Решение по дело №95/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение 85/11.09.2013 г., постановено по Г. д. № 949/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд, е отменена като незаконосъобразна Заповед № 29/04.08.2011 г. на Зам.-изп. д. на М. „Д. А. Д. , Г. К., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 7 във вр. с чл. 126, т. 12 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с В. Д. Й., като уволнението е признато за незаконно. С решението си Кърджалийският районен съд е възстановил В. Д. Й. на заеманата до уволнението длъжност: „инженер - технолог, хранително вкусова промишленост" в М. „Д. А. Д. , Г. К.. Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за заплащане на сумата от 4 662,00 лв. като обезщетение за времето, през което В. Й. е останал без работа поради незаконното уволнение, за периода 05.08.2011 - 05.02.2012 г., е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С решението страните са осъдени да заплатят и разноски по делото съразмерно с уважените и отхвърлените искове.

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство - „Д. А. Д. , Г. К., чрез упълномощен процесуален представител, с която се обжалва решението на районния съд в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, като незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивникът твърди от събраните по делото доказателства да е видно, че към момента на издаване на атакуваната заповед уволненият В. Й. е съвместявал длъжността, която е заемал в М. „Д. А. Д. , Г. К., с управлението на „Р.-*” , ЕИК *, като Изпълнителен директор и член на Съвета на директорите, както и управлението на СД „Й. В.В. и С.”, ЕИК *, като неограничено отговорен съдружник. На следващо място, сочи, че работодателят не е изискал предварително разрешение от ДОИТ – Г. К., за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, тъй като съгласно Кодекса на труда той няма такова задължение, независимо от обстоятелството, че Й. страда от захарен диабет. Навежда довод, че въведената от работодателя промяна на длъжностната характеристика за заеманата от Й. длъжност не подлежи на съдебен контрол, тъй като се свежда до преценка за целесъобразност, а не за законосъобразност. Излага съображения, че е безспорно установено по делото от събраните доказателства уволнителната заповед да е връчена на В. Й. лично в деловодството на М. „Д. А. Д. , Г. К. и към момента на връчването й уволненият да не е уведомил работодателя, че ползва отпуск по болест. При така изложената и установена фактическа обстановка счита, че изводите на съда за незаконосъобразност на процесната заповед са неправилни и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на Кърджалийския районен съд в обжалваната му част, вместо което да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли предявените от В. Й. искове с правно основание чл. 344, ал. 1 от КТ като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез упълномощения си процесуален представител поддържа жалбата.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба В. Й. не подава отговор на същата. В съдебно заседание чрез упълномощения си процесуален представител оспорва жалбата, подадена от насрещната страна. В представената писмена защита претендира разноски.

Кърджалийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран от В. Д. Й. с предявени срещуМ. „Д. А. Д. , Г. К. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ – за признаване уволнението за незаконно и отмяна на заповед № 29/04.08.2011 г. на Заместник - изпълнителния директор на М. „Д. А. Д. , Г. К., за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 7 и 8 във вр. с чл. 126, т. 12 във вр. с чл. 107а, ал. 1, т. 2 от КТ, за възстановяване на заеманата от ищеца до уволнението длъжност в ответното лечебно заведение - „инженер-технолог, хранително-вкусова промишленост”, както и за присъждане на обезщетение за времето, през което останал без работа в резултат на незаконното уволнение, в размер на 4 662,00 лв. за периода 05.08.2011 - 05.02.2012 г.

В исковата молба се сочи, че издадената уволнителна заповед № 29/04.08.2011 г. на Заместник - изпълнителния директор на М. „Д. А. Д. , Г. К., е незаконосъобразна, тъй като работодателят не е взел предварително разрешение за уволнение от ДОИТ – Г. К., с оглед обстоятелството, че ищецът боледува от заболяването „захарен диабет”. Ищецът твърди също, че към датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото праÔоотношение се е намирал в отпуск по болест. Твърди и че за посочените в заповедта обстоятелства е уведомил ответника с уведомление от 05.08.2011 г., депозирано в 14:07 ч.

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че същите са се намирали в трудово правоотношение помежду си, по силата на което ищецът изпълнявал в ответното дружество длъжността „инженер-технолог, хранително вкусова промишленост". Безспорно между страните е и обстоятелството, че от 11.02.2008 г. за заеманата от уволнения В. Й. длъжност е утвърдена нова длъжностна характеристика, съгласно която заемащият длъжността не следва да е регистриран като едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация. Не е предмет на спор и обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е прекратено едностранно от работодателя без предизвестие със заповед № 29/04.08.2011 г. на Заместник - изпълнителния директор на М. „Д. А. Д. , Г. К., на основание чл. 330, ал. 2, т. 7 и 8 във вр. с чл. 126, т. 12 от КТ, поради наличие на несъвместимост по чл. 107а, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като уволненият В. Й. съвместявал с длъжността си в ответното лечебно заведение управлението на „Р.-*” , ЕИК *, като Изпълнителен директор и член на Съвета на директорите, както и управлението на СД „Й. В.В. и С.”, ЕИК *, като неограничено отговорен съдружник и не е уведомил работодателя за посочените обстоятелства. Не се спори и че уволнителнатазаповед евръчена лично на В. Й. на 05.08.2011 г., в 14:10 ч.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед изложеното Кърджалийският окръжен съд приема, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество съдът констатира следното:

При извършване на процесното уволнение не е необходимо да се изисква предварително разрешение от инспекцията по труда, независимо от обстоятелството дали в момента на връчване на заповедта уволненият В. Й. е страдал или не от болестта „захарен диабет”, а също и независимо от това дали е ползвал или не разрешен му отпуск поради болест. Този извод следва от разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от КТ, която предписва, че предварително разрешение е необходимо, единствено когато уволнението се извършва на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. В настоящия случай уволнителното основание не попада в нито една от хипотезите, за които е предвидена закрилата при уволнение. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че работодателят не е имал задължение да изисква предварително разрешение за уволнение от компетентната инспекция по труда нито във връзка с боледуването на уволнения В. Й. от болестта „захарен диабет”, нито във връзка с обстоятелството дали към момента на връчване на уволнителната заповед същият е бил в отпуск по болест. Установяването на тези обстоятелства е ирелевантно за разглеждания спор, тъй като при уволнение на посоченото основание не са приложими разпоредбите, свързани със закрила при уволнение.

Независимо от това, следва да се отбележи само за пълнота, че дори и да е бил в разрешен отпуск според издадения му болничен лÞст от 05.08.2011 г., на същата дата уволненият В. Й. се е явил в деловодството на работодателя М. „Д. А. Д. , Г. К., не е представил издадения му болничен лист и не е уведомил работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск. Това се установява както от събраните показания на свидетелките Д. Д., М. Г. и Е. З., съгласно които при връчване на уволнителната заповед в 14:10 ч. Й. се е намирал в деловодството на лечебното заведение, където „входирал някакви документи”, като видимо изглеждал добре и не е заявявал, че е болен и ползва отпуск, а така също и от представената по делото товарителница № 10670895 на „Спиди” , видно от която процесният болничен лист с № 1015251/05.08.2011 г. е доставен в М. „Д. А. Д. , Г. К., на 08.08.2011 г., т.е. три дни след връчване уволнителната заповед. Работодателят може да уволни работник или служител, който се ползва от закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, само с предварително разрешение на инспекцията по труда, ако към момента на връчването на уволнителната заповед работникът или служителят е започнал ползването на разрешен му отпуск. Този работник или служител следва обаче да е уведомил работодателя за отпуска и да е показал ясно, че е започнал ползването му. В посочения смисъл има и задължителна съдебна практика - решение № 94/ 04.07.2012 г. по Г. д. № 1185/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 182/18.07.2012 г. по Г. д. № 1220/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Оттук следва, че в конкретния случай работодателят, който не е уведомен от уволнения В. Й., че е започнал ползването на надлежно разрешен му отпуск по болест, не е и длъжен да изисква предварителното разрешение на инспекцията по труда преди връчването на уволнителната заповед, без значение на какво основание се извършва уволнението.

На следващо място, в уволнителната заповед е посочено, че В. Й. съвместява длъжността, която заема в М. ”Ат. Д. , Г. К., с управлението на „Р.-*” , ЕИК *, като Изпълнителен директор и член на Съвета на директорите, както и управлението на СД „Й. В.В. и С.”, ЕИК * - като неограничено отговорен съдружник. Изискванията за изпълнение на определена длъжност могат да бъдат установени както в отделни закони и подзаконови нормативни актове, така също и в длъжностната характеристика за заемането й. Работодателят има право да промени тези изисквания с промяна на длъжностната характеристика, като преценката за това е за целесъобразност и по тази причина не подлежи на съдебен контрол. Съдът не следва да обсъжда въпроса дали е имало обективна необходимост или не от промяна на длъжностната характеристика в разглеждания случай, а е компетентен да извърши проверка само за законността на уволнението. Ето защо, обсъждането на въведеното изискване по чл. 107а, ал. 1, т. 2 от КТ по отношение на длъжността, на която е възстановен въззиваемият, попада извън рамките на съдебния контрол. Освен това, предвид обстоятелството, че изискването по чл. 107а, ал. 1, т. 2 от КТ към длъжността „технолог, хранително-вкусова промишленост” е въведено с длъжностната характеристика, утвърдена на 11.02.2008 г., а въззиваемият с депозираното от него уведомление на 05.08.2011 г. (в 14:07 ч.) е потвърдил, че по отношение на него са налице обстоятелствата, съставляващи пречка за заемане на посочената длъжност, трудовият договор е бил правилно прекратен. На следващо място, следва да се посочи, че доводът за незаконосъобразност на процесната уволнителна заповед поради неприложимост на чл. 107а, ал. 1, т. 2 от КТ, не е надлежно заявен в исковата молба и следователно не следва да бъде разглеждан.

Предвид изложените съображения въззивната жалба е основателна. Предявените в обективно кумулативно съединение искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, уважени от първоинстанционния съд, са неоснователни и недоказани. Въз основа на изложеното, решението на Кърджалийския районен съд, в обжалваната му част, следва да бъде отменено.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззивника следва да бъдат присъдени поисканите разноски, направата на които е безспорно установена по делото в размер на 615,00 лв., както следва: направени пред първата инстанция разноски в размер на 565,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение и депозити за свидетел и вещи лица, както и направени пред въззивната инстанция разноски в размер на 50,00 лв., представляващи държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 85/11.09.2013 г., постановено по Г. д. № 949/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд,в частта, с която уволнението на В. Д. Й., ЕГН *, е признато за незаконно и е отмененазаповедта на Заместник - изпълнителния директор на М. „Д. А. Д. , Г. К., с № 29/04.08.2011 г., с която е прекратено трудовото правоотношение с В. Д. Й.; в частта, с която В. Д. Й., ЕГН *, е възстановен на заеманата от него до уволнението длъжност - „инженер-технолог, хранително вкусова промишленост" в М. „Д. А. Д. , Г. К., както и в частите му, с които М. „Д. А. Д. , Г. К., е осъденада заплати на В. Д. Й., ЕГН *, сума в размер на 480,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, и по сметка на Кърджалийския районен съд - сума в размер на 100,00 лв., представляваща държавна такса върху исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените отВ. Д. Й., ЕГН *, против М. „Д. А. Д. , Г. К., обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ – за признаване за незаконно на уволнението на В. Д. Й., ЕГН *, извършено със Заповед № 29/04.08.2011 г. на Заместник - изпълнителния директор на М. „Д. А. Д. , Г. К., и за отмяна наЗаповед № 29/04.08.2011 г. на Заместник - изпълнителния директор на М. „Д. А. Д. , Г. К., както и за възстановяване на В. Д. Й., ЕГН *, на заеманата от него до уволнението длъжност - „инженер-технолог, хранително вкусова промишленост" в М. „Д. А. Д. , Г. К..

ОСЪЖДА В. Д. Й., ЕГН *, да заплати на М. „Д. А. Д. , Г. К., сумата от 615,00 лв., представляваща направени пред първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, депозити за свидетел и вещи лица, както и направени пред въззивната инстанция разноски за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок, считано от 29.11.2013 г. на основание чл. 315, ал. 2 във вр. с чл. 317 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.