№ 1512
гр. София, 19.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602666 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.
Образувано е по жалба на адв. И.М. в качеството й на повереник на непълнолетния
пострадал Х.А. К., действащ лично и със съгласието на баща си А.Х. К., срещу протоколно
определение на Софийския районен съд (СРС) от 09.06.2022 г., постановено по НОХД №
11051/2021 г. по описа на съда, с което е отхвърлено искането й за конституиране на Х. К.
като частен обвинител в наказателното производство, като неотговарящо на изискванията
на процесуалния закон.
В жалбата се твърди, че искането за конституиране на пострадалото лице като страна
в наказателното производство следва да се счита за своевремнно направено, изхождащо от
субект, притежаващ активна процесуална легитимация, доколкото Х. К. е претърпял
имуществени вреди от престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, в предвидената в закона устна
форма и от надлежно упълномощен повереник. С оглед изложеното се отправя искане за
отмяна на определението на СРС и конституирането на Х.А. К. като частен обвинител в
наказателното производство.
Софийският градски съд, след преценка на направените в жалбата оплаквания,
атакувания съдебен акт и доказателствата, относими към предмета на производството,
намира за установено следното:
Производството пред СРС е образувано по внесен в съда обвинителен акт срещу
подсъдимата П.А. К.а за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
С разпореждане от 28.09.2021 г. съдията-докладчик е насрочил разглеждането на
делото в открито разпоредително заседание, като изрично е постановил препис от същото да
се връчи на подсъдимата К.а, на СРП, както и на пострадалия Х.А. К., чрез законния му
представител /А.Х. К./, който да бъде уведомен за правата му по чл. 247в, ал. 3 от НПК. С
разпореждането съдията-докладчик е указал пострадалото лице да бъде уведомено чрез
законния му представител за правото му в 7-дневен срок от връчване на съобщението да
направи искане за конституиране като граждански ищец. Съдът не е разяснил правото на
пострадалото лице да се конституира като частен обвинител в наказателното производство,
водено срещу подсъдимата П.А. К.а за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В първото по делото с.з., проведено на 23.11.2021 г. адв. М. изрично е заявила пред
1
съда, че тъй като пострадалият Х. К. вече е непълнолетен, отправя искане за отлагане на
делото и предоставяне на възможност на същия да упражни надлежно правата си като
частен обвинител. Запазването на правото на защита на пострадалия е станало повод
първоинстанционният съд да отложи делото за друга дата. В следващите две поредни с.з.,
проведени съответно на 15.02.2022 г. и на 29.03.2022 г. поради неосигуряване на служебен
защитник на подсъдимата, какъвто тя изрично е заявила, че желае да й бъде назначен ход на
делото не е бил даден.
В с.з., проведено на 09.06.2022 г. съдът е провел открито разпоредително заседание с
участието на подсъдимата, служебния й защитник, представител на обвинението и на
повереника на непълнолетния пострадал Х. К., надлежно упълномощен лично от него и със
съгласието на баща му – А. К.. Независимо от обстоятелството, че до този момент съдът не е
разяснил правото на Х.А. К., да се конституира като частен обвинител в наказателното
производство /нито с разпореждането за насрочване на делото в разпоредително заседание,
нито след това/, след вземане на становище от участващите в наказателното производство
страни, е бил даден ход на разпоредителното съдебно заседание. Била е снета самоличността
на подсъдимата, на която са й били разяснени правата, които има в наказателното
производство и е била снета самоличността на бащата на пострадалото лице - А. К. в
качеството му на свидетел като му е била разяснена отговорността по чл. 290, ал. 1 НК.
Съдът отново не е разяснил правата на пострадалото лице, представлявано в с.з. от
повереник, които има в качеството на пострадал, включително правото да се конституира
като частен обвинител. След изслушването на становището на прокурора по въпросите по
чл. 248, ал. 1 НПК, съдът е предоставил тази възможност и на повереника на пострадалия К.
– адв. М., която освен становище по въпросите, предмет на обсъждане в разпоредителното
заседание е направила искане за конституиране на пострадалия Х. К. като частен обвинител.
На направеното искане представителят на държавното обвинение не е възразил. Защитникът
на подсъдимата е счел, че това искане следва да бъде оставено без уважение, доколкото е
направено след срока по чл. 77, ал. 3 от НПК, както и поради обстоятелството, че не е
станало ясно дали искането се прави именно във връзка с настоящето дело. Във връзка с
това е било направено възражение от адв. М., че разполага с представителна власт да
упражни правата на пострадалия К. по чл. 76 НПК, за което е представила доказателства
няколко месеца преди провеждането на разпоредителното заседание. Независимо от това
СРС приел искането за неотговарящо на „разпоредбите на закона“ и е постановил
обжалваното определение, с което е оставил без уважение молбата, с която е бил сезиран.
Софийският градски съд (СГС) намира обжалваното определение за
незаконосъобразно и подлежащо на отмяна по следните съображения:
На първо място въззивният съдебен състав отбелязва, че при произнасяне по реда на
чл. 248, ал. 2 от НПК, съдът обсъжда единствено процесуалната допустимост на молбата, с
която е бил сезиран. Независимо от това СГС констатира, че в обжалваното определение
липсват мотиви. Съдът, съгл. чл. 34 от НПК е длъжен да мотивира всеки свой акт. В случая е
налице единствено констатация за несъответствие на депозираната молба с „разпоредбите
на закона“.
Извън този недостатък на обжалвания съдебен акт, въззивната инстанция констатира,
че първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение без да отчете, че
жалбоподателят-молител изобщо не е получавал съобщение по чл. 247б от НПК, в което да
са му били разяснени правата по чл. 76 и сл. НПК (бил е уведомен единствено за тези по чл.
84 и сл. НПК). Всъщност правата, с които разполага като пострадал изобщо не са му били
разяснени, нито лично, нито чрез повереника му; нито до започването на откритото
разпоредително заседание, нито в по-късен момент. Ето защо и пострадалият е бил лишен
от възможност да упражни правото си по чл. 76, ал. 1 от НПК чрез молба по чл. 77, ал. 1 от
НПК, заявена в преклузивния срок по чл. 77, ал. 3 от НПК, съгласно която разпоредба,
2
срокът до който може да се подаде молба по чл. 77, ал. 1 от НПК за участие по делото като
частен обвинител е до започване на разпоредителното заседание.
При провеждането на разпоредителното заседание повереникът, упълномощен от Х.
К. /лично и със съгласието на баща му/ е взел отношение по част от въпросите по чл. 248,
ал. 1 от НПК и е отправил искане за конституирането му като допълнителна страна в
производството. С тези си процесуални действия надлежно упълномощения повереник на
пострадалия ясно е демонстрирал намерението си да упражни правата, които процесуалният
закон му гарантира. Практически, обстоятелството, че съдът изобщо не е разяснил правата
на пострадалото лице, не само преди, но и след започването на разпоредителното заседание
по делото, е довело като резултат до това, че към момента, в който правоимащото лице е
отправило искане с правно основание чл. 76 НПК, те вече са били преклудирани. Тук следва
да се обърне внимание на районния съд, че процесуално коректният момент за
разясняването на правата на пострадалия /не само тези по чл. 84 и сл. от НПК, но и тези по
чл. 76 и сл. НПК/, включително това да вземе отношение по реда на чл. 247в, ал. 4 от НПК
следва да предхожда преценката относно наличието на предпоставките за даване ход на
разпоредителното заседание. Връчване на съобщението на пострадалото лице по чл. 247б от
НК, в което не са му били разяснени правата, с които разполага в наказателното
производство в тяхната цялост в хипотеза, в която с процесуалното си поведение той е
демонстрирал, че не се е дезинтересирал от процеса, е било пречка изобщо за даване ход на
делото в разпоредително заседание. Като го е сторил съдът е допуснал съществено
процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като е ограничил правата на
пострадалия по чл. 79 от НПК, сред които и правото да участва в съдебното производство.
Предвид нередовно проведената процедура по чл. 247б НПК спрямо пострадалия по
делото и неуведомяването му за правата в производството включително след започването на
разпоредителното съдебно заседание, съдът не е имал право да прецени молбата по чл. 77,
ал. 1 от НПК като несъответстваща на законовите разпоредби, респ. че е подадена след
преклузивния срок по чл. 77, ал. 3 от НПК, тъй като той не тече за пострадалия при
положение, че не е бил надлежно уведомен за правата си.
На следващо място съгласно разпоредбата чл. 77, ал. 1 и ал. 2 НПК молбата за
участие в съдебното производство като частен обвинител може да бъде и устна, като трябва
да съдържа данни единствено за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на които се
основава. В случая устно формулираната молба за конституиране на пострадалия като
частен обвинител не поражда неяснота нито за това от кое лице изхожда, нито за това от кое
престъпление се претендира да е претърпяло вреди, доколкото обвинението срещу подс. П.
К.а е едно единствено, такова по чл. 183, ал. 1 НПК, от което безспорно може да има
пострадал (лице, претърпяло имуществени и/или неимуществени вреди от престъплението).
С оглед всичко изложено, въззивният състав намира, че атакуваното определение
следва да бъде отменено като неправилно, като вместо него се постанови такова, с което да
бъде уважена молбата на адв. М. за конституиране на Х.А. К., действащ лично и със
съгласието на баща си като частен обвинител, като делото бъде върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Поради изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 2 и 3, вр. чл. 336 от
НПК, СГС, НО, ХIІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 09.06.2022 г., постановено по НОХД №
11051/2021 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, с което е отхвърлено искането за
конституиране на Х.А. К. като частен обвинител в наказателното производство.
3
КОНСТИТУИРА Х.А. К. като частен обвинител по НОХД № 11051/2021 г. по описа
на СРС, НО, 20 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4