РЕШЕНИЕ
№
21.09.2020 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на двадесет
и четвърти юли през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №696 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „В и К-БЕЛОВО“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Б., ул.”…” №…, представлявано от управителя Р.Т.
.1 от КТ на основание чл.416, ал.5 във
връзка с чл.415, ал.1 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1 500 лева.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
пълномощника си поддържа жалбата, Сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата Дирекция “ОИТ”
гр.Пазарджик, чрез процесуалния си представител поддържа, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и по
съществото НЕОСНОВАТЕЛНА.
На дружеството жалбоподател е съставен
акт за установяване на административно нарушение, затова че в качеството си на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ не е изпълнил дадено задължително
предписание по т.4 от Протокол №ПР1922223/11.07.2019 г. на гл.инспектор В.Д.
със срок за изпълнени до 25.07.2019 г., а именно: „Работодателят да води
специална книга за положения извънреден труд – основание чл.149, ал.1 от КТ“.
Нарушението било извършено на 26.07.2019
г. в гр.Б., т.е. първия работен ден, следващ срока за изпълнение на задължителното
предписание.
Нарушението било констатирано на 17.12.2019
г. в гр.Б., при проверка на място в офиса на „ВиК-Белово“ ООД, ул.“..“ №..
когато е поискана и не е представена кнога за положения извърнреден труд, за
която е съставен протокол.
Въз основа на това е издадено
обжалваното наказателно постановление.
Горната
фактическа обстановка се установи от показанията на свидетелите В.Д.-актосъставител,
Г. П. и писмените докателства представени по делото.
Разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН
предвижда, че не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението,
Съгласно Тълкувателно
постановление №1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №1/2014 г., ОСНК и ОСС на
Втора колегия на Върховния административен съд, с изтичане на
давностните срокове по чл.34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички
правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение.
Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно
изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение
изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като
погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята,
че продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия
орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.
Хипотезите са посочени алтернативно в закона, т. е. достатъчно е едната от тях да е
налице, за да се преклудира възможността за образуване на административно-наказателно производство.
Когато са налице предпоставките за прилагане на 3-месечния срок от откриване на нарушителя,
се изключва прилагането на 1-годишния срок
от извършване на нарушението.
Нарушителят се счита за открит, когато в писмен документ, показания на
свидетели или лично волеизявление се съдържат данни, които не пораждат съмнение
за авторството.
Откриване на нарушителя означава
установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице -
извършило противоправното деяние, осъществяващо състав на административно
нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено, нито пък
фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и
актосъставителя или АНО. Несъмнено е при това положение, че откриването на
нарушителя е резултат от съответно предприети административнопроизводствени
действия, осъществени от снабдения с правомощията за това орган.
От представените по делото Протоколи от
извършени проверки и показанията на свидетелката Д. е видно, при проверка
извършена на 04.07.2019 г., завършила с протокол от 11.07.2019 г. са дадени писмени
задължителни предписания, едно от които в т.4 е процесното. Последващата
проверка за изпълнение на предписанията е направена на 17.12.2019 г., при която
не е представина книга за положения извънреден труд в изпълнение на конкретното
предписание. Именно от тогава - 17.12.2019
г. е започнал да тече 3-месечния срок за образуване на административнонаказателно производство, когато е
установено нарушението и нарушителя. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен на 15.01.2020 г., т.е. в тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Съгласно
чл.149, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния
труд.
Тази
разпоредба освен, че е посочена цифрово в обжалваното НП, конкретното задължение кодифирано в посочената разпоредба, част от предписанието,
което не е изпълнено е изписано максимално пълно и ясно, и словесно. Посочени са датата и мястото на извършване, както и
нарушителя, в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ.
Видно от
представения протокол Протокол №ПР1922223/11.07.2019 г., от инспектори в Дирекция „ИТ” гр.Пазарджик е извършена проверка относно
спазване на трудовото законодателство и ЗЗБУТ в офис на „ВиК-Белово“ ООД, находящ се вв гр.Б…, ул.“…“ №…,. При проверката са дадени задължителни предписания, като по т.4 е
предписано „Работодателят
да води специална книга за положения извънреден труд – основание чл.149, ал.1
от КТ“.
От показанията
на свидетеля Д. се установява, че при последващата проверка на същия обект на 17.12.2019
г. била представена такава книга, която била образец, но не и попълнена с имена
на работници и часомете положен извърнреден труд. От дневника за вариите
инспекторите установили, че имало лица положгали извънреден круд на 06.09.2019
г., които обаче не били вписани в книгата. Протоколът с дадените предписания
небил обжалван от страна на дружеството и не било искано удължаване на скорока
за изпълнение на предписанията.
В подкрепа на тези
обстоятелства и показанията на свидетелката Пенина, работеща в дружеството
жалбподотаел, като касиер-счетоводител. Същията заяви, че регистър за
извърнредния труд в дружеството се води от 2020 г., като до този момент
извънредният труд бил начисляван на работниците като бонуси.
При тези данни
съдът счита, че е осъществен съставът на административно нарушение по чл.415,
ал.1 от КТ.
Санкцията на
чл.415, ал.1 от КТ е предвидена за проявено от страна на задълженото лице
бездействие, водещо до неизпълнение на задължително предписание на контролен
орган за спазване на трудовото законодателство. В случая, от доказателствата по
делото е безспорно установено, че дружеството жалбоподател, в качеството си на
работодател е проявило такова бездействие, като не е изпълнило в срок даденото
предписание по т.4 от Протокола №ПР1922223/11.07.2019 г.. Този факт обуславя ангажирането
на административно-наказателната й отговорност по чл.415, ал.1 от КТ.
Съдът счита, че настоящия случай не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен
случай" следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които „маловажен случай“ -
този, при който извършеното престъпление /нарушение/ с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
При определяне на обществената опасност на деянието, следва да се
изхожда от цялата съвкупност на отегчаващите и смекчаващите вината
обстоятелства, при които е извършено нарушението и кръга на засегнатите
интереси, значимостта на конкретно увредените отношения с конкретното деяние.
Конкретният казус не разкрива елементи на липса или незначителност на
вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално - на просто
извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв
допълнителен съставомерен резултат. В случая високата тежест на нарушението се
изразява в нарушаване на отношения свързани с полагане на извърнреден труд,
както и невъзможността както за контролните органи, така и за служителите да
проследят реалното отчитане на положен такъв труд и съответното му заплащане,
съобразно изискванията на закона.
При определяне размера на санкцията
наказващият орган се е съобразил с изискванията
на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е отчел, че нарушението е извършено за първи път, както и че в
последствие е организирана и водена надлежно книга за извърнредния труд, както
и че въпреки липсанта на такава през инкриминирания период, положеният
извънреден труд е заплащан на служителите.
При тези данни
съдът счита, че размерът на санкцията е правилно определен в установения в закона минимум за съответното
нарушение, а именно 1 500 лв.
По изложените съображения обжалваното
постановление е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По делото е
направено искане и от процесуалния представител на АНО за присъждане в полза
органа на направените по делото разноски.
Съгласно
чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В този
случай разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, предвижда когато
съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2
от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Непрецизността
на разпоредбата на чл.143 от АПК като
резултат не предвижда и дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
ако органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. при благоприятен
за органа изход на спора, възниква по силата на чл.78, ал.8
от ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически лица и еднолични
търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно
решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.
Липсата
на изрична регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно
приложение на ГПК на
основание чл.144 от АПК. Следователно правото на съдебни разноски -
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се присъжда и адвокатско
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано
в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010
г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.
Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в настояща
редакция, предвижда че размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. Въпросният
текст от ЗПП при определяне на размера на разноските за юрисконсулстко
възнаграждение препраща препраща към Наредбата за правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения
и наказания е от 80 до 120 лв.
С оглед
на това и резултата по делото-потвърждаване на НП, съдът намира претенцията за
възлагане на разноски за основателна, поради което следва да бъде осъден
жалбоподателя да заплати на ИА „ГИТ“ София направените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, тъй като делото не се
характеризира с фактическа и правна сложност.
Разноските
по делото са дължими на ИА „ГИТ“ София, тъй като тя има статут на юридическо
лице по смисъла на чл.2, ал.1 от Устройствен
правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
Воден от горното
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА НП
№13-001963
от 03.04.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с
което на „В и
К-БЕЛОВО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Б…, ул.”…” №…, представлявано от управителя Р. Т. И. за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1
от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 лева.
ОСЪЖДА „В и К-БЕЛОВО“ ООД, ЕИК ********* да заплати на ИА „ГИТ“ София, направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: