О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1405
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
на втори юни през две
хиляди и двадесета година,
в закритото заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: -
Прокурор:-
като разгледа
докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело №1106 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР – София, чрез
юрисконсулт Иванова против Решение №629 от 19.02.2020г. по гр.д.№8233/2019 г.
по описа на Бургаския районен съд, с което дирекцията е осъдена да заплати на К.В.В.
сумата от 1555,80 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за 223 ч. нощен труд за периода от 1.10.2016г. до 30.09.2019г.,
представляващ разликата между реално положения и заплатен нощен труд за периода
и преизчисления с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 1.10.2019г. до окончателното
плащане, както и сумата 420 лв. – платено адвокатско възнаграждение, а по
сметка на РС Бургас сумата от 262,23 лв.- за държавна такса и възнаграждение на
вещо лице.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното
решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което
искът да бъде отхвърлен.
Изложени са оплаквания, че
решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Твърди се, че за процесния
период ищецът изпълнявал служебните си задължения на работни смени, съгласно
месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумирано. Чрез
прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за
процесния период бил формиран резултат, който при надвишаване нормата на
работни часове бил заплащан на въззиваемия като извънреден труд на основание
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. При изчисляване на отработеното работно време на
въззиваемия и компенсиране на положения
извънреден труд била приложена нормативната уредба по специалния ЗМВР, която
изключвала приложението на общата нормативна уредба. Позовава се на мотивите на
решение №197 по гр.д.№786/19г. на ВКС, IV г.о., според което, при работа на смени /дежурства/
работното време на държавните служители в МВР /съответно- ГДИН/ се отчитат по
специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за
държавните служители в гражданските ведомства, включително конвертиране ва
часовете труд, положен през нощта, в дневни часове. Затова намира за неправилни
изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск за
заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден нощен труд.
Посочени са правните норми
на ЗМВР, които според въззивника са относими към казуса предвид статута на
въззиваемия на държавен служител в системата на МВР, като същите са съпоставени
с норми на КТ и ЗДСл, за да се направи обобщен извод, че за държавните
служители, включително тези от МВР не намира субсидиарно приложение КТ, нито в
ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ. Твърди се, че положеният от ищеца
нощен труд, дежурство, времето за отдих и почивка са били отчитани ежемесечно и
заплатени съобразно правилата на издадените на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР и
чл.187, ал.9 от ЗМВР наредби: Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-592/25.05.2015г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., регулиращи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Изтъква
се, че тези наредби, видно от дефинирания предмет на уредбата в чл.1 уреждат
една и съща материя с НСОРЗ, НЗСДА и НРВПО. Акцентира се, че наредбите,
издадени въз основа на ЗМВР са специални спрямо ЗДСл и КТ. ЗМВР не предвиждал
ограничение на нощния труд до 7 часа дневно, за разлика от КТ, като според
въззивника нормалната продължителност на работното време през нощта и през деня
според ЗМВР били еднакви – 8 часа. Различието в нормативната уредба било
обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР, която обуславяла и други различия по отношение на обема на
полагания труд. Тези различия според въззивника не аргументират извод за
дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото за тях
били предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални
стимули и нематериални блага, каквито нямали работещите по трудови
правоотношения, включително тези в системата на МВР. Цитирани са конкретни
придобивки.
Въведено е оплакване, че
районният съд е допуснал смесване на нормите относно нощния труд и извънредния
труд, като създал несъществуваща конструкция на „извънреден нощен труд“ и
неправилно интерпретирал цялостната уредба на тази материя.
Излагат се подробни съображения, че положения труд
в определения от работодателя или закона отчетен период представлява
съвкупността- сбора от отработените часове дневен и нощен труд и резултатът от
сумирането установява дали общо положения труд бил в рамките на нормата за
продължителност на работното време за отчетния период или я надвишава, при
което надвишението представлява извънреден труд. Затова за лицата, които
полагали едновременно дневен и нощен труд не можело да се говори за „извънреден
нощен труд“, нито за „извънреден дневен труд“. Подчертава се, че трудът е или в
нормите за продължителност или част от
него е извън тях. Анализиран е начина на изчисляване на нормалната
продължителност при сумирано отчитане на работното време по НРВПО и по Наредба
№8121з-776/29.07.2016г., като е посочено, че в наредбите, издадени на основание
ЗМВР от 2014г. и от 2015г. липсва такъв механизъм. Предвиденото в чл.9, ал.2 от
НСОЗР превръщане на нощния труд в дневен чрез прилагането на коефициент 1,143
основателно не съществувало в наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР, защото за
държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд
съвпадали и коефициентът при тях би следвало да е 1. Твърди се, че предвидения
коефициент 0,143 в чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. бил
произволно число, въведено по целесъобразност от министъра на вътрешните работи,
както и че преценката на органа, комуто била делегирана компетентност по
издаване на наредбите по чл.187, ал.9 ЗВНР за въвеждането му или за отпадането
му не подлежи на съдебен контрол. Подчертава се, че в следващите наредби този
коефициент не съществува, като отсъствието му било в синхрон с разпоредбите на
чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР. Въззивникът акцентира още на това, че тази
разпоредба посочвала ясно, че превръщането на нощните часове в дневни цели
събирането им с общия брой отработени часове за отчетния период, за да се
установи има ли положен извънреден труд, а нямала за цел определяне на часовете
нощен труд над нормата такъв, за които да се дължи допълнително възнаграждение.
Липсата на разпоредба, идентична на чл.9, ал.2 от НСОРЗ в ЗМВР и наредбите му
не съставлявала празнота в правото, която да подлежала на запълване, защото
уредбата на ЗМВР не била непълна, а изчерпателна. При паралелното действие на
норми, уреждащи една и съща материя, намирали приложение специалните норми,
които изключвали действието на общите.
Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия, подаден чрез адв.К.. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Преповторени са доводите, изложени в исковата молба, въз основа на които страната обосновава претенцията си. Не ангажира доказателства. Претендира разноски за въззивната инстанция.
На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок /в решението е обявено, че подлежи
на обжалване от 19.02.2020г., а жалбата е подадена на 4.03.2020г./, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва
решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Отговорът е подаден
своевременно, от надлежно упълномощен адвокат с общо пълномощно за всички
инстанции.
Ето защо делото следва
да се разгледа в открито съдено заседание.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за 29.06.2020г. от 10.40ч., за която
дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА въззивната жалба и отговора, както и
останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото
определение.
Препис от определението за се връчи на страните.
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.