О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 27.07.2021 г.

 

 Софийски  градски съд, Търговско отделение, VI-10 състав, в закрито заседание, в състав: 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                                          

като разгледа  докладваното от съдията докладчик  т.д. № 663 по описа за 2020 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на А.Д. и К.М. в качеството им на синдици на КТБ АД (н) срещу В.Б.И. АД.

 

Ищците сочат, че с решение от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, VІ-4 състав е обявена неплатежоспособността на „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/. С решение от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. на САС, ТО, 3 състав е отменено горепосоченото решение в частта, с която за начална дата на неплатежоспособност на КТБ е посочена 06.11.2014 г., като е определена друга начална дата – 20.06.2014 година.

Твърди, че на 29.11.2012 г. между „КТБ“ АД и „Г.А.Т.“ ЕООД (н)  е сключен договор за банков кредит в размер на  4 091 025 евро, като на същата дата кредитополучателят е усвоил средствата. На същата дата – 29.11.2012 г. кредитополучателят е превел на ответника сумата от 4 000 000 лева. Кредитоплучателят не е върнал кредита, а срещу него е открито производство по несъстоятелност, като КТБ АД (н.) е предявило вземанията си по договора за кредит и същите са приети. Твърди се, че ответникът е получил процесната сума в размер на 4 000 000 лева, без има насрещна престация.

Предвид горното счита, че са налице предпоставките на чл. 60а, ал. 1, т. 1, пр. първо и второ ЗБН за връщане на полученото от ответника в масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД.  С оглед изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на „КТБ“ АД /н/ сумата в размер на 4 000 000 лева, ведно със законната лихва върху същата сума от датата на предявяване на иска до окончателното погасяване. Претендира разноски.

Ответникът В.Б.И. АД оспорва иска. Сочи, че дружеството, получило кредит от КТБ АД (н) е  било и преди това в договорни отношения с банката по получаване на кредити и не може да се установи, че средствата, които ответникът е получил, са именно от посочения договор за кредит  от 29.11.2012 година. Твърди се, че нормата на чл. 60а от ЗБН, на която се позовават ищците като синдици на банката в несъстоятелност засяга правото на собственост на ответника, в нарушение на нормите на КРБ и на ЕКЗПЧ – Протокол 1.  Твърди нарушение на изискването за пропорционалност между засегнатите индивидуални права и обществения интерес. Допълнително се сочи, че с посочената норма се създава привилегия в полза на кредиторите на банка в несъстоятелност. Сочи се, че нормата на чл. 60а от ЗНБ няма ретроактивно действие, тъй като е материална норма. Поради това и не следва да се прилага за материални правоотношения, които са се развили преди нейното приемане. Отделно се сочи, че ако се приеме приложимост на посочената норма, то не са налице предпоставките за уважаване на иска, тъй като не е доказано наличието на изискуемо вземане на банката по договора за кредит от 29.11.2012 г. към третото лице „Г.А.Т.“ ЕООД (н)  - не е доказано усвояване на кредита и на кои дати. Твърди се, че получената сума е плащане от „Г.А.Т.“ ЕООД (н)  по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с ответника, но не може да се установи, че са именно средства, получени по договора за кредит с КТБ АД (н).  Предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот е прекратен по взаимно съгласие на 01.10.2013 г. и ответникът е поел задължение да върне получената сума.  В тази връзка ответникът прехвърлил с договор за цесия в полза на третото лице свои вземания  от трети лица на обща стойност над 10 00 0 000 лева. След настъпване на падежа за заплащане на цената от цесионера - „Г.А.Т.“ ЕООД (н), страните са прихванали насрещните си задължения на 06.10.2013 година.Поради това се оспорва твърдението на ищеца, че липсва насрещна престация срещу получените от ответника суми.

В допълнителна искова молба ищците поддържат иска. Оспорва твърдението, че се касае за правна норма, противоречаща на защита на собствеността по чл. 1от Протокол 1 към ЕКЗПЧ, както и че не може да се приложи към действия, които са извършени преди приемането на тази разпоредба. Твърди се , че са налице и двете основания по чл. 60а от ЗБН – липса насрещна престация или дадената насрещна престация не е равностойна. Сочи се, че кредитът е отпуснат на „Г.А.Т.“ ЕООД (н) за закупуване на недвижим имот, а такъв не е придобит от дружеството. Относно твърденията, че дружеството е придобило вземания спрямо трети лица, се сочи, че се касае  именно за вземания, за събирането на които е необходимо да се предприемат допълнителни действия, да се направят допълнителни разноски, и не е установено, че тези вземания са събираеми.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа оспорването. Сочи, че не е установено, че средствата, които „Г.А.Т.“ ЕООД (н) е получило по договора за кредит от 29.11.2012 г. са именно във връзка със сключения предварителен договор с ответника. Поддържа възраженията за противоречие на чл. 60а от ЗБН с КРБ и ЕКЗПЧ. Поддържа твърденията за придобити от кредитополучателя вземания към трети лица, които правят насрещната престация напълно равностойна.

 

С оглед изложените от ищеца твърдения в исковата молба, съдът намира, че е сезиран с искове с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 ЗБН.

 

С определение от 20.10.2020 г. съдът е спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК производството по делото до постановяване на решение по конституционно дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България.

С Решение № 8/27.05.2021 г. по конституционно дело № 9/2020 г. Конституционният съд на Република България е обявил за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1-4, § 6, ал. 1-2, § 7 и § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.). Решението на Конституционния съд е обнародвано в ДВ, бр. 48 от 08.06.2021 г. и е влязло в сила на 11.06.2021 година.

При така установеното Съдът намира от правна страна следното:

За допустимостта на предявения иск съдът следи служебно както при подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до неговото приключване. В случая е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН, по т.1 от която ищецът обосновава своята претенция по делото.

Съгласно Решение № 3 от 28.04.2020 г. постановено по конституционно дело № 5 от 2019 г. по отношение на заверените от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производство, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането в сила на решението, на основание чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България.

Предмет на разглеждане в настоящото производството е иск с правно основание  чл. 60а, ал. 1 ЗБН. При съобразяване постановените решения на Конституционния съд, наличието на висящо производство по чл. 60а, ал. 1 от  ЗБН, която норма следва да се счита отменена, т.е. несъществуваща в правния мир, производството по делото подлежи на прекратяване като недопустимо. В случая не следва да се изчаква преуреждане на ЗБН, тъй като нормата на чл.60а е нова, като не е атакувано пред Конституционния съд някакво нейно изменение или допълнение.

При изложеното, на основание чл. 130 от ГПК, производството по настоящото  дело следва да  бъде прекратено като недопустимо.

Няма основание за присъждане на разноски на ищеца по чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Същевременно въпреки прекратяване на производството държавна такса по чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 62a, ал.2 от ЗБН, в тежест на несъстоятелната банка няма да бъде присъждана.

Производството по делото е било образувано при упражнено от синдиците на „К.Т.Б.“ АД притезателно право, въз основа на предвидени в закон разпоредби, които са отменени впоследствие, като противоконституционни, с действие занапред, така както самата Конституция предвижда да е действието на отмяната. Да се присъди държавна такса в тежест на ищцовата страна при тези обстоятелства,  означава да се придадат последици на обявените за противоконституционни разпоредби, за което няма основание. 

   Водим  от горното, и на основание чл. 130 от ГПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д. № 663/2020г. на Софийски  градски съд, Търговско отделение, VI-10 състав

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 663/2020г. на Софийски  градски съд, Търговско отделение, VI-10 състав.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                     СЪДИЯ: