РЕШЕНИЕ
№ 646
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20205330117525 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени от Езикова гимназия -
Пловдив против „Джей Ти Глобал“ ЕООД кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 19 536 лв. – неустойка по чл. 33 от Договор за наем №
********** от 08.07.2014 г., начислена за периода от 09.07.2019 г. до
15.09.2020 г., поради неизпълнение на задължението на наемателя да
демонтира поставения от него павилион, да освободи имота на датата на
изтичане на срока на договора и да го предаде на Езикова гимназия
„Пловдив“ с подписан приемо-предавателен протокол в състоянието, в което
го е приел, ведно с направените подобрения, както и сумата от 939, 12 лв. –
мораторна лихва, формирана както следва: сумата от 374, 70 лв. – мораторна
лихва начислена върху неустойка в размер на 4 800 лв., определена до
09.11.2019 г., след извършено прихващане с депозит от 960 лв., платен от
ответника на ищеца, начислена за периода от 10.12.2019 г. до 15.09.2020 г.,
както и сумата от 564, 42 лв. – мораторна лихва, начислена върху целия
размер на неустойките общо 19 536 лв., считано от датата на която
павилионът е станал собственост на „Метал Трейд Експорт“ ЕООД, за
периода от 16.09.2020 г. до 28.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
31.12.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на наемодател и „Джей
1
Ти Глобал“ ЕООД, в качеството му на наемател, бил сключен договор за наем
№ ********** от 08.07.2014 г. след проведен публично оповестен конкурс по
чл. 121 и следващи от Наредба за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/ на Общински съвет –
Пловдив, като е отдаден под наем част от имот публична общинска
собственост, в северозападната част на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
56784.501.348, южно от сграда с идентификатор 56784.501.348.8, предоставен
за управление на Езикова гимназия „Пловдив”, с административен адрес:
************************, с площ от 30 кв.м., за поставяне на павилион
/ВПС/ с предназначение - ученическо хранене и търговия с храни. Договорът
за наем № ********** от 08.07.2014 г. бил сключен съгласно чл. 2 за срок от
5 години, считано от датата на подписването, т.е. същият е действал до
08.07.2019 г., с месечен наем в размер на 480 лв., съгласно чл. 3 от договора.
Съгласно условията на Договора за наем и Наредба за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/ на
Общински съвет – Пловдив, с изтичане на срока, договорът се прекратява,
като не била предвидена възможност за продължаване действието на
Договора за наем след изтичането на срока, като единствената възможност,
била сключване на нов договор за наем след проведен конкурс или търг
съгласно разпоредбите на НРПУРОИ. Съгласно чл. 33 от Договора за наем –
след прекратяване на договора, наемателят бил длъжен да демонтира
павилиона и да освободи имота на датата на изтичане на срока при
прекратяване на договора поради изтичане на 5 годишния срок, или след
изтичане на 7 дневния срок на предизвестието, в случай, че договора за наем е
прекратен/развален преди изтичане на срока, да подпише
Приемопредавателен протокол и да върне имота в състоянието, в което го е
приел, заедно с направените подобрения. В случай, че това не е направено в
срок, наемателят дължал неустойка в размер на утроения месечен наем,
определен съобразно дните на забава до датата на предаване на имота на
наемодателя, както и заплащане на разходите за съдебни и извънсъдебни
процедури за предаване на владението и заплащане на всички вреди и/или
пропуснати ползи от наемодателя.
С оглед изтичане на срока и прекратяване Договора за наем сключен на
08.07.2014 г. с ответното дружество до 08.07.2019 г., на 18.06.2019 г. бил
проведен нов публично оповестен конкурс за отдаване под наем на част от
имота публична общинска собственост, подробно описан по-горе за
поставяне на павилион, като „Джей ти глобал” ЕООД бил участник в
конкурса, но съгласно класирането извършено от комисията с изготвен
Протокол от 18.06.2019 г., постъпил с вх. № КВ-05-2442 от 05.07.2019 г. и
Доклад с вх. № КВ-05-2443/05.07.2019 г. до Директора на ЕГ „Пловдив” и
Решение № 229, взето с Протокол № 14 от 01.08.2019 г. на Общински съвет –
Пловдив, получено с Писмо от Зам. Кмет ОСУТСИ на Община Пловдив с вх.
№ КВ-05-3220/04.09.2019 г. в Езикова гимназия „Пловдив”, е определен
участника „Метал Трейд-Експорт“ ЕООД за спечелил конкурса за отдаване
2
под наем на част от имот публична общинска собственост, в северозападната
част на поземлен имот с идентификатор 56784.501.348.8, предоставени за
управление на Езикова гимназия “Пловдив”, с административен адрес: град
Пловдив, район “Северен”, бул.“България” № 123, като частта от имота
определена за отдаване под наем е с площ от 30 кв.м., съобразно одобрена
план-схема за разполагане/поставяне на преместваем обект-Павилион, с
предназначение – ученическо хранене и търговия с храни. С Писмо с изх. №
КВ-05-904/10.09.2019 г. на ответното дружество било връчено Решение №
229 взето с Протокол № 14 от 01.08.2019 г. на Общински Съвет – Пловдив за
резултатите от конкурса. Съгласно разпоредбата на чл. 33 от Договора за
наем, а и устно бил уведомен ********** Т.Т.Т. за това, наемателят бил
длъжен след изтичане срока на договора веднага да демонтира павилиона и
предаде имота на Наемодателя. Наемодателят по никакъв начин не е пречел
на дружеството – Наемател да си организира демонтирането на павилиона,
като същият имал свободен достъп до имота. Сочи, че до директора на
Езикова гимназия „Пловдив” постъпило заявление, от управителя на
ответното дружество, заведено е вх. № ФС-25- 2922/26.08.2019 г., с което се
искало, с оглед прекратяване договора за наем, да бъде върнат депозита,
платен от дружеството при сключване на договора, като била посочена и
банкова сметка, по която да бъде преведена сумата. При подаване на
заявлението отново било обяснено на управителя на „Джей ти глобал” ЕООД,
че депозитът няма да бъде върнат, докато не се демонтира павилиона и
освободи имота, за да се предаде на участника, определен за спечелил
конкурса за отдаване под наем за следващите 5 години, тъй като съгласно
договора се дължи неустойка, която ще се приспадне от депозита, но
********** на „Джей ти глобал” ЕООД заявил, че ще обжалва Решението на
ОбС-Пловдив във връзка с проведения конкурс, като същият не демонтирал
павилиона и не предал имота на ЕГ „Пловдив”.
Съгласно чл. 30 от договора за наем: „При сключване на договора,
наемателят внесъл депозит, в размер на две месечни наемни вноски – 960
лева, служещи за гаранция за добро изпълнение на договора и заплащане на
дължимите наеми и консумативните разходи. При прекратяване на договора,
сумата за депозита се възстановявала в срок до 30 работни дни, освен ако не
трябва да се задържат суми за заплащане на дължими наеми, консумативни
разходи, данъци, такси, глоби, лихви, неустойки, причинени вреди на имота
или на имуществото на наемодателя или други плащания във връзка с
договора. Наемодателят не дължи лихва върху депозита на наемателя за
времето на действие на договора.” Директорът на Езикова гимназия
„Пловдив” изпратил до ответното дружество, Писмо с изх. № КВ-05-124 от
08.11.2019 г., с което дружеството било уведомено, че до настоящия момент
не е демонтиран павилиона, въпреки, че Договор за наем № ********** от
08.07.2014 г. е прекратен считано от 08.07.2019 г.; внесеният от дружеството
депозит, съгласно условията на чл. 30 от Договора е в размер на 960 лв., като
при прекратяване на договора, сумата на депозита се възстановява в срок до
3
30 работни дни, освен ако не трябва да се задържат суми за заплащане на
дължими наеми, консумативни разходи, данъци, такси, глоби, лихви,
неустойки, причинени вреди на имота или на имуществото на Наемодателя
или други плащания във връзка с договора. Посочено е в Писмото, че
съгласно условията на чл. 33 от Договор за наем № ********** от 08.07.2014
г., неустойката дължима от ответника за периода от 08.07.2019 г. до
08.11.2019 г. е в размер на 5 760 лв., от тях ищецът прихванал депозита в
размер на 960 лв., като останала дължима сумата от 4 800 лв., както и, че до
датата, на която ще се демонтира павилиона, освободи имота и се предаде
владението на наемодателя с подписан Приемо-предавателен протокол, се
дължи допълнително неустойка в размер на утроения месечен наем,
разпределен съобразно дните на забава, считано от 09.11.2019 г., до датата на
предаване на имота. С оглед на изложеното, Езикова гимназия „Пловдив“
уведомила дружеството, че не дължи връщане на депозита на ответника, като
на основание чл. 103 от ЗЗД било извършено прихващане на сумата от 960
лв., представляваща предоставен депозит от ответника, с част от дължимата
от „Джей ти глобал“ ЕООД неустойка, като наемателят бил поканен в 3-
дневен срок, считано от получаване на писмото, да плати останалата дължима
сума за неустойка, изчислена до 08.11.2019 г. в размер на 4 800 лв.
Ответникът бил предупреден, че до датата, в която ще демонтира павилиона,
освободи имота и предаде владението на наемодателя с подписан Приемо-
предавателен протокол, се дължи допълнително неустойка в размер на
утроения месечен наем, разпределен съобразно дните на забава, считано от
09.11.2019 г. до датата на предаване на имота. Писмото първоначално било
изпратено по пощата, като не било намерено лице, на което да бъде връчено и
след оставено съобщение не е потърсено, поради което е върнато на Езикова
гимназия „Пловдив“. На 03.12.2019 г. било изпратено отново съобщение,
връчено на ответника на 04.12.2019 г. Твърди, че след изтичане на тридневния
срок и до момента не била платена от ответника сумата за неустойка в размер
4800 лв., определена до 09.11.2019 г. след извършеното прихващане с
депозита.
Сочи, че от ответното дружество била подадена жалба срещу Решение
№ 229, взето с Протокол № 14 от 01.08.2019 г. на Общински съвет – Пловдив,
с което бил определен участникът спечелил конкурса за отдаване под наем на
недвижимия имот, по която жалба било образувано адм. д. № 2985/2019 г. по
описа на Административен съд – Пловдив. С Писмо от 03.08.2020 г. от
Председателя на Общински съвет – Пловдив, директорът на Езикова гимназия
„Пловдив”, бил уведомен, че Решение № 651 от 08.04.2020 г., постановено по
адм. дело № 2985/2019 г. на Административен съд – Пловдив, е влязло в сила,
като със същото жалбата на ответното дружество била отхвърлена.
Посоченото решение, влязло в сила на 10.07.2020 г., но „Джей Ти Глобал“
ЕООД и след постановяване на решението не демонтирал павилиона и не
предал имота на Езикова гимназия „Пловдив“, за да може съответно
гимназията да предаде имота на спечелилия конкурса участник „Метал Трейд
4
Експорт“ ЕООД
С оглед неизпълнението на задължението на „Джей Ти Глобал” ЕООД
да демонтира павилиона и да освободи имота, Езикова гимназия „Пловдив”
на могла да изпълни задължението си за предаване на имота на новия
наемател „Метал Трейд-Експорт” ЕООД, което дружество трябвало да получи
поземления имот свободен, за да може съответно да монтира свой павилион.
За да стане възможно сключването и изпълнението на новия договор за наем с
„Метал Трейд Експорт” ЕООД, без да е необходимо по съдебен ред да се
освобождава имота от поставения павилион, собственост на „Джей ти глобал”
ЕООД, „Метал Трейд Експорт” ЕООД провело преговори за продажба на
павилиона с „Джей ти глобал“ ЕООД. Със Заявление с вх. № КВ-05-17 от
17.09.2020 г. от „Метал Трейд-Експорт” ЕООД, директорът на Езикова
гимназия „Пловдив”, бил уведомен, че на 15.09.2020 г. бил сключен Договор
за покупко-продажба на павилиона, поставен в имота на ЕТ „Пловдив”,
между „Джей ти глобал” ЕООД като Продавач и „Метал Трейд-Експорт”
ЕООД като купувач, който бил представен със заявлението, наред с
останалите документи, включително документи за внесен наем и депозит и
заявявил, че може да бъде сключен договора за наем с „Метал ТрейдЕкспорт”
ЕООД. С оглед прехвърлянето собствеността върху павилиона, считано от
16.09.2020 г., неустойка вече не се дължи, въпреки, че не е предаден съгласно
условията на договора, поземления имот от „Джей ти глобал” ЕООД на
Езикова гимназия „Пловдив”, но обстоятелството, че ответникът не е
демонтирал павилиона и не е предал освободен имота на ищеца, вече не е
било пречка за сключването на нов Договор за наем № **** от 17.09.2020 г. с
„Метал Трейд Експорт” ЕООД, след като е придобил павилиона.
Твърди, че договор за наем № ********** от 08.07.2014 г. сключен с
„Джей ти глобал” ЕООД бил със срок от 5 години, считано от датата на
подписването, т.е. същият действал до 08.07.2019 г., с месечна наемна цена в
размер на 480 лв. Наемателят следвало да демонтира павилиона, да освободи
имота на датата на изтичане на срока и да го предаде на наемодателя ЕГ
„Пловдив” с подписан Приемо-предавателен протокол, което не се
осъществило на 08.07.2019 г. След прекратяване на договора за наем, при
неизпълнение задължението на наемателя „Джей ти глобал” ЕООД да
демонтира павилиона и да предаде недвижимия имот, съгласно условията на
чл. 33 от договора за наем се дължала неустойка, като обезщетение за
ползването на имота след прекратяване на договора, в размер на утроения
месечен наем, т.е. по 1440 лв. на месец, разпределен съобразно дните на
забава, до датата на предаване на имота на наемодателя Езикова гимназия
„Пловдив”, както и заплащане на разходи за съдебни и извънсъдебни
процедури за предаване на владението и заплащане на всички вреди и/или
пропуснати ползи от наемодателя, като считано от 09.07.2019 г. до 15.09.2020
г., неустойката е била в размер общо на 20 496 лв. (14 месеца до 08.09.2020 г.
вкл. по 1440 лв.= 20 160 лв., плюс 7 дни (от 09.09.2020 г. до 15.09.2020 г.) х 48
лв. = 336 лв. (1440 лв.: 30дни от септември = 48 лв. на ден). От тази сума като
5
се приспадне платеният вече депозит от „Джей ти глобал” ЕООД при
сключване на договора за наем в размер на 960 лв., се получава дължима сума
в размер на 19 536 лв. Тъй като съгласно Договора за наем от 08.07.2014 г.,
задължението за неустойка по чл. 92 от ЗЗД, посочена в чл. 33 от договора,
представлява самостоятелно задължение за плащане на обезщетение за
ползването на имота, след прекратяване на договора за наем – в размер
утроената месечна наемна цена, за забава плащането на неустойките се дължи
на основание чл. 86 от ЗЗД и мораторна лихва за забава, считано от датата на
падежа на сумите за неустойки, до датата на окончателното изплащане на
всички дължими суми. С оглед обстоятелството, че не е посочена в договора
конкретна дата на падеж на неустойките, въпреки че е определено, че се
дължат за всеки месец забава в размер на утроения месечен наем, претендира
мораторните лихви върху неустойката в размер 4 800 лв., определена до
09.11.2019 г., след извършеното прихващане с депозита от 960 лв.
предоставен от ответника, след като е поканен „Джей ти глобал” ЕООД с
Писмо с изх. № КВ-05-124 от 08.11.2019 г., получено на 04.12.2019 г. да плати
неустойката, в тридневен срок след получаване на писмото, т.е. върху сумата
от 4800 лв., считано от 10.12.2019 г. до 15.09.2020 г., мораторни лихви в
размер на 374,70 лв. и мораторни лихви върху целия размер на неустойките
общо 19536 лв., считано от датата на която павилиона станал собственост на
„Метал Трейд Експорт” ЕООД, поради което било възможно вече
сключването на нов договор за наем с новия наемател и не е било необходимо
демонтирането на павилиона от ответника, освобождаването на имота и
предаването му с приемнопредавателен протокол, а именно 16.09.2020 г., до
датата преди подаване на исковата молба – 28.12.2020 г., в размер на 564,42
лв., общо задължения за мораторни лихви в размер на 939,12 лв. Претендира
и законната лихва върху сумите за неустойки в размер на 19 536 лв., считано
от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
задълженията.
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Джей ти глобал“ ЕООД,е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага съображения за нейната частична неоснователност. Твърди, че искът е
частично основателен, за периода 11.07.2020 г. – 15.09.2020 г., а в останалата
част е неоснователен. Сочи, че описаното в исковата молба посочва вярно
обстоятелствата по делото, но не описват изцяло фактическата обстановка.
Твърди, че заповедта, с която за спечелило търга е обявено дружеството
„Метал трейд експорт“ ЕООД влязло в сила на 10.07.2020 г., след влизане в
сила на Решение № 651/08.04.2020 г. на Административен съд – Пловдив, ІІ
отделение, VІІ състав, постановено по адм. д. № 2985/2019 г. За времето от
08.07.2019 г. до 17.09.2020 г., когато със заявление вх. № КВ-05-17/17.09.2020
г. на управителя на „Метал трейд експорт“ ЕООД последният е поискал да се
сключи договор за наем, действието на Решение № 229, взето с протокол №
14/01.08.2019 г. не е спряно. Твърди, че причината да не се сключи договор
6
между ищеца и „Метал трейд експорт“ ЕООД е изцяло по вина на двете
страни – на спечелилия конкурса и на директора на гимназията, като не била
спазена разпоредбата на чл. 134, ал. 1 НРПУРОИ, тъй като спечелилият
конкурса не се явил в определеното от Наредбата време, за да сключи
договора за наем и това обстоятелство предпоставя прекратяване на конкурса.
Твърди, че по-късното подписване на договора за наем било в нарушение на
цитираната по-горе разпоредба на НРПУРОИ. Твърди, че още на 06.06.2019 г.
на дружеството му било разпоредено устно от зам. директора на училището, в
присъствието на гл. счетоводител на гимназията да изпразни павилиона и да
предаде ключовете от същия на С. П. – ****** на училището, което било
сторено и ключовете били предадени на домакина на училището. За времето
06.06.2019 г. – 15.09.2020 г., когато продал павилиона на „Метал трейд
експорт“ ЕООД, твърди, че не е имал достъп до павилиона. Прави
алтернативно две възражения срещу иска и обстоятелствата, на които се
основава: Твърди, че не дължи никаква част от неустойката, защото
бездействието му, да демонтира павилиона е изцяло по вина на кредитора,
който с отнемането на достъпа до павилиона, го възпрепятствал да извърши
неговия демонтаж, като в конкретния случай били налице хипотезите на чл.
95 и 96 ЗЗД.; Алтернативно – евентуално дружеството – ответник, дължи
неустойка и лихва за забава само за времето 11.07.2020 г. – 15.09.2020 г.,
когато спечелилото конкурса дружество поискало да бъде сключен договора
за наем. В случая, била приложима разпоредбата на чл. 20 във вр. с чл. 12, ал.
2 НРПУРОИ на Общински съвет – Пловдив. Твърди, че въпреки, че Решение
на ОбС – Пловдив, по см. на чл. 130, ал. 3 НРПУРОИ подлежало на
обжалване, в него имплицитно се съдържало съгласие за предварителното му
изпълнение, по причина да се осигури на учениците в гимназията възможност
за закупуване на разрешени за ползване храни и напитки от павилиона. По
така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове или
алтернативно за частичното отхвърляне на претендираната неустойка и лихва
за забава за периода 09.07.2019 г. – 11.07.2020 г. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за
причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно
те да се доказват. Пораждането на това акцесорно, добавъчно, несамостойно
задължение представлява неустойка, която съгласно правилото, уредено в чл.
92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, т. е. освен обезщетителната си
функция, тя представлява и обезпечителен способ за точно и добросъвестно
изпълнение на договорните задължения.
7
От представения в производството Договор за наем № ********** от
08.07.2014 г., сключен след проведен публично оповестен конкурс по чл. 121
и сл. от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с
общинско имущество /НРПУРОИ/ на Общински съвет – Пловдив, се
установява, че Езикова гимназия „Пловдив“ е отдала под наем на „Джей Ти
Глобал“ ЕООД част от имот публична общинска собственост, в
северозападната част на поземлен имот с идентификатор 56784.501.348, южно
от сграда с идентификатор 56784.501.348.8, предоставен за управление на
Езикова гимназия „Пловдив”, с административен адрес:
************************, с площ от 30 кв.м., за поставяне на павилион
/ВПС/ с предназначение - ученическо хранене и търговия с храни. Установено
е месечно наемно възнаграждение от 480 лв. без включен ДДС, платим
авансово – по банковата сметка на гимназията, до 25-то число на предходния
месец – чл. 7 от Договора. С клаузата на чл. 30 от Договора е установено
заплащане на депозит в размер от 960 лв., платим от наемателя при
сключване на договора, която сума представлява гаранция за добро
изпълнение на договора, и подлежи на възстановяване в 30-дневен срок при
прекратяване на договора.
В разпоредбата на чл. 2 от Договора за наем е установен срок на
договора от 5 години, считано от датата на неговото подписване. Установено
е, че договорът се прекратява с изтичане на уговорения срок – чл. 33.1. от
Договора. Съгласно разпоредбата на чл. 33 от Договора след прекратяване на
договора, наемателят е длъжен да демонтира павилиона и да освободи имота
на датата на изтичане на срока при прекратяване на договора поради изтичане
на 5-годишния срок, или след изтичане на 7-дневния срок на предизвестието,
в случай, че договора за наем е прекратен/развален преди изтичане на срока,
да подпише Приемо-предавателен протокол и да върне имота в състоянието, в
което го е приел, заедно с направените подобрения. В случай, че това не е
направено в срок, наемателят дължи неустойка в размер на утроения месечен
наем, определен съобразно дните на забава до датата на предаване на имота
на наемодателя, както и заплащане на разходите за съдебни и извънсъдебни
процедури за предаване на владението и заплащане на всички вреди и/или
пропуснати ползи от наемодателя.
Между страните е безспорно обстоятелството, че договорът за наем е
прекратен, поради изтичане на неговия срок – на 08.07.2019 г., поради което
за ответникът – наемател е възникнало задължението по чл. 233 ЗЗД да върне
вещта – в случая като освободи отдадения под наем имот, като демонтира
поставения от него павилион.
В производството по делото е спорен въпросът за наличието на
основание за начисляване на претендираната неустойка, като ответникът не
оспорва обстоятелството, че не е освободил отдадения под наем имот, но
сочи, че това не е сторено, предвид проведеното административно
производство по обжалване на производството по проведен конкурс досежно
8
наемането на имота, както и предвид обстоятелството, че ищецът –
наемодател не е оказал съдействие на наемателя.
Установява се, че преди изтичане на срока на договора е открита
конкурсна процедура за отдаване на процесния имот под наем, като с
Решение № 229, взето с Протокол № 14/01.08.2019 г. на Общински съвет –
Пловдив, е обявен за спечелил конкурса „Метал Трейд – Експорт“ ЕООД,
като на второ място е класиран ответникът „Джей Ти Глобал“ ЕООД.
Решението за отдаване под наем на процесния имот е оспорено от ответника,
като с Решение № 651/08.04.2020 г. по адм.д. № 2985/2019 г. на
Административен съд – Пловдив, жалбата на „Джей Ти Глобал“ ЕООД е
отхвърлена. Решението е влязло в законна сила на 10.07.2020 г.
От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза, която съдът цени като безпристрастно и компетентно
изготвена, се установява, че размерът на неустойката за периода от 09.07.2019
г. до 15.09.2020 г. или за период от 14 месеца и 7 дни, неустойката е в размер
от 20 496 лв., като след приспадане на депозит в размер от 960 лв. се формира
сумата от 19 536 лв. Вещото лице е определило размера на обезщетението за
забава – за периода от 10.12.2019 г. до 15.09.2020 г. върху сумата от 4 800 лв.
– в размер от 374, 67 лв. и за периода от 16.09.2020 г. до 28.12.2020 г. върху
сумата от 19 536 лв. – в размер от 564, 37 лв.
За установяване на твърдението от страните обстоятелства в
производството са събрани гласни доказателствени средства.
В производството са изслушани показанията на свидетелката С.С. П.,
полагаща труд при ищеца на длъжността „***** – ****“, която свидетелства,
че отговаря за всичко, което влиза в училището – дейност по снабдяване,
поддръжка на материалната база, и е пряко подчинена на зам. – директора
„АСД“. Последната свидетелства, че не е получавала ключове за павилиона
от страна на представител на ответника, тъй като павилионът не е собственост
на училището, а договорът за наем се отнасял до мястото, на което
последният е поставен. Сочи, че достъпът до павилионът е свободен,
доколкото от тази страна не е поставена ограда на училището.
Снети са показанията на свидетеля В. В. Л., заемащ длъжността ***
****„***********“ в Езикова гимназия – Пловдив, който свидетелства, че
отговаря за поддръжката на сградата, за зелените площи, за личен състав на
гимназията, както и за поддръжката на цялата материална база. Свидетелства,
че терен от гимназията е отдаден под наем с решение на Общинския съвет, на
който, след като се спечели конкурса се поставя преместваемо съоръжение,
което не е собственост на гимназията. Свидетелства, че познава
представителя на ответника, но не е водил лични разговори с него. Сочи, че
веднъж е получил предложение от последния собствеността на павилиона да
се прехвърли на гимназията, но го уведомил, че не разполага с правомощия за
вземане на такива решения. Излага пред съда, че павилионът е стоя заключен,
и едва през есента на 2020 г. започнал да се ползва от следващото дружество,
9
спечелило конкурса, след като ответното дружество му прехвърлило
собствеността по отношение на преместваемия обект. Сочи, че не знае ключ
за павилиона да е предаван на него или на домакин в училището.
Изслушани са и показанията на свидетелката К.А.А. – заемаща
длъжността „********“ при ищеца, която свидетелства, че ответникът е
ползвал имота по силата на сключен договор за наем, след изтичане на срока
на който ответникът не освободил имота, като не е предавал ключовете, нито
лично на свидетелката, нито на друг служител на гимназията. Сочи, че не е
водила разговори с управителя на ответното дружество във връзка с
освобождаването на имота, а само във връзка с възстановяването на
заплатения депозит по договора за наем. Свидетелства, че павилионът не е
демонтиран до момента, като сега последният се ползва от новият наемател,
който депозирал заявление, с което ги уведомил, че е закупил павилиона от
ответника. Сочи, че новият наемател започнал да работи в павилиона от
септември 2020 г.
В производството са снети и показанията на свидетеля Д. И. П., който
бил представител на управителя на дружеството „Метал Трейд Експорт“
ЕООД при сключване на договора с Езикова гимназия – Пловдив.
Свидетелства, че доколкото си спомня договорът е бил сключен на 15.09.2020
г., като при явяването му за изповядване на сделката с „Джей Ти Глобал“ не
му бил предаден ключ на павилиона, а достъп получили след 2-3 дни, когато
взели ключа от служител на училището. При сключване на договора,
представител на ответника го уведомил, че ключът за преместваемият обект е
оставен при служители на училището.
Съдът намира, че преди пристъпване към изследване на установените в
производството обстоятелства по отношение на твърдяното неизпълнение на
задължението на наемателя, следва да се пристъпи към разглеждане на
клаузата за неустойка.
Неустойката, съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват от кредитора. Освен обезпечителна и
обезщетителна функция, неустойката има и санкционна функция, тъй като е
предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно
неизпълнение на договора. Уговарянето на неустойка е израз на признатата в
чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето и ако страните са я предвидили при
сключване на договора, виновното неизпълнение на обвързаното с неустойка
задължение поражда за изправната страна право да претендира заплащането
й, съгласно чл. 92 ЗЗД.
За да възникне правото на неустойка, уговорката за неустойка не трябва
да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите
нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските
правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави
10
уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. първо или пр.
трето ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за
неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка
е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една
неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички
случаи критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката
задължение и неговия размер, вида на неустойката /компесаторна или
мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението /съществено или за
незначителна негова част/, съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави /чл.26, ал.1 ЗЗД/ във всички
случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с посоченото
тълкувателно решение е прието, че съдът осъществява служебно преценка за
действителността на клаузата за неустойка, поради което в разглеждания
случай, макар да не е въведено такова възражение от ответника, съдът следва
да се произнесе служебно. Обстоятелството, че ответникът признава
основателността на исковата претенция за част от процесния период не
представлява пречка за проверка действителността на клаузата, доколкото
възникването на задължение е обосновано от наличието на действителна
клауза, установяваща задължение за заплащане на неустойка.
Даденото с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС разрешение е доразвито в практиката на
Върховния касационен съд, съгласно която въпросът доколко клаузата за
неустойка е уговорена в нарушение на добрите нрави следва да се разрешава
чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но
и при отчитане на фактори като свободата на договаряне, равнопоставеността
между страните, функциите на неустойката, възможността неизправният
длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне
неустойката в средство за неоснователно обогатяване и пр. фактори,
относими за конкретното правоотношение. В този смисъл - Решение № 223 от
19.04.2016 г. по т.д. № 3633/2014 г. І т.о. ВКС, Решение № 229 от 29.06.2017 г.
по т.д. № 3550/2015 г. ІІ т.о. ВКС и Решение № 104 от 26.06.2017 г. по т.д. №
2559/2016 г. ІV г.о. ВКС.
При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните
особености на договора за наем и вида на насрещните престации:
наемодателят се задължава да предостави на наемателя ползването на вещ
11
срещу наемна цена, а наемателят - да я заплати, но само срещу отстъпеното
му ползване.
В случая размерът на обезщетението е отнапред установено в размер на
трикратния размер на наема за срока на неизпълнение на задължението за
предаване на имота.
Съдът намира, че уговорка за заплащане на неустойка, която е в размер
на трикратния размер на наемното възнаграждение, което се начислява,
докато трае неизпълнението, е установена в противоречие с добрите нрави,
поради което тази клауза не поражда права и задължения за страните.
Преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в
гражданските и търговски правоотношения, размерът на уговорената
мораторна неустойка е в разрез с присъщите й по закон обезпечителна и
обезщетителна функции, тъй като не е съобразен нито с естеството на
обезпеченото задължение, нито с възможните вреди от забавата на наемателя
да освободи имота. Неустойката има подчертано санкционен характер и
присъждането й би довело до несправедливия правен резултат.
В случая справедливия размер на неустойката може да се съизмери с
вредите от неизпълнението на задължението за освобождаване на имота в
срок, изразяващи се в размера на наемната цена, която наемодателят би
получи от отдаването на имота под наем. Аргумент в тази насока е и
разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД, която постановява, че когато ползването на
наетата вещ продължи въпреки противопоставянето на наемодателя
наемателят дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения,
произтичащи от прекратения наемен договор, което обезщетение се определя
от съдебната практика в размер на средния месечен пазарен наем. Неустойка,
начислена на ден забава – до края на срока на забавата, определена при
съобразяване на тримесечното наемно възнаграждение, следва да се
преценява като такава с подчертано санкционен характер, която би довела до
неоснователно обогатяване на кредитора – наемодател, поради което
нарушава принципа за справедливост.
Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и води извод, че
неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, доколкото още към
момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно
обогатяване на купувача за сметка на продавача. Поради това и с оглед
указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на
ВКС установената в чл. 33 от Договора неустойка следва да се приеме за
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД.
В този смисъл е постановено Определение № 6/10.01.2018 г. по т. д. №
1968/2017 г., ТК, І т.о. на ВКС, с което не е допуснато до касационен контрол
по реда на чл. 288 ГПК решение, с което е приета за нищожна установена
неустойка за забава в двукратния размер на дължимия наем, поради
противоречието й с добрите нрави.
12
Нищожността на неустоечната клауза изключва възникването на
претендираното с иска по чл. 92 ЗЗД вземане за неустойка и обуславя
неоснователност на исковата претенция в пълния й размер.
По така изложените правни съображения предявения иск следва да се
отхвърли като неоснователен, като следва да се отхвърли и акцесорната
искова претенция за заплащане на обезщетение за забава.
При този изход на правния спор в полза на ответника на основание чл.
78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в производството по
делото разноски в размер от общо 530 лв., от които сумата от 500 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 30 лв. – депозит за
призоваване на свидетели.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Езикова гимназия – Пловдив”,
БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Пловдив, бул. „България“ № 123, против
„Джей Ти Глобал“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 278, вх. А, ет. 8, ап. 22, кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 19 536 лв. – неустойка по чл. 33 от
Договор за наем № ********** от 08.07.2014 г., начислена за периода от
09.07.2019 г. до 15.09.2020 г., поради неизпълнение на задължението на
наемателя да демонтира поставения от него павилион, да освободи имота на
датата на изтичане на срока на договора и да го предаде на Езикова гимназия
„Пловдив“ с подписан приемо-предавателен протокол в състоянието, в което
го е приел, ведно с направените подобрения, както и сумата от 939, 12 лв. –
мораторна лихва, формирана както следва: сумата от 374, 70 лв. – мораторна
лихва начислена върху неустойка в размер на 4 800 лв., определена до
09.11.2019 г., след извършено прихващане с депозит от 960 лв., платен от
ответника на ищеца, начислена за периода от 10.12.2019 г. до 15.09.2020 г.,
както и сумата от 564, 42 лв. – мораторна лихва, начислена върху целия
размер на неустойките общо 19 536 лв., считано от датата на която
павилионът е станал собственост на „Метал Трейд Експорт“ ЕООД, за
периода от 16.09.2020 г. до 28.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
31.12.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Езикова гимназия – Пловдив“, БУЛСТАТ *********, да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Джей Ти Глобал“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 530 лв. – разноски в първоинстанционното
производство по гр.д. № 17525/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX
граждански състав.
13
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
14