Р Е Ш Е Н И Е
№ 260029
гр. Пловдив, 21.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на дванадесети октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН РАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ГАТОВ
ДЕНИЦА
СТОЙНОВА
при
участието на секретаря МАРИАНА АПОСТОЛОВА
в
присъствието на прокурора МАРИНА БЕЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА
НД
/В/ № 315/2020г. по описа на съда
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК
– чл. 420, ал. 2, вр. чл. 419 ал.1, изр.1 - ро вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е въз основа на искане,
депозирано от осъдената В.А.С., за възобновяване на НОХД №497/2018г. по описа
на РС – Асеновград и ВНОХД №1939/2019г. по описа на ОС – Пловдив, с отмяна на
постановените по същите дела присъда и въззивно решение. В искането са изложени
доводи в подкрепа на заявеното касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК –
нарушение на процесуалния закон, и като такива се сочат: пристрастност на двама
от членовете на съдебния състав, постановил въззивното решение и липса на
подпис под особеното мнение на един от членовете на въззивния състав, което не
дава възможност да се установи авторството и целостта на това особено мнение.
На базата на изложеното се прави искане - да се възобновят НОХД №497/2018г. по
описа на РС – Асеновград и ВНОХД №1939/2019г. по описа на ОС – Пловдив, да се
отменят постановените по тях съдебни актове и делото да се върне на РС –
Асеновград за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебна зала осъдената и представляващия я
защитник поддържат искането по изложените в него съображения и молят да се
уважи.
Представителят на Апелативна прокуратура
счита искането за неоснователно и моли да се остави без уважение.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери
данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на
правомощията си, намери за установено следното:
Искането
за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуално
легитимирана по смисъла на чл.420 ал.2 от НПК страна, отправено е до
компетентен съд по смисъла на чл.424 от НПК, в него се съдържат доводи в
подкрепа на заявеното основание по чл. 422 ал. 1 т. 5, вр. чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Предмет на искането е съдебен акт, който не е проверен по касационен ред,
т.е., акт от кръга на визираните в чл.419 ал.1 изр. 1 – во от НПК, поради което
е процесуално ДОПУСТИМО, а разгледано по съществото си, в контекста на
очертаната в него аргументация, е частично ОСНОВАТЕЛНО.
С присъда № 23/ 05.07.2019г., постановена
по НОХД № 497/2018г. по описа на РС – Асеновград, В.А.С. е била призната за
виновна в извършване на две престъпления по чл. 142а, ал.4, вр. с ал. 3, вр. с
ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 20, ал.3 от НК, чл. 142а, ал.4, вр. с ал. 3, вр. с ал. 2,
вр. с ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 20, ал.3 от НК, за всяко от които, с
приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК, й
е наложено наказание ТРИ МЕСЕЦА лишаване
от свобода. Изтърпяването на определеното на основание чл.23 от НК общо най –
тежко наказание ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдебният акт е бил предмет на въззивен
контрол, по подаден от РП – Асеновград протест, с искане за увеличаване
наложеното на подсъдимата С. наказание и по жалба, подадена от последната, като
спрямо другия осъден подсъдим Х. К. протест не е депозиран, от него липсва и
подадена въззивна жалба. С Решение № 67/06.03.2020г., постановено по ВНОХД № 1939/2019г.
по описа на Окръжен съд - Пловдив, присъдата е изменена с увеличаване размера на
наказанията, наложени на В.С., за всяко едно от двете деяния, както и на размера
на определеното общо най – тежко наказание от ТРИ МЕСЕЦА на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода. В останалата й атакувана част присъдата е била
потвърдена.
ВНОХД № 1939/2019г. по описа на Окръжен съд
- Пловдив е било разгледано и решение по
него е постановено в съдебен състав, членове на който са били съдиите Е. и С.,
като последната е отразила, че подписва решението с особено мнение. Посочените двама
магистрати са били членове и на съдебния състав / а съдия Д.С. и докладчик/, разгледал
ВЧНД №2086/2018г. по описа на ОС – Пловдив.
То е било образувано по протест на прокурор от РП – Асеновград срещу
определение на РС – Асеновград, с което делото е върнато на районната
прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения при изготвянето
на обвинителния акт.
Внимателният прочит на определение
№1347/28.11.2018г., постановено по ВЧНД №2086/2018г. сочи, че съдът се е
отклонил от предмета на делото и е изразил становище, надхвърлящо дължимия
анализ и оценка относно годността на обвинителния акт, като е направен коментар
относно значението на определени факти за съставомерността на деянията, в
извършването на които е била обвинена В.С.
и квалифицирания като неин съучастник Х. К.. Изразената категорична позиция по
част от фактите, които са били елемент от защитната позиция на обвиняемите, и по
относимостта им към съставомерността на деянието, несъмнено сочи за формирано
едно предварително становище относно
изхода на делото. Даването на отговор на тези въпроси от съда в предходни фази
на процеса очертава формирано вътрешно убеждение, което обуславя предубеденост
и попада в обхвата на разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от НПК, което пък от своя
страна не позволява участието в разглеждане на делото по същество. Така /л.15 –
гръб/, във визираното определение, съдът е посочил, че според описаните в
обвинителния акт факти изпълнителното деяние е осъществено, чрез съвкупност от
действие и бездействие и че посредством тях е постигнат противоправния резултат;
че докато ограничаването на свободното предвижване не се преустанови и субекта
бездейства, трайно се осъществява състава на чл.142а от НК; че е без значение
за съставомерността на деянието дали субектите на престъплението са били на
смяна или не, дали са били физически на работните си места, дали са ползвали
отпуск или почивен ден, което няма
отношение към съставомерните факти и не се отразява на задължението им да
прекратят създаденото от тях
престъпно състояние, а от обвинителния
акт става ясно, че обвиняемите не са
сторили нищо, за да го прекратят. Изразяване на становище в посочения
смисъл, в предходен процесуален момент, от съдиите Е. и С. е налагало същите да
не участват в състава на съда, произнасял се по съществото на обвинението
спрямо С. и те е следвало да се самоотведат по служебен почин. Отделен е
въпроса защо осъдената С. към момента на разглеждане на делото в окръжният съд
не е заявила своето съмнение в тяхната безпристрастност, което да е било съпроводено
с искане за техния отвод. Въпреки това, оплакването на осъдената и защитника й
в посочения смисъл се споделя по изложените мотиви, а това е достатъчно основание за възобновяване на ВНОХД №
1939/2019г. по описа на Окръжен съд -
Пловдив, отмяна на постановеното по него решение и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Независимо от това, доколкото с искането се
прави още едно възражение за неспазване на процесуалните правила, ще се каже
още, че съобразно чл. 310 ал.2 и ал.3 от НПК, приложими и за въззивните съдебни
актове / съгласно чл.317 от НПК/, когато е формирано особено мнение у един от
членовете на състава, то следва да намери отражение в диспозитива на съдебния
акт, което изискване е спазено и в решението срещу подписа на съдия Д.С. е
посочено, че то се подписва с ОМ / особено мнение/. Останалият на особено мнение съдия обаче следва
да изложи в писмена форма и съображенията си за несъгласие с мнозинството, т.е.,
да изложи самостоятелно мотиви. В НПК не е изрично предвидено изискване за
полагане на подпис и под тези съображения, поради което и не се констатира да е
допуснато нарушение на императивна законова норма.
Все пак ще се отбележи, че за да се избегне
всяко възможно съмнение в авторството на доводите, изложени в подкрепа на
особеното мнение, противопоставящо се на мнението на мнозинството от състава,
както и относно тяхната пълнота и завършеност, в практиката трайно е възприето
всяко особено мнение да се финализира с подпис, поставен от съдията на особено
мнение, какъвто в този случай липсва. И именно това е породило у осъдената и
защитника й съмнение дали особеното мнение е изготвено от съдия С. и дали е
приложено по делото в неговата цялост и завършеност, още повече, че след текста
следват два бели листа.
С
оглед изложеното са налице основания за възобновяване на ВНОХД № 1939/2019г. по
описа на Окръжен съд - Пловдив, отмяна
на постановеното по него решение и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на същия съд. Неоснователна и в разрез с наведените в искането
оплаквания, е претенцията да се възобнови и НОХД № 497/2018г. по описа на РС –
Асеновград, тъй като не се сочат допуснати от този съд процесуални или други
съществени нарушения и искането в този смисъл следва да се остави без уважение.
Настоящият съд не може да излиза в произнасянето си извън рамките на
касационните основания, с които е бил сезиран, а констатираният с настоящето
решение порок е допуснат в процесуалната дейност на окръжния, а не на районния
съд. Този порок е съществен и абсолютно основание за възобновяване на
производството, поради което се поставя въпроса дали засяга и съучастника на
осъдената В.А.С. – Х. И. К. и дали производството следва да се възобнови и за
него. Принципно, когато порокът е съществен и засяга постановения съдебен акт в
неговата цялост, и без да има искане за възобновяване процесуалната коректност
изисква делото да се възобнови и по отношение на съучастника на лицето, което е
подало искане за възобновяване. Но, в казуса, на вниманието на въззивния съд,
където нарушението е допуснато, изобщо не е била поставена присъдата на РС –
Асеновград касателно Х. И. К., в тази й
част не е бил депозиран протест, нито жалба от осъдения К.. Поради това, в тази
ситуация, настоящият състав намира, че същественото нарушение на процесуалните
правила, допуснато от Окръжен съд Пловдив не се отразило на правата на другия
осъден по делото и за него липсват основания за възобновяване.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
425 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 422 ал. 1 т. 5
вр. чл. 348 ал. 1 т. 2 и ал. 3 т.3 от НПК, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 1939/2019г. по описа
на Окръжен съд - Пловдив.
ОТМЕНЯ постановеното по него Решение №
67/06.03.2020г.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Пловдив от стадия на
разпоредителното заседание по чл.327 от НПК.
ОСТАВЯ без уважение искането на осъдената В.А.С.
за възобновяване на НОХД №497/2018г. по описа на РС – Асеновград, отмяна на постановената
по същото дело присъда № 23/ 05.07.2019г. и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на районния съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :