповски, Д.С., М.П., К.И.,
И.С., Р.П., О.О., И. Гочев,
Х.Г., А.А., на в.л. В.В.,
както и от приложените писмени доказателства – копия от печатни материали от
вестник „Шоу“ – 10-16.VІ.2015год. стр. 14-15, съдебно удостоверение изх.№
10440/11.11.2016год. издадено от ВОС по т.д.
№101/2015год., пълномощно изходящо от В.С.С. към В.Б.Н.
с нотариална заверка рег.№ 8310 от 20.08.2014год. на пом.
нотариус Д.С., Решение постановено от ВОС по гр.д. № 2497/2015год., справки от
ТР по партидите на „Балик тур“ АД и „КТМ ЕКС“ ЕООД, оттегляне на пълномощно от
10.12.2014год. изходящо от В.С.С., удостоверение
издадено от ВРП № 4852/2015 от 24.04.2015год., писмо изходящо от ВРП и
адресирано до В.С.С., декларация изходяща от И.К.З.,
Решение постановено от ОС Врана по т.д. № 101/2015год., пълномощно изходящо от В.С.С. към В. Константинов П. с нотариална заверка на подписа ре.№ 8357 от 20.08.2014год. на пом.нотариус
Д.С., Заповед за задържане на лице рег.№ ВН28-138/13.08.2014год., призовка за
явяване в качеството на обвиняем адресирана до В.С., Постановление за
привличане в качеството на обвиняем от 14.08.2014год. и призовка към него, 4 страници
ръкописен текст , два броя епикризи на името на В.С.С., свидетелство за съдимост, Заключение по назначена СГЕ
изготвена от в.л. В.В., Колективна жалба адресирана до АК Варна
списък на акционерите присъствали на ОС на АД „Балик Тур“ АД и приложени към него
3бр. разпечатки от ТР, 2бр. разписки изходящи от Т.В. за получени суми от О.О. и Бистра Господинова, договор за покупко-продажба на МПС
от 21.08.2014год със страни продавач - В.С. чрез пълномощник В. Константинов П.
и купувач Х.С.Г., Договор за покупко-продажба на МПС от 12.09.2014год. със
страни Х.Г. и Юлияна Гаева (продавачи) и купувач „КТМ
ЕКС“ ЕООД, писмени отговори и от В. Константинов П. и Х.С.Г. дадени по гр.д. №
2497/2015год. на ВОС, Решение на АС Варна по в.г.д. № 588/2015год., Договор за
покупко-продажба на МПС от 21.08.2014год. със страни В.С. чрез пълномощник В.П.
(продавач) и А.Д.А. (купувач, договор за покупко-продажба на МПС от
01.09.2014год. със страни А.Д.А. като продавач и А.Г.Я. като купувач, протокол
от годишно заседание на ОС на акционерите на „Балик тур“ АД проведено на
15.07.2015год. + списък на акционерите + доклад касаещ
същото дружество + баланс на дружеството, изкова молба изходяща от В.С.С. срещу „КТМ Екс“ ЕООД,
депозирана пред ВОС, характеристика на В.С., колективна жалба изходяща от
Красимира Желязкова Колева, Радослав Димитров Янев, Азис Мустафа, Азис, Димо И.
Стоянов и В.С.С. адресирана до Главния прокурор (л319-343),
писмо от специализирана прокуратура и приложено към него постановление на
прокурор от 16.05.2016год., Препис от Решение по гр.д. № 907/2015год. по описа
на ВОС + въззивно решение по в.гр.д. № 588/2015год.,
+ Определение на ВКС по гр.д. № 4639/20116год., постановление на прокурор при
СПП от 12.10.2015год., удостоверение от ВКС издадено на 18.05.2018год. по гр.д.
№ 3209/2017год., писмо изходящ. № 19-015/12.04.2019год. от Ивайло Крачунов
управител на ИА Блиц, като така посочените доказателства са непротиворечиви,
взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.
В обясненията си пред съда
подсъдимата не отрича, че е разговаряла по телефона със св. Филиповски, по
повод на колективната жалба до Главния прокурор, но сочи че не тя, а той я е
потърсил. Заявява, че той е бил вече запознат с жалбата и я попитал дали
поддържа това което е написано в
жалбата. Заявява, че не е писала тя жалбата до главния прокурор, но я е
подписала и потвърждава това което написано. Категорично отрича да е писала
писмо до вестник „Шоу“ и да е давала интервю на Филиповски, но заявява, че е
предположила, че след разговора им ще има публикация. Обясненията на
подсъдимата досежно тези обстоятелства съдът кредитира изцяло, тъй като те
напълно кореспондират с показанията на св. Филиповски. В обясненията си пред
съда подсъдимата изяснява и какви са били отношенията й с ч.тъжител и св. Б., с
подробности какви са били отношенията й с частния тъжител и св. Б., както и
обстоятелствата около задържането и от ДАНС, престоя й в болницата и след това
като в тази им част обясненията й също
кореспондират изцяло със събраните в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства в това число с показанията на ангажираните от страна на
тъжителя свидетели Б. и Тодоров. В същност спор по фактите, че св. Б. се е
появила в дома на подсъдимата към момента на претърсването, че Б. и З. са били опълномощени от подсъдимата да я представляват по
наказателното производството водено от СпПр., че С.
на два пъти е посещавала болница, че след изписването от болницата е била
посрещната от Б., Тодоров и З., че е отведена в дома на З. и Б. и пренощувала
там, че там е дошъл и св. В. П., че е подписала пълномощни едно на Б. да се
разпорежда с недвижимите й имоти и едно на П. за разпореждане с автомобилите й,
че в последствие са били извършени разпоредителни сделки с имуществото й от
двамата пълномощници, че недвижимите й имоти са били
прехвърлени от Б. на ЮЛ свързано с нея и тъжителя, че докато е била в ареста
нейни близки са давали пари за освобождаването й и за издръжка на семейството
й, че и е била поискана значителна сума пари, която тя отказала да даде, а в
последствие завела граждански дела и се включила в две колективни жалби – една
до главния прокурор, друга до АК Варна между страните не е налице като тези
факти се подкрепят в общи линии от всички събрани по делото доказателства.
От събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства съдът не кредитира единствено показанията на
свидетелите Б. и В. в частта в която заявяват, че те пари докато С. е била
задържана не са взимали от нейни познати, както и че пари в размер на 300000лв.
не са били искани от С., тъй като показанията им в тази насока се опровергават
както от обясненията на подсъдимата
(които съдът подложи на критичен анализ с оглед преценката, че освен
доказателствено средство обясненията могат да представляват и изградена от нея
защитна позиция), така и от показанията на свидетелите О., П. и М.. В
показанията си пред съда св. М. заявява „ Т.В. ми поиска пари. Каза ми че на адв. Б. и адв.З. им трябват пари
за да водят делата на В.С.. Аз лично имах 10 000лв. спестени. Предадох ги на Т.В.“.
Нещо повече в показанията си пред съда св. М. сочи, че от негов колега Цветан
Цветанов който също ги познавал също са били искани пари и той дал 5000лв. В
показанията си пред съда св. П. заявява „Много пъти ми се искаха пари. Бях
извикан от Б. и от З.. Аз им дадох един път 10 000лв. Събираха пари за В. за да
я изкарат от ареста. Други хора им даваха пари казаха ми че трябвало да се
дадат 100000евро за да се изкара от ареста. … Мога да кажа едно име Краси И. и
той им даде 10 000лв.“. В показанията си пред съда св. О.О.
също заявява, че при него е отишъл Т. (познат му като шофьор на С.) и го
помолил да финансова помощ, че той дал на Т. определена парична сума като го
накарал да му напише разписка. В противоречие с показанията на св. Т.В., че е
не е вземал пари от познати на С. са и приобщените към доказателствения
материал два броя разписки издадени от него – едната издадена на св. О. на
05.09.2014год. за сумата от 5000лв., а другата издадена на 17.09.2014год. на
лицето Бистра Господинова за сумата от 4000лв. В подкрепа на обясненията на подсъдимата,
че и е била искана значителна сума пари от З. и Б. с обяснението, че били взели
парите от ЦКБ и трябвало да се връщат, че тя направила разследване (помолила
свой познат Градинаров да говори с управителите на ЦКБ) и установила че това не
е така като и била дадена разписка от изходяща от тъжителя е и приложената към
делото (л.60) декларация изходяща от тъжителя в който декларира, че никога не
получавал кредити или заеми от ЦКБ, нейни клонове и поделения както от
свързаните с нея дружества и лица както и от Иво Каменов, Марин Митев и Тихомир
Митев. Ако това което твърди подсъдимата не се случило, не е била искана сума
под посочения по-горе предтекст, изобщо не е било
наложително тъжителят да издава декларация с подобно съдържание.
След като прецени всички
доказателства релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност и така
установената фактическа обстановка, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК
съдът приема за установено от правна страна следното:
С частната тъжба на подсъдимата
е повдигнато обвинение за това, че на 10.06.2015год., в гр.София, в условията
на продължавано престъпление, чрез писмо до вестник „Шоу“ и дадено интервю пред О.
Филиповски – журналист
във вестника разгласила за И.К.З. позорни обстоятелства и му приписала
престъпления като клеветата била нанесена публично. Конкретните клеветнически
според тъжбата думи и изрази са: написала в писмото „ограбвани и мамени“,
„недобросъвестно цел“, а в интервюто заявила “… дошли адвокатите В.Н. и И.З. и
още едно лице. Откарали я в жилището на З. и Н., където те започнали да й
внушават, че положението й е много тежко и ще й отнемат цялото имущество …. На
следващия ден Б. и съобщава, че е повикала нотариус и лицето В.П., който е
приятел на С., но не я уведомява за целта тяхното посещение. По същото време З.
и дава някакви хапчета, които били различни от изписаните й ……Няколко дни след
като излязох от ареста разбрах че на 20ти август докато съм била в дома на Н. и
З. съм подписала нотариално заверени пълномощни, за което нямам спомени. Едното
е в полза на Н. даващо й право да се разпорежда с всичките ми недвижими имоти,
а второто на В.П. – да се разпорежда с всички мои автомобили“ ….П. й обяснил,
че бил извикан от Б. и му било внушено че като приятел трябва да помогне да се
продадат автомобилите на С. …. През септември 2014-а Н. разпоредила на П. да
прехвърли Джип БМВ Х6 на фирмата на „КТМ ЕКС“ ЕООД ….“ Тогава разбрах съм
станала обект на измама, ангажирах адвокати и заведох редица граждански дела“
…. Към момента адвокатите Н. и Илиев държат редица нейни вещи който двамата са
иззели от дома й докато тя е била в ареста“….“не ме питайте как се почувствах
когато излязох от ареста и установих, че патронът на вратата на офиса ми е
сменен“, „получили 100бона от продажбата на БМВ 525 и сумите събрани от нейни
приятели“.
Непосредствен обект на
престъплението клевета са обществените отношения осигуряващи неприкосновеността
на доброто име на човека в обществото, на положителната оценка за личността.
Пострадал от клеветата е конкретно
ФЛ като съгласно теорията „Наказателно право особена част – престъпления против
правата на човека” с автор Александър Стойнов и константната съдебна практика
ако пострадалия не е конкретно назован клевета няма.
Изпълнителното деяние на
клеветата може да бъде осъществено в две форми – чрез разгласяване (довеждането
до знанието на трето лице) на несъществуващо позорно обстоятелство, което
деецът свързва с личността на пострадалия, както и чрез преписване на
пострадалия на неизвършено от него престъпление.
„Позорни обстоятелства” съгласно
закона и константната съдебна практика са онези конкретни факти и обстоятелства
чието разгласяване е опасно за доброто име на човека като те могат да се
отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или
такива от личния му живот, както и отрицателни качества на личността, които я
характеризират негативно. Те трябва да са обективно твърдени факти които се
отнасят до укоримо от гледна точка на морала
поведение на пострадалия и да са от естество да накърнят доброто му име
завоювано в обществото чрез труд, поведение обществени и професионални изяви,
да влияят отрицателно на обществената оценка за него, която той получава в
средата в която живее, а не да се подразбират и да са резултат от субективната
интерпретация в съзнанието на пострадалия. Изпълнителното деяние на клеветата
изисква деецът да съобщи твърдения, такива, които изхождат от него и зад които
той застава с думите си претендирайки че тези обстоятелства са факт.
Клеветническата информация и под формата на неистински позорни обстоятелства и
под формата на приписано престъпление следва да бъде изрично съобщена като
конкретни факти от обективната действителност със съответната индивидуализация
по време, място, начин на осъществяване – т.е съобщените от дееца факти не
могат да се обективират по пътя на тълкуването,
съжденията, предположенията, асоциациите и други форми на мисловно-логическа
дейност защото тази дейност не се поддава винаги на обективен контрол относно
нейната правилност. Предмет на клеветата
са разпространени неистински позорни обстоятелства или приписани престъпления,
за които деецът знае че не са извършени. Тези факти трябва да бъдат обективно
твърдени, а не да се подразбират като се изхожда индивидуално от собственото
разбиране на конкретното лице защото
престъплението е деяние съществуващо в обективната действителност, а не само в
нечие съзнание. Обвинение не може да се повдига за внушение от казаното, а само
за действително казаното. Позорността на определени
обстоятелства не може да се извежда от субективния прочит, от оценъчни
съждения, от изводи, от определен начин на мислене на други лица, тъй като това
е психически процес, резултати от който са нееднозначни и неподлежащи на
доказване. Отговорността може да се търси само за казаното, но не и за това
което е искано да се каже или да се внуши. Деецът не може да носи наказателна
отговорност за чужди изводи, разсъждения и предположения. В тази насока е
налице достатъчно константна съдебна практика /Р22-95-ІІІ н.о., Р80-98-ІІ, Р
№70 от 25.02.2009год. на ВКС по к.н.д. № 36/2009год. на І н.о.; Р № 299 от 08.08.2012год. на ВКС по н.д. № 679/2012год. ІІІ н.о.; Решение
№ 210 от 24.06.2013год. по н.д. № 572/2013год. на ІІІ н.о.; Решение № 182 от
10.04.2012год. на ВКС по н.д. № 382/2012год. на ІІІ н.о. още ред други).
Престъплението е резултатно като
за да е довършено следва поне едно трето лице да е узнало твърденията на дееца
за съществуващо позорно обстоятелство или за приписаното престъпление.
От субективна страна
престъплението може да бъде извършено само умишлено както с пряк така и с евентуален
умисъл като във всички случаи деецът следва да съзнава позорният характер на
разгласяваното обстоятелство или престъпния
характер на приписаното деяние.
Съгласно теорията и константната
съдебна практика извън обхвата на
клеветата остават случаите при които
деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод, изразява становище или
упражнява право на искания от които произтичат определени правни последици. В
тези случаи деецът упражнява права гарантирани му от Конституцията и законите
като например, правото да се изказва свободно, да сигнализира компетентните
органи при закононарушения или престъпления, да търси защита на свои накърнени
права като реализира предоставените му за целта правни възможности.
Съгласно неизменната съдебна
практика на ВКС за да е налице клевета под формата на приписване на
престъпление следва материалният носител на клеветата да съдържа твърдения в
смисъл, че дадено лице е осъществило елементите от състава на дадено
престъпление, достатъчно конкретизирано (по време, място и признаци) без да се
изисква приписваното престъпление да бъде юридически формулирано, нито да бъде
пълно индивидуализирано, да се използват специални термини. Достатъчно е
твърденията да съдържат конкретни данни за основните характеристики на
приписваното престъпление.
В случая с тъжбата е повдигнато
обвинение за осъществена от подсъдимата клевета в двете й форми на изпълнително
деяние – че приписала престъпление и разгласила позорни обстоятелства, чрез
писмо до вестник „Шоу“ и в интервю пред О. Филиповски.
В хода на съдебното следствие на
първо място не бяха събрани каквито и да било доказателства в подкрепа на
повдигнатото с тъжбата обвинение, че подсъдимата е писала писмо до вестник
„Шоу“ и е давала интервю пред св. О. Филиповски – журналист.
В тази връзка посочените в
тъжбата факти се отричат по категоричен начин от подсъдимата, която в
обясненията си заявява, че писмо не е писала нито пък интервю е давала.
Обясненията и кореспондират изцяло с показанията на св. Филиповски, които също
сочи, че е автор на материала, че до него писмо
не е пристигало, а е получил информация от колега, а след това и
колективната жалба подадена до Главния прокурор, на която се базирал при
създаването на материала. Сочи, че сам е потърсил подсъдимата за да разбере от
нея дали поддържа написаното в колективната жалба. Интервю с нея не е
провеждал, а при писане на материала се придържал към съдържанието на
колективната жалба. Сочи че пишейки в статията че е написано писмо до вестника
е имал предвид изпратената му колективна жалба. Сочи, че това което в статията
е в кавички е цитата от самата колективна жалба, а останалото е преразказ на
това което е прочел.
При положение, че доказателства С.
да е писала изобщо писмо до вестника със съдържанието което да е публикувано в
последствие, както и че е давала интервю на журналиста Филиповски досежно
публикуваните факти по делото няма то престъплението за което й е повдигнато
обвинение е изначално обективно несъставомерно. Статия е налице, но тя не е
резултат от взето от С. интервю или писано писмо от нея до вестника.
На следващо място видно от
събраните по делото доказателства и в частност от приложените към делото копия
от печатен материал от вестник „Шоу“ 10-16.VІ.2015год. ,стр. 14-15 инкриминираните
с частната тъжба изрази посочени като написани в писмото до вестника определени
в тъжбата като позорни обстоятелства - „ограбвани и мамени“, „недобросъвестна
цел“ са извадени от контекста на едно много по обширно съдържание на
журналистическия материал.
В статията е посочено „твърдим че сме
ограбвани и мамени от множество лица с активното участие и съдействието на
адвокатите при Варненска адвокатска колегия И.К.З., който е акционер в … и В.Б.Н., живееща във фактическо съжителство с И.З.,
известна сред обществото с бащиното си име Б., пишат до „Шоу част от хората
които са подали колективна жалба до главпрокурора Цацаров. В нея освен двамата юристи те изреждат и други
лица ….. Те също така посочват и няколко търговски дружества, които според тях
са свързани/създадени от адвокат З. или с негово знание и експлоатирани с
недобросъвестна цел“
На следващо място видно от
самата формулировка става дума за обобщено изказване на множество лица които не
са индивидуализирани. Отделен е въпроса, че в самата статия е отразено, че това
са написали само част от хората които са подали жалба да Главния прокурор. От
събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал в частност показанията
на св.Филиповски и обясненията на подсъдимата както бе посочено по-горе, се
установява, че последната не е писала писмо до вестника, а обсъждане с нея по
обобщените изказвания с нея не е имало. В тази връзка не се установява подс. С. да е участвала в инкриминираните изрази.
На следващо място досежно
сочените в тъжбата като заявени при интервюто клеветнически твърдения (очевидно
подчертани в тъжбата с черен контур) съдът констатира, че те също са извадени от контекста на цялата статия в частта
описваща случая на С., в по-голямата си част изобщо не касаят тъжителя, а св. Б., а друга част представляват
субективна оценка, субективно възприятие.
Така например в тъжбата е
акцентирано на това, че подсъдимата била казала в интервюто, че когато С. била
изписана от реанимацията … вместо родителите и да я посрещнат дошли адвокатите В.Б.
и И.З. и още едно лице, откарали я в жилището на З. и Н. където те започнали да
й внушават, че положението й е много тежко и ще й отнемат цялото имущество. На
първо място посочването в статията на името на тъжителя като лице което е
посрещнало С. от болницата е факт който по никакъв начин не е позорящ, а
описаното след това „започнали да и внушават че..“ не е факт който подлежи на
установяване и доказване, а е субективно възприятие оценка на С.. Отделен е
въпроса, че липсва яснота и кой от тримата е правил внушението. По-нататък в тъжбата следва след описания на
действия извършени от Б. – „на следващия ден Б. и съобщава, че е повикала
нотариус и лицето В.П. …. По същото време З. и дава някакви хапчета, които били
различни от изписаните. И тук позорящи факти не са налице – доколкото даването
на хапчета, на лице за което по-нагоре в
статията е посочено и е описано и в тъжбата, че е било в болница, в реанимация
не е факт който дава някаква негативна оценка. Последната би могла да се
обсъжда във връзка с израза „които били различни от изписаните й“.
Доказателства обаче, че такова нещо е било съобщено от С. на Филиповски по
делото няма. Нещо повече доколкото сам Филиповски в показанията си пред съда
твърди, че се е базирал на колективната жалба като в статията е използвал както
дословни цитати от нея (поставени в кавички), така е и преразказвал прочетеното,
а видно от статията приложена към делото точно в тази част се касае за
преразказ, а не за дословен цитата. В подкрепа на горното е съдържанието на
колективната жалба до Главния прокурор видно от която там само е посочено, че З.
е дал някакви хапчета, но „които били различни от изписаните й“ липсва.
Следващия абзац в тъжбата касае
израза „ няколко дни след като излязох от ареста разбрах че на 20 август докато
съм била в дома на З. и Н. съм подписала нотариално заверени пълномощни за
което нямам спомен“. И тук не е налице обстоятелство, факт, който да подлежи на
установяване и доказване, а е изложено лично субективно възприятие, чувство на
подсъдимата. Има ли спомен или не няма как да бъде установено. В тази връзка
следва да се посочи, че нито в статията е посочено, нито в колективната жалба
до Главния прокурор подписана от С. е посочено, че С. не е подписвала
пълномощни. Сочи се само липса на спомен, който на фона на наличните по делото
доказателства (два броя епикризи, показанията на св.Б.),
за здравословното състояние в което се намирала С. (току що е била изписана от
болница с диагноза Специални епилептични синдроми. Синдром на зависимост към
психоактивни вещества. Абстинентно състояние и
прилагано там лечение с антипсхотици от рода на диазепам, както и други лекарства с подобно действие – депакин и т.н. и последващ
припадък в деня на подписване на пълномощните и повторно приемане в болница със
същата диагноза) – е напълно разбираем, ако и в показанията си пред съда св. С.
(пом. нотариуса заверил документите) да сочи, че С. е
била в много добро състояние и адекватна. Колко добро е било състоянието й е
показателно от данните за последващия припадък и
повторното постъпване в болницата по спешност.
След абзаца описващ липсата на
спомен за подписаните пълномощни и узнаването че пълномощните са две едно в
полза на Б. и едно в полза на В.П., както и какво била разбрала от П. … в
тъжбата е акцентирано на израза „тогава разбрах че съм станала обект на
измама“, тук също обаче е налице лично субективно възприятие, оценка от
страна на С., а не приписване на престъпление на ч.тъжител З. както се твърди в
тъжбата защото за да е налице клевета при тази форма на изпълнително деяние
следва да са налице конкретни данни, факти от основните характеристики на
приписаното престъпление, каквито факти в тъжбата като съобщени в интервюто или
написани от С. и касаещи конкретно поведение на тъжителя липсват. Отделен е въпроса, че и тук израза посочен
тъжбата е изваден от контекста на статията като цяло без да са описани редица
други описани в статията факти преди това, свързани с разпоредителни сделки от
страна на Б. или по нейно поръчение, с
искане на пари от Б. и В. от приятели и т.н. и след описано изявление от
В. пред С., че ще си получи имуществото обратно ако заплати 300 000лв. в брой – толкова на Н. и З. струвало
освобождението й от ареста като сумата била осигурена от З., който я бил взел
„на доверие“ от банка тъй като бил много близък с ръководството. Едва след този
абзац следва израза, който за разлика от предходния преразказ е цитат от
колективната жалба, „тогава разбрах, че съм станала обект на измама….“
Като фактите описани преди това
в статията са потвърждават от събраните по делото доказателства – налице са
разпоредителни сделки, с имуществото на С. от страна на Б. като неин пълномощник
замяна на имущество срещу акции в дружество свързано с Б. и З. – в тази насока
са освен обясненията на подсъдимата, така и приложените съдебни решения,
разпечатки от ТР, протоколи от Общо събрание на ТД и т.н. И може би точно
защото фактите преди това са верни те не фигурират в частната тъжба, а в нея
избирателно извън са цитирани текстове от статията без да е запазено смисловото
съдържание.
Следващия цитиран в тъжбата
израз „към момента адвокатите Н. и Илиев държат нейни вещи които двамата са
иззели от дома й докато тя е била в ареста“ също фигурира в статията, но там
името на тъжителя изобщо не се споменава. А това че определено в тази част на
статията се касае за преразказ, интерпретация от страна на журналиста, а не за
факт съобщен от подсъдимата за съда няма никакво съмнение доколкото както бе
посочено по-горе нито С. е дава интервю, нито пък такива факти (името Илиев)
фигурират и в колективната жалба на която се базира статията.
Следващия абзац „не ме питайте
как се почувствах когато излязох от ареста и установих, че патрона на вратата
на офиса ми е сменен“ ..“получили 100 бона от продажбата на БМВ 525 и сумите
събрани от нейните приятели“ също е без конкретен адресат. Но доколкото както в
тъжбата така и в статията този абзац фигурира след сочене на адвокатите Н. и
Илиев то по-скоро е относим към тях и неотносим към тъжителя З..
В пледоарията си по същество,
както повереникът на частния тъжител така и самият тъжител акцентират на това,
че Филиповски е разговарял с подсъдимата преди да публикува материала, че тя
потвърдила че това което в колективната жалба е вярно, както и че при писане на
статията бил поднесъл информацията така както била изложена в жалбата. Горното
е вярно, в известна степен. Безспорно Филиповски е потърсил С. по телефона за да
установили дали това което е написано в колективната жалба до Главния прокурор
е вярно и тя е потвърдила. Този разговор обаче очевидно няма как да бъде
възприет като интервю при който С. разказва на Филиповски определени
обстоятелства и отговаря на негови въпроси. И факта че интервю – разказ от
страна на С. пред Филиповски е нямало се установява по безспорен начин както от
неговите показания така и от обясненията на подсъдимата. На следващо място ако
и да се приеме, че този разговор е бил интервю то определено това интервю не е
станало в деня на излизане на статията, каквато дата на престъпление се сочи в
частната тъжба (по-конкретно в допълненията към нея дадени след указанията на
съда). От обясненията на подсъдимата и от показанията на св. Филиповски се
установява, че този телефонен разговор е бил проведен известно време преди да
се публикува статията. Нещо повече видно от показанията на Филиповски той е
търсил всеки един от подателите на колективната жалба, взел е становището и на
тъжителя и на св. Б. и едва тогава е публикувал статията като е изложил в нея и
техните становища.
На следващо място в показанията
си пред съда св. Филиповски сочи, че в статията освен дословни цитати има и
преразказ на фактите които е прочел в жалбата и ясно отграничава
по какъв начин в статията това е отразено. Сочи, че когато е ползвал дословен
цитат е подставял кавички. Че част от изложеното в тъжбата като позорни
обстоятелства в статията е преразказ на журналиста, а не е дословен цитат, е
явно от съдържанието на самата статия и това на колективната жалба на която се
е базирал св.Филиповски. В определени пасажи, подробно коментирани по-горе, има
привнасяния на факти, които не се съдържат в жалбата.
В тази връзка съдът не споделя
становището на частни тъжител, а и на неговия повереник, че престъпление е
налице защото С. искала статията да бъде публикувана, а журналиста бил
публикувал дословно съдържанието на колективната жалба.
Следва да бъде отбелязано и
това, че ако и С. да е искала да бъде дадена гласност на нейния случай, в
частност на съдържанието на колективната жалба до Главния прокурор, то каквито
и да било доказателства които да установят, че тя е знаела датата на която ще
бъде публикувана статията /инкриминираната дата/, както и нейното съдържание по
делото не са събрани.
Следва да бъде посочено още, че
както повереника, така и частния тъжител в пледоариите по същество сочат, че
обстоятелствата които били изнесени в статията не били верни без яснота обаче
кои точно обстоятелства имат предвид. Защитника акцентира на посочените в
тъжбата „ограбени”, „мамени”, с „недобросъвестна цел”, за които думи няма
доказателства да са били съобщени от С.. Нещо повече както бе посочено по-горе
в мотивите тези думи представляват обобщение като от съдържанието на самата
статия става ясно, че се касае до „писмо” от няколко лица” и са извадени от
контекста статията.
От пледоарията на тъжителят
по-скоро става ясно, че той има предвид подписаните пълномощни и прехвърлителните сделки касаещи имуществото й /доколкото се
сочи наличие на решение на граждански съд/. В статията обаче не се съдържа
факти които да го обвързват с пълномощните от една страна /конкретно посочване
на неговото име в тази насока не е налице/, а от друг страна факта, че С. е
завела граждански дела за да оспори пълномощните и сделките последвали след
това сам по себе си сочи на липса на умисъл за престъпление клевета, доколкото
очевидно тя е била уверена /убедена/, че има нещо нередно и е потърсила правата
си по съдебен ред пред гражданския съд и тези обстоятелства са изрично отбелязани
в статията. В
горната насока е и константната практика на ВКС - Решение № 411/07.02.2012год.
на ВКС по н.д. № 1982/2011год. ІІІ н.о. и ред други.
На следващо място както тъжителя
така и неговия повереник в пледоариите си по същество сочат на това, че С. е
знаела какво прави, че е искала да се разпореди с имуществото си, което било
видно и от приобщените по делото бележки за които безспорно от заключението на
назначената графологична експертиза бе установена че
са писани от С.. Съдът кредитира заключението на тази експертиза и цени
съдържанието и на тези бележки, но намира, че същите са неотносими
към фактите предмет на установява и доказване по настоящото дело. Отделен е въпроса,
че кога и къде са писани тези бележки и до кого са били адресирани по делото не
бе установено. Безспорно видно от съдържанието на едната бележка там се съдържа
текст от който се вижда, че С. е искала да се разпорежда с недвижимото си имущество.
В тъжбата обаче подобни факти, че не е искала да го прави не са изнесени. Там е
инкриминиран израза „разбрах че съм подписвала пълномощни за които нямам
спомен.“ По-подробен коментар по отношение на този израз е направен
по-нагоре в мотивите поради което и съдът не намира за нужно да се преповтаря.
Що се касае до изложеното във
фазата по същество становище на защитника, че тъжбата била подадена след
изтичане на предвидения в закона 6- месечен срок от узнаването на тъжителя за
извършеното престъпление не се споделя от съда доколкото безспорни и
категорични доказателства които да установят, че тъжителят е узнал за интервю
правено от Филиповски на С., съответно за написано от
нея писмо до редакцията на вестника /това са фактите описващи начина на
извършване на деянието в тъжбата/ преди сочената от него дата 11.06.2015год. по
делото липсват. Безспорно от показанията на св.Филиповски се установява че
преди да се публикува статията той е взел становището и на тъжителя. Какво
точно обаче му е казал по отношение на фактите и как се е сдобил с тях,
свидетелят не сочи, като е категоричен пред съда че С. писмо не е писала и
интервю не е давала.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът прецени, че подсъдимата В.С.С. не е
извършила вмененото й с частната тъжба престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр. чл. 147, ал.1,
пр.1 и пр.2 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправда по
възведеното й обвинение.
В изпълнение на задължението си
да събере служебно и други доказателства относно фактическите положения
включени в предмета на доказване определен с нормата на чл.102 от НПК, съдът
изчерпи всички процесуални способи за събиране на доказателства за установяване на обективната истина по делото,
но въпреки това доказателства които да докажат обвинението /което по силата на
чл.103 от НПК е в тежест на тъжителя/ по несъмнен начин не бяха събрани.
На основание чл.190, ал.1 от НПК
съдът осъди тъжителят да заплати на подсъдимата сума в размер на 1500лв.
представляваща направени от нея разноски в хода на наказателното производство
за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: