Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 4230 по описа за 2020 г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 15498 от 17.01.2020 г., постановено по гр.д. №
3731/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 25
състав, са отхвърлени предявените от М.И.Ц. лично и като законен представител на
сина си - М.Ц. срещу „З.А.“ АД, активно
субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 257, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 50 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди под формата на болки и страдания, следствие от настъпило на
06.07.2015 г. ПТП, причинено от фабричен дефект на л.а. „Ситроен Ц4“ с рег. №
*******, в размер на по 7 500,00 лв. за всеки един от ищците, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на завеждането на иска – 21.01.2019 г.,
до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава в размер на по 387,50
лв. за периода от 20.07.2018 г. – датата на която е изтекъл срокът по чл. 208,
ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение от застрахователя до 21.01.2019 г.
Със
същото решение ищците са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от 300,00 лв., представляваща разноски за вещо лице и сумата от
100,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците с оплаквания за неправилност
на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния
закон и необоснованост. Считат, че претърпените вреди са в резултат от
непозволено увреждане от вещ и попадат в обхвата на обективната безвиновна
отговорност чл. 50 ЗЗД, за която застрахователят по ГО също отговаря. Изтъкват,
че е неправилен извода на съда, че вреди настъплили поради недостатъци на вещи,
дължащи се на нарушена при технологията на производство или влагане на
некачествени материали следва да е налице отговорност по чл. 45 ЗЗД за
виновното лице и чл. 49 ЗЗД за производственото предприятие. Поддържат, че щом
автомобилът е управляван повече от 5 години е минавал редовно технически
прегледи и обслужван от техници – специалисти при търговеца, официален вносител,
не следва да се приема наличие на фабричен дефект или вложени некачествени
материали, в противен случай техниците би следвало да установят такива. Сочат
още, че собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира тя, носи
отговорност пред увредения и тогава, когато вещта им е предадена от
производителя като напълно обезопасена технически, а при невъзможност за
обезопасяване отговорността е по чл. 50 ЗЗД. В случая считат, че следва да се
приложи чл. 257, ал. 1 КЗ /отм./, като отговорността за нанесените имуществени
и неимуществени вреди, свързани с притежаването или ползването на моторни
превозни средства, следва да се покрие от застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“. Молят съда да отмени обжалваното решение
и уважи предявените искове, както и да осъди ответното дружество да заплати
направените по делото разноски.
Въззиваемият
ответник – „З.А.“ АД, чрез пълномощника си - юрк.В. К., в срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата, поддържайки
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна
по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 257, ал. 1 КЗ /отм./ обект на застраховане по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с оритежаването или
ползването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство. Покритият застрахователен риск при
застраховка „Гражданска отговорност“ включва не само опасността от възникване
на задължение за поправяне на вредите, причинени от деликт, в резултат на
виновно и противоправно деяния съгласно чл. 45 ЗЗД, но и при възникнала
безвиновна отговорност съгласно чл. 49 ЗЗД, в резултат на чужди противоправни
деяния, както и при отговорност по чл. 50 ЗЗД, в резултат на вреди от вещи,
тоест обект на застраховането е гражданска отговорност на застрахования за
причинени от него на трети лица вреди,
свързани с използването на застрахованото МПС не само при вина на водача, но и
тези, които са причинени от състоянието на вещта. Вредата от вещ следва да е
причинена от самостоятелното действие на вещта, от нейното активно участие, от
собствения й динамизъм, от присъщите свойства на вещта.
От
представеният по делото Протокол № 1499099 от
06.07.2015 г.(лист 10 от делото) се установява, че на 06.07.2015 г.на
автомагистрала „Тракия“ на 13 км. в посока София е настъпило ПТП, при което
л.а. „Ситроен Ц4“ с рег. № ******* се е завъртяла
наляво и надясно и е самокатастрофирал в лява, а след това в дясна метална
ограничителна ограда с предната част на автомобила.
Не
се спори между страните, а и от заключението на вещото лице по изслушана и
приета без възражения от страните САвТЕ, което настоящият състав на съда намира
за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, се установява, че причина
за настъпване на процесното ПТП представлява техническа неизправност на
превозното средство или фабричен дефект в областта на дясната част на задното
колело. Вещото лице е посочило, че след откъсване на задното дясно колело се
нарушава устойчивостта на превозното средство и водачът не може да контролира
непрекъснато движението на автомобила, тъй като върху трите гуми действат сили
на сцепление с пътното платно, а в задната част започва задиране на металните
части на окачването с пътното платно.
Според
т.3 от ПП № 4/75г. на ВС, налице е отговорност по чл.50 ЗЗД, когато
при ползването на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други
общоприети правила. Посочено е, че собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор тя се намира, носят отговорност пред
увредения и тогава, когато вещта им е предадена от производителя като напълно
обезопасена технически, а също така и когато не съществува техническа
възможност за нейното обезопасяване. В т.2 от ПП №17/63г. на ВС е прието, че
ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното
настъпване да е допринесъл самият той, както е в конкретния случай, тогава
отговорността е по чл.50 ЗЗД, с
изключение на случаите на непреодолима сила, когато въобще не възниква
отговорност за непозволено увреждане. Съгласно т.10 от ПП № 7/59г. на ВС,
собственикът на вещта и лицето, под
чийто надзор се намира същата,
се освобождават от отговорност за причинените вреди, когато се установи, че
вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителна вина на
пострадалия или на трето лице. Лицето, под чийто надзор се намира вещта, не
може да противопостави на увредения възражения, че вредата е резултат от
недостатъци на вещта, за които отговаря собственикът. В решение № 94 /
21.07.2011г. по гр.д. № 537/2010г. на IV г.о. на ВКС, по въпроса за
приложението на чл.50 ЗЗД, е
прието, че отговорността по чл.50 ЗЗД е безвиновна
и е за вреди, произтичащи от обективно присъщите свойства, качества или дефекти
на една вещ. Обективният характер на отговорността за вреди от вещи по чл.50 ЗЗД е посочен и
в други решения – напр. решение № 355 от 07.10.2011г. по гр.д. № 478/2010г. на
IV г.о. на ВКС, решение № 309/ 04.06.2014г. по гр.д. № 1354/2012г. на IV г.о.
на ВКС, решение № 266/ 07.12.2016г. по гр.д. № 1298/ 2016г. на IV г.о. на ВКС и
др. Ето защо в случая е налице отговорност на водача, управлявал л.а. „Ситроен
Ц4“ с рег. № ******* - М.И.Ц. по чл. 50 ЗЗД за причинените вреди на трети лица,
тъй като същият е упражнявал надзор л.а. „Ситроен Ц4“ с рег. № *******, макар
процесното ПТП да е резултат от свойствата и недостатъците на вещта, а не от
негово противоправно деяние, вкл. неупражнен надзор, като по делото не се
твърди и не се установява, да е имало човешка намеса, допринесла за настъпване
на противоправния резултат.
Отговорността
по чл.50 ЗЗД е обективна
/безвиновна/, като фактическият състав на същата не обхваща противоправно
действие или бездействие на лицето, упражняващо надзора върху вещта, тъй като
ако увреждането е резултат от допуснати нарушения на предписани или общоприети
правила за ползване на вещта, отговорността е по чл.45, съответно по чл.49 ЗЗД. Отговорността
по чл.50 ЗЗД не се
обуславя от вината на отговарящите – собственик или надзираващ, а от връзката
между вредите и свойствата на самата вещ, тъй като увреждането е резултат от
вътрешните свойства на вещта, а те не представляват непреодолима сила.
От
представената по делото като писмено доказателство Комбинирана застрахователна
полица № 11115000762575 се установява, че между Б.И.Ц.-Т.и „З.А.“ АД
е сключена валидна застрахова „Гражданска отговорност“ и „Злополука“, валидна
към момента на настъпване на процесното ПТП и доколкото липсват данни, а и не
се установява автомобилът да е управляван противозаконно или без съгласието и
на собственика, то несъмнено е била обезпечена и гражданската отговорност на
ползващия МПС-то - М.И.Ц. от ответното дружество, който е упражнявал надзор над
лекия автомобил, управлявайки същия. Ето защо водачът М.И.Ц. отговаря за
причинените на сина си М.Ц. неимуществени вреди следствие от процесното ПТП, но
не и за тези, които е причинил на себе си, доколкото застраховката ГО
отговорност обезпечава само вредите,
причинени на трети лица.
По
отношение размера на заместващото обезщетение за причинените на малолетния ищец
М.Ц. неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие,
определен съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД, следва да се отбележи, от
показанията на св. Р.Ц., баба на малолетния М.Ц., които преценени по реда на
чл. 172 ГПК настоящият състав на съда намира за обективно дадени и кредитира с
доверие, се установява, че след инцидента детето е било силно стресирано, не е
можело да говори и е имало наранявания по челото и устата. Сочи, че
психическото възстановяване на детето е отнело около 4-5 месеца, през който
период го било страх да се качва на автомобил, а се наложило и посещения при психиатър,
тъй като от преживения стрес започнало да заеква.
При
така установените физически /наранявания по челото и устата/ и най-вече
психически травми, настоящата съдебна инстанция приема, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е в размер на 7500,00 лв. При
определяне на обезщетението съдът отчете силният стрес от преживяното ПТП,
обстоятелството че към момента на произшествието М.Ц. е бил на девет години, която
възраст се характеризира с крехка психика, и който инцидент се е отразил върху
речевите функции /спиране на говора, а в последствие и заекване/, което е
наложило и нужда от срещи с психиатър, силното изпитване на страх от возене в
автомобил, обстоятелството, че инцидентът се е случил на автомагистрала при
висока скорост на движение. Съдът отчете и обстоятелството, че законодателят е
определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за
причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 2 млн. лв.
при причиняване на неимуществени вреди на едно лице. Следователно, по този
начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително
претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично
право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на
имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като
емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от
причинените му болки и страдания. Нещо повече, в понятието “неимуществени вреди”,
според последователната практика на ВКС се включват всички телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, които в
своята цялост формират именно негативните емоционални изживявания на същия, за
които е ноторно отразяването им върху психиката, особено на дете и създадения
от това социален дискомфорт. В заключение следва да се отбележи, че принципът
за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице. Върху
присъдените от настоящата инстанция обезщетение от 7500,00 лв. в полза на
въззивника Ц. следва да се присъди и законна лихва от датата на предявяване на
иска – 21.01.2019 г.
При непозволеното увреждане
лихви се дължат от момента на настъпването на увреждането, тъй като от този
момент длъжникът по това облигационно вземане изпада в забава, без да е
необходимо да е поканен да заплати обезщетението. Доколкото от събраните по
делото доказателства се установява, че увреждането е настъпило на 06.07.2015
г., а се претендира лихва върху обезщетението от 20.07.2018 г., то от тази дата
следва да се присъди и законната лихва върху определеното в посочения по горе
размер обезщетение, която изчислена за периода до 21.01.2019 г., по реда на чл.
162 ГПК, с помощта на калкулатор за изчисляване на лихва, възлиза на 387,53 лв.
Ето защо и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес искът е
основателен и доказан за пълния предявен размер от 387,50 лв.
Тъй като крайните правните изводи на двете
съдебни инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която са отхвърлени предявените от малолетния М.Ц. чрез законния
представител – баща си обективно кумулативно съединени съединени искове и
ответното застрахователно дружество следва да се осъди да му заплати сумата от
7500,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, както
и сумата от 387,50 лв., представляваща обезщетение за забава върху присъденото
обезщетение от 7500,00 лв. за периода от 20.07.201821 г. и 21.01.2019
г. Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът М.Ц.
е осъден да заплати в полза на ЗАД „А.“ разноски над сумата от 200,00 лв.,
представляващи разноски за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в
производството пред СРС и потвърдено в частта, с която са отхвърлени
предявените от М.И.Ц. в лично качество обективно кумулативно съединени
осъдителни искове.
При този изход на правния спор, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати в полза на малолетния Ц. сумата от 840,00 лв., представляваща разноски за ДТ и адвокатско
възнаграждение в производството пред СРС, както и сумата от 880,00 лв., представляваща разноски за ДТ и адвокатско
възнаграждение в производството пред СГС.
С оглед
обстоятелството, че ищците имат качеството потребител по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на КЗ /отм./ и по арг. от разпоредбата на чл. 113, изр. 2 ГПК, вр. чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, постановеното решение
може да се обжалва пред ВКС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 15498 от 17.01.2020 г., постановено по гр.д. № 3731/2019 г. по описа
на СРС, I ГО, 25 състав, в частта, с
която са отхвърлени предявените от М.Ц., ЕГН **********, чрез законния
представител - баща си М.И.Ц., ЕГН **********
срещу „З.А.“ АД, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 257, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 50 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата
на болки и страдания, следствие от настъпило на 06.07.2015 г. ПТП, причинено от
фабричен дефект на л.а. „Ситроен Ц4“ с рег. № *******, в размер на
7 500,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
завеждането на иска – 21.01.2019 г., до окончателното й изплащане, за заплащане
на обезщетение за забава в размер на сумата от 387,50 лв., за периода от
20.07.2018 г. до 21.01.2019 г., както и
в частта, с която в полза на „З.А.“ АД са присъдени разноски в
производството пред СРС над сумата от 200,00 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на М.Ц., ЕГН **********, чрез законния представител - баща си М.И.Ц., ЕГН **********, на основание чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 257, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 50 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 7500,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на
болки и страдания, следствие от настъпило на 06.07.2015 г. ПТП, причинено от
фабричен дефект на л.а. „Ситроен Ц4“ с рег. № *******, върху който автомобил на
06.07.2015 г. надзор е упражнявал М.И.Ц., ЕГН **********, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на завеждането на иска – 21.01.2019 г. до окончателното
й изплащане, сумата от 387,50 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.07.2018 г. –до 21.01.2019
г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 840,00 лв., представляваща
разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение в производството пред СРС и сумата от 880,00 лв., представляваща разноски за ДТ и
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15498 от 17.01.2020 г., постановено по гр.д. № 3731/2019 г.
по описа на СРС, I ГО, 25 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от М.И.Ц.,
ЕГН ********** срещу „З.А.“ АД, обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 257, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 50 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди под формата на болки и страдания, следствие от настъпило на 06.07.2015 г.
ПТП, причинено от фабричен дефект на л.а. „Ситроен Ц4“ с рег. № *******, върху
който автомобил на 06.07.2015 г. надзор е упражнявал М.И.Ц., ЕГН **********, в
размер на сумата от 7 500,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на завеждането на иска – 21.01.2019 г., до окончателното й изплащане,
както и на сумата от 387,50 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 20.07.2018 г. –до 21.01.2019 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: