РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. С., 27.11.2017
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С. РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети юни през две
хиляди и седемнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 217 по описа на
съда за
„Х.” ЕООД, гр.
С. обжалва Наказателно постановление № F288569/30.01.2017 г., издадено от А. К. Г.– Заместник-директор при ТДна
НАП – С., с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. В. С., който заявява, че
поддържа жалбата с отправеното с нея искане и по изложените в нея съображения,
които доразвива в хода на съдебните прения.
Въззиваемата страна не се представлява. В
писмено становище, постъпило по делото преди даване ход на съдебните прения,
пълномощникът на жалбоподателя юрк. М. Е. оспорва
жалбата, заявява становище за нейната неоснователност и моли обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно
постановление /НП/.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Актът
за установяване на административно нарушение /АУАН/ съдържа всички реквизити,
установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл.
43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното нарушение, обосновало наложената
имуществена санкция по чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, срещу жалбоподателя е издадено НП в законоустановения срок от
компетентен орган, оправомощен за това съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС с
представената Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г., издадена от Изпълнителния
директор на НАП. Наказателното постановление не съдържа нови фактически
обстоятелства, против които в административно-наказателното производство
наказаното лице да не е могло да се защитава.
В жалбата са развити оплаквания
за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени
нарушения на процесуални правила, които според жалбоподателя са довели до незаконосъобразност
на НП и се изразяват в: непосочване в АУАН на ЕГН и точен адрес на свидетеля по
акта; съставяне на АУАН в присъствието само на един свидетел; участие при
съставяне на АУАН като свидетел на лице, което е участвало в проверката, обективирана в констативен протокол; издаване на НП от
некомпетентен орган; необсъждане на възраженията, направени от жалбоподателя в
хода на административно-наказателното производство; неспазване на разпоредбите
на НПК при изземване на документи.
Следва да се отбележи, че
съществени нарушения на процесуални правила, допуснати в хода на
административно-наказателното производство и съставляващи самостоятелни
основания за отмяна на НП са само онези нарушения на изискванията на ЗАНН
относно съставянето на АУАН, респ. издаването на НП и относно тяхното
съдържание, които засягат компетентността на органите по съставяне на АУАН и НП
или са довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице в
производството.
От тази гледна оплакванията в
жалбата са изцяло неоснователни.
Изискването на разпоредбата на
чл. 42, т. 7 от ЗАНН за посочване в АУАН на ЕГН и точен адрес на свидетелите по
акта има за цел да осигури достатъчно данни за тяхната самоличност, така че да е
възможно същите при необходимост да бъдат призовани пред съда в качеството им
на свидетели в производство по осъществяване на контрол върху
законосъобразността на НП. Посоченият в АУАН свидетел по акта, а именно С.Б.К., е редовно и своевременно призована за насроченото
съдебно заседание, явила се е и е дала показания, в които е потвърдила
участието си при съставяне на АУАН като свидетел при установяване на нарушението.
Ето защо непосочването в АУАН на нейния ЕГН, както и посочването на неин адрес
за призоваване по месторабота, с нищо не е накърнило правото на защита на
жалбоподателя както в административно-наказателното, така и в съдебното
производство.
Установява се от съдържанието на
протокол за извършена проверка, серия АА, бланков № 0200088 от 20.01.2017 г.
/л. 41-43 от делото/, както и от показанията на свидетелите Й.Й.
– актосъставител, на длъжност „старши инспектор по приходите” в ТД на НАП – С.
и С.К., на длъжност „главен инспектор по приходите” в
ТД на НАП – С., че последната е била свидетел, присъствал при установяването на
вмененото на жалбоподателя нарушение и че АУАН е съставен в нейно присъствие в
това й качество. Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел при
установяване на нарушението не нарушава разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Законът не установява минимален брой свидетели, в чието присъствие да се
състави АУАН, в случай че те са свидетели на извършване или установяване на
нарушението. Конкретен минимален брой от двама свидетели е установен от закона
само в случаите по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН – когато липсват свидетели,
присъствали при извършването или установяването на нарушението или ако е
невъзможно съставяне на акта в тяхно присъствие, а конкретният случай не е
такъв. Именно с оглед смисъла на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН се
налага категоричният и ненуждаещ се от по-подробна обосновка извод, че АУАН
следва да се състави в присъствието на „двама други свидетели”, т. е. на поне
двама свидетели при съставяне на АУАН, само при пълна липса на свидетели,
присъствали при извършването или установяването на нарушението или при пълна
невъзможност актът да се състави в тяхно присъствие, но не и при наличие на
такива свидетели в брой по-малък от някакъв предвиден от закона минимален техен
брой. Иначе казано, наличието на един свидетел, присъствал при извършването или
установяването на нарушението, напълно изключва необходимостта от съставяне на
АУАН при условията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН – в присъствието на двама други
свидетели, които биха били свидетели само на съставяне на акта. Затова
съставянето на АУАН в присъствието на единствен свидетел при установяването на
нарушението не е извършено в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Само за
пълнота следва да се отбележи, че горните съображения се подкрепят и от
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, според която за законосъобразното
съставяне на акта е достатъчно той да бъде подписан от един свидетел, независимо
дали е присъствал при извършване или установяване на нарушението или при
съставяне на акта /в случая АУАН е подписан от св. К. като свидетел при
установяването на нарушението/. И не на последно място, съставянето на АУАН в
присъствието само на един свидетел при установяване на нарушението също по
никакъв начин не е довело до ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя.
ЗАНН не съдържа забрана АУАН да
бъде съставен в присъствието на свидетел при установяването на нарушението,
който е участвал в проверка, предхождаща образуването на административно-наказателното
производство и за чието извършване и за резултатите от която, с негово участие
са съставени документи като констативни протоколи, протоколи за извършени
проверки и прочие. Напротив, в конкретния случай именно участието на св. К. в
съставянето на горепосочения протокол за извършена проверка потвърждава
качеството й на свидетел по АУАН, който е присъствал при установяването на
нарушението. Това, че в протокола за извършена проверка св. К. е посочена като
един от съставителите на протокола, а не като свидетел, не я е лишило от
възможността лично и непосредствено да възприема факти от действителността,
съставомерни за вмененото на жалбоподателя нарушение. Личното възприемане от
св. К. на такива факти е установено от показанията й и именно то, а не
качеството, в което е участвала при съставяне на протокола за извършената
проверка, е от значение за посочването й в АУАН като свидетел при
установяването на нарушението.
Неоснователно е оплакването, че
НП е издадено от некомпетентен орган. То е изцяло доказателствено опровергано
от представената Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г., издадена от Изпълнителния
директор на НАП. Само за пълнота и независимо от липсата на възражения в тази
насока, следва да се отбележи, че оглед заеманата от актосъставителя св. Й.Й. длъжност „старши инспектор по приходите” в ТД на НАП -
С., същият е имал качеството на „орган по приходите” по смисъла на чл. 7, ал.
1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите и като такъв е бил
компетентен да състави АУАН за нарушение на ЗДДС съгласно т. 2.1 от гореобсъдената заповед на Изпълнителния директор на НАП.
В обжалваното НП
административно-наказващият орган е обективирал преценката си за
неоснователност на възражението, подадено срещу АУАН. За същия не е установено
задължение да обоснове в НП тази своя преценка, поради което липсата на мотиви
в НП в тази насока не представлява съществено нарушение на процесуални правила,
допуснато в хода на административно-наказателното производство. Преценката на
наказващия орган за неоснователност на възражението срещу АУАН подлежи на
съдебен контрол по същество относно материалната законосъобразност на НП.
Писмените доказателства, посочени
като събрани в протокола за извършена проверка от 20.01.2017 г., са събрани
преди образуване на административно-наказателното производство по реда на чл.
36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на АУАН срещу жалбоподателя на 23.01.2017 г.
Поради това за събирането им не се прилагат субсидиарно
разпоредбите на НПК и възраженията на жалбоподателя за неспазване на тези
разпоредби при събиране на писмените доказателства, посочени в протокола за
извършена проверка, е изцяло неоснователно.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС като на 20.01.2017 г., в стопанисван
от него търговски обект – барбекю-тераса, находящ се в к. к. „Б.”, хотел „Я.”, при извършено в 12,30 ч. плащане за
покупка на 2 бр. чай „Р. К.” на обща стойност 12,00 лв., от негово име не е
издадена фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство
модел „DATECS FP 1000 KL” с ИН на ФУ DT 356708 и ФП 02356708.
Еднозначно се установява от
показанията на свидетелите Й.Й. – актосъставител и С.К. – свидетел, присъствал при извършване на вмененото на
жалбоподателя нарушение, както и от съдържанието на протокола за извършена
проверка от 20.01.2017 г. и на събраните при съставянето му писмени
доказателства, че на горепосочените дата, час и място двамата свидетели извършили
контролна покупка на гореописаните стоки, като ги поръчали на сервитьор, а той
им сервирал поръчката и им предоставил информационен /сервитьорски/ бон, в
който бил отразен номерът на поръчката. Свидетелите заплатили на сервитьора
цената на стоките в брой в 12,30 ч., а той не им предоставил фискален бон за
покупката на тези стоки. Впоследствие свидетелите се легитимирали като
служители на ТД на НАП – С. и пристъпили към извършване на проверка, в хода на
която извели междинен отчет № 0028419/20.01.2017 г. от контролната лента на
електронен носител /КЛЕН/ на фискалното устройство, описано в АУАН и в НП,
което обслужвало стопанисвания от жалбоподателя обект „барбекю-тераса“ и
работело в деня на проверката. От този отчет свидетелите установили, че до
момента на извеждането му за извършената от тях контролна покупка не бил
издаден фискален бон. По-късно същия ден в хода на проверката свидетелите
извършили и консумация на храни и напитки на обща стойност 52,00 лв. в ресторанта
на хотел „Я.”, също стопанисван от жалбоподателя. За нея бил издаден
информационен бон сметка № 318 /приключен в 14,28 ч./, както и фискален бон №
00153440013/20.01.2017 г., издаден в 14,29 ч. в който бил отразен същият номер
на сметката, какъвто бил посочен в информационния бон за тази поръчка.
Показанията на свидетелите Й.Й. и С.К. са логични, безпротиворечиви, взаимнодопълващи се, подкрепени от
събраните по делото писмени доказателства и неопровергани от други кредитирани
от съда доказателствени средства, поради което съдът изцяло ги кредитира. В
частност, тези показания не се опровергават от снетите в хода на проверката писмени
обяснения от Л. Я., работещ като сервитьор в дружеството – жалбоподател, нито
от допълнителните писмени пояснения на управителя на дружеството К. С.,
депозирани на 23.01.2017 г., за които може да се приеме, че по естеството си
съставляват възражения срещу АУАН по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Извършването от свидетелите Й. и К.
и на втора контролна покупка на 20.01.2017 г. – вече от ресторанта на хотел „Я.”,
както и издаването на фискален бон за тази покупка доказват обстоятелството, че
за всяка поръчка в стопанисваните от жалбоподателя обекти в хотел „Я.“ в
информационния бон, както и във фискалния бон, когато такъв е издаден, се
отбелязва номер на поръчката и той следва да бъде един и същ в двата документа.
От друга страна, съгласно чл. 25, ал. 4, изр. второ от Наредба №
Н-18/13.12.2016 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106/2006 г./,
копие на всяка отпечатана фискална касова бележка /фискален бон/ се съхранява
на КЛЕН. Именно на КЛЕН от фискалното устройство № DT356708, чрез което са регистрирани
продажбите в обект „барбекю-тераса” в хотел „Я.” на 20.01.2017 г. /прикрепена
към л. 48 от делото/ при най-подробен и внимателен неин преглед не се установява
да фигурира продажба с номер 3537, каквато е отбелязана на информационния бон
за приключването на сметка в 12,24 ч. на 20.01.2017 г. за продажба на два броя
чай „Р. К.” на обща стойност 12,00 лв., т. е. за контролната покупка, извършена
от свидетелите Й. и К.. Най-късният час на документите от КЛЕН на това фискално
устройство е 13,57 ч., което недвусмислено сочи, че към този час свидетелите Й.
и К. вече са се били легитимирали като служители на НАП. Това категорично се
потвърждава както от показанията на св. К., която сочи, че незабавно след
получаване на информационния бон /приключен в 12,24 ч./ за първата поръчка и на
рестото при заплащане на 2 бр. чай на обща стойност 12,00 лв. тя и св. Й. се
легитимирали като служители на НАП, така и от обстоятелството, че в хода на
проверката на 20.01.2017 г. към протокола за извършена проверка е приобщен
дневен финансов отчет /т. нар. „Х-отчет”/ № 0028419/20.01.2017 г. към 12,32
ч. именно от фискалното устройство, чрез
което се регистрират продажбите на обект барбекю-тераса на хотел „Я.” /прикрепен
към л. 47 от делото/. Касовата наличност съгласно този отчет е такава, каквато
е отразена в протокола за извършена проверка /250,00 лв./, а наличието на 12,00
лв. в повече като установена действителна касова наличност /общо 262,00 лв./ се
обяснява именно с неотчитането на тази продажба чрез това фискално устройство.
Ето защо обстоятелството, че тази продажба с № 3537 е регистрирана в 14,05 ч.
чрез фискално устройство № DT 356763 на лоби-бара на хотела, налага извод, че това нейно отчитане е извършено
след легитимацията на свидетелите като служители на НАП и то с цел избягване на
административно-наказателна отговорност. Този извод се подкрепя и от
обстоятелството, че фискалният бон за тази продажба е издаден повече от час и
половина след приключването на сметката съгласно издадения за нея информационен
бон и то чрез фискално устройство, различно от това, което е следвало да
регистрира и отчита продажбите в обекта „барбекю-тераса“.
Затова писмените обяснения на
сервитьора Л. Я. от 20.01.2017 г., че издал фискалния бон по-късно поради
интензивна работа и поради несигурност на двамата свидетели в избора на начин
на плащане, както и допълнителните пояснения на управителя на дружеството от
23.01.2017 г., че Я. издал фискалния бон чрез друго фискално устройство от
притеснение да не загуби работата си, не внасят съмнение в установената от гореобсъдените доказателства фактическа обстановка, а
представляват единствено израз на защитната позиция на жалбоподателя. Нещо
повече, допълнителните пояснения на управителя на дружеството – жалбоподател, в
частта им, в която същият сочи, че Я. е издал фискалния бон чрез друго фискално
устройство след изваждането на контролния отчет красноречиво потвърждава
обоснования по-горе извод на съда, че това действие е извършено след
легитимацията на свидетелите Й. и К. като служители на ТД на НАП – С., в разрез
с доводите на жалбоподателя, че това действие е извършено преди легитимацията
им.
Не налага различен извод
обстоятелството, че в АУАН и в НП е посочено, че след легитимация на органи по
приходите в 14,29 ч. е извършена консумация на храни и напитки в ресторанта на
хотел „Я.”, стопанисван от „Х.” ЕООД с ЕИК ********* на обща стойност 52,00
лв., за което е издаден фискален бон № 00153440013/20.01.2017 г. и
информационен бон сметка № 318 от 20.01.2017 г. /приключен в 14,28 ч./.
Посоченият в тази част от АУАН час – „14,29 ч.” не е часът, в който свидетелите
са се легитимирали като органи по приходите, а е часът на издаване на фискалния
бон за осъществената покупка в ресторанта на хотела /прикрепен към л. 46 от
делото/. Както вече се посочи, за настоящото производство тази покупка има
изцяло илюстративно значение – че във фискалните бонове, издавани от фискалните
устройства в обектите, стопанисвани от жалбоподателя в хотел „Я.” се посочва
номерът на сметката или продажбата съгласно издаваните информационни бонове, от
което се налага изводът, че продажба с № 3537 би следвало, а не фигурира на
КЛЕН на фискалното устройство, чрез което се отчитат и регистрират продажбите в
обект „барбекю-тераса”.
Ето защо съдът намира, че към
момента на извършване на плащането на цената на стоките – предмет на извършената
от свидетелите Й. и К. контролна покупка на 2 бр. чай „Р. К.” на обща стойност
12,00 лв. жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС да издаде фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ за
отчитане и регистриране на извършената от него продажба в стопанисвания от него
търговски обект – барбекю-тераса, находящ се в к. к. „Б.”,
хотел „Я.”. Издаването на такава бележка повече от час и половина след
извършването на плащането, при това след легитимацията на лицата, осъществили
покупката на стоките, като служители на ТД на НАП – С., не заличава характера
на вече извършеното деяние като нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Обстоятелството пък дали – преди да се легитимират – органите по приходите изрично
са поискали да получат фискална касова бележка за осъществената от тях покупка,
е без всякакво правно значение по делото. Съгласно чл. 118, ал. 1, изр. второ
от ЗДДС получателят е длъжен да получи фискалния бон и да го съхранява до
напускане на обекта, а не да иска да му бъде издаден такъв от служители на
стопанисващия обекта.
Неизпълнението на задължението на
жалбоподателя по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е съставомерно
от обективна страна като административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Нарушението е извършено от
юридическо лице – търговско дружество при осъществяване на неговата дейност и
имуществената му отговорност за това нарушение е обективна, като въпросът
относно вината като субективен елемент от състава на нарушението не се обсъжда
от съда.
За административно нарушение по
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС административно-наказващият орган законосъобразно е
ангажирал имуществената санкционна отговорност на жалбоподателя, като му е
наложил имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер от 500 лв.,
който не подлежи на намаляване от съда.
Извършеното от жалбоподателя
административно нарушение не разкрива белезите на „маловажен случай” по смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. То е формално, т. е. за съставомерността му не е необходимо да се установи
настъпването на вредни последици, поради което липсата на такива не следва да
се обсъжда. Обществената му опасност не е незначителна, тъй като се изразява в пряко
засягане на обществените отношения, свързани с публично-правния механизъм за
начисляване и събиране на данък върху добавената стойност. Освен това нарушението
е типично за този вид административни нарушения и от доказателствата не се
установяват значими смекчаващи обстоятелства, обуславящи негова по-ниска степен
на обществена опасност от тази на обикновените случаи на такива административни
нарушения. Нарушението е извършено от търговско дружество в стопанисван от него
търговски обект в курорт с национално и международно значение и то в активния
за курорта зимен туристически сезон. Ето защо основания за прилагане на чл. 28
от ЗАНН не са налице.
По всички изложени съображения обжалваното
НП е законосъобразно и при липса на основания за неговото изменение или отмяна,
същото следва да бъде потвърдено.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № F288569/30.01.2017 г., издадено от А. К. Г.– Заместник-директор при
Териториална дирекция на НАП – С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: