№ 2117
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20241110200588 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от З. Т. К., ЕГН ********** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, серия К № 8198702, издаден от СДВР, с който за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш и се иска
неговата отмяна. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Постъпила е молба от процесуалния му представител адв. П., с която
поддържа жалбата и иска отмяна на атакувания електронен фиш, тъй като не било
доказано авторството на деянието. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
За АНО, редовно призован, не се явява представител. Постъпили са писмени
бележки, с които се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш
да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на другата страна, ако бъде поискано такова.
1
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-
София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
Лек автомобил марка „******“, модел „*******“ с рег. № ***** бил собственост
на лицето В. И. Г., ЕГН **********. На 21.10.2022 г. Г. сключила договор за наем на
превозното средство, като предоставила същото за наемна цена от 50 лева месечно на
наемателя А. М. И., ЕГН **********, в качеството му на управител и едноличен
собственик на юридическото лице „***“ ЕООД, ЕИК *****. На 21.10.2022 г. било
съставено и нотариално заверено пълномощно, с което В. И. Г. упълномощила А. М.
И., в качеството му на управител и едноличен собственик на юридическото лице „***“
ЕООД да управлява собствения й лек автомобил марка „******“, модел „*******“ с
рег. № *****.
На 21.04.2023 г. в 11:11 часа, мобилна система за видеоконтрол „ATCC“ №
MD1195 заснела лекия автомобил марка „******“, модел „*******“ с рег. № ***** да
се движи по Околовръстния път на град София на кръстовището с улица „****“, в
посока от бул. „******“ към бул. „****“, с превишена скорост – 117 км/ч при
максимално разрешена за движение извън населено място – 90 км/ч.
Срещу В. И. Г. бил издаден електронен фиш серия К № 7371673 за установеното
нарушение. На 08.08.2023 г. Г. представила в ОПП-СДВР договора за наем на
автомобила и нотариално завереното пълномощно, че тя не управлява превозното
средство. Фишът срещу нея бил анулиран.
На 23.08.2023 г. била прехвърлена собствеността на лекия автомобил и на
04.09.2023 г. в Пътна полиция бил регистриран новият му собственик Д. А. Г., ЕГН
**********.
На 10.10.2023 г., за нарушението от 21.04.2023 г., бил издаден обжалваният
понастоящем електронен фиш серия К № 8198702, издаден от СДВР, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя З. Т. К., ЕГН ********** било
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
2
Незаконосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя З. Т. К.
за описаното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е било установено с
мобилна камера за контрол на скоростта, като снимката е приложена по делото.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП гласи, че собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство Според чл. 188, ал. 2 от
ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. В конкретния случай
изобщо не става ясно, в какво качество е бил наказан именно жалбоподателят З. Т. К..
Същият не е бил собственик на автомобила към датата на нарушението, понеже
собственик е било лицето В. И. Г., срещу която първоначално е бил издаден
електронен фиш серия К № 7371673, но после е бил анулиран. Жалбоподателят К. не е
бил и ползвател на превозното средство, тъй като такъв е бил лицето А. М. И., в
качеството му на управител и едноличен собственик на юридическото лице „***“
ЕООД, като няма представена с преписката декларация К. да е управлявал автомобила
на процесната дата, тоест превозното средство да му е било предоставено за ползване
от собственика или от наемателя. Видно е, че дори новият собственик на автомобила
не е жалбоподателят К., а лицето Д. А. Г., който го е придобил на 23.08.2023 г. и на
04.09.2023 г. е регистриран като собственик в Пътна полиция. Във връзка с това и на
база представените с преписката писмени доказателства, за съда остава напълно
неясно, защо именно жалбоподателят З. Т. К. е бил приет за извършител на
нарушението, след като няма никакви доказателства той да е собственик на автомобила
или да го е ползвал към датата на деянието. Доказва се, че собственици са били лицето
В. И. Г. към датата на нарушението и до 23.08.2023 г. След това собственик става Д. А.
Г., а преди прехвърлянето на собствеността автомобилът е бил ползван съгласно
договора за наем от лицето А. М. И., в качеството му на управител и едноличен
собственик на юридическото лице „***“ ЕООД. Предвид на това не се доказва
жалбоподателят К. да е бил собственик на автомобила, негов ползвател или законен
представител на юридическо лице собственик по смисъла на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП. От така приобщените по делото доказателства излиза, че е следвало да бъде
наказано лицето А. М. И., в качеството му на управител и едноличен собственик на
3
юридическото лице „***“ ЕООД, тъй като към датата на нарушението той е бил
ползвател на превозното средство съгласно приложения по делото договор за наем и
нотариално заверено пълномощно за управление на автомобила. За жалбоподателя К.
няма представени с преписката никакви доказателства от АНО – декларация по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП или някакви други, че именно той е управлявал автомобила към
момента на нарушението. Доказателствената тежест е на наказващия орган и той
трябва да докаже всички елементи на твърдяното нарушение, а в случая не се доказва
авторството му. Жалбоподателят няма задължение да доказва, че е невинен, тъй като
презумпцията в чл. 16 от НПК е за невиновност.
След като се установи, че неправилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност, то явно незаконосъобразно е бил наказан
жалбоподателят З. Т. К., а това води на извода за незаконосъобразност и на издадения
ел. фиш, поради което същият следва да бъде отменен.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски. Съгласно чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представените доказателства
става ясно, че жалбоподателят е заплатил на адвокат М. П. от АК-Хасково уговорената
сума в договора за правна защита и съдействие в размер на 400 лева, като това е
станало в брой при подписване на договора на 18.12.2023 г. Съдът намира, че не следва
да се редуцира размерът на така заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като
макар да има направено възражение в тази насока от страна на наказващия орган за
прекомерност на претендираните разноски, то с оглед представените доказателства
досежно реалното заплащане, възнаграждението не надхвърля размера на
минималното такова, дължимо съгласно Наредбата за минималния размер на
адвокатските възнаграждения, което е 400 лева. С оглед изложеното до тук и предвид
изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва
да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева,
съобразно представения договор за правна защита и съдействие, който е и
доказателство за реалното заплащане на уговореното възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К № 8198702, издаден от СДВР, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на З. Т. К., ЕГН ********** е наложено
4
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на З. Т. К., ЕГН
********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените от
жалбоподателя разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5