Решение по дело №4267/2019 на Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ №               

                    гр.ВРАЦА, 26.05.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачански районен съд, 3-ти гр.състав , в публично заседание на 18.05.2020 година, в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА РОСАЛИНОВА

 

При секретаря СТЕФКА РАДЕВА   в присъствието на прокурора  :                      като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело № 4267 по описа на 2019г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Г.Ц.Г. с ЕГН********** , с адрес *** е предявила иск против Н.М.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, с които се иска да се признае за установено,че ответницата дължи на ищцата, сумата от 6000,00 лв. – задължение по запис на заповед от 21.06.2015г , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /19.11.2018г./ до изплащане на вземането, както и сумата от 120,00 лв. - държавна такса и 401,82 лв. - адвокатско възнаграждение –разноски по заповедното производство и разноските по исковото производство .

  Предявения иск е с правно основание чл.535 ТЗ във вр. чл.422 ГПК.

  Ответницата в срока по чл.131 ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва исковата претенция по съображения подробно изложени в отговора с искане за отхвърлянето й по съображения подробно изложени в отговора .                 

 Съдът приема за установено следното:

  По отношение на процесното вземане е образувано ч.гр.дело №4930/2018г., по което съдът е издал заповед за разпореждане №9348/30.11.2018г. заповед за изпълнение на парично задължение възоснова на документ по чл.417 ГПК №3142 и изпълнителен лист от същата дата, с които е осъдена ответницата да заплати на ищцата сумата от 6000,00 лв. – задължение по запис на заповед от запис на заповед от 21.06.2015г г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /19.11.2018г./ до изплащане на вземането, както и за сумата от 120,00 лв. - държавна такса и 401,82 лв. - адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на заявлението.

  С оглед последвало възражение по чл.414 ГПК е образувано настоящото исково производство.

 

                        - 2 -

   По делото се твърди,че процесния запис на заповед е издаден с оглед направени разходи от страна на ищцата във връзка със смъртта и транспортирането на нейния вуйчо и баща на ответницата М. Н. ,който е починал в Испания.Като е имало уговорка между ищцата и наследниците на починалия тия разноски да се поемат от ищцата, а последните щели да и ги заплатят.

   В случая отношенията между страните са комплицирани от факта,че същите са в близка родствена връзка първи братовчеди.

   По делото са допуснати и разпитани като свидетели М.П.В.и А.М.Н. които лица са свекърва на ищцата и брат на ответницата респективно първи братовчед на ищцата

  Св.Василева заявява,че М. Н. е баща на Н.. Бащата на ответницата се примоли да го вземат на работа в Испания, защото е теглил заем да може да си го погаси. Взели го като тракторист към тая фирма, където работели сина й и Г.. 4-5 години работи там. Живеели заедно. 2012 г. си били дошли април месец в България. Свидетелката била тук когато починал. Той бил в Испания. Заминал началото на юни и към 8 юни починал. Като почина там освен снаха й Г., нямало други негови роднини. Той починал на работното си място в неделя на обяд пада и умира пред трактора. След като починал се обадили на наследниците му тук. Да го кремират или да се докара. И неговите деца казали да се направи сметка да го докарат. Снахата и сина на свидетелката нямали пари и изтеглиха заем от банката. Г. придружила починалия й вуйчо до С.. Неговите Децата го поели от С. с погребална агенция. 6500 евро е струвало. Свидетелката мисли ,че по изтегления кредит е следвало да се върнат 18 000 лв. Била свидетел на разговорите между Г. и децата на починалия и включително на разговора между тях на погребението, на което те са заявявали, че ще върнат тези пари. Бях и присъствала, когато Н. донесла някакви документи за тях, а именно, че майка й, тя и брат й ще върнат тези пари на Г.. В с.К. ги подписали. Децата на починалия са от с.К., включително майка им. Нейната снаха не им е оказвала никакъв натиск. Не е била при подписването на документите. Те отидоха там тримата – Н., майка им Ц. и брата А.. След погребението си уредили сметките с банката. Нейните деца нямали пари за да го докарат. Парите са вземени от банката и след това починалия е докаран.

Св.Н. заявява,че е присъствал на подписването на записа на заповед. Там бил той, майка му, сестра му и Г.. Г. не дала сумата от 6000 лв. на Н. при подписване на документа. Уговорките били тя да им помогне с докарването на бащата на свидетеля и ответницата, да им представи документ и те да си и върнат парите. Тя не им представила

                      - 3 -

документ. Нямало фактура. Г. искала 6500 евро, после казала, че иска 15 000 лв. и след това искала 18 000 лв. Има договор за заем, който е представен по предходното му дело. По този договор за заем, тя също не е дала пари за заем. Ищцата накарала наследниците на починалия да подпишат договори за заем, че ще и върнем парите за докарването, да бъде по сигурно връщането на парите. Документите-записа на заповед и договорите за заем са подписани именно във връзка с транспортирането на баща им от Испания, сумите които претендирала Г.. До този момент не сме връщали от тези пари.

  Безспорно и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява,че между страните е бил налице устен договор между ищцата и наследниците на починалия М. Н. А.-починал на 08.07.2012г.по силата, на който ищцата е следвало да поеме разноските по транспортирането на нейния вуйчо от И.до България,като разходите следвало да се поемат от ищцата,като наследниците на починалия са се съгласили да и върнат направените разноски след представяне на съответни разходооправдателни документи-фактура и др.

 Страните не са съставяли към онзи момент договор или други документи с оглед близката родствена връзка,респективно чл.164, ал.3 ГПК допуска установяване на наличието на такъв договор между близки родственици със свидетелски показания.

  С оглед на свидетелските показания по делото са представени и подписани между ищцата и наследниците на починалия договори за заем 23.06.2015г.,в които е визирано,че ищцата им е дала по 6 000 лв. или общо 18 000 ,които следва да върнат.Безспорно ищцата не може да претендира горните разходи възоснова на тези договори за заем,с оглед факта,че не е давала такива суми на заем, които да подлежат на връщане като по отношение на единия договор е налице и влязло в законна сила съдебно решение  по гр.дело №4533/2016г. на ВРС.

 Но съдът намира,че няма пречка за задълженията по този неформален договор да бъде съставен запис на заповед и именно този запис на заповед за обезпечава каузалното правоотношение. Запис на заповед по своята същност е едно безусловно писмено обещание на едно лице-издател/ в случая ответницата/ да плати на друго лице-поемател фиксирана сума пари на определен падеж в случая.Представения документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу ответницата,записа на заповед съдържа всички реквизити визирани в чл.535 ТЗ която няма ангажирани доказателства да се е издължила на посочения падеж и до настоящия момент.Като съгласно нормата на чл.538 ТЗ издателя на записа на заповед е задължен по същия начин както платеца по менителницата.

 

-   4 –

  В случая е налице редовен от външна страна запис на заповед,който независимо,че е съставен на по късен етап обезпечава именно изпълнението на горевизирания неформален договор между страните.

  По делото са е представена фактура №00107/30.07.2012г. издадена от испанско погребално бюро и допълнително удостоверение от управителя на същото,че във връзка със смъртта на М. А. племенницата на починалия-ищцата е направила разноски в размер на 6500.52 евро.

  Не се представиха доказателства ищцата да е теглила банков кредит във връзка със смъртта на А. ,по отношение на размера му и респективно сума за връщане по същия,от което да се направят изводи,че ищцата е направила разноски в по-голям размер от тези за които е представена фактура.

  При това положение съдът приема,че сумата на разходите на ищцата е 13 000 лв. и доколкото наследниците на починалия са трима-видно от представеното удостоверение на наследници по делото,като последните са се уговорили с ишцата общо да върнат дължимото, то задължението на всеки възлиза на 4333.33 лв.

 Разпитания по делото брат на ответницата е заявил,че те не са заплащали на ищцата каквито и да било суми във връзка със смъртта на баща им.

 Или съдът намира,че в случая задължението на ответницата към ищцата е в този размер и исковата претенция следва да бъде уважена именно до този размер, като в останалата част до пълния от 6000 лв. следва да бъде отхвърлена като недоказана.

  Съгласно тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014т. на

Общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС на РБ  изпълнителната сила на издадената заповед за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада при депозиране на възражение по чл.415, ал.1 респективно иск по чл.422 ГПК и съдът дължи произнасяне в исковата производство.

  С оглед на изложеното следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата и деловодни разноски за настоящата инстанция за заповедното и исковото производство за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от исковата претенция-896.86 лв.

 Следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответницата деловодни разноски за настоящата инстанция съразмерно отхвърлената част от исковата претенция за адвокатско възнаграждение в размер на 166.67 лв.

 

 

                         - 5 -

 

 С оглед на изложеното,съдът

 

                    Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че Н.М.Н. с ЕГН **********, с адрес *** дължи на Г.Ц.Г. с ЕГН********** , с адрес *** сумата от 4333.33 лв. – задължение по запис на заповед от 21.06.2015г , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /19.11.2018г./ до изплащане на вземането.В ОСТАНАЛАТА част до пълния размер от 6000 лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

ОСДЪЖДА Н.М.Н. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Г.Ц.Г. с ЕГН********** , с адрес *** деловодни разноски за настоящата инстанция за заповедното и исковото производство за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от исковата претенция-896.86 лв.

ОСЪЖДА Г.Ц.Г. с ЕГН********** , с адрес *** да заплати на Н.М.Н. с ЕГН **********, с адрес *** деловодни разноски съразмерно отхвърлената част от исковата претенция за адвокатско възнаграждение в размер на 166.67 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: