О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../….....06.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно търговско дело № 962 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 28231/17.04.2019г., подадена от „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“, 49, бл. 53 Е, вх. В,
срещу решение №1213/22.03.2019г., постановено по гр.д. № 2455/2018г. на ВРС, в
частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника
срещу К.Н.М., ЕГН **********,
с адрес ***, искове с правно основание чл.
422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за главница по
договор за потребителски кредит № ********** до 04.04.2017г. за размер от 1374.78 лева, представляваща разлика над присъдения (1065.08 лева) до
претендирания (2439.86 лева) размер на главницата, за което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 8665/23.10.2017 г. по
ч.гр.д. № 15967/2017 г. на ВРС и с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр.с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 898.42 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по договор за
потребителски кредит № ********** до 04.04.2017г. и сумата от
2 177,84 лв., представляваща възнаграждение
по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договор за
потребителски кредит № ********** до 04.04.2017г.
В
жалбата се излага, че решението
на първоинстанционния съд е неправилно. Въззивникът, счита за неправилен извода на първоинстанционния съд за нищожност на договора за кредит поради
противоречие на добрите нрави и на императивни правни норми. Поддържа, че
договорът съответства на всички съдържателни изисквания на чл.11 от ЗПК. Сочи,
че ВРС не е съобразил обстоятелства свързани с договарянето между страните, а
именно, че потребителят предварително е заявил параметрите на търсеното
кредитиране и е бил запознат с цялото съдържание на сделката, включваща и
пакета с допълнителните услуги, включващи възможност за приоритетно обслужване
и гарантирано спокойствие за преодоляване на евентуални бъдещи затруднения
поради неблагоприятни събития. Позовава се, че уговорено възнаграждение не е
цената на услугите, а се дължи за наличието на възможността длъжникът да поиска
промяна в сключения договор за кредит във всеки един момент от действието му. Излага,
че предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за кредит,
който може да съществува в правния мир и без допълнителните услуги. По тази
причина, твърди че разходите за такива допълнителни услуги са извадени от
общите разходи по кредита и не следва да участват при формирането на ГПР.
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК, въззиваемата страна, чрез особен представител, депозира
писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и прави искане за потвърждаване на
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Споделят се съображения на
първоинстанционния съд за нищожност на договора
поради несъответствието му с императивна правна норма – чл.11 от ЗПК и за неравноправност на клаузата за възнаградителна
лихва и възнаграждение за допълнителен пакет услуги. Твърди се, че
възнаграждението за допълнителен пакет услуги е прикрита договорна лихва или
неустойка, водеща до формиране на ГПР в размер на 250%. Поддържат се доводи за
липса на идентичност между исковото и заповедното производство. Излага се, че кредитът
не е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем към момента на подаване на
заявлението, поради липсата на връчено на длъжника уведомление.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл.
261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка
с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални
действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са
направени.
Предвид
участието на особен представител на страната на въззиваемата,
който е депозирал отговор на въззивната жалба, в
настоящото производство, съставът на ВОС намира, че въззивникът
следва да бъде задължен да представи доказателства за заплатено по сметка на
ВОС възнаграждение за особен представител за въззивна
инстанция, определено от съда в размер на 300 лв.
Съдът служебно констатира, че ответникът е бил нередовно
призован в първоинстанционното производство, тъй като
съобщението по чл.131 от ГПК е прието за редовно връчено по реда на чл.47 от ГПК без да е извършено призоваване по установените от връчителя
телефон и адрес. С оглед изложеното следва да бъде разпоредено призоваване на
ответника - сега въззиваем, на известните по делото
адреси, с оглед гарантиране правото му на участие в процеса.
Поради непълнота на фактическите твърдения по част от
претенциите на ищеца – сега въззивник следва да бъдат
дадени указания за уточняване на исковата молба.
Предвид
допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
УКАЗВА на въззивника „Профи Кредит България” ЕООД в едноседмичен срок от
уведомяването с писмена молба с препис за насрещната страна:
-
Да посочи начална дата на претенцията за възнаградителна лихва.
-
Да наведе твърдения за алгоритъма за формиране на размера
на възнаграждението за допълнителен пакет услуги в размер на 3000 лева, като
конкретизира по основание и размер компонентите, от които се състои и по -
конкретно размера на включеното в него възнаграждение за предоставена услуга
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит.
При неизпълнение производството по исковата молба ще бъде оставено без
движение.
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и
редовна вх.№ 28231/17.04.2019г., подадена от „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“, 49, бл. 53 Е, вх. В,
срещу решение №1213/22.03.2019г., постановено по гр.д. № 2455/2018г. на ВРС, в
частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника
срещу К.Н.М., ЕГН **********,
с адрес ***, искове с правно основание чл.
422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за главница по
договор за потребителски кредит № ********** до 04.04.2017г. за размер от 1374.78 лева, представляваща разлика над присъдения (1065.08 лева) до
претендирания (2439.86 лева) размер на главницата, за което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 8665/23.10.2017 г. по
ч.гр.д. № 15967/2017 г. на ВРС и с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр.с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 898.42 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по договор за
потребителски кредит № ********** до 04.04.2017г. и сумата от
2 177,84 лв., представляваща възнаграждение
по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договор за
потребителски кредит № ********** до 04.04.2017г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.09.2019г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис
от настоящото определение, като на въззивника се
връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ЗАДЪЛЖАВА въззивника
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* в едноседмичен срок от
уведомяването да представи доказателства за заплатен по сметка на ВОС депозит
за особен представител на въззивника в размер на
300.00 лв., като неизпълнението на това задължение ще бъде санкционирано по
реда на чл. 77 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на
СТРАНИТЕ за
възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по
медиация, разположен
на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на
обжалване.
Въззиваемият да се
призове чрез назначения особен представител, както и на адрес: гр.Варна, кв.“Аспарухово“, ул. „Дойчин Войвода“1 и по телефона (л.75 от
делото на ВРС).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.