Решение по дело №4263/2012 на Районен съд - Стара Загора

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                    13.12.2012 година                 град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

 

На    шести ноември                                                              2012 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                Председател:     МИЛЕНА К.   

                                                

Секретар: М.  К.

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ    МИЛЕНА К.

гр.дело № 4263 по описа за 2012 година и за да се произнесе, съобрази:

 

          Предявеният иск е с правно основание чл.422 от във връзка с чл.232 във вр. с чл.228 от ЗЗД.

 

           Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на Т.М.Т. против Д.С.Н.. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 15.01.2012г. с ответницата  сключили договор за наем, по силата на който  предоставил за временно и възмездно ползване недвижим имот- АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев №117, Вх.Г, ет.6, ап.12, като договорът бил сключен за една година, при месечна наемна цена в размер на 200 лева, като наемателят се задължил да заплаща и всички разходи, свързани с ползването на имота- ел.енергия и вода. Твърди, че имота бил предаден на ответника за ползване на 15.01.2012. Страните уточнили, че заплащането на наема ще става от 15-то до 20-то число на съответния месец, но не по- късно от пет дни след неговото изтичане. Заявява, че първоначално ответника изпълнявал задълженията си като заплатил навреме наемните вноски за месец януари и февруари 2012г. На следващия месец наем не бил платен, въпреки няколкократните покани към ответника да стори това, тя заявила, че ще плати месечните вноски за март, април и май на 25- ти май, общо за трите месеца в размер на 600,00 лева. Уговорили се да се срещнат на тази дата, но ответницата не отишла на срещата, изключила телефона си и изчезнала, като задържала ключа за апартамента. Той отишъл да я търси на адреса, който била посочила в договора, но се оказало, че тя не пребивава на същия от 6 години и многократно била търсена от други лица за неизпълнени нейни задължения. Заявява, че след този момент ответницата не се обадила и не включила телефона си, нито го потърсила да си оправят отношенията, като напуснала процесното жилище и била с неизвестен адрес. Твърди, че същата не била изпълнила и задължението си да заплати консумативите и разходите, свързани с ползването на имота, като оставила неплатени суми за ел.енергия в размер на 270 лева за периода от 15.01.2012г. до прекратяване на договора. Предвид гореизложеното, счита, че договорът за наем между страните е прекратен по вина на наемателя- ответник по делото, считано от 01.06.2012г., тъй като наемът не е заплатен в уговорения срок, като със своите действия  наемателят явно демонстрира, че не желае повече да ползва процесния имот, съобразно сключения договор.  Твърди, че това наложило на 05.06.2012г. да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като било образувано ЧГД №3397/2012г. по описа на СтРС, като съда издал Заповед за изпълнение №2339/07.06.2012г., с която ответницата била осъдена да му заплати сумата от 600 лева, неизплатено задължение по договор за наем на недвижим имот от 15.01.2012г., представляващ наем за три месеца по 200 лева наемна цена, както и сумата от 270 лева - незаплатена ел.енергия за периода от 15.01.2012г. до 01.06.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.06.2012г. до изплащане на вземането. Ответницата възразила, поради което той подава настоящия иск.

           Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено и осъди  ответницата да му заплати сумата в размер на 600лв., представляваща неизплатено задължение по договор за наем на недвижим имот от 15.01.2012г., представляващ наем за три месеца по 200лв. за всеки месец, сумата от 270лв. незаплатена ел. енергия за периода от  15.01.2012г. до 01.06.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2012г., до изплащане на вземането, като претендира заплащане и на направените от него разноски.

         

         Ответникът Д.С.Н., представя писмен отговор в законоустановения срок, като заявява, че оспорва положения подпис под договора за наем. Твърди, че в сключения договор за наем липсват реквизите, които останали непопълнени и поради тази причина тя не подписала договора. Твърди, че ключът на ползвания от нея апартамент е върнат още през месец май 2012 година.  Заявява, че при даване на дължимите наемни вноски от нейна страна не са присъствали свидетели, нито ищеца и е издавал разписки за тези суми.

          Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли така предявения срещу нея иск като недопустим или неоснователен.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

 

Видно от приложеното към делото ч.гр.дело № 3397/2012г. по описа на Старозагорски районен съд, на основание чл.410 от съдът е издал заповед за изпълнение от 07.06.2012г., по силата на който ответникът Д.С.Н. е осъден  да заплати на Т.М.Т.  сумата от 600 лева за неизпълнено задължение по договор за наем на недвижим имот от 15.01.2012г. за месеците март, април и май 2012г., сумата от 270 лева, представляваща незаплатена ел.енергия за периода от 15.01.2012г. до 01.06.2012г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 05.06.2012г. до изплащането им. В срока по чл.414 е депозирано писмено възражение от длъжника Д.С.Н.. В указания от съда срок Т.М.Т.  е предявил разглеждания по настоящото производство иск.

 

          В производството по чл.422 взискателят следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Тъй като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от договор за наем на недвижим имот, в това производство в тежест на ищеца – кредитор е да установи съществуването на вземането си по каузалното правоотношение с ответника.

 

Според разпоредбата на чл.228 от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена. Съгласно чл.232 ал.2 предл.І от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща на наемодателя наемната цена.

 

Видно от приетия като доказателство по делото нотариален акт № 152, том ХХІV, дело № 6114/1997г. от 17.11.1997г. на Старозагорския нотариус, ищецът по силата на договор за дарение е собственик на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев №117, Вх.Г, ет.6, ап.12.

 

От представения и приет като доказателство по делото договор за наем на недвижим имот от 15.01.2012г., както и от направените признания от ответника в представения отговор по делото, се установява, че ищецът в качеството на наемодател е предоставил за временно ползване за срок от една години на ответника, в качеството на наемател следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев №117, Вх.Г, ет.6, ап.12. Съгласно чл.3 от горепосочения договор,  страните са уговорили наемателят да заплаща месечен наем в размер на 200 лева, а според чл.5 от договора – заплащането следва да става от 15 число до 20 число на текущия месец. В чл.6 страните са се споразумели при неизпълнение на чл.5 от договора наемателя да заплаща неустойка в размер на 0,05 % от наема за месеца за всеки просрочен ден. Според чл.17 от договора, наемателят се е задължил да заплаща консумативните разходи /ел.енергия, вода, парно, телефон, портиерни и др./.

 

От представената и приета като доказателство по делото справка от 16.10.2012г. на „ЕВН България ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД за издадени фактури и плащания за недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев №117, Вх.Г, ет.6, ап.12, по партида с клиентски номер ********** за периода февруари 2012г.-април 2012г., се установява, че дължимата сума за изразходвана ел.енергия е 249,30 лева.

 

От събраните доказателства по делото и направените признания от ответника, че през месец май е върнала ключа за ползвания апартамент, следва да се направи извода, че през месец май е прекратен договора за наем. Т.е. настъпило е разваляне на договора за наем, съобразно разпоредбата на чл.25, т.1 от договора за наем – по взаимно съгласие на страните.

 

Въпреки дадената възможност ответникът не ангажира никакви доказателства във връзка с погасяване на задълженията си към ищеца за заплащане на наем за месеците март, април и май 2012г., както и цената на консумираната ел.енергия за тези месеци.

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да уважи изцяло предявените искове за неплатен наем за месеците март, април и май 2012г. , а иска за неизплатена ел.енергия – до размера на сумата, посочена справка  на „ЕВН България ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД от 16.10.2012г., а именно до размера на сумата от 249,30 лева, като в останалата част до размера на претендираните 270 лева същия следва да бъде отхвърлен, като недоказан.

 

          Върху тези суми следва да се присъди и законна лихва, считано от постъпване на заявлението в съда на 05.06.2012г., предвид петитума на иска и разпоредбата на чл.86 от ЗЗД.

 

На основание чл.78 ал.1 от ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса съразмерно с уважената  част от исковете в размер на  25,00 лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.Н. ***, с ЕГН **********, че дължи на Т.М.Т. с ЕГН **********,*** Ботев 104,  ет.3, ап.5, следните суми: 600,00 лева, представляваща неизпълнено задължение по договор за наем на недвижим имот от 15.01.2012г. за месеците март, април и май 2012г., сумата от 249,30 лева, представляваща незаплатена ел.енергия за периода от 15.01.2012г. до 01.06.2012г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 05.06.2012г. до изплащането им, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на Т.М.Т. с п.а. против Д.С.Н. с п.а.  заповед № 2339/07.06.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3397/2012г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ иска за неизплатена ел.енергия в останалата му част до размера на претендираните 270 лева, като НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА Д.С.Н. ***, с ЕГН ********** да заплати на  Т.М.Т. с ЕГН **********,*** Ботев 104,  ет.3, ап.5 сумата от 25,00лв., представляваща направени по делото разноски.

 

          Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните  пред  Окръжен съд гр.Стара Загора.

 

 

                                                            СЪДИЯ: