№ 2295
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20231100106392 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен пряк иск с правно основание
чл.513, ал.1 КЗ, вр. с чл.493а КЗ, вр.чл. 511, ал.1 от КЗ, както и иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Г. И.
Г. ЕГН **********, чрез адв. Д. Т. срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432
КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата 30 000 лв.,
частично от 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, настъпила при ПТП
на 15.08.2020г. причинено от водача л.а. „Мазда 6“ с рег. № В VA ****, чиято
гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество, ведно с лихва за
забава, считано от датата на исковата молба – 01.06.2023 г. до изплащането.
В исковата молба се твърди, че на 15.08.2020 г. около 13:00 ч., в гр. София, на
връзката между ул. “Околовръстен път“ и ул. “Фармапарк“, в района на изхода от
паркинга на ресторант “Корията“, е настъпило ПТП, при което е пострадал ищецът
Г., като водач на велосипед. ПТП е причинено от И.Ц.С., който при управлението
на лек автомобил марка “Мазда“, модел “6“, с per. № В VA ****, при наличие на
знак Б-2 от ЗДвП, не пропуска и реализира ПТП с движещия се отляво-надясно
спрямо движението на автомобила, велосипедист. Изготвен е Констативен
протокол № К 376/15.08.2019 г. и е съставен АУАН № 364793/15.08.2020 г. на
виновния за ПТП водач - И.Ц.С.. Твърди още, че отговорността на виновния водач
е обезпечена с полица по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
1
автомобилистите“, Сертификат “Зелена карта“ № D/5312/AS-**********, валидна
към датата на ПТП. Сред произшествието ищецът е транспортиран в УМБАЛСМ
“Н. И. Пирогов“ - ЕАД. В резултат на произшествието Г. Г. е получил световъртеж,
с равновесни смущения, гадене до повръщане, залитане и нестабилна походка,
поради което на два пъти е бил хоспитализиран в МБАЛ “Св. Иван Рилски“ ЕАД -
София. Посочва, че е предявил писмена претенция за изплащане на обезщетение
пред ответното застрахователно дружество, като последният определил и изплатил
сума в размер на 5 000 лева, която ищецът счита за крайно занижена. Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена.
Ответникът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, в срока по чл.131 ГПК е
депозирал писмен отговор, в който е изложено становище за недопустимост на
исковата претенция, в условията на евентуалност на неоснователност. Твърди, че
застраховател по застраховката не е Ответникът, a Allianz Versicherungs
Aktiengesellschaft, германско застрахователно дружество от същата група, от която
е и ответникът. Ответникът е единствено кореспондент на застрахователя, сключил
Застраховката. По същество на спора – не оспорва, че по писмена претенция на
ищеца е образувана щета, по която е определено и изплатено обезщетение за
неимуществени вреди размер на 5 000 лева, 282.55 лева – имуществени вреди,
както и 360 лева – адвокатско възнаграждение. Навежда възражение за
прекомерност на исковата претенция. Ответното ЗАД „Алианц България“ АД,
претендира разноски.
С протоколно определение от открито с.з. на 11.03.2025г. на основание
чл.214, ал.1 ГПК е допуснато увеличение размера на иска за обезщетение за
неимуществени вреди от 30 000 лв. на 50 000лв., ведно със законна лихва върху
увеличения размер, считано от датата на исковата молба – 01.06.2023 г. до
окончателното изплащане.
С определение от 19.07.2024г., исковата молба е оставена без движение с
указание да бъде прецизирана пасивната процесуална легитимация, чрез насочване
на прекия иск срещу съответния застраховател на гражданската отговорност на
виновния за ПТП водач, съобразно изискванията на чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с
чл.493а КЗ, вр.чл. 511, ал.1 от КЗ.
С уточнена искова молба вх.№85416/31.07.2024г. и молба от 01.10.2024г.
прекият иск е насочен срещу Allianz Versicherungs Aktiengesellschaft VAT
DE811150709, в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на
водача виновен за настъпилото на 15.08.2020 г ПТП с идентичен размер на
осъдителната претенция и при същите въведени с първоначалния иск
2
обстоятелства.
В срока по чл.131 ГПК ответното Allianz Versicherungs Aktiengesellschaft
VAT, чрез пълномощника си адв.М. е депозирало писмен отговор, в който
предявеният иск е оспорен като недопустим, неоснователен и завишен по размер.
Поддържа довод, че съгласно общите условия на ответното немско застрахователно
дружество, компетентен да разгледа спора е само немски съд.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника се адв. Т. поддържат
предявените искове, счита, че компетентен да разгледа прекия иск е българския
съд. Претендира разноски. Навежда възражение за прекомерност на
претендираното от ответното дружество адвокатско възнаграждение.
Ответното Allianz Versicherungs Aktiengesellschaft VAT, чрез пълномощника
адв. М. оспорва предявените искове. Претендира разноски.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, на основание чл.12 ГПК и чл. 235
ГПК, като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия неоспорен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-
376 от 15.08.2020г. съставен от СДВР, се установява, че на 15.08.2020г., около 13:00
часа в гр. София, водач на лек автомобил MAZDA/J/6 с рег. № рег.№ В VA ****,
И.Ц.С. на връзката между ул. „Околовръстен път“ и ул. „Фармапарк“ в района на
изхода от паркинга на ресторант „Корията – ресторант градина“ с адрес ул.
„Околовръстен път“ № 437 при наличие на пътен знак Б-2 от ЗДвП, не пропуска и
реализира ПТП с движещия се отляво-надясно спрямо движението на автомобила,
велосипедист Г. И. Г. , управляващ велосипеда марка ONE, модел 2.0, рама
LDR1112010. В протокола е отбелязано, че е пострадал велосипедистът – Г. И. Г..
Отразено е че, пострадалия велосипедист Г. И. Г. е настанен в УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ с работна диагноза – сътресение на мозъка. /л.6-л.7 от делото/
В приетата неоспорена служебна бележка рег.№433200/ 03.11.2020г .
издадена от СДВР, отдел „Пътна полиция“ се установява, лек автомобил
MAZDA/J/6, с рег.№ В VA **** с водач И.Ц.С. участвал в ПТП документирано с
Протокол за ПТП с пострадали лица № К-376 от 15.08.2020г. има сключена полица
гражданска отговорност – зелена карта № D /5312/ AS-**********, със срок на
валидност от 11.08.2020г. до 11.08.2021г. /л.8 от делото/
От Епикриза по ИЗ № 22483/2020 на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД,
3
отделение по неврохирургия, от която се установява, че на 15.08.2020г. Г. И. Г. на
51г. е постъпил в лечебното заведение с черепно-мозъчна травма след претърпяно
ПТП. Поставена му е диагноза – комоцио церебри. Контузио, екскориацио ет
хематома субкутанеум регио темпоралис декс. капитис. Контузио регио скапуле
декс. Назначена е медикаментозна терапия, като след проведено лечение на
17.08.2020г. ищецът е изписан с подобрение./л.9-л.10 от делото/
Дни след процесното произшествие на ищеца е направена компютърна
томография на шиен отдел на гръбнак от 24.08.2020г. на МБАЛ „Надежда“, като
видно от приетата разпечатка на образното изследавне, че при Г. И. Г. е установено
наличие на дискови протрузии на С3-4 и С4-5 при конфигурация по типа на
динамичен блок. Дегенеративни промени с дискова протрузия на С5-6. Умерена
протрузия на диска на С6-7. /л.11 от делото/
От приетата Епикриза по ИЗ № 17754/1258 на МБАМЛ „Свети Иван Рилски“
ЕАД – София, се установява, че на 08.09.2020г. Г. И. Г. е постъпил на лечение в
болничното заведение с диагноза: лабиринтна дисфункция – двустранна
хиперфункция в стадий на субкомпенсация. Като придружаващо заболяване е
посочено – мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Назначени са
изследвания и медикаментозна терапия. Отразено е, че на 11.09.2020г. ищецът е
изписан от лечебното заведение с подобрение./л.12-л.13 от делото/
Видно от Епикриза по ИЗ № 50-24432/2020г. на Университетска болница
МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД – София, ищецът Г. е постъпил в лечебното
заведение на 10.12.2020г. по спешност с оплаквания от световъртеж, отпадналост,
равновесни смущения до невъзможност за ходене. След проведени изследвания е
поставена диагноза: световъртеж от централен произход в ст. на
субкомпенсация. Назначени са допълнителни изследвания и медикаментозна
терапия. На 14.12.2020г. ищецът е изписан от болничното заведение с подобрение
на вестибуларната симптоматика. /л.19-л.20 от делото/
Представен болничен лист, издаден от УМБАЛ „Свети Иван Рилски“, от
който се установява, че за периода от 10.12.2020г. до 24.12.2020г. ищецът Г. Г. е бил
във временна неработоспособност общо 15 календарни дни, поради заболяване с
диагноза: световъртеж от централен произход в ст. на субкомпенсация ./л.21/
Видно от справка за кореспонденти издадена от НББАЗ, кореспондент за
уреждане на претенции в България на немската застрахователна компания Allianz
Versicherungs Aktiengesellschaft, считано от 11.05.2009г. е ЗАД „Алианц България“.
/л.42 от делото/
4
Между страните не е спорно, а и от приетото Уведомление изх.№1-101-4101-
488/28.02.2022г. ЗАД „Алианц България“ е определило по щета №1021/
21/217/500010 обезщетение за имуществени и неимуществени вреди претъпени от
Г. И. Г. при ПТП на 15.08.2022г. сумата от 5620лв., от която 5000лв. за
неимуществени, 282.50 лв. за материални вреди и 360 лв. за адвокатско
възнаграждение. /л.45 от делото/
Не се спори, като и от приетото платежно нареждане №27247422/
01.03.2022г. се установява, че на 01.03.2022г. ЗАД „Алианц България“ изплатило
на ищеца, чрез пълномощника му адв.Д. Т. сума в общ размер на 5 642.50 лева, от
които: 5 000 лева – неимуществени вреди, 282.50 лева – материални щети и 360
лева – адвокатско възнаграждение. /л. л.45 от делото/
По искане на ищеца пред настоящия съдебен състав е допуснато
изслушването на съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Д. П. – спец.
невролог, чието заключение не е оспорено от страните и съдът възприема като
обективно и пълно. В него е прието, че в резултат на процесното ПТП ищецът Г. Г.
е получил следните травматични увреждания: контузия на главата в дясна
темпорална /слепоочна/ област с екскуриацио /охлузване/ и подкожен кръвоизлив
/хематома субкутанеум/; Комоцио церебри /Мозъчно сътресение/, контузия в
областта на дясната лопатка. Вещото лице обосновава извод, че е налице
причинно-следствена връзка между получените от ищеца увреждания и
процесното ПТП. В заключението е изложено, че сред претъпяното ПТП и
гореописаните увреждания ищецът е търпял болки и страдания около 4 /четири/
месеца провеждайки трикратно болнично и амбулаторно лечение за периода от
15.08.2020 г. до 24.12.2020 г. Провеждано е симптоматично консервативно
медикаментозно лечение през лечебния и възстановителен период - болнично и
амбулаторно, поради настъпили посттравматични усложнения обуславящи
оплаквания от световъртеж и смутено равновесие. Вещото лице сочи, че на
14.05.2021г. ищецът е направил медицинска консултация по повод оплаквания от
световъртежни кризи, свързващи ги с преживяната травма при процесното ПТП.
От заключението на СМЕ се установява, че след проведен личен преглед вещото
лице намира, че актуалното състояние на ищеца е свързано с оплаквания с
пристъпно главоболие, гадене, световъртежни кризи, нестабилна походка,
нарушение на съня, натрапливости, страхови изживявания, намаление на зрението,
болезнени движения в шийната област с изтръпване на пръстите на дясната ръка и
обективиран неврологичен статус с болков синдром - възбуден радикуларен
синдром в шийната област на гръбнака с отпадна сетивна симптоматика по С6-С7
5
коренче в дясна ръка, и дискоординационен синдром. Описаното състояние
обуславя церебрастенен посттравматичен синдром и радикулопатия на С6-С7.
Вещото лице невролог обосновава извод, че бъдещата прогноза е неблагоприятна,
предвид хронично-рецидивиращия характер на симптоматиката. Д-р Н. приема,
че при ищеца са налице остатъчни последици от получените увреждания, които
могат да персистират и цял живот.
В обясненията си в открито съдебно заседание на 11 март 2025г. вещото лице
д-р Д. Н. пояснява, че след претърпяното ПТП при ищеца е налице
дискоординационен синдром, който е хронифициран. Добавя още, че това
състояние е част от посттравматичен церебрастенен синдром, с пристъпни кризи
на световъртеж.
При преценка по реда на чл.202 от ГПК, съдът възприема приетото
неоспорено заключение заключение на СМЕ вещо лице д-р Д. П. – спец. невролог,
като обективно и компетентно дадено.
По почин на ищеца в хода на съдебното дирене е разпитан свидетелят И.Й.
И.. Свидетелят И. сочи в показанията си, че с ищеца Г. са израснали заедно от
деца. Знае за настъпилото на 15.08.2020г. пътно произшествие с Г., кат
велосипедист. Свидетелят си спомня, че след изписването му от болницата, Г. бил
изнервен, имал световъртеж, гадене. Бил напрегнат и тревожен, клател си крака,
което не правил преди инцидента. Получавал кризи, изразяващи се в раздвояване
на погледа, не можел да чете вестник, вдигал кръвно. Свид. И. сочи в показанията,
че е очевидец на три такива кризи с Г.. Едната криза била през м.септември, а
другата в началото на м. декември. До пролетта на 2021г. Г. получавал кризи.
Преди ПТП Г. живял на втори етаж, но след това се преместил в друга къща.
Изградил парапет, за който да се придържа, защото има свътовъртеж. Той се
случвал неочаквано. Към днешна дата пак изпада в такова некомфортно състояние
– изпотяване и напрежение. При кризи, Г. постъпвал в болница. Свид. И. сочи, че
преди претърпяното ПТП Г. бил активен, амбициозен. Преживяното ПТП
повлияло негативно на емоционалния му статус и на социалния му живот. Отишъл
да живее в къща на село, но имал притеснения при качване и слизане по стълби,
страх, че ще му се завие свят. Обичал сутрин да чете вестник, но вече не можел.
Така установената фактическа обстановка, сочи на следните правни
изводи:
По допустимостта:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.
6
чл. 513, ал. 1 от КЗ, вр. с чл.493а КЗ, вр.чл. 511, ал.1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Установи се от приетата неоспорена служебна бележка, издадена от СДВР -
Отдел Пътна полиция от 03.11.2020г., че за увреждащият лек автомобил „Мазда 6“,
с рег. № B VA **** има сключена засраховка гражданска отговорност – зелена
карта № D/5312/AS-**********, валидна към датата на ПТП, с оглед на което
ответното Allianz Versicherungs Aktiengesellschaft, германско застрахователно
дружество, е надлежно пасивно процесуално легитимирано.
Към кореспондента на ответното застрахователно дружество Allianz
Versicherungs Aktiengesellschaft в Република България - ЗАД "Алианц България"
АД е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, като
последният е определил и изплатил такова в размер на 5 642.50 лева. Съгласно
чл.513, ал.1 изр. второ КЗ кореспондентът на застрахователя не е процесуално
легитимиран по исковете по чл.513, ал.1 изр. изречение първо КЗ.
С оглед установеното наличие на валидно правоотношение по застраховка
гражданска отговорност на делинквента, като водач на МПС с ответното
чуждестранно застрахователно дружество за процесния период, ответното
застрахователно дружество е пасивно материално правно легитимиран да отговаря
по предявения пряк иск.
По отношение отвода на ответника за неподсъдност на спора на български
съд, същият се явява неоснователен, с оглед разпоредбата на чл.4 от Регламент Рим
II, според който за правоотношения произтичащи от непозволено увреждане
компетентен е съдът по местонастъпване на вредите. В случая застрахователното
правоотношение е функционално обусловено от деликт, настъпил в България, като
и процесните вреди съща са настъпили в България, което предпоставя подсъдност
на спора на български съд.
На следващо място според нормата на чл.11, буква „б“ от Регламент /ЕС/ №
1215/2012 на Европейския парламент и съвета относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски
дело, предвижда, че срещу застраховател с местоживеене в страна членка може да
бъде предявен иск в съдилищата по мястото, където ищецът има местоживеене. В
случая ищецът има местоживеене в България, с оглед на което спорът е подсъден
на съответния родово компетентен български съд.
По същество:
За да бъде уважен предявеният пряк иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно:
извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна
7
връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и
валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и
делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината
на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства се установи реализирано
противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил Мазда 6, с рег. № B
VA ****, който при наличие на пътен знак Б-2 от ЗДвП, не пропуска и реализира
ПТП с движещият се отляво-надясно спрямо движението на автомобила,
велосипедист Г. Г.. Установи се и наличието на валидно правоотношение по
застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното чуждестранно
застрахователно дружество за процесния период, както и претърпените от ищеца
неимуществени вреди, съгласно което искът с правно основание чл.513, ал. 1 от КЗ
е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да
отговаря по предявения иск.
Извършеното плащане на сумата от 5000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът приема
за извънсъдебно признание на основателността на претенцията на пострадалия
ищец.
Предвид гореизложеното, отговорността на ответното застрахователно
дружество следва да бъде ангажирана за обезщетяване на вредите претърпени от
ищеца Г., в резултат на противоправните действия на И.Ц.С. като водач на лек
автомобил участвал в ПТП документирано с Протокол за ПТП с пострадали лица
№ К-376 от 15.08.2020г., чиято гражданска отговорност е застрахована с полица –
зелена карта № D /5312/ AS-**********, със срок на валидност от 11.08.2020г. до
11.08.2021г.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Освен това, съдът преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, възрастта на ищеца към
момента на увреждането – 52 год., вида, характера, тежестта и броя на травмите, а
именно: контузия на главата в дясна темпорална /слепоочна/ област с екскуриацио
/охлузване/ и подкожен кръвоизлив /хематома субкутанеум/; комоцио церебри
/мозъчно сътресение/-без данни за загуба на съзнание; контузия в областта на
дясната лопатка, три пъти престой в лечебно заведение, изживения шок от
инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер,
отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние,
обстоятелството, че при ищеца са налице остатъчни последици от получените
увреждания – посттравматичен церебрастенен синдром и дискоординационен
синдром, с пристъпни кризи на световъртеж, както и обстоятелството, че бъдещата
прогноза е неблагоприятна, предвид хронично-рецидивиращия характер на
симптоматиката, обществено икономическите условия към 2020г., съдът намира, че
сумата от 30 000лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52
от ЗЗД за адекватно репариране на вредите. Обезщетението в този размер
съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и
да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на
8
непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ, съгласно което
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът
на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания. Освен
цитираното постановление съдът е взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК
на ВКС по отношение на преценката на неимуществените вреди, като съобразно
Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се
съобрази в достатъчна степен характера, силата, интензитета и продължителността
на търпените от ищеца болки и страдания, общественото възприемане на
справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и
икономическата конюнктура в страната.
По изложените съображения, решаващият състав на СГС намира, че
изискването за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, причинени
на ищеца вследствие на ПТП от 15.08.2020 год., при установените релевантни по
делото обстоятелства ще бъде постигнато с обезщетение в размер на 30 000 лева.
От тази сума следва да бъде приспаднато и доброволно платеното от ответното
дружество, чрез кореспондентът му обезщетение в размер на 5 000 лева за
неимуществени врени, с оглед на което предявеният иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен в
размер от 25 000 лева, като за разликата от определения до предявения размер от
50 000лв., прекия иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Върху главницата следва да бъде присъдено и обезщетение за забава в размер
на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от 01.06.2023г. – датата на исковата
молба до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса,
ищеца съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената.
Ищецът е направил разноски в общ размер на 2 350 лв., от които 2 000 лв.
заплатена държава такса и 350 лв. – депозит за съдебно-медицинска експертиза. На
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1175 лева, съобразно уважената част от иска.
С оглед изхода на спора на адв. Д. Т. -САК, за осъщественото безплатно
процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, се следва адвокатско
възнаграждение в размер на 3 180 лв. с вкл. ДДС.
Ответникът е сторил разноски в размер на 4 812.74 за заплатено адвокатско
възнаграждение по фактура от 06.12.2024г. /Списък по чл.80 ГПК на л.284 от
делото/ С оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
9
на ответното немско дружество се следват сторените разноски съразмерно
отхвърлената част от искa в размер на 2 406, 25лева.
Доколкото производството срещу първоначалния ответник ЗАД „Алианц
България” АД е прекратено в о.с.з. на 10.12.2024г., на основание чл.78, ал.4 ГПК
следва да му бъдат присъдени, сторените по делото разноски в размер на 5 775.29
лв. с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение с фактура №*********
/28.02.2024г.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Алианц Ферзихерунг Актиенгеселшафт“ /Allianz Versicherungs
Aktiengesellschaft със седалище и адрес на управление: Германия, гр.Мюнхен,
ул.Кьонигин №28, вписно под №HBR75727 в търговския регистър при Районен съд
в гр.Мюнхен, да заплати на Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Казичане,
Столична община, ул. ****, чрез адвокат Д. Т. - САК, на основание чл. 513, ал. 1 от
КЗ, вр. с чл.493а КЗ, вр.чл. 511, ал.1 от сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/
лв., допълнително застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, настъпило на 15.08.2020 г. по
вина на водача на л.а. Мазда 6, с рег. № B VA ****, допълнително над доброволно
изплатеното на 01.03.2022г. застрахователно обезщетение от 5 000.00лв. , ведно
със законната лихва върху главницата от 25 000лв. считано от 01.06.2023г. до
изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения размер 25 000лв.
до пълния заявен размер от 50 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Алианц Ферзихерунг Актиенгеселшафт“ / Allianz Versicherungs
Aktiengesellschaft / със седалище и адрес на управление: Германия, гр.Мюнхен,
ул.Кьонигин №28, да заплати на Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Казичане,
Столична община, ул. ****, сумата от 1175 лева, съобразно уважената част от
иска на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Алианц Ферзихерунг Актиенгеселшафт“ / Allianz Versicherungs
Aktiengesellschaft/ със седалище и адрес на управление: Германия, гр.Мюнхен,
ул.Кьонигин №28, да заплати на адв. Д. Т. -САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗА
сумата в размер на 3 180 лв. с вкл. ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение пред СГС.
ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН **********, чрез адв. Д. Т. -САК на основание чл.78,
ал.4 ГПК да заплати на ЗАД „Алианц България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес гр.София, р-н Лозенец, ул.Сребърна №16 сторените пред СГС
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 5 775.29 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Казичане, Столична община,
ул. ****, да заплати на „Алианц Ферзихерунг Актиенгеселшафт“ /Allianz
Versicherungs Aktiengesellschaft със седалище и адрес на управление: Германия,
10
гр.Мюнхен, ул.Кьонигин №28, сумата от 2 406, 25лв., на основание чл.78, ал.1
ГПК разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Присъдената на ищеца сума може да се изплати по банкова сметка посочена на л.26
от делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11