Определение по дело №312/2018 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 249
Дата: 19 юни 2019 г. (в сила от 16 януари 2020 г.)
Съдия: Ани Борисова Георгиева
Дело: 20184330100312
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2018 г.

Съдържание на акта

 

                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   

                                 № ………….    

                                  гр.Тетевен , 19.06.2019г. 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав в закрито съдебно заседание, проведено на 19.06.2019г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНИ ГЕОРГИЕВА

    като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 312/2018г. по описа на ТРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 В районен съд –Тетевен е образувано гр.д. №312/2018г  със страни  ищец Г.М.Г.  и ответници „Б.П.Б”АД , Н.В.Н. и И.Н.Н.. Искът е с правно основание чл.179 ал.1 пр.2 от ЗЗД

В срокът за отговор по чл.131 от ГПК  е постъпил такъв от Н.В.Н. /л.114/,И.Н.Н. /л.118/, Б.П.Б”АД, като в отговора на банката е направено искане за неподсъдност , тъй като счита ,че компетентния е районен съд –София..

 По делото е изготвено определение по чл.140 от ГПК /л.212/,като съдът е определил ,че по направеното искане за местна подсъдност , ще се произнесе в с.з.В протокола от с.з от дата 31.07.2018г /л.239/,съдът е оставил исковата молба без движение с оглед определяне на цената на иска по чл.179  ал.1 пр.2 от ЗЗД .С определение №454/19.09.2018г /л.320/ съдът е прекратил  на основание чл.129 ал.3 от ГПК производството по делото , което  определение е отменено с определение  №884/05.12.2018г по ч. гр.д. 548/2018г на Р.С.Ловеч , като окръжният съд в мотивите си е определил ,че цената на иска е 30000 евро  с левова равностойност 58 647,90 лв. , като е определил държавна такса в размер на 586,75 лв. , приспаднал е 80 лв.Д.Т.  внесени от ищеца по делото или дължима за довнасяне Д.Т. е в размер на 506, 75 лв. , като е върнал делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С разпореждане от 12.10.2018г /л.326/ съдът е уведомил ищцовата страна да довнесе сумата от 506, 75 лв. , по сметката на съда . Разпореждането е връчено на дата 10.01.2019г . Като видно от приложеното по делото платежно нареждане от 15.01.2019г изпратено с куриер „Спиди”  на 16.01.2019г.   сумата е внесена по сметката на съда.

          С определение №30 от 21.01.2019г. постановено по гр.д.№312г. на ТРС производставто по делото е прекратено  и изпратено на основание  чл.104 ал.3 във вр. с чл.119, ал.1, пр. последно и чл.118 ал.2  от ГПК.  по подсъдност на Окръжен съд Ловеч .

С определение №316  от 18.04.2019г постановено по ч. гр.д.№157/2019г. на ЛОС е отменено определение № 30  от 21.01.2019г постановено по гр.д. №312/2018г.Окръжният съд е  отбелязал в определението си  ,че : „…все още има неяснота и непрецизност в претенцията на ищеца,която следва да се отстрани. Първоначално е отправено искане да се постанови заличаване на договорната ипотека върху процесното жилище,което е придобил през 2007г. от отв.Нeтко Нетков и И. Неткова  , включително и подновяването й през 2016г. Изложил е,че задължението на Н.Н. , което е било обезпечено с процесната ипотека,е било погасено чрез сумата,която ищецът е престирал по договора за продажба. Въпреки това Банката не е заличила ипотеката върху имота и през 2016г. я е вписала отново. Ищецът следва да съобрази,че искането за заличаване на ипотеката по реда на чл.179,ал.1,пр.2-ро от ЗЗД не е самостоятелен иск,а е последица от постановено съдебно решение,с което е възможно да е установено,че - а/ обезпеченото с ипотека вземане не съществува или б/не съществува самото ипотечно право. Заличаването на ипотеката е последица от уважаване на посочените  по-горе установителни претенции. (в т.см.Опр.№422/21.06.2013г. по т.д.№419/2012г.,ІІ ТО на ВКС). Компетентност да извърши заличаването има единствено съдията по вписванията,при наличие на предпоставките на чл.179,ал.1 от ЗЗД-искане на кредитора или съдебно решение.В последвалото уточнение с Молба с вх.№4570/07.09.2018г. ищецът сочи,че „..с настоящата искова молба „..цели доказване наличието на правопогасяващ самото ипотечно право факт, а не съществуването  на договора, по силата на който то е възникнало. Правопогасяващият факт е уговорен в чл.5.1 и чл.5.2 от Анекс с №D01-273/2006 от 21.02.2006г...”.Формулирана в този и вид претенцията насочвала към отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК-да се установи,че вземането не съществува (е погасено), във вр.с чл.179,ал.1,пр.2-ро от ЗЗД- по отношение на следващата се последица – заличаване на ипотечно право. Цената на този иск е съобразно размера на вземането (съгл.чл.69,ал.1,т.1 от ГПК) и при подсъдност по чл.105,съотв.чл.108 от ГПК.”Въззивната инстанция е постановила  ,че първо инстанциония съд трябва да даде указания и в тази насока  за прецезиране на фактите , основанието и петитума  на предявеният иск , тъй като същите са определящи за подсъдността на спора  както местна така и родова.

 

С определение №972/07.05.2019г съдът в изпълнение на определение №316  от 18.04.2019г постановено по ч. гр.д.№157/2019г. на ЛОС е дал указания на ищеца в смисъл ,на  основание чл.129  ал.4 от ГПК оставя исковата молба на Г.М.Г. , чрез адв. П.  от САК  без движение , като указва на същият в 7 дневен срок от съобщението да отстрани нередовностите си на исковата молба , а именно :  С допълнителна молба с препис за ответната страна : Ищецът след като съобрази,че искането за заличаване на ипотеката по реда на чл.179,ал.1,пр.2-ро от ЗЗД не е самостоятелен иск,а е последица от постановено съдебно решение,с което е възможно да е установено,че - а/ обезпеченото с ипотека вземане не съществува или б/не съществува самото ипотечно право, като уточни кое от двете претендира .  Заличаването на ипотеката е последица от уважаване на посочените  по-горе установителни претенции. (в т.см.Опр.№422/21.06.2013г. по т.д.№419/2012г.,ІІ ТО на ВКС). Компетентност да извърши заличаването има единствено съдията по вписванията,при наличие на предпоставките на чл.179,ал.1 от ЗЗД-искане на кредитора или съдебно решение. В последвалото уточнение с Молба с вх.№4570/07.09.2018г. ищецът сочи,че „..с настоящата искова молба „..цели доказване наличието на правопогасяващ самото ипотечно право факт, а не съществуването  на договора, по силата на който то е възникнало. Правопогасяващият факт е уговорен в чл.5.1 и чл.5.2 от Анекс с №D01-273/2006 от 21.02.2006г...”.Формулирана в този и вид претенцията насочва към отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК- като поправи   обстоятелствената част и петитума на исковата молба ,като посочи с иска се иска  да се установи,че вземането не съществува (е погасено), във вр.с чл.179,ал.1,пр.2-ро от ЗЗД- по отношение на следващата се последица – заличаване на ипотечно право.

 

В законоустановеният срок е постъпила молба от ищеца Г.М.Г. с препис за другата страна в изпълнеие на дадените указания с определение № 972/07.05.2019г по гр.д. №312/2018г. на Р.С.Тетевен , но предвид ,че ,че с определение  №884/05.12.2018г по ч. гр.д. 548/2018г на Р.С.Ловеч , окръжният съд в мотивите си е определил ,че цената на иска е 30000 евро  с левова равностойност 58 647,90 лв. , то по правилата на родовата подсъдност , а именно чл.104 т.4 от ГПК , искът следва да се разгледа от родово компетентния съд -Софийски градски съд  , а не от  районен съд София , както е направено възражението за неподсъдност с отговора на иска /л.128 / от  делото .Горното обуславя недопустимост на настоящото производство пред районен съд , тъй като на основание чл. 119, ал.1 от ГПК съдът може да следи служебно за наличието на родова подсъдност.

 

  В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че образуваното пред Т.Р.С. производство не му е подсъдно, поради което следва да бъде прекратено, а делото изпратено по компетентност на  Софийски градски съд , на основание чл.104 ал.3 във вр. с чл.108 ал.1 във вр. с чл.119, ал.1, пр. последно и чл.118 ал.2  от ГПК.

 

В мотивите на Определение №316  от 18.04.2019г постановено по ч. гр.д.№157/2019г. на О.С.-Ловеч  , съдът  е постановил ,че по образуваното т.д.№30/2019г  на ОС-Ловеч  съдът е приел ,че компетентен е С.Г.С. , като е прието ,че  съобразно идентичността на заявените претенции би могло да има основание  за присъединяване на настоящия спор  по правилата на чл.213 ГПК  към образуваното пред СГС производство  с цел да се избегнат постановяване на противоречиви решения. Поради което книжата по делото след поправяне на иска с молба с вх. № 3083/12.06.2019г.  , с която ищеца е отстранил нередовностите на иска съобразно  определение № 972/07.05.2019г. постановено по гр.д. №312/2018г на Р.С.Тетевен не са изпратени на страните , а се намират в кориците на делото за последващо администриране  от компетентния съд .

 

Мотивиран от гореизложеното, Тетевенският районен съд

                                                 ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№312 по описа на РС – Тетевен за 2018г.

ИЗПРАЩА на основание чл.104 ал.3 във вр. с чл.108 ал.1 във вр. с чл.119, ал.1, пр. последно и чл.118 ал.2  от ГПК. Гражданско дело  №312/2018г на Р.С.Тетевен  по подсъдност на Софийски градски съд .

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-Ловеч  в едноседмичен срок от връчване на съобщението на страните за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: