РЕШЕНИЕ
№ 260410/19.3.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при секретар София Маринова, като разгледа докладваното АНД №4926/2020 г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба
от А.С.-Д., ЕГН **********, срещу
Наказателно
постановление №109 от 15.04.2020 г., издадено от зам. кмет на Община
Варна, с което за нарушение по чл.15, ал.7 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на въззивника е наложено административно наказания глоба в размер 50.00 лв.
Въззивникът твърди, че твърдяното
нарушение не е извършено, тъй като е паркирала управлявания от нея автомобил не
в общински парк, а в частен имот, чийто собственик е дал съгласие за това. В с. з., чрез
процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда, да отмени оспореното НП
като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че описаното в АУАН и в НП нарушение
е правилно и законосъобразно установено като извършено от въззивника,
тъй като е паркирала своя автомобил не в частен имот, а в имот с идентификатор
10135.1506.580, представляващ обществен селищен парк, градина, находящ се именно срещу ул. „Панагюрище“ №12 в гр. Варна.
Моли съда, да потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.
След преценка на приобщените доказателствата, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 19.02.2020 г. в следобедните
часове въззивникът А.С.-Д. парикрала
л. а. „Мерцедес“, рег.№***, собственост на В.Й.В., неин упълномощител
по пълномощно рег.№5066 от 22.08.2018 г. по опис на Нотариус рег.№561 И.
Обретенова, в непосредствена близост до трафопост откъм ул. „Панагюрище“ в
поземлен имот с идентификатор 10135.1506.579, граничещ с ул. „Панагюрище“ и с
ул. „Дебър“ и с административен адрес на ул. Дебър №8 в гр. Варна. Около 16.55
ч. свид. Ж.С. – служител на Общинска полиция при ОД
МВР Варна установил така паркирания л. а. „Мерцедес“, рег.№***, чийто собственик
или водач отсъствал и като счел, че паркираното превозно средство се намира в
градина, преценил, че е извършено нарушение по чл.15, ал.7 ЗДвП и съставил срещу
собственика В.В. глоба с фиш сер.ОВ,
№********** от 19.02.2020 г. в размер 50.00 лв.
На 25.02.2020 г. въззивникът А.С.-Д. отправила възражение срещу съставената
глоба с фиш, в резултат на което акта бил анулиран и срещу въззивника
бил съставен АУАН №0007287 от 06.03.2020 г. за извършено на 19.02.2020 г. в гр.
Варна нарушение по чл.15, ал.7 ЗДвП, състоящо се в паркиране на л. а. „Мерцедес“, рег.№***, в градина на ул.
„Панагюрище“ срещу №12 като в АУАН е отразено, че е съставен на основание
съставения фиш сер.ОВ, №********** от 19.02.2020 г. В
предоставения срок, въззивникът отправила писмено
възражение срещу съставения АУАН, с твърдение, че имота, в който автомобила е
бил паркиран не е градина, а частен поземлен имот.
На 15.04.2020 г. наказващият
орган издал процесното НП, с което възприел и
възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.178е ЗДвП наказание глоба в размер 50.00 лв.
Визираната фактическа обстановка се
установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно
дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от
свидетелите Ж.С. и Г.Н., така и от приобщените документи – НП №109 от 15.04.2020 г., АУАН №0007287 от
06.03.2020 г., 2 бр. известие за доставяне
на пратка с получател А.Д., Глоба
с фиш №********** от
19.02.2020 г., Справка относно
съставена глоба с фиш №********** от 19.02.2020 г.,
ведно с известие за доставяне, възражение
от А.Д. рег.№ЗК20000418ВН, възражение срещу акт №0007287 от 06.03.2020 г., писмо рег.№ЗК20000418ВН_001ВН от 17.03.2020 г., писмо
рег.№ЗК20002153ВН_001ВН от
19.11.2020 г., писмо по ел. поща
рег.№ЗК2000041ВН от 25.02.2020 г., писмо рег.№ЗК20002153ВН_002ВН от 26.11.2020 г., пълномощно, 2 бр. скици по
КК с данни от КРНИ относно ПИ с идентификатор
10135.1506.579 и ПИ с идентификатор 10135.1506.580, Заповед №4129 от 05.11.2018 г., Заповед 0506 от 17.02.2020 г., писмо рег.№ПНО20000495ВН_001ВН от
18.01.2021 г., ведно с молба №265139 от 22.01.2021 г, с приложени писмен
отговор рег.№ЗК20002153ВН_006ВН от 12.01.2021 г., писмо рег.№ЗК20002153ВН_005ВН_003ВН от
11.01.2021 г., Заповед Г-267 от 07.12.1993 г., справка от АКГ за ПИ с
идентификатор 10135.1506.580, комбинирана скица №40 от 22.01.2015 г., скица на
ПИ №15-137830 от 02.04.2015 г., Акт №8409 за публична общинска собственост, Акт
№1884 за общинска собственост, разрешение за строеж №26/ГИ от 14.02.2019 г., комбинирана
скица рег.№135/2016 г., скица на ПИ №15-2100988 от 03.05.2016 г., удостоверение
№186 от 30.11.2015 г., разрешение за строеж №131/ГИ от 04.05.2015 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна
страна в законоустановения срок и е приета от съда за
разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – зам. кмет на Община Варна, съобразно Заповед
№0506 от 07.02.2020 г. на Кмет на Община Варна.
Относно процесуалната
законосъобразност на оспорения административен акт:
При съставянето на процесните АУАН и НП са допуснати идентични нарушения на
изискванията по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, доколкото в същите е налице
идентично неясно, непълно и неточно описание на твърдяното нарушение и
обстоятелствата, при които е прието за осъществено. Описанието в двата акта за
осъществено от въззивника паркиране на л. а. „Мерцедес“,
рег.№*** в градина срещу ул. „Панагюрище“ №12“, по същество води до
невъзможност да се установи конкретното местоположение на паркирания автомобил
спрямо ясно индивидуализиран обект. Употребеният термин „градина“ по същество
не представлява местоозначение, а е само наименование
за предназначение на даден имот, без същият да е индивидуализиран и да е
несъмнено установимо, в границите на кой имот се
твърди да е паркирано превозното средство, доколкото липсват данни за конкретно
обособена паркова площ, която да е ясно отграничена
от граничния на нея частен имот. Същевременно, описанието: „срещу №12 на ул.
„Панагюрище““ е също неясно, защото липсват данни, къде конкретно е разположен
и каква е лицевата площ на този обект откъм ул. „Панагюрище“, за да се
установи, кой или кои обекти се намират от отсрещната страна на улицата и в кой
от тях конкретно „срещу №12“ е било местонахождението на паркирания автомобил.
Правилното и достатъчно ясно описание за местонахождението на паркирания автомобил
би следвало да посочва идентификатора на поземления имот, в чиито граници се е
намирало превозното средство и конкретно отстояние
спрямо даден непреместваем обект в същия поземлен
имот.
Така изтъкнатото неизпълнение на
процесуалните изисквания по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН представлява
съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното НП, защото при наличното неясно и непълно
описание на мястото, на което се счита за извършено конкретното нарушение на правилата
за паркиране, въззивникът е максимално затруднен да
реализира пълноценно своята защита, тъй като съответните данни са от основно
значение за съставомерността този вид нарушение и
тяхната липса или неяснота препятстват възможността за навеждане от въззивника на конкретни и адекватни за вмененото нарушение,
фактически твърдения и правни доводи.
Относно материално-правната законосъобразност
на оспорения административен акт:
При констатираното неясно и
неточно описание на мястото на паркиране на съответния автомобил в АУАН и в НП
и при твърдяната липса на конкретен спомен за съответния случай от осъществилия
проверката на място свид. Ж.С., основното фактическо
твърдение по процесните АУАН и НП за осъществено от въззивника паркиране на съответното МПС в градинка, се
явява недоказано. Всички приобщени скици на имота, обособен като градина на ул.
„Панагюрище“ установяват, че същият граничи с частния имот с идентификатор
10135.1506.579, за който въззивника твърди, че има
съгласие от собственика да се ползва за паркинг на намиращия се в близост
търговски обект, а приобщените свидетелски показания установяват, че между
двата имота към м. декември 2019 г. не е имало обособено гранично отграничение. Същевременно, показанията на свид. Г.Н., който за разлика от свид.
Ж.С. дава конкретно и ясно описание за лично възприето местоположение на
автомобила на въззивника при съответната проверка,
сочат превозното средство да е било спряно непосредствено до трафопоста,
намиращ се съобразно приобщените скици, именно в частния имот №10135.1506.579.
При тези констатации, оспореното НП се явява и материално-правно неправилно и
незаконосъобразно като подлежи на отмяна и на това основание.
При този изход на спора,
съобразно чл.63, ал.3 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, в
полза на въззивника следва да се присъди обезщетение
за сторените разноски за възнаграждение на адвокат, чийто размер 150.00 лв не надвишава установения минимум по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №109 от 15.04.2020 г., издадено от зам. кмет на Община
Варна, с което за нарушение по чл.15, ал.7 ЗДвП, на А.С.-Д., ЕГН **********, е
наложено административно наказания глоба в размер 50.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на А.С.-Д., ЕГН **********, сумата 150.00 лв (сто
и петдесет лева, 00 ст.), представляваща разноски за възнаграждение на адвокат,
на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: