№ 448
гр. Дупница, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20231510102276 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Обединена българска банка“ АД срещу
А. Й. Б..
Ищецът твърди, че между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (с предишно наименование
„Кей Би Си Банк България“ ЕАД, чийто правоприемник е ищецът „Обединена българска
банка“ АД) и ответницата имало сключен рамков договор № 2001092687065180 за издаване
и ползване на безконтактна кредитна карта Visa Classic от 17.01.2020г., по силата който
ответната страна усвоила кредит в размер на 1000 лв., който не бил върнат в уговорения
срок. Поддържа, че кредитополучателката не изпълнявала задълженията си по договора.
Моли да бъде признато по отношение на същата, че дължи на ищеца следните суми, за
които твърди, че имало издадена в негова полза заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК: 1000 лв. – непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 03.12.2021 г. до изплащане на вземането, 30,04 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 16.11.2020г. до 15.01.2021г., 1,44 лв. – обезщетение за забава за периода от
16.12.2020г. до 15.01.2021г., 54 лв. – такси по договора, дължими за периода от 16.01.2021г.
до 17.01.2021г.
Ответната страна е получила препис от исковата молба чрез назначения от съда особен
представител, по която е депозирала отговор в определения от съда срок, с който оспорва
предявените искове. Оспорва да е получила уведомлението за предсрочна изискуемост.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
1
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По делото не се спори, а и от приложения рамков договор № 2001092687065180 за издаване
и ползване на безконтактна кредитна карта Visa Classic от 17.01.2020г. (л. 11-27) е видно, че
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е издала в полза на А. Й. Б. кредитна карта и е
предоставила възможност да ползва кредитен лимит в размер на 1000 лева, а в чл. 44 е
уговорен срокът за изплащане на задълженията.
Съгласно чл. 33 от договора кредитополучателят дължи и възнаградителна лихва в размер
на 18,9 % при карта Visa Classic, а съгласно чл. 24 и чл. 36 от договора и годишна такса за
обслужване на картата.
Доколкото съдът е ограничен от наведените от страните конкретни твърдения и възражения
(чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че в полза на заемодателя е
възникнало вземане за главница в размер 1000 лв., както и за възнаградителна лихва и такси
в посочените в исковата молба размери, поради което претенциите на ищеца за посочените
суми следва да се приемат за доказани. Основателно в такъв случай се явява и вземането за
мораторна лихва в размер на 1,44 лв., дължима за периода от 16.12.2020г. до 15.01.2021г.
В случая ищецът се позовава на упражнено от него право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. В задължителната за настоящия състав на съда съдебна практика се приема, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем (т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК), като връчването на изявлението може да се
извърши и в хода на исковото производство, в т.ч. на особения представител (Тълкувателно
решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, Решение № 198 от
18.01.2019г. на ВКС по т.д. № 193/2018г., I т.о., ВКС).
В случая по делото не са ангажирани доказателства за заплащане на падежиралите до
момента вноски по кредита, поради което в полза на банката е възникнало правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което същата е сторила видно от приложената покана (л.
32). Дори и да се приеме, че връчването на поканата не е извършено надлежно, последното е
сторено в хода на настоящото производство, поради което следва да бъде съобразено от съда
по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК (в този смисъл цитираната по-горе съдебна практика).
От извършена от съда справка в Търговския регистър, а и от приложените към исковата
молба разпечатки от ТР, е видно, че от 14.07.2022г. е променено наименованието на
кредитора от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, а
считано от 10.04.2023г. същият е преобразуван чрез вливане в ищеца „Обединена Българска
Банка“ АД, поради което последният се явява правоприемник на възникналите в полза на
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД права по процесния договор.
По изложените съображения предявените искове се явяват основателни и като такива следва
2
да се уважат.
При този изход на спора ищецът има право на разноски съобразно уважената част от
предявените искове. Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл.
422 ГПК съдът се произнА. и по дължимостта на разноските в заповедното производство.
Следователно ответникът следва да заплати в полза на ищеца следните разноски: 25 лв. -
държавна такса в заповедното производство, 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, 25 лв. - държавна такса в исковото производство, 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 400 лв. – разноски за особен
представител.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. Й. Б., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Бобов дол, ул. *** ДължИ на „Обединена българска банка“ АД
(правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, ЕИК: *********, с предишно
наименование „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б , на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 1000
ЛЕВА – непогасена главница по сключен между А. Й. Б. и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД
рамков договор № 2001092687065180 за издаване и ползване на безконтактна кредитна
карта Visa Classic от 17.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 03.12.2021 г. до изплащане на вземането, 30,04 ЛЕВА - възнаградителна лихва
за периода от 16.11.2020г. до 15.01.2021г., 1,44 ЛЕВА – обезщетение за забава за периода от
16.12.2020г. до 15.01.2021г., 54 ЛЕВА – такси по договора, дължими за периода от
16.01.2021г. до 17.01.2021г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 118/2022г. по описа на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА А. Й. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бобов дол, ул. *** да заплатИ на
„Обединена българска банка“ АД (правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, ЕИК:
*********, с предишно наименование „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД), ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б сторените по делото
разноски, както следва: 25 ЛЕВА - държавна такса в заповедното производство, 50 ЛЕВА –
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 25 ЛЕВА - държавна такса в
исковото производство, 100 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство и 400 ЛЕВА – разноски за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок
от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
3
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4