Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 19.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен
състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми септември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2. мл. съдия СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Радка Георгиева и прокурора Калина Накова като разгледа
докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.О.Х.Д.№3640/2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
С присъда от 13.06.2018г. по Н.О.Х.Д.№6624/2018г., СРС, НО, 116-ти с-в е признал подсъдимия С.И.И. за виновен в извършването на престъпление
по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК за това, че
на 08.01.2018г., в гр.София, на ъгъла на ул.“Богатица“ и ул.“Горски пътник“,
без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите държал високорисково наркотично вещество - коноп
(марихуана) с нетно тегло 23.86 грама, с процентно съдържание на активния
наркотично действащ компонент- тетрахидроканабинол 18,8%, на стойност 143.16лв.
/сто четиридесет и три лева и шестнадесет стотинки/, като конопът (марихуаната)
е под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите и е включена в Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък I,
включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина“ на Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, приета с ПМС 293/27.10.11 г. /ДВ., бр.87 от
04.11.11г., поради което и на осн. чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност като му наложил административно
наказание „Глоба“ в размер на 2500лв. /две хиляди и петстотин лева/.
Подсъдимият И. е оправдан по първоначлното обвинение за извършено
престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК. СРС възложил на подсъдимия и направените по делото разноски. Произнесъл
се е и по приобщените по делото веществени доказателства.
Срещу
присъдата в срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия чрез служебния му защитник – адв.П.. В сезиращия въззивния съд акт се настоява присъдата на СРС да е неправилна в частта относто размера на
определеното административно наказание. Посочва се да не са отчетени наличните
по делото смекчаващи вината обстоятелства, поради което и се моли за редуциране
на така определената административна санкция.
По делото е постъпило
и допълнение към въззивната жалба в изпълнение указанията на районния съдия. В
този акт се набляга отново на виждането, че марихуаната спада към т.нар.“леките
опиати“, че намереното наркотично вещество е за лична употреба. Претендира се
да не е взето предвид самопризнанието на подсъдимия, което е било факт още от досъдебното
производство, младата му възраст, липсата на трудова ангажираност и зависимост
към наркотични вещества. Предвид тези съображения се моли за определяне на
минимален размер на административната глоба.
Срещу съдебния акт на
СРС е постъпил и въззивен протест. В него изготвилия обвинителния акт прокурор
изразява недоволство от постановената присъда, която определя като
незаконосъобразна, тъй като неправилно е приложен материалния закон, доколкото
съдът е определил държането на наркотични вещества като маловажен случай.
Според СРП младата възраст и чистото съдебно минало на И. са недостатъчни основания за преквалифициране на престъплението
в по-леко наказуем състав. Счита се, че първият съд не е отчел стойността и
количеството държано високорисково наркотично вещество, в каквато насока се
цитира и релевантна съдебна практика на ВКС. Предвид наведените съображения, се
моли за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение.
В разпоредително заседание на 21.08.2018г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и свидетели, изслушването на вещите лица и ангажирането на други
доказателства.
В съдебно заседание жалбата и допълнението към нея се
поддържа адв.П. по аналогични на изложените в нея съображения и съобразно
направеното искане. Като законосъобразен се определя извода на СРС за
преквалифициране на деянието, тъй като се основава на прецизен
анализ на доказателствата и фактите по делото, водещи до извод, че деянието
представлява маловажен случай. Определеният размер на административната санкция
обаче намира за завишен, тъй като СРС не е отбелязъл към смекчаващите вината
обстоятелства това, че марихуаната спада към т.нар.“леки опиати“, че е била за
лична
употреба и не на последно място факта, че подсъдимият е студент, което прави обективно
невъзможно да заплати наложената му глоба по административен ред. Приема се, че
СРС неправилно е счел, че наркотичното вещество е било в няколко различни
пликчета, че подсъдимият е зависим от наркотични вещества, които изводи
противят на доказателсвата по делото. Предвид тези съображения се моли за
намаяване размера на административната санкция „Глоба“.
Представителят на СГП, напротив, намира първоинстанционната
присъда за неправилна и незаконосъобразна. Счита, че приетите от
СРС обстоятелства - младежката възраст,
чистото съдебно минало са по-скоро смекчаващи вината, но не определят
малозначителност. Като отчита количеството наркотично вещество, неговата
стойност, както и иззетите от подсъдимия другите веществени доказателства,
приема, че е налице завишена степен на
обществена опасност на деянието, което прави приложението на ал.5 на чл.354а от НК неправилно. Поради това, прокурорът моли подсъдимият да бъде осъден по
първоначално повдигнатото му обвинение като му бъде наложено наказание при
превес на смекчаващите вината обстоятелства. Жалбата на ответната страна намира
за неоснователна с оглед обоснованата от СРС правна квалификация и наложено
административно наказание.
Подсъдимият И., редовно призован, се явява лично. В правото си на лична защита и
предоставената му последна дума, изразява съжаление за случилото се. Моли за намаляване размера на
наложената глоба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите в жалбата
и допълнението към нея, а също и във въззивния протест, както и тези, изложени
в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при напълно
изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни
и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването
им, посочени в мотивите към съдебния акт на СРС. Настоящият въззивен състав не
намира основания за ревизиране фактологията, приета от първия съд, която се
изразява в следното:
Подсъдимият С.И.И.
е роден на ***г***, българин, български гражданин, с пост. адрес: гр.София,
ж.к.“*********, неженен, със средно образование, безработен, студент, с ЕГН:**********, неосъждан.
Подсъдимият И. не страда от психично заболяване, изключващо вменяемостта в посочения в чл.33 от НК смисъл. Предвид заключението на приетата от първия съд съдебно-психиатрична експертиза при подсъдимия са налице данни за епизодична /вредна/ употреба на канабиноиди /марихуана/ без данни за зависимост към психоактивни вещества. Според експертите към инкриминираната дата у подсъдимия И. не е била изключена способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Св.В.В.и св.Ю.М.– служители в в 04 РУ СДВР били назначени на работа като ППГ 63 за времето от 19,00часа на 08.01.2018г. до 07,00часа на 09.01.2018г.
Около 22.00 часа на 08.01.2018г. подсъдимият И. и св.П.М.се намирали в гр.София, на ъгъла на ул.“Богатица“ и ул.“Горски пътник“. Св.В.и св.М.решили да ги спрат за проверка по ЗМВР, поискали им документи за самоличност. Докато установявали самоличността им, полицейските служители установили, че миришело на марихуана, поради което и попитали двамата младежи дали носят забранени от закона вещества. Подсъдимият И. заявил, че има в себе си марихуана и извадил от вътрешен джоб на якето си свито на топка прозрачно опаковъчно фолио, което предал доброволно на св.В.. Бил съставен протокол за доброволно предаване.
Подсъдимият И. и св.М.били отведени в сградата на 04 РУ- СДВР за изясняване на случая, където били задържани по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за 24 часа.
С протокол за доброволно предаване от 09.01.2018г. в сградата на 04 РУ СДВР подсъдимият предал на разследващите и 1 бр. електронна везна.
Според съдържанието на назначените в досъдебното производство физико-химична
и оценителна експертизи в досъдебното производство предадената от И. марихуана /коноп/ е с нетно тегло 23,86
грама, с
процентно съдържание на активен, наркотично действащ компонент -
тетрахидроканабинол - 18,8 % на стойност 143.16лв. /сто
четиридесет и три лева и шестнадесет стотинки/.
За държането на така установеното високорисково наркотично вещество -
марихуана, подсъдимият И. не
притежавал надлежно разрешително, издадено по Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите.
Въззивната съдебна инстанция не може да не се съгласи с извода на районния съдия, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в каквато насока СРС е направил съответен на арг. от чл.305, ал.3, изр.2, вр. чл.373, ал.3 от НПК доказателствен анализ. Ето защо и въззивният съд не намира основания за изменението или допълването на приетата от СРС фактология.
В конкретния случай изградената фактическа картина се подкрепя от направеното от подсъдимия И. самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК пред съда, а също и от показанията на свидетелите – полицейските служители В.В.(л.3 от досъдебното производство), Ю.М.(л.4 от досъдебното производство) и св.П.М.(л.5 от досъдебното производство), от чието съдържание се доказва времето и мястото на извършване на престъплението, вменено на подсъдимото лице, както и установеното у него високорисково наркотично вещество.
Изложеното по-горе е в унисон и с протоколите за доброволно предаване от подсъдимия (л.12 и л.13 от досъдебното производство).
С оглед изсняване цялостата фактическа обстановка, правилно районният съд се е позовал и на писмените доказателства - заповедите за задържане на лица за 24 часа от 08.01.2018г. на подсъдимия и св.М.(л.6 и л.9 от досъдебното производство), но следва да бъдат отбелязани като отнасящи се към предмета на делото и най-вече личността на извършителите: характеристична справки на подсъдимия, копие на студенска книжка, представена пред СРС.
Въззивният състав, подобно на предходния, кредитира като обосновано и обективно заключението на извършената съдебно-психиатрична и психологична експертиза от в.л.К.и Г., от което се установява, че подсъдимия И. не страда от психично заболяване и може да участва пълноценно в наказателния процес (л.31-35 от досъдебното производство). При същия е установена вредна /епизодична/ употреба на канабиноиди без данни за зависимост към психоактивни вещества.
Като
съотнасящи се на останилите подкрепящи обвинението, този съд приема, аналогично
на предходния, и изготвените физико-химична експертиза (л.38 от досъдебното
производство). От съдържанието им, обосновано в Протокол №54-Х/2018 от 16.01.18г. се установява по
категоричен начин вида наркотично
вещество, предадено от подсъдимия /марихуана/, неговото тегло, активните наркотично-действащи
компоненти /тетрахидроканабинол/.
Като изготвена с
нужното ниво специални знания, въззивният съд кредитира и приложената в хода на
досъдебното производство и приета в съдебната фаза съдебно-оценителна
експертиза на в.л.М.(л.47
от досъдебното производство).
Според заключението на същата, общата стойност на доброволно
предаденото от подсъдимия високорисково наркотично вещество – марихуана, е 143.16лв.
/сто четиридесет и три лева и шестнадесет стотинки/.
Друг е
въпросът, че изготвянето на визираната експертиза е било ненужно, предвид конкретно
уредената в Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цените на
наркотичните вещества за нуждите на съдобопроизводството и Приложение №2 за
определяне на цени на нароктичните вещества, пласирани на улицата цена на
високорисковите наркотични вещества.
При все, че по делото е изготвен и протокол за оценка на
наркотични вещества (л.17
от досъдебното производство),
обективираната в който цена съответства на тази в съдебно-оценителната
експертиза, а и няма как да е иначе.
Констатация за необремененото съдебно минало на подсъдимия И. към датата на деянието, долният съд правилно е направил въз основа на приложените и приети по делото като писмени доказателства справки за съдимост (л.18 от досъдебното производство) и инкорпорираните в хода на съдебното следствие.
Съгласно т.8.2 от ТР № 1 от 06.04.2009г. на ОСНК на ВКС, в рамките на производството по Глава 27 от НПК, въззивният състав следва да извърши проверка дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство - налични предпоставки за прилагане на особената процедура /действително направено волеизявление по чл.371, т.2 от НПК и законосъобразност на доказателствената преценка/; спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл.373, ал.2 и 3 от НПК.
Настоящият съдебен състав приема, че подсъдимия И. е дал валидно самопризнание в хода на първоинстанционното съдебно производство - предварително са му били разяснени правата и последиците от извършването на самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК, като районният съд, с определение по реда на 372, ал. 4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимите, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Първоинстанционният съд правилно е кредитирал напълно събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, посочени и по-горе. В този смисъл съответстващо на правната логика е приел, че същите установяват безпротиворечиво обстоятелствата относно фактическата обстановка и се подкрепят от направените от подсъдимите признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт относно факта на извършеното престъпление, неговото авторство и предмет.
При описаните факти
районният съд е стигнал до правни изводи в насока реализиране от
подсъдимия И. на обективните и субективни елементи на
престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК.
За
съставомерността на деянието по този член от НК, който урежда престъпление на
просто извършване, е необходимо единствено деецът да държи предмета на
престъплението – наркотично вещество или негов аналог, без за това да притежава
необходимото съгласно Закона за контрал на наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/ разрешително.
В този смисъл анализът
на доказателствените материали както поотделно, така и в тяхното единство води
до безспорен и несъмнен извод за това, че от обективна страна
подсъдимите И. на посочената по-горе дата /08.01.2018г./ е
държал в себе си /във вътрешен джоб на якето си/ високорисково
наркотично вещество.
Съгласно
Списък I и Списък IV на Единната конвенция по упойващите вещества от 1961г.,
изменена с Протокола от 1972г. (ратифицирана от РБ, обн. ДВ. бр. 87/15.10.1996
г.), конопът /марихуаната/ е наркотично (упойващо) вещество. Същият е под
международен контрол, съгласно цитираната Конвенция и Конвенцията на ООН от
1988г. срещу незаконния трафик на упойващи вещества и психотропни субстанции
(ратифицирана от Република България, обн. ДВ. бр. 89/19.1993г.), а с
ратифицирането на посочените международни актове (чл.5, ал.4 от КРБ), конопът е
поставен и под национален контрол, като в съответствие с тези актове е и
издаденият Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП). Съгласно чл.30 от ЗКНВП се забранява производството, преработването,
търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът,
пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и
притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от
приложение №1. Това наркотично вещество е включено в списъка – Приложение №1 към
чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични – Списък I „Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”. Изследваното вещество съгласно т.12 от ДР на ЗКНВП е препарат, съдържащ
наркотично вещество от Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата. Съгласно чл.4, ал.2 от ЗКНВП за препаратите се прилагат същите мерки за
контрол, както наркотичните вещества.
От субективна
страна правилно контролираната
съдебна инстанция е приела, че инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия
И. при условията на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им (чл.11, ал.2, пр.1 от НК). Лицето е съзнавало,
че не притежава изискуемото по закон разрешително за държане предмета на
престъплението - високорисково наркотично вещество – марихуана в себе си.
Едновременно с това И. е имал за цел противозаконно да държи
същото, с което е реализиран и волевия елемент на вината.
Настоящият съдебен състав, в унисон с
виждането на СРС намира, че престъпното поведение на подсъдимото лице се
субсумира именно под по-леко наказуемия състав на чл.354а,
ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК, предвид следното:
Легалната
дефиниция на чл.93, т.9 от НК предписва, че „маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Нито
материалния закон, нито съдебната практика съдържат формални цифрови критерии
за маловажност на отделните случаи на престъпления. За преценката за маловажност е от значение както паричната
равностойност на предмета на престъплението, така и спецификата на случая,
начина на извършване на престъплението и на обекта на престъпното посегателство,
но също и личността на извършителя, настъпилите вредни последици и др.
В случая, както резонно е отбелязала и долната инстанция се касае за
противоправно държане на коноп
/марихуана/ с общо нето тегло 23.86
грама, на стойност 143.16лв. /сто
четиридесет и три лева и шестнадесет стотинки/. Макар и
количеството, държано от подсъдимия само по себе си да не е в размер, който да
сочи на малозначителност на извършеното, но преценено наред със сравнително
ниския процент на активното вещество, данните за личността на подсъдимия и
изолирания характер на деянието в живота му, показва обществена опасност, която
е значително по-ниска от типичния състав на престъплението по чл.354а, ал.3 от НК
и определя случая като маловажен, защото съответства на критериите, изведени в чл.93,
т.9 от НК. Както правилно е съобразил и СРС държаното количество наркотично
вещество от подсъдимия е на стойност, значително по-ниска от установения размер
на минималната месечна работна заплата за страната към датата на извършване на
деянието.
Въпреки
субективната преценка дали количеството и стойността на инкриминираното
вещество е много или относително ниска, градският съд, подобно на СРС намира,
че конкретният случай, в настоящия случай предмет на преценка следва да бъдат
не само количеството и стойност на предмета на деянието, но и останалите
изложени по-горе обстоятелства, касаещи личността на извършителя, които
несъмнено разкриват степен на обществена опасност по-ниска в сравнение на
обикновените случаи на престъпление от същия вид. В тазинасока, цитираната от
СРП съдебна практика в протеста, дории да изключим факта, че не е задължителна,
няма как да бъде обект на съпоставка при конкретните обстоятелства в случая,
които следва да се преценяват съвкупно във всеки отделен казус. Не може да не
остане незабелязано от състава на съда, че се касае не само за изключително
млад човек, чиято възраст се характеризира с относително по-голяма внушаемост от средата и
импулсивност, но също и за такъв, който учи,
ползват се с добро име сред обществото /вж. характеристичната справка/, оказал е
освен това пълно съдействие на органите на реда, в каквато насока свителстват
протоколите за доброволно предаване. Процесуалното поведение на подсъдимото лице в хода на процеса е било перфектно и е приключило със
самопризнания, изходящо още от момента на задържането му /вж.
показанията на двамата полицейски служители/. Съдът
прецени и изказаното дълбоко съжаление от подсъдимия, както пред първия съда,
така и пред настоящата въззивна инстанция. Съдът се позова и на данните,
изводими от съдържаниетона съдебно-психиатричната и психологична експертиза. Правилно районинят съд е приел всички
тези обстоятелства като даващи основание за квалифициране на деянието като маловажен случай,
в каквато насока се е позовал и на незадължителна съдебна практика. Не може да
бъде споделен довода на защитата, че в случая се касае за наркотично вещество
от категорията на т.нар.“леки опиати“, тъй като нито НК, а още по-малко ЗКНВП
прави такова разграничение. Отделно от това касае се и за деяние, обявено за
престъпно със самия факт на държане на високорисково наркотично вещество,
независимо от вида му.
Не може да бъде взето
предвид към смекчаващите вината обстоятелства твърдението на подсъдимия, че
марихуаната е за лична употреба, тъй като, както беше посочено и по-горе,
последното е ирелевантно.
СГС, подобно на
протестиращия прокурор обърна внимание на обстоятелството, че в случая, освен
високорисково наркотично вещество, подсъдимият е предал доброволно и електронна
везна, която според показанията на св.М., е била използвана за претегляне на
закупената марихуана. Дали това е така няма как да бъде преценено в настоящето
производство, доколкото на И. не е
повдигнато обвинение от хипотезите на чл.354а, ал.1 от НК, а в наказателното
право и процес предположенията за определени факти са изключени. В този смисъл,
дори и лансираната от този свидетел, безспорно приятел на подсъдимия версия да
е неистинска, това не би могло да промени горенаведените факти относно
обществената опасност на деянието и дееца, при все че същият се защитава по
конкретно обвинение.
Именно
предвид изложеното, СГС прецени, че правилно СРС е приел, че извършеното от
подсъдимия И. изпълва състава на чл.354а,
ал.5, вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК, а не този, по който му е било повдигнато
първоначалното обвинение – по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК. Доколкото първото
от посочените престъпления е по-леко наказуемо, с оглед спазване на
материалноправните разпоредби и предвид вътрешното си убеждение, съдът правилно
е преквалифицирал деянието по ал.5 на 354а от НК като е оправдал подсъдимия на
осн. чл.304 от НПК по първоначално повдигнатото му обвинение.
При индивидуализацията на наказанието,
районният съд правилно е преценил отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства за подсъдимия И..
Първостепенният съд резонно е отдал значение на изразеното съжаление за
стореното, чистото съдебно минало, продължаващото обучение като студент, добрите
характеристични данни в светлината на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Към изложените следва да бъдат причислени и
посочените по-горе млада възраст на подсъдимия, оказаното пълно съдействие на
органите на досъдебно производство.
За извършеното от И. престъпление законодателят е
предвидил наказание „Глоба” до 1000лв. /хиляда лева/, както е приел и СРС.
Градският съд в този му състав, подобно на СРС намира, че са налице
задължителните предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК,
предвид императивния характер на същата.
Подсъдимото лице не представлява
голяма обществена опасност, целите на наказанието могат бъдат постигнати и
посредством обсвождаването му от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание. Към деня на извършване на деянието подсъдимия И. не да осъждан и не да
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава Осма. От
престъплението няма причинени имуществени вреди, които следва да бъдат
репарирани, доколкото такива липсват в самия престъпен състав на това
престъпление. Липсват и
процесуалните пречки за прилагане института на освобождаване от наказателна отговорност
по чл.78а, ал.7 от НК.
Неправилно обаче районният съд е определил размера на административното
наказание от 2500лв. /две хиляди и петстотин лева/ като не е съобразил разпоредбата на
чл.78а, ал.5 от НК, според която, когато за извършеното престъпление е предвидено само наказание „Глоба“, административното наказание не може да надвишава размера
на тази глоба. Ето защо
настоящият състав намира, че подсъдимия И.
в действителност следва да бъде освободен от наказателна отговорност като обаче,
макар и не по навадените от защитата съображения, бъде намален размера на административното
наказание “Глоба” на 1000 лв. /хиляда лева/. Посоченият размер съответства на предписанията
на чл.78а, ал.5 от НК като не надхвърлят законоустановения максимум в чл.354а, ал.5 от НК. Намаляването на административното наказание под този максимум,
предвиден в нормата на чл.354а, ал.5 от НК според тази инстанция, въпреки
данните, че И. учи и не работи, би
било неоправдано снизхождение и не би отчело обществената опасност на
извършеното. Целта на наказанието, в частност и на административните санкции,
освен че трябва да бъдат съобразени с доходите на дееца, е и да го поправят, а
ангажирането на средства на И. би го
насочило според СГС към съблюдаване законосъобразните правила за поведение в
обществото.
Ето защо, СГС прие, че определената
административна санкция ще изиграе ролята си за превъзпитание на извършителя като
ще се постигне и целите на чл.12 от ЗАНН - за индивидуална и генерална
превенция спрямо И. и другите
неустойчиви членове на обществото. В случая следва да се отбелжи, че доколкото
се касае за административно наказание, изискванията на чл.36 от НК, както
настоява защитата, са неприложими.
Вярно с оглед изхода на
делото, с присъдата си районният съд е възложил
в тежест на подсъдимия И. разноските
по делото, сторени в хода на предварителното разследване, както и държавна
такса от 5,00лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист, поради
което и присъдата в тази й част следва да бъде потвърдена.
На осн. чл.354а, ал.6
от НК с оглед направените правни изводи
по-горе законосъобразно районният съд е постановил предметът на престъплението
– високорисково наркотично вещество и опаковки - да бъдат унищожени.
Съдът в този му състав
споделя и доводите на СРС относно разпореждането с вещественото доказателство -
1
бр. електронно устройство, сиво на цвят, запечатано в плик с картон сер.А
0308292 /на
съхранение в 04 РУ-СДВР/, при правилните разсъждения за липса на основания за
приложение на чл.53 от НК.
След обобщаване на
резултатите от извършената на основание чл.314 от НПК служебна проверка на
присъдата, въззивната инстанция констатира основания за частично изменение на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт досежно размера на определеното на подсъдимия
адмиистративно наказание.
С оглед горното и на
основание чл.334‚ т.3 и чл.337, ал.1,
т.1, чл.334, т.6 и чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъда от 13.06.2018г. по Н.О.Х.Д.№6624/2018г., СРС, НО, 116-ти с-в като НАМАЛЯВА размера на административното
наказание „Глоба“ от 2500лв. /две хиляди и петстотин лева/, наложено на
подсъдимия С.И.И. /със снета самоличност/ на 1000лв.
/хиляда лева/.
ПОТВЪРЖДАВА
присъда
в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.....................................
ЧЛЕНОВЕ: 1....................................
2....................................