№ 3554
гр. София, 03.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Гражданско дело №
20241110155952 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от В. И. Г.
срещу П.Р.Б. за заплащане на сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато и поддържано обвинение в
извършване на престъпление по нак. производство пр.пр. № 20109 /21 г., СГП, сл.д. № 429/21
г., СО-СГП, н.а.х.д. № 6475/23 г., СГС, НО, 39-ти с-в, в.н.а.х.д. № 404/24 г. САС, НО, 6-ти с-в,
по което ищецът е оправдан, ведно със законната лихва считано от датата на влизане в
законна сила на съдебното решение 15.05.2024г. до окончателно изплащане.
Ищецът твърди, че е участвал активно в политическия живот като член на партия
НФСБ, както и че е бил кандидат за депутат под № 12 в 23 МИР и под № 4 в 24 МИР в
гр.София от коалиция „Патриотичен фронт - НФСБ, БДС Радикали и БНДС Целокупна
България“ за изборите за народни представители в Народното Събрание, насрочени за
14.11.2021 г. От публикации в медиите узнал, че се готви привличането му като обвиняем,
това се потвърдило и от съобщение на прокуратурата. На 08.11.2021 г. на интернет
страницата на Прокуратура на Република България било публикувано съобщение, че СГП
ще предложи на Главния Прокурор да внесе искане до ЦИК за снемане на депутатския
имунитет на ищеца, поради това, че в хода на разследването са събрани доказателства за
извършено от ищеца престъпление. На 10.11.2021 г. твърди, че му е повдигнато обвинение
по пр.пр. № 20109 / 21г., СГП, сл.д. № 429 / 21г., СО-СГП за престъпление по чл.355, ал.2,
предл. 2, вр. чл.1, вр. чл. 20, ал.4, вр.ал.1 от НК, за което се предвиждало наказание
лишаване от свобода до 5 г. и глоба в размер от 10 000 лв. до 50 000 лв., като посоченото
било веднага отразено в медиите, т.к. на същата дата ответникът публикувал съобщение в
този смисъл на страницата си. Ищецът сочи, че му е била наложена мярка за неотклонение
„подписка“. Описаното твърди, че е разбило живота му - членството му в политическата
партия било прекратено, съответно не участвал и в изборите. Сочи, че се е опасявал, че
може да прекара 5 години от живота си в затвора, и да плати глоба от 50 000 лева. На
28.04.2023 г. му било предявено ново постановление за привличане на обвиняем, но вече за
извършено престъпление по чл.312, ал.1, вр.чл.26, вр.чл. 20, ал.4 от НК, за което се
предвиждало наказание лишаване от свобода до 2 г. или пробация. Счита, че
1
преквалификацията на деянието показва знанието на ответника, че ищецът не е извършил
престъпление. Твърди, че досъдебното производство е продължило до 08.11.2023 г., т.е. 2
години, с внасянето в СГС на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Сочи, че е било образувано
н.а.х.д. № 6475/ 23г., СГС, НО, 39-ти с-в, като с решение от 12.01.2024 г.
първоинстанционният съд го признал за невиновен. Твърди, че ответникът е внесъл протест
против решението, вследствие на което било образувано в.н.а.х.д. № 404/24 г., САС, НО, 6-ти
с-в. С решение от 15.05.2024 г. въззивният съд потвърдил първоинстанционния съдебен акт.
Твърди, че в информационните масиви на МВР се обработват негови лични данни като
извършител на престъпление и обвиняем от момента на повдигането на обвинението. Сочи,
че дори при обикновена проверка за валидни документи за самоличност или СУМПС от
органите на МВР „светват кодове“, поради което в очите на полицаите изглеждал като
престъпник. Това допълнително го стресирало по време на наказателното производство, а
този стрес продължавал и досега. Сочи, че в информационните масиви на прокуратурата и
следствието също се съхраняват данни за повдигнатото обвинение, което според ищеца
означало, че ако работодател или държавна/общинска/партийна структура му поиска
удостоверение за висящи дела, обстоятелството, че е обвиняем щяло да се разбере. Сочи, че
докато се е провеждало нак. производство е претърпял стрес, изгубил съня си, което пък
било причина за скандали в семейството. Затворил се в себе, избягвал срещи с приятели,
притеснявал се, че може да изтърпи наказания, изпитвал срам. Интензитетът на емоциите
бил по-силен, защото ги изпитвал в продължителен период от време - повече от 2 г. и 6 м. и
защото бил публична личност - партиен деятел и кандидат за депутат. Излага, че в резултат
на обвинението имал сериозни психологически и емоционални проблеми, проявявал
безпричинна агресия и нетипична за него раздразнителност, постоянно бил в депресия,
самоизолирал се и не искал да се вижда с хора. При тези твърдения моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П.Р.Б., с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът оспорва ищецът да е претърпял
твърдените неимуществени вреди, като сочи, че твърденията не са подкрепени с
доказателства. Излага, че разследващите органи не са огласявали относима към ищеца
информация от воденото нак. производство. Сочи, че от съдържанието на цитираните в
исковата молба две съобщения, публикувани на интернет страницата на Прокуратурата, се
установявало, че съобщенията се отнасят до снемане на имунитета и привличане към нак.
отговорност на лице с инициали „В.Г.“, което е кандидат за депутат в изборите за Народно
събрание, насрочени за 14.11.2021 г. Твърди, че в двете съобщения не са огласени данни,
които да индивидуализират ищеца. Въпреки това се позовава на съдебна практика според
която претърпените репутационни вреди от огласяването на делото не са последица
единствено от действията на прокуратурата, респ. от предоставената информация за
образуваното наказателно производство, а отзвукът в обществото и в медиите се дължи на
заеманата от ищеца публична длъжност. В условията на евентуалност оспорва иска като
силно завишен. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от правна и фактическа страна следното:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ.
На основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
2
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно материално право на вземане при
твърденията, че е претърпял неимуществени вреди от проведено спрямо него наказателно
преследване за престъпление по чл. 312, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4 от НК, за
което е оправдан с Решение № 22 от 12.01.2024г. на СГС, НО, 39-ти състав, влязло в сила на
15.05.2024г.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: повдигнато
срещу него обвинение за извършване на престъпление, по което обвинение е бил оправдан с
влязла в сила присъда; претърпени неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с
проведеното наказателно преследване, по което е оправдан с влязла в сила присъда,
размерът на вредите.
От приобщената по делото пр.пр. № 20109/2021г. на СГП, ДП № 429/2021г. на СО-
СГП се установява, че наказателното производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 2
НПК със съставяне на протокол за разпит на свидетел при условията на неотложност от
03.11.2021г. предвид сигнал на репортер на „Нова телевизия“ за това, че на неустановена
дата в гр. София, е преправен официален документ – „зелен“ сертификат удостоверяващ, че
е извършена ваксинация на лице срещу „Ковид – 19“ и деянието е извършено с цел имотна
облага – престъпление по чл. 308, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 от НК. Извършени са разпити на
свидетели и изземване на запис на телевизионно предаване от „Нова телевизия“. Въз основа
на отправено запитване, Централната избирателна комисия е уведомила Следствения отдел
на Софийска градска прокуратура, че с Решение № 35-НС от 12.10.2021г. ищецът В. И. Г. е
регистриран под № 4 в кандидатската листа за народни представители на КП „Патриотичен
фронт – НФСБ, БДС „Радикали“ и БНДС „Целокупна България““ в РИК 24 – София и с
Решение № 34-НС от 11.10.2021г. е регистриран като кандидат на същата коалиция под № 12
в РИК 23-София. С Решение № 880-НС от 08.11.2021г. на ЦИК е дадено разрешение за
привличане на ищеца като обвиняем.
С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
10.11.2021г. ищецът В. И. Г. е привлечен като обвиняем за това, че на 02.11.2021г. в гр.
София, като помагач, умишлено улеснил неустановено лице да издаде цифров COVID
сертификат на ЕС (EU DIGITAL COVID CERTIFICATE) за извършен ваксинационен курс
при еднодозови ваксини, чрез набавяне на средства – лични карти на лица, които не са се
ваксинирали и по друг начин – получаване на парична сума от 1350 лева, срещу която
обещал да съдейства за издаването на цифров COVID сертификат на ЕС за завършен
ваксинационен курс при еднодозови ваксини и с това нарушил правила, издадени против
разпространяването или появяването на заразна болест по хората /подробно описани в
постановлението/ - престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от
НК. На ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“. На същата дата 10.11.2021г. е
извършен разпит на ищеца като обвиняем.
По преписката са събрани свидетелски показания на 10 свидетели, изготвено е искане
за правна помощ за разпит на свидетели в Република Украйна, изискани са данни и
документи от МЗ, СРЗИ и НЦЗПБ, на 24.02.2022г. е привлечено лицето Н.Н.М. като
извършител на същото деяние при условията на съучастие с ищеца като помагач, назначена
е компютърна експертиза, назначена е аудио и видео-техническа експертиза, назначена е
лицево-идентификационна експертиза, назначени са пет съдебно-почеркови експертизи,
приети са резултатите от експертизите и постъпилите документи /общо 5 тома/.
Разследването е предявено на ищеца на 18.05.2022г. Взетата мярка за неотклонение
„подписка“ е отменена с постановление от 26.09.2022г.
На 28.04.2023г. ищецът В. И. Г. отново е бил привлечен като обвиняем в това, че на
04.11.2021г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление, при една и съща
фактическа обстановка и еднородност на вината, в съучастие като помагач, чрез набавяне на
3
данни от три броя лични карти на лицата П.К., О.К. и М.М., умишлено улеснил д-р Н.Н.М. –
извършител, в качеството й на общопрактикуващ лекар, да снабди различни лица с лъжливи
свидетелства за състоянието на здравето им – цифров COVID сертификат на ЕС /EU
DIGITAL COVID CERTIFICATE/, като осъществила достъп до Регистър за имунизираните
лица на https//immune.his.bg посредством КЕП и въвела данни за осъществена имунизация,
без на лицата да е поставена ваксина, като не е действала като длъжностно лице –
престъпление по чл. 312, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК. На същата дата
ищецът е дал обяснения като обвиняем и му е предявено разследването.
На 20.07.2023г. отново е предявено разследването на ищеца. На 01.09.2023г. делото е
изпратено на прокуратурата за предаване на съд.
На 09.11.2023г. е внесено постановление с предложение а освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, въз основа на което е
образувано АНД № 6475/2023г. по описа на СГС, НО, 39-ти състав.
На 28.11.2023г. е проведено открито разпоредително съдебно заседание с личното
участие на ищеца. Във връзка с подадена от защитата на ищеца жалба срещу отказа на съда
да прекрати съдебното производство е образувано ВЧНД № 1472/2023г. по описа на САС,
НО, 5-ти състав, и с определение от 18.11.2023г. жалбата е оставена без разглеждане.
На 11.01.2024г. от друг съдебен състав е било одобрено споразумение, с което
подсъдимата Н.Н.М. /сочена като извършител на деянието/ се е признала за виновна по
повдигнатото й обвинение
На 12.01.2024г. е проведено второ открито съдебно заседание по делото, на което
ищецът не се е явил лично. С Решение № 22 от 12.01.2024г. ищецът В. И. Г. е признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение. Мотивите са изготвени на 20.02.2024г. и съгласно
тях от обективна страна е установено издаването на сертификатите и улесняването на тази
дейност от страна на ищеца, както и че сертификатите са неистински, но не е установено
сертификатите за поставена ваксина да съставляват изискуемото от нормата на чл. 312, ал. 1
НК „свидетелство за състоянието на здравето“.
На 25.01.2024г. е подаден протест от СГП, въз основа на който е образувано ВАНД №
404/2024г. по описа на САС, 6-ти състав. По делото е проведено открито съдебно заседание
на 08.05.2024г., на което ищецът не се е явил лично. С Решение № 156 от 15.05.2024г.
първоинстанционното решение е потвърдено. Решението не подлежи на обжалване и
протестиране и е влязло в сила на датата на неговото постановяване. В мотивите към
решението въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за
несъставомерност на деянието, тъй като удостоверението не представлява „свидетелство за
състоянието на здравето“ по смисъла на чл. 312, ал. 1 НК.
Видно от гореизложеното, считано от датата на първоначалното привличане на ищеца
като обвиняем в досъдебното производство – 10.11.2021г. до влизането в сила на
оправдателната присъда – 15.05.2024г. е изминал период от 2 години, 6 месеца и 5 дни, през
което време ищецът е бил подложен на наказателно преследване по процесното обвинение.
От това време за периода от 10.11.2021г. до 28.04.2023г., т.е. за 1 година, 5 месеца и 18 дни
ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до пет
години и глоба, следователно престъплението не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК
/"Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна/. Считано
от 28.04.2023г. до 15.05.2024г. за период от 1 година и 17 дни ищецът е бил обвиняем, а
впоследствие подсъдим за престъпление по чл.312, ал.1, вр.чл.26, вр.чл. 20, ал.4 от НК, за
което е предвидено наказание лишаване от свобода до една година или пробация, т.е.
престъплението отново не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. И в двата случая формата
на съучастие на ищеца в деянието, за която му е повдигнато обвинение, е помагачество чрез
4
набавяне на средства за извършителя, а не извършителство. За периода от 10.11.2021г. до
26.09.2022г. – 10 месеца и 16 дни – по отношение на ищеца е била взета мярка за
неотклонение „подписка“, като след нейната отмяна по отношение на ищеца не е била
налице мярка за неотклонение. Ищецът е участвал лично в наказателното производство
общо 5 пъти, от които 4 пъти в досъдебното производство – за привличане като обвиняем и
за предявяване на разследването, и един път в първоинстанционното съдебно производство
– за участие в разпоредителното заседание.
На следващо място, видно от съдържанието на досъдебното производство, същото е
водено ритмично и без необосновани забавяния. Досъдебното производство срещу ищеца е
продължило за периода от 10.11.2021г. до 10.11.2023г. – точно 2 години, през което време са
събрани показанията на 10 свидетели, бил е извършен разпит на лица в Република Украйна
чрез съдебна поръчка, били са изготвени 8 експертизи и е събран значителен обем от
писмени доказателства, като общият обем на материалите в ДП е 11 тома. Следва да се
отчете и обстоятелството, че е разследвана хипотеза на усложнена престъпна дейност в
съучастие от двама обвиняеми. Съдебното наказателно производство е протекло за 6 месеца
и 5 дни пред две съдебни инстанции, като се вземе предвид и образуваното от ищеца частно
производство по обжалване на акт в разпоредително заседание, както и неизбежното
забавяне на съдебното производство вследствие на одобряване на споразумение с
прокуратурата от страна на другия подсъдим. Налага се изводът, че наказателното
производство /досъдебно и съдебно/ е водено и приключило в разумен срок.
Доводът на ищеца, че бил привлечен като обвиняем за очевидно несъставомерно
деяние по чл. 312, ал. 1 НК с цел да бъдат увредени неговите интереси, е неоснователен,
доколкото не се установява към датата на привличането му да е съществувала утвърдена
съдебна практика по въпроса, дали електронният COVID сертификат представлява или не
представлява „свидетелство за състоянието на здравето“ по смисъла на чл. 312, ал. 1 НК.
Също така от съдържанието на приобщеното наказателно производство не се установява
тенденциозност на процесуално-следствените действия, нито прекалено едностранчиви,
съмнителни и нелогични от фактическа или правна гледна точка действия на органите на
досъдебното производство. С оглед на това, макар наказателното производство да е касаело
обвинение срещу кандидат за народен представител, съдът намира, че в случая става въпрос
за стандартна хипотеза на незаконно обвинение, а не за „дело-шамар“ или друга подобна
форма на съзнателна и целенасочена противозаконна репресия срещу ищеца с оглед
неговата личност или партийна принадлежност.
На следващо място страните по делото не спорят и от приетите писмени
доказателства в настоящото гражданско производство се установява, че на 08.11.2021г. на
интернет-страницата на П.Р.Б. е публикувано съобщение, според което е предложено да се
внесе искане до ЦИК за даване на разрешение за привличане към наказателна отговорност
на В.Г., кандидат за депутат в изборите за Народно събрание, насрочени за 14.11.2021г. В
съобщението са предадени в сбит вид данни за вида на деянието, което се сочи, че В.Г. е
извършил. На 10.11.2021г. на същата интернет-страница е публикувано друго съобщение със
сходно съдържание, според което на 10.11.2021г. следовател в СО при СГП е предявил
постановление за привличане в качеството на обвиняем на В.Г., кандидат за депутат в
изборите за Народно събрание, насрочени за 14.11.2021г. Отново са представени в сбит вид
данни за характера на повдигнатото обвинение и за резултатите от някои процесуално-
следствени действия. Други индивидуализиращи данни на ищеца освен неговите инициали
„В.Г.“ не се съдържат в съобщенията. Посочено е, че същият е кандидат за депутат в
изборите за Народно събрание, насрочени за 14.11.2021г., но не е уточнено от коя
политическа сила, нито в кой избирателен район. С оглед на това съдът приема, че в така
публикуваните съобщения липсват достатъчно индивидуализиращи данни, чрез които
изложената информация по наказателното производство да бъде обвързана пряко или по
косвен път с личността на ищеца. Тук е мястото да се уточни, че прокуратурата не отговаря
5
за съдържанието на телевизионния материал, излъчен по „Нова телевизия“ преди
започването на наказателното производство, респективно за последиците от него по
отношение на личността на ищеца.
По-нататък, видно от приетата справка от Националната следствена служба, в
Централизираната информационна система на следствените служби има запис единствено за
процесното наказателно производство, като е отразено, че ищецът е оправдан по
повдигнатото му обвинение. Сходно е съдържанието на справката от СГП. От справката от
МВР – Главна дирекция „Национална Полиция“ не се установяват регистрирани данни за
ищеца, включително за процесното наказателно производство /което съдът приема за
логично, доколкото ДП е водено от Следствения отдел към СГП/. С оглед на това
изложените в исковата молба доводи, че при проверка от МВР светвали кодове, въз основа
на които ищецът изглеждал като престъпник в очите на всеки полицай, не се потвърждават.
Относно претърпените от ищеца неимуществени вреди, съобразно константната
съдебна практика, същите следват от незаконния характер на обвинението, освен това се
установяват от показанията на разпитаните по настоящото дело свидетели.
От показанията на св. В.Л. се установява, че същият познавал ищеца от над 30 години
вследствие на посещения на спортни мероприятия. Приятелските отношения между двамата
продължават и към датата на разпита. Свидетелят си спомня, че за периода от 2012г. до
2014г. ищецът работил като обектова охрана, но това се променило около 2021г. вследствие
на медиите. Свидетелят бил в Италия и разбрал от видео репортаж, че ищецът имал
проблеми със сертификати, но не му станали ясни подробностите. През това време ищецът
поддържал интензивни контакти със свидетеля и потърсил помощ от свидетеля, защото
останал без работа. Свидетелят си спомня, че ищецът имал и инициатива през 2021г. да
участва в изборите като кандидат за народен представител от партията на В.С.. Проблемите
на ищеца били вследствие на повдигане на обвинение, което съвпадало с периода на
партийна ангажираност на ищеца и това осуетило неговата ангажираност, защото бил
изключен от партията. След четири или пет месеца ищецът потърсил свидетеля да му
помогне за работа, тъй като бил останал без работа. Свидетелят успял да му намери работа в
охранителна фирма, но тъй като ищецът имал повдигнато обвинение срещу него в справката
за водени дела, на свидетеля било трудно да убеди работодателя да го вземе на работа.
Ищецът бил назначен като ел. техник на 4-5 часов работен ден. Постепенно се разчупил и се
виждали по-често, но проблемите с прокуратурата го правили по-затворен и посягал към
алкохола по-интензивно, защото ищецът бил обсебен от мисълта, че може да получи
осъдителна присъда. Свидетелят се опитвал да убеди ищеца, че проблемите му с
прокуратурата нямало да доведат до по-тежък резултат, но ищецът наистина се бил
изплашил. Преди обвинението бил весел, общителен, бил душата на компанията, с широк
приятелски кръг. Впоследствие станал притеснен и затворен, станал обект на подигравки и
шеги. Намалил посещенията на спортни мероприятия и загубил увереност. Притеснявал се,
че работодателите щели да го гледат по различен начин. Според свидетеля по време на
обвинението ищецът работил в партията на В.С. като негова „дясна ръка“ и бил между
първите в избирателния район, в който щял да се явява. На изборите през 2021г. партията на
В.С. не успяла да бъде парламентарно представена. Ищецът бил изключен вследствие на
проблемите с прокуратурата. Свидетелят смята, че е било задължително ищецът да се явява
на заседанията по наказателното дело.
От показанията на св. Иво Тонков се установява, че познава ищеца от 25-30 години
покрай общи интереси във футбола и музиката. Двамата често поддържали контакти.
Относно конкретното дело свидетелят бил запознат от медиите и от разговорите с ищеца.
Промяната, която свидетелят забелязал у ищеца била, че той вече не бил същият човек и
това било нормално – в един момент всичко се преобръщало, останал без средства, без
работа, някакви неща в семейството и станало така, че ищецът трудно свързвал двата края.
6
Опитвали се да излизат по-често, но не се получавало. Ищецът се вглъбил в себе си. Според
свидетеля ищецът бил ангажиран с партията на В.С. и имал амбиции да стане народен
представител, но след този случай бил изхвърлен от партията, която ищецът преживял
емоционално. Свидетелят не знае да има конкретна присъда срещу ищеца и не може да каже
какво е съдебното решение. Делото било около 2021-2022г. Обвинявали ищеца за
сертификати за ваксини срещу Ковид, но неговата работа била политическа и нямал общо
със сертификатите. Ищецът бил един от главните функционери в партията. Свидетелят бил
аполитичен и не знаел дали партията на В.С. била влязла тогава в парламента. Счита, че
ищецът се занимавал с политика за период от около 2 години преди 2021г.
От показанията на св. Станислава Г.а /съпруга на ищеца/ се установява, че същата
разбрала през ноември 2021г., когато се прибрал уплашен вкъщи и казал, че има проблеми.
Казал, че щели да го арестуват и не знаел какво да прави, бил много уплашен. Ищецът
непрекъснато говорел, че ще бъде осъден, приготвил си някакви дрехи и нещата в
семейството му не били добре, карали се за най-малкото нещо. Ищецът почти не спял,
загубил си работата, което било кошмар. Ищецът бил на заплата в партията на В.С. и бил
неговата дясна ръка. Отговарял за практическите неща в партията и бил кандидат в листа.
Заради обвинението си изгубил работата. Очаквал, че партията щяла да го подкрепи, но това
не се случило. След това партията не спечелила изборите и впоследствие изчезнала като
партия. Ищецът бил оправдан по наказателното производство, но преди това вдигнал
кръвно, започнал да пие и да взима лекарства. Свидетелката не знае в какво е бил обвинен
ищецът, но се страхувал да не влезе в затвора и да не остави семейството си, за което се
грижел.
От така събраните свидетелски показания се установява по категоричен начин, че
вследствие на незаконното обвинение ищецът е бил потиснат и вглъбен в себе си, намалил е
социалните си контакти и е влошил отношенията си с близките хора от приятелския и
семеен кръг, тъй като изпитвал силен страх от осъждане. Установява се също, че
повдигнатото обвинение е станало причина ищецът да преустанови работата си с партията, в
която работел преди това /НФСБ/. Следва да се посочи, обаче, че свидетелите В.Л. и Иво
Тонков свързват негативното обществено отношение към ищеца с репортаж в медиите, за
който /както беше изяснено/ прокуратурата не носи отговорност. Не могат да бъдат
възприети и показанията на св. В.Л., че ищецът не могъл да си намери работа след това
вследствие на наказателното производство, защото делото „излизало в справките“,
доколкото съдимостта на ищеца е „неосъждан“ преди, по време и след приключване на
производството, а същевременно ищецът не е бил съществено ангажиран с лично явяване по
делото, което да възпрепятства полагането на труд от негова страна. Не могат да бъдат
възприети и показанията, че обвинението възпрепятствало амбициите за политическо
развитие на ищеца, защото, макар ищецът безспорно да е бил изключен от НФСБ, което е
предизвикало негативни емоции за него, свидетелите сочат, че тази партия не е била
парламентарно представена в Народното събрание след изборите на 14.11.2021г., а
впоследствие партията била престанала да съществува – обстоятелства, които нямат връзка с
наказателното производство.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът приема,
че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки,
страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на
това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС/, като например - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
7
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.
В частност следва да бъдат отчетени от една страна продължителността на
наказателното преследване – 2 години, 6 месеца и 5 дни от 10.11.2021г. до 15.05.2024г.; че по
отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“ за период от 10 месеца
и 16 дни; броя на процесуалните и следствени действия, в които ищецът е участвал в
досъдебното и съдебното производство; че ищецът е неосъждан, което води до по-голям
интензитет на притеснението от производството и страха от осъждане; възрастта на ищеца –
на 47 години към датата на първото му привличане като обвиняем; социалното му
положение – женен; обстоятелството, че ищецът е претърпял притеснение, стрес, страх от
осъждане, променил е поведението си, като е станал затворен, унил, избягвал е разговори с
приятели, развалил е отношенията в семейството си и обичайният му социален живот е бил
нарушен. Специално внимание следва да бъде обърнато на обстоятелството, че вследствие
на наказателното производство ищецът е бил изключен от партията, в която е членувал
/НФСБ/, както и че не е могъл да участва като кандидат за народен представител от листите
на КП „Патриотичен фронт – НФСБ, БДС „Радикали“ и БНДС „Целокупна България““ в 23-
ти и 24-ти избирателен район в София по време на изборите, насрочени за 14.11.2021г.
От друга страна съдът отчита факта, че престъпленията, към които е бил привлечен
като обвиняем с първоначалното и последващото постановление, не са тежки по смисъла на
чл. 93, т. 7 НК; че инкриминираната форма на съучастие на ищеца е помагачество, а не
извършителство; че наложената му мярка за неотклонение „подписка“ е най-леката измежду
предвидените в НПК, а след нейната отмяна не му е взета друга мярка; че наказателното
производство се е развило и приключило в разумен срок; че прокуратурата е внесла в съда
предложение по реда на чл. 78а НК, а не обвинителен акт, което намалява интензитета на
страха от осъждане и свежда страха от наказание до опасност от налагане на глоба; че
претърпените от ищеца неимуществени вреди не надхвърлят обема на обичайните човешки
реакции на провежданото наказателното производство; че журналистическият материал, с
който са били разпространени сведения относно личността на ищеца и деянието, предхожда
образуването на наказателното производство и това разпространение не се дължи на
поведение на прокуратурата; че не се установява ищецът да е бил възпрепятстван да си
намери работа вследствие на производството; че не се установява то да е възпрепятствало
амбициите на ищеца за политическо развитие, доколкото партията, в която е членувал, не е
била парламентарно представена вследствие на изборите, проведени на 14.11.2021г. и по-
късно /по данни на свидетелите/ е преустановила активното си участие в политиката.
В този смисъл съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на
конкретните обстоятелства по делото, следва да бъде определен на 4000 лева. За разликата
над този размер до пълния предявен размер от 20 000 лева искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. С оглед частичната основателност на претенцията за обезщетение,
основателно се явява и акцесорното искане за присъждане на законна лихва считано от
датата на влизане в сила на решението /15.05.2024г./ до окончателното плащане на
вземането.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ответникът, обаче,
не е сторил разноски и не е претендирал такива, поради което разноски не му се дължат.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 10 лева, които следва да му бъдат
присъдени изцяло на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ. В настоящото производство
ищецът е бил защитаван безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв от адв. О. Й., видно
от представения договор за правна защита и съдействие. При процесния материален интерес
8
и с оглед извършените процесуални действия се дължи възнаграждение от 2200 лева, а с
оглед уважената част от иска, в полза на адв. Й. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 440 лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „В“ № 2 да заплати на В. И. Г., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, кв. „Б“, ул. „В.М.“ № 4, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по пр.пр.
№ 20109/2021 г. по описа на СГП, сл.д. № 429/2021 г. на СО-СГП, н.а.х.д. № 6475/2023 г.,
СГС, НО, 39-ти с-в, в.н.а.х.д. № 404/2024 г. САС, НО, 6-ти с-в, по което ищецът е оправдан,
ведно със законната лихва считано от датата на влизане в сила на съдебното решение –
15.05.2024г. до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над 4000 лева до пълния претендиран размер от 20 000 лева.
ОСЪЖДА П.Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „В“ № 2 да заплати на В. И. Г., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, кв. „Б“, ул. „В.М.“ № 4, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ,
сумата от 10 лева, представляваща разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА П.Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „В“ № 2 да заплати на адв. О. Ч. Й., САК, с
адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „М“ № 6, ет. 1, ап. 17, на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв сумата от 440 лева, представляваща възнаграждение за безплатно
представителство по делото на В. И. Г..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9